Решение № 35 от 17.03.2006 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 366/2005 г., наказателно отделение, докладчик съдията Здравко Трифонов
чл. 219, ал. 1 НК
Не е достатъчно да се направи констатацията за големината на имуществените последици, а за цялостния резултат от престъплението. Наказанието има свои основни принципи. Основните принципи са законността и индивидуализацията. Производни на тях са принципите за целесъобразност и справедливост. Съществува принципът и на хуманизма, като всичките тези пет принципа (основни и деривативни) определят същността на определяне на наказанието. Когато съответните признаци надвишават нормативните или оценъчните критерии, това вече е елемент от обществената опасност на деянието. Процесът на индивидуализацията е творчески, а не - механичен процес. Отговорността е по-широко понятие от вината. Необосноваността, като вид неправилност на съдебния акт, е налице тогава, когато логическите изводи на решаващия орган не се покриват с доказателствения материал - т. н. грешка в мисловно-аналитичния процес. Увеличаването на основното наказание не води автоматически до увеличаване на акцесорното наказание. Касае се до единна и комплексна санкция. Регистрационният съд не е длъжен да се съобразява с обстоятелството, че върху част от активите вече е вписан залог.
------------------------
Въззивното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, гр. Р. против Присъдата по НОХД № 212/2005 г. на Р. окръжен съд, както и по жалба на подсъдимия И. С. Г.
Протестът е мотивиран. Като единствено основание за неправилност на съдебния акт се посочва явна несправедливост на наложеното наказание.
В просителния пункт се иска увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода в размер на две години. Колкото до кумулативното наказание глоба, прокурорът счита, че и то трябва да бъде завишено в порядъка на 3 000 лв.
Иска се запазване приложението на чл. 66 от НК, като на подсъдимия бъде определен изпитателен срок в размер на четири години.
По реда на чл. 319, ал. 3 от НПК са изготвени и допълнителни писмени съображения към протеста. Прокурорът счита, че индивидуализацията на наказанието е неправилна. Следвало да бъде даден по-голям акцент върху размера (т. е. стойността) на предмета на престъплението и от там наказанието увеличено. Изтъква се, на второ място, че отегчаващо вината обстоятелство е реалното ликвидиране дейността на търговското предприятие и обявяването в несъстоятелност.
Поддържа се искането за увеличаване размера на двата вида наказание: две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лв., както и изпитателен срок за първото наказание в размер на четири години.
Жалбата е бланкетна. Маркират се само претендирани основания за неправилност: съществени процесуални нарушения, необоснованост, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното наказание.
Както и представителят на прокуратурата, защитата е изготвила и допълнителни писмени съображения. Макар и неправилно посочено в заглавната част молба (в тези съображения не се иска събиране на нови доказателства), реално се касае до допълнителни писмени съображения по реда на чл. 319 ал. 3 от НПК. В тези съображения защитата развива вече по-подробно оплакването за необоснованост на съдебния акт. На страници 14, 15 и 16 подробно се развива това оплакване. В съдържателната част се маркира и друга неправилност - съществени процесуални нарушения.
Колкото до оплакването за нарушение на материалния закон, то отново се посочва само декларативно. В тези съображения не се развива оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, а само се маркира. Колкото до претендирана непълнота на доказателствата, тя въобще не е визирана.
С Присъда № 163/21.11.2005 г. по НОХД № 212/2005 г. Р. окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 26.09.2003 г. в гр. Р., като длъжностно лице - изпълнителен директор на "Г. - И." АД - Р., не положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество, нарушил чл. 19, т. 10 от Устава на дружеството, като сключил договор за особен залог на търговското предприятия "Г. - И." АД - Р. в полза на "Обединена българска банка" АД - С., без да е дадено за това съгласие от Съвета на директорите на "Г. - И." АД - Р., и от това е последвало значително разпиляване на имуществото на "Г. - И." - Р. в размер на 2 262 039,85 лв., поради което и на основание чл. 219, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на лишаване от свобода за шест месеца, както и да заплати в полза на държавата глоба в размер на хиляда лева. Отложил е, на основание чл. 66 от НК, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Осъдил е подсъдимият И. С. Г. да заплати в полза на държавата 1 540 лв. и по сметката на Р. окръжен съд още 2 245 лв. - съдебни разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста така, както е подаден. В резюмиран вид прокурорът излага съображения, че изводите на Окръжния съд са правилни и обосновани. Подсъдимият сключил договор за особен залог без съгласието на Съвета на директорите, поради което нарушил и чл. 19 от Устава на дружеството. Самите щети били в особено големи размери. (Прави впечатление, че тук за пръв път представителят на обвинението дава правна обосновка за особено големи размери). Налице била причинна връзка между поведението на подс. Г. и настъпването на щетите. Представителят на обвинението счита, че относно размера на наказанието, съдът е бил снизходителен. В просителния пункт се набляга отново на размера на щетата и се иска налагане на наказание над средния размер, предвиден в закона.
По отношение на жалбата, декларативно се изтъква, че същата е неоснователна, без излагане на допълнителни съображения относно нейната евентуална неоснователност.
Защитникът на подсъдимия - адв. В., поддържа жалбата и допълнително развитите към нея съображения. Защитата акцентува върху представените в съдебно заседание пред въззивната инстанция писмени доказателства (писмени доказателства, които съдът прие и инкорпорира в доказателствения материал по делото). Според защитника, т. 2 (позиция 4) на договора за възлагане на управление дава дискреционното право на подсъдимия да сключва договори с банки, когато е необходимо. Това, според защитата, било делегиране на изключителни правомощия на подсъдимия. По същество, защитникът развива оплакване за необоснованост, което е елемент от жалбата. Извън разказвателния характер на фабулата (л. 3 съдебния протокол) се атакуват фактическите изводи на съда. Трите договора за кредит били обезпечени изцяло с движимо и недвижимо имущество, като защитата не отрича липсата на решение на Съвета на директорите за особения залог върху цялото предприятие, както и втория особен залог (върху отделните активи на предприятието). Отделно, защитата дава разяснения какво производство било това по особения залог. От неправилните фактически изводи (според защитата), направени от Окръжния съд, се стигнало и до неправилно приложение на чл. 219 НК. Финалната теза на защитата е, че и даже и да не е бил подписан договорът за особен залог, при обявена предсрочна изискуемост на кредити от страна на банката, имущественото, заложено като обезпечение, би послужило за удовлетворяване на кредиторите. Фактически в пледоарията на защитата по същество пред Окръжния съд това съждение е представено по-завоалирано, а по-ясно то е формулирано в допълнителните писмени съображения (л. 17). Макар и изрично да не е отбелязано в края на тезата на защитника, становището е, че няма нанесена реална щета.
В лична защита подсъдимият поддържа тезата на своя адвокат, а реално предлага на съда разказ на събитийността и в правото си на отделна страна в процеса, същият не развива конкретни оплаквания, относими към неправилностите на един съдебен акт.
В. апелативен съд, в правомощията си на контролна, но втора и последна инстанция по същество, намира, че съдебният акт на Окръжния съд е постановен при пълнота на доказателствата.
I. По протеста:
Същият е основателен. На първо място, не може да има и спор, че се касае до значителни щети по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НК. Действително се касае до "огромни имуществени последици" (л. 98 от мотивите). Разсъжденията на Окръжния съд обаче могат да бъдат и продължени. Те са не само за предприятието, но и в още по-широк аспект на стопански щети. За прецизност следва да се посочи, че те са и в особено големи размери. Макар че деянието не може да се квалифицира по чл. 219, ал. 4 от НК, (тъй като няма обвинение, а не са и налице и останалите оценъчни и личностни предпоставки по смисъла на чл. 93, т. 8 от НК ), то това обстоятелство е отегчаващо отговорността по чл. 219 от НК (през призмата на чл. 86 от НПК ). Нищо подобно обаче няма в мотивите на Окръжния съд. Не е достатъчно да се направи констатацията за големината на имуществените последици, а за цялостния резултат от престъплението. При този род престъпления, този резултат често има и други измерения - т. н. "несъставомерни" вредни последици. Поради това, Окръжният съд е наложил едно неоправдано ниско наказание, което се явява един бенефис за дееца. Известно е от правната теория, че наказанието има свои основни принципи. Основните принципи са законността и индивидуализацията. Производни на тях са принципите за целесъобразност и справедливост. Разбира се, съществува принципът и на хуманизма, като всичките тези пет принципа (основни и деривативни) определят същността на определяне на наказанието. Съдът е дал приоритет на последния принцип, поради което наказанието се е явява явно несправедливо, в смисъл на занижено. Известно е от теорията и съдебната практика, че когато съответните признаци надвишават нормативните или оценъчните критерии, това вече е елемент от обществената опасност на деянието. От друга страна, за пореден път следва да се посочи от настоящата инстанция, че процесът на индивидуализацията е творчески, а не механичен процес. Твърде често страните забравят принципното положение, че отговорността е по-широко понятие от вината. В отделни случаи и самите съдилища (особено тези по същество на делото) игнорират сумарната разпоредба на чл. 86 от НПК. По конкретното дело Р. окръжен съд в своите мотиви е изследвал с много големи подробности цялостната фабула на казуса. От друга страна, съдът не е излязъл от предмета на доказване и не е третирал ирелевантни факти и обстоятелства. В много подробни обстоятелствени, хронологизирани и споени с вътрешна логика мотиви съдът е проследил спецификата на чисто банковите отношения между кредитната институция ("ОББ" АД), подсъдимия, неговите колеги, както и спецификата на задълженията на търговското предприятие "Г. И." АД. Настоящата инстанция е улеснена от тази не само структура, но и съдържание на мотивите. След като не стига до други фактически констатации, не е необходимо тя да ги преповтаря (в този смисъл е Решение № 659/2001 г. по НД № 325/2001 г. на ВКС). От друга страна, естеството на казуса налага не просто да се препрати към тези мотиви, но и да се отговори конкретно на съображенията на защитата в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Разпоредбите на НПК, а и константната (вече) практика на ВКС, налага това, тъй като настоящата инстанция е втора и последна по същество. Но тук в рамките все пак на протеста, следва да бъде отбелязано и следното:
Непознаването на банково-кредитните отношения (най-общо и условно казано) не може да доведе и до съответни правилни правни изводи. При една абсолютно доказана съставомерна дейност от страна на подсъдимия, съдът е изготвил едни немеханични, а достатъчно убедителни и правилни мотиви. Съдът не е ортодоксален правоприложител. Динамиката на обществените и икономически отношения, особено при този род престъпления, винаги обагрят с една особена специфика всеки един казус (за разлика от отишлото вече в история планово стопанство). При динамичните финансови и икономически отношения, банките от атрибут (както е при плановото стопанство) заемат все повече централно място, с оглед своята специфична дейност. В икономическите и банковите среди на оня истински капиталистически свят, към който страната ни се е запътила, "нежното" наименование на банковата институция е необходимият хищник. Банковата институция по иманентното си съдържание и реално проявление не е благотворително дружество. От друга страна, при развиващите се икономики, нескъсали още с патриархалните нрави, но от друга страна - неминуемо играещи по "новите правила", банките са в една бицефална роля. От една страна, се отпускат неразбираеми за западното развито общество размери и условия на кредити, а от друга страна, при събираемостта на кредитите често се действа на ръба на закона, а в определени случаи се прилагат "банкови хватки", които остават незрими за неизкушения в банковото дело неспециалист. Такъв е бил и настоящият подсъдим. Много точно и правдиво Окръжният съд не само е схванал спецификата на казуса (извън юридическите параметри на НК в тесен смисъл), като на л. 98 (стр. 7 от мотивите) е посочил, както ниската квалификация на подсъдимия и липса на управленски опит, така и поведението на банката (особено подробно действията на банката са проследени на л. 97 и л. 98; стр. 6 - 7 от мотивите). Настоящата инстанция отива и по-далеч. Поведението на кредитната институция, която е разбрала в какво положение се намира дружеството, макар и да не е нарушила закона, поведението й представлява нарушение на деонтологичните правила. И все пак, това е една от петте водещи банки у нас в момента, с изградена физиономия и безспорен авторитет институция. Без съмнение, в банковото дело сантиментите са алогизъм, но навсякъде по този свят, към който сме се устремили, все пак следва да се спазват правилата на играта. Конкретната банкова институция не само че е нарушила тези правила, но си е и послужила с шиканьозни действия. Това е най-точната характеристика на нейното поведение. Същата е използвала неблестящото финансово състояние на търговското дружество. И тук става въпрос за дългогодишен клиент! Множеството непогасени кредити, трудността в погасяването им, конюнктурата на пазара - всичко това е мотивирало банката. Прекалената инициативност и настоятелност на представителя на банката в лицето на свидетелката Г., като директор на клона, не е изолирано поведение в контекста на съвременните банково-кредитни отношения с клиенти (особено когато не се касае до физическо лице). Цялата тази картина в действията на банковата институция не може да се анализира изолирано от поведението на подсъдимия. Същото безспорно покрива състав на престъпление и в този смисъл настоящата инстанция ще вземе отношение по неговата жалба. Колкото до поведението на банката, то ще бъде логически доведено до неговия край и в раздела по жалбата на подсъдимия.
Както неведнъж се е произнасял нашият ВС (сега ВКС), наказанието следва да бъде справедливо. То никога не може да бъде адекватно, но както е показала теорията и съдебната практика, справедливостта не е имагинерно понятие. Критериите по чл. 36 и чл. 54 НК (в отделни случаи и чл. 55 ) имат дълбоко вътрешно съдържание. Те винаги следва да бъдат пречупвани през призмата на чл. 86 от НК и маркираните по-горе теоретични постановки относно общото значение на принципите на определяне на наказание. Прави впечатление, че ВКС в постоянната си практика в отделни решения постоянно акцентува върху неглижирането от инстанциите по същество на някои от тези принципи при определяне на наказанието.
Без съмнение, структурата и съдържанието на мотивите на един съдебен акт не следва да се превръщат в икономически трактовки, но настоящият казус е твърде илюстративен и предполага, според настоящия състав, все пак някои ремарки.
В контекста на гореизложеното, следва да се добави и следното: че развитие на икономика и капитал е невъзможно без кредитиране. За масовата публика банките са се превърнали на "лешояди", но това е дълбоко невярно. "Лошите чичковци" обаче имат стабилна логика. От една страна, са различните стратификационни групи на гражданите, диференцирани в шест категории, на които се отпускат кредити (богати, заможни, "добре", материално притеснени, бедни и мизерстващи). Ако условно ги оставим настрана, тук става въпрос за другия вид кредити, т. н. корпоративни кредити. Това са кредити за икономическите субекти, бизнеса и предприятията. Има и една аксиома - пряка връзка между цената и обемите на кредита и скоростта на развитието на икономиката. Общото правило е: ниска цена - бързо развитие. Смисълът е, че фирмите разчитат на бурен растеж и теглят кредити, но като всеки корпоративен клиент в България (т. е. органите, които го представляват и управляват), трябва да циментират в съзнанието си, даже и при липса на съответна квалификация, че икономически растежът е бавен и резултативно те фалират в определени случаи. И тук вече в банковите среди битува израза "врътка" - груб израз, неакадемичен израз, навява някакви други визуални представи, но на банковия жаргон това означава, че никоя банкова институция не може да застане срещу естествения поток на парите - печалбата от цените на кредити. Това понякога става именно с такова поведение, каквото е манифестирано в настоящия случай от "ОББ".
Всичко изложеното обаче не може да бъде индулгенция за подсъдимия. Полагането на труд, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, самото поведение на банката - всичко това е отчетено от първоинстанционния съд. От друга страна обаче, е размерът на щетите. Те са не само значителни по смисъла на закона и с оглед Решение № 6/1973 на ОСНК, но и са в особено големи размери (в това отношение Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на
ВКС). По един драстичен начин е ликвидирано проспериращо предприятие в гр. Р. Това е станало с активното поведение на подсъдимия. Тази "активност" би могла да наведе и на друга основна правна квалификация (чл. 319, ал. 3 в комбинаторика с "особено големи размери"). Такава дейност не е инкриминирана, не може да бъде в тежест на подсъдимия, но е по-близо до правната прецизност с оглед и последващото поведение на подсъдимия.
Първоинстанционният съд и в рамките на приетата правна квалификация е приложил един неоправдан бенефис за дееца. Самият протест с неговите параметри е озадачаващо символичен. Подробно вредоносното поведение на подсъдимия ще бъде третирано по неговата жалба, но в рамките на доказателствата при тяхното правилно и обосновано третиране от Окръжния съд, явстват и други действия, покриващи други състави на престъпления, които не са инкриминирани! И най-лаическият подход при анализа на фабулата в действията на подсъдимия (в тази част, където те са свързани с изготвянето на протокола на заседание на Съвета на директорите - с антидатирането, с настояването на подсъдимия протоколът да се подпише пост фактум от неприсъствали лица), всичко това тангира към текстове на една друга глава от НК. Това, разбира се, не може да влоши положението на подсъдимия, при липса на повдигнати обвинения, но пар екселанс може да се цени като елемент от личностната характеристика. При тази обществена опасност на деянието, но реалната, а не привидната, до която е стигнал съдът, наказанието би следвало да бъде в много по-значителни размери. Настъпили са много тежки последици за едно голямо и авторитетно дружество, които не са измерими само с щетите в размер на 2 187 342,01 лв. Налице са много други несъставомерни последици. Вероятно в определен момент участниците в дружеството (безпардонно фактически "подарено" на един купувач) ще предизвика и съответните имуществени претенции спрямо управителя на дружество в едни по-други по правния си характер производства. Но с оглед параметрите на протеста, настоящата инстанция няма никакъв друг избор, освен да го уважи, що се касае до наказанието лишаване от свобода. В този смисъл, наказанието на подсъдимия следва да бъде увеличено на три години лишаване от свобода, като по необходимост се запази и приложението на чл. 66 от НК, като на подсъдимия се определи изпитателен срок в размер на пет години. По този начин съдът не надхвърля параметрите на т. н. "съответен" процес, тъй като съставът на съда не е обвързан с цифровите параметри, искани от прокурора, тъй като се запазва приложението на чл. 66 от НК.
Колкото до кумулативното наказание глоба, същото следва да остане в размер на 1 000 лв. Увеличаването на основното наказание не води автоматически до увеличаване на акцесорното наказание. Касае се до единна и комплексна санкция (в този смисъл И. Н. "Наказателно право на НРБ, обща част", стр. 493 и сл.). Едва ли искането на прокуратурата за глоба в размер на 3 000 лв. би изиграло някаква съществена роля, тъй като фактически настоящата принудена символика в така определеното наказание лишаване от свобода, според настоящия състав, не постига абсолютно нищо.
В този смисъл съдът намира, че протестът следва да бъде частично уважен.
По жалбата на подсъдимия:
I. По претендираната необоснованост:
Такъв вид неправилност на съдебния акт не съществува. Фактическите изводи на Окръжния съд са не само добре хронологизирани и подробни, но са изградени с вътрешна логическа спойка и се базират изцяло на богато събрания доказателствен материал. Изводите, които съд е направил, не са а приори, а са в хармония с доказателствата по делото. Следва да се припомни, че необосноваността, като вид неправилност на съдебния акт, е налице тогава, когато логическите изводи на решаващия орган не се покриват с доказателствения материал - т. н. грешка в мисловно-аналитичния процес. Такава не е налице. Съставът на Окръжния съд много внимателно е проследил всички релевантни моменти от регистрацията на ТД "Г. И." АД, гр. Р. до момента на неговата ликвидация с всички настъпили релевантни моменти в отношенията между банката (нейните представители), подсъдимия Г., цялостното ръководство на търговското дружество. Специално всеки елемент от поведението на подсъдимия е детайлно проследен на л. 95 и л. 96 от мотивите, а съответните фактически и правни изводи са изложени подробно на следващите четири листа. Съдът е показал и задълбочени познания в сферата на Търговския закон, като е дал и правилна правна трактовка на състоянието на имуществото на дружеството (неговите активи, необходимостта от оздравителна програма, особеността на поведението на банката, действията на подсъдимия, така ешалонирани във времето с тяхната проявна изразност, които са довели и до фаталния за дружеството резултат). И ако настоящата инстанция все пак предлага и свой собствен резюмиран анализ относно обосноваността, това е с оглед акцентите в това направление от защитата в заседанието на въззивната инстанция.
По безспорен начин е установено, че на 26.09.2003 г. подсъдимият подписва договор за особен залог при липса на всякаква легитимация от негова страна да извърши тези действия. Представените писмени доказателства пред настоящата инстанция от защитата съвсем не са в полза на предлаганата теза, а тъкмо напротив. В приложения договор за управление, раздел 2, т. 2, позиция 4, е визирано неговото право да сключва договори с банки за отпускане на кредити (със съответните ограничения и при необходимост). Такова еднолично право обаче подсъдимият няма относно договор за особен залог, съгласно изискванията на чл. 19, т. 10 от Устава на дружеството. Това следва да стане само с предварително съгласие от Съвета на директорите. Колкото до качеството на "длъжностно лице", то е налице безспорно за подсъдимия, а и защитата естествено не прави възражения в това направление. В този смисъл, правилни са изводите на Окръжния съд за това му качество на л. 97. Никакво тълкуване не е необходимо обаче за елементарния извод, че съгласието на Съвета трябва да предхожда учредяването на особения залог и ипотека (мотивите - пак там). Реално Съветът на директорите не е заседавал нито на 25.09.2003 г., нито на следващия ден. Приложените към досъдебното производство два протокола са съставени по-късно и са антидатирани! От друга страна, нито един от тези протоколи не е подписан от лицата, посочени като присъстващи. Това, според окръжния съд, са само някакви пропуски, но те биха могли да намерят и своята формално правна трактовка на предварителното производство. Това не е сторено. Даже и новата редакция на устава (от 29.08.2000 г.), когато е проведено общото събрание, в чл. 19, т. 10 не променя начина на учредяване на особения залог. Нещо повече. Не само че подсъдимият няма право да сключва този договор по своя воля и усмотрение (това, което той сам признава и пред първата и пред втората инстанция), но и времето и начина, по който го е сключил, показват, че нищо не е налагало сключването на този договор.
Действително, към релевантния момент дружеството не е било в блестящо състояние, но то е имало обезпечени банкови кредити, основните по които имат срок за погасяване в един последващ момент - края на м. януари 2004 г. Огромният кредит има срок за погасяване през м. юли 2007 г. и т. н. поводен кредит от 600 000 лв. с погасяване на три пъти. Имало е и четвърти кредит от 150 000 лв. с погасяване отново през м. март 2004 г. И четирите кредита са били надлежно обезпечени съгласно банковите изисквания. Обясненията на подсъдимия, който не може да бъде упрекнат в тотално невежество, че едва ли не банката го е принудила за няколко часа на 26.09.2003 г. (ден петък и по обяд) да сключи договора за особен залог, може да бъде разбираемо като защитна теза, но е бутофорично като оправдание. Действително, преди това на дружеството е била предложена оздравителна програма. Тук следва да се направи още една бележка в търговски аспект. Във фактическия и правен мир има дружества, които макар да имат обезпечени кредити, им липсват "свежи" пари. Не е мястото тук да се правят подробни анализи какви могат да бъдат евентуално източниците за такива пари, но такива източници законни и възможни има. Да се твърди едва ли не, че подсъдимият толкова милеел за предприятието, че едва ли не бил в крайна нужда да сключи договор, на какъвто няма право, е нон сенс. Би трябвало да му е известно, че кредити могат и да се предоговарят, а анексните договори съвсем не са еднократни. По този начин, един път знаейки, че не може да "надхвърли" правомощията си по устава, той, на второ място, сключва унищожителен за дружеството договор за особен залог на целия патримониум. Някъде в защитата на подсъдимия пред въззивната инстанция (а и пред първата) се прокрадва становището към изискванията за този особен залог. На тази страна би следвало да е пределно ясно, че ДОЗ е напълно перфектен и са били налице всички изисквания за вписване в търговския регистър, именно предвид характера на охранителното производство. Регистрационният съд правилно е извършил вписването и което е съществено - той не е бил длъжен да се съобразява с обстоятелството, че върху част от активите вече е бил вписан залог!
Отключващият момент е, че след вписването на този особен залог върху цялото търговско предприятие, банката е предприела изпълнение върху заложените активи на дружеството. Та банковият институт това и чака, (а вероятно и го е целял) в контекста на всичко изложеното в първата част на настоящите мотиви. Това е, защото само 12 дни след 2.10.2003 г. - на 14.10.2003 г., банката е подала молба до съответния Окръжен съд за пристъпване към изпълнение спрямо задълженото предприятия (л. 96 от мотивите) и изведнъж след само два месеца се появява и т. н. купувач - "Б. О.", гр. С. З. Не само е купувач, а тотален бенефициент, тъй като към него потича "рогът на изобилието". Той не само получава посочените активи, но и двете цесии (!?). Твърде интересни въпроси възникват, но техните евентуални отговори са извън предмета на настоящите мотиви. Впрочем, настоящата инстанция би могла да се ограничи в параметрите на т. н. решителни мотиви. По принципа на изкуственото изолиране тя би могла да изследва единствено и само грубата и съзнавана безстопанственост на подсъдимия, тъй като деянието изцяло покрива признаците на чл. 219 от НК. По-прецизна работа на органите на предварителното производство биха могли да се ориентират и към една друга алинея, респ. на същия текст. Това е така, защото този подсъдим не само сключва унищожителния за предприятието договор, но твърди, че е бил измамен от ръководството на банката. Колкото и да е укоримо поведението на банката, то е донякъде и разбираемо, с оглед на всичко изтъкнато до тук. По-укорими и тангиращи с друго престъпление обаче са последващите действия на подсъдимия във връзка с станалото на 29.09.2003 г. (денят е вече понеделник). Подсъдимият не само че не уведомява за подписването на договора и свидетелите П. и А. не са знаели нито за решението на Кредитния комитет от 23 септември, а още по-малко, че договорът за залог е вече подписан. Интересно какво представлява за прокуратурата изготвянето на Протокол № 39 и неговото антидатиране. Какво означава и вписването на неприсъствали членове на Съвета на директорите - И. К. и М. С. Прокуратурата не само че не е инкриминирала всички деяния, но прави впечатление напълно излишните въпроси, които адвокатът на държавата (така е в някои европейски страни) по реда на съдебните прения пред първата инстанция си задава риторичния въпрос в следния смисъл: "Няма обяснение какви причини са накарали подсъдимият да сключи този договор, който е сключен на крак, без каквото и да било обсъждане на неговите клаузи, и какво следва от това", От една страна, представителят на прокуратурата по един безупречен начин е развил фактическата си и правна теза, но една Окръжна прокуратура би трябвало да е наясно, че в този казус наказателноправната характеристика е само едната страна на много по-големия въпрос. Защото нито поведението на банката е случайно, а то е в контекстна връзка с изникналия току-изведнъж купувач. Това появяване на подобни купувачи съвсем не е изведнъж и съвсем не е ненадейно. Това е типичната за съжаление схема, по която бяха опропастени (вероятно изразът е твърде мек) не едно проспериращо българско предприятие. Цялата събитийност твърде много тангира до умишлено довеждане на предприятието до фалит. Без съмнение умишлени фалити стават и в този свят, към който е тръгнала страната ни, (но там те се предизвикват по един по-перфиден начин). Макар резултатите за отделните членове на дадения юридически субект и там да са свързани с тежки последици, включително и човешки трагедии, в тези страни пазарната икономиката има своите дългогодишни устои. Страната ни с присъщата й крехкост на този етап на развитие на пазарните отношения, още по-жестоко подобни "удари" се отразяват на обществото като цяло, а и на конкретно потърпевшите. А конкретно потърпевши в настоящия случай ще бъдат много лица.
Ако се върнем отново към състоянието на дружеството, каквито и задължения да има към доставчици, служители, осигуровки и пр. /вж. Р. И. Т., л. 75), всеки изпълнителен директор, /а и не само той/ не може да не знае как може да бъде съставена една оздравителна програма, а не да се подписва унищожителен за предприятието договор.
В крайна сметка, предприятието "Б. - О. х " АД - С. З. придобива всички активи на предприятието на подсъдимия за многократно по-ниска цена от реалната. По този начин всички съставомерни и несъставомерни последици от поведението на подсъдимия не могат да се обхванат с прилагателно.
Разбира се, че банката има интерес от особен залог. Свидетелката Р. Т. няма и не може да има никакви скрупули в тези си обяснения (л. 76). Вместо подсъдимият да бъде стожер и да брани интересите на дружеството и при положение, че в действителност има поне няколко други алтернативни варианта, той извършва сключването. Разбира се, рискът за банката съвсем не е такъв, какъвто го описва тази свидетелка, но това е отделен въпрос. А ако се засегне само бегло въпросът защо един Кредитен комитет на банка действа по описания от тази свидетелка начин (л. 77), отново въпросът допира вече не само до икономическия, но и до банковия "въздух" на страната. За съжаление, той съвсем не е озон. Разбира се, че е повече за предпочитане един грабителски подход, отколкото да се получи насреща една истинска оздравителна програма. Просрочване на кредит или кредити е достатъчен банков повод да се сложи "примката". Банката се удовлетворява по този начин бързо, тъй като тя е безапелационен кредитор по особения залог - няма съдебен изпълнител, няма процедури и пр. Защото, ако имуществото на въпросното предприятие би се продавало чрез съдия-изпълнител, там въпросът е не само по друга процедура и начин, но и осребряването на имуществото би било в съвсем друг аспект. Много точно и прецизно и това е отбелязано в мотивите на Окръжния съд (на л. 98, стр. последна). И вероятно има защо свидетелката Т. да не е наясно как и по какъв начин е определен купувачът. Тези схеми са винаги така развити, че не се обявяват публично. Това е впечатлило и Окръжния съд, като е отбелязал в мотивите си, че самата свидетелка Т. не е пожелала да обясни как е определен купувачът. Изненадващо би било тъкмо противното.
С оглед изтъкнатото, съдът изцяло споделя и препраща в пълен обем към фактическите изводи на Окръжния съд. Липсва претендираната неправилност.
II. Относно претендираното съществено процесуално нарушение:
Такова липсва. Оплакването даже не е развито - в какво се състои подобно нарушение и дали то е съществено. Действително, в посочените вече писмени съображения в едно изречение защитата твърди (края на изложението), че не били обсъдени всички доказателства. Това не е така, тъй като първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по смисъла на чл. 12, чл. 16 и чл. 17 от НПК. Нещо повече - макар и изрично да не се е позовал, с мотивите си Окръжният съд е изпълнил със съдържание разпоредбата на чл. 86 от НПК. Отделно, не е накърнено и правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл. 352, ал. 3, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 14 от същия.
Реално останалите две оплаквания само механично са посочени в жалбата и не се развиват - за нарушение на материалния закон и непълнота на доказателствата. Съдът не е нарушил материалния закон и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
Липсва и непълнота на доказателствата и тя естествено не се развива от защитата. Ако такава би имало, настоящата инстанция би могла да санира този пропуск. Такъв не е налице.
III. Относно явната несправедливост на наложеното наказание:
Такава е налице, но в обратен смисъл на твърдяното от защитата. Както се изтъкна и по реда на протеста, в рамките на неговата "скромност" той следва да бъде изцяло уважен относно основното наказание лишаване от свобода, както и по-високия размер на изпитателния срок.
Необосновани са изводите на Окръжния съд във финалната част на мотивите, че наказанието следва да бъде лишаване от свобода, близо до минимума. Ако следва действително да се спазят принципите за определяне на наказанието, наказанието лишаване от свобода следва да бъде ефективно, но пред настоящия състав такъв механизъм липсва.
Водим от тези съображения и на основание чл. 335, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 332, т. 3 и 6 и чл. 336 от НПК, В. апелативен съд
РЕШИ:
Изменява Присъда № 163 от 21.11.2005 г. по НОХД № 212/2005 г. на Р. окръжен съд, като увеличава размера на наложеното наказание лишаване от свобода от шест месеца на три години.
Увеличава изпитателния срок от три на пет години.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
- Дата и час: 01 Дек 2024, 02:07 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Оригинална практика относно същността на банките
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
Хммммм, много е готино делото. Като махнем тези почервенените думички, човека има много добро чувство за хумор... И далаверата е била прилична Сега остава ОББ да се обиди, че е направила "врътка" с техен човек от С.З. Така де "...И вероятно има защо свидетелката Т. да не е наясно как и по какъв начин е определен купувачът. Тези схеми са винаги така развити, че не се обявяват публично. Това е впечатлило и Окръжния съд, като е отбелязал в мотивите си, че самата свидетелка Т. не е пожелала да обясни как е определен купувачът...". Но в края на краищата не е това предметът на делото.
Сега въпроса е "комисионната", която покрива 6 месеца пандела, дали е съразмерна с три години на топло... То пък какво ли има значение...
Между другото шапка ви свалям на юристите... така да се "Усуче по Килифарски"... че ми трябваше да го препрочитам за да разбера за какво става дума. Ама нали трябва да си пазите хляба
А продължение във ВКС има ли?
Сега въпроса е "комисионната", която покрива 6 месеца пандела, дали е съразмерна с три години на топло... То пък какво ли има значение...
Между другото шапка ви свалям на юристите... така да се "Усуче по Килифарски"... че ми трябваше да го препрочитам за да разбера за какво става дума. Ама нали трябва да си пазите хляба
А продължение във ВКС има ли?
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
Опитвам се да преведа горепосоченото съдебно решение на английски език специално за няколко банкови служители от Германия, за да ги запозная със схващанията на местни магистрати от апелативна инстанция за същността на банките. Предполагам, че някой ще ми помогне да преведа по най-удачен начин на английски използваната фраза в това решение- "Лошите чичковци"
Последна промяна eastwest на 22 Апр 2009, 14:54, променена общо 1 път
- eastwest
- Младши потребител
- Мнения: 28
- Регистриран на: 22 Дек 2006, 14:59
И от кога учредяването на обезпечение представлява безстопанственост. Нима обезпечаването изпълнението на главното задължение води до увреждане имуществото н а дружеството.
- mitko6
- Потребител
- Мнения: 514
- Регистриран на: 26 Окт 2006, 23:57
7 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 24 госта