forum.lex.bg

Здравейте,
и Честита нова 2007г. на Всички.
Имам следния въпрос:
Лице обвинено в извършване на деяние наказуемо с лишаване от свобода с повече от пет години.(от 0 до 8г.)
Делото се разглежда еднолично от съдия, при липса на съдебни заседатели.
Постановена е присъда, която не е обжалвана.

Може ли присъдата да влезе в сила и да породи правни последици при липса на законен състав?

Ако не бъде обжалвана от подсъдимия или ако не бъде протестирана от прокурора в установения 14 дневен срок от постановяването и ще влезе в законна сила.И тогава единствения начин за отмяна,заради допуснатите нарушения на процесуалните правила е по реда на възобновяването по гл.ХХХІІІ от НПК.

VAL_KATA написа:Здравейте,
и Честита нова 2007г. на Всички.
Имам следния въпрос:
Лице обвинено в извършване на деяние наказуемо с лишаване от свобода с повече от пет години.(от 0 до 8г.)
Делото се разглежда еднолично от съдия, при липса на съдебни заседатели.
Постановена е присъда, която не е обжалвана.

Може ли присъдата да влезе в сила и да породи правни последици при липса на законен състав?

Мойто мнение е друго.
Присъдите, решенията и определенията влизат в сила:
1. от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;
2. от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;
3. от изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.

Влезлите в сила присъди, решения и определения са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.

За да влезе в сила една присъда първо трябва да е налице ПРИСЪДА. Всеки акт на съда трябва да съдържа:данни за времето и мястото на издаването му;наименованието на съда, който го издава, и на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на секретария; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава;
Когато липсва елемент от фактическия състав на акта е налице липса на съдебен акт;
Дори да липсва протест от прокурора този акт, който наричате "присъда" не може да влезе в законна сила и не може да породи правни последици, защото липсват двама от съдебният състав.
След като не е налице съдебният състав не може да се твърди, че акта е постановен от съд и съответно не може да влезе в законна сила. Създава се само една привидност.

Въпрос на тълкуване! Това е моето мнение.

Не мога да се съглася с изложения по-горе пост и по тази причина оставям решение на ВС.Пратиката е по стария НПК,но е актуална по изложения по-горе проблем:

Решение № 143 от 21.IV.1982 г. по н. д. № 136/82 г., II н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1982 г.
чл. 23 НПК
Съставът на съда, чрез който последният като субект на наказателния процес осъществява своята наказателнопроцесуална функция, е определен в чл. 23 НПК. За да бъдат валидни действията и решенията на съда, съставът, в който заседава той, трябва да бъде законен - в него да участвуват съдебни заседатели в случаите, в които законът изисква това.
----------------------------
С оглед естеството на изложените в молбата на молителите фактически обстоятелства производството, по което е постановено обжалваното решение, правилно е образувано като частно наказателно дело съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ПОРРОВС. Следователно то трябва да се движи и разглежда по реда на НПК, по който ред правилно е движено и разгледано.
От друга страна, окръжният съд законосъобразно е разгледал делото в съдебно, а не в разпоредително заседание. Случаите, в които наказателни дела се разглеждат в разпоредително заседание, са посочени изрично в НПК и те, не обхващат конкретния случай. Независимо от това с оглед естеството на искането и необходимостта от доказване на предявената претенция същата следва да бъде разгледана и разрешена в съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Незаконосъобразно и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила обаче окръжният съд е разгледал делото в състав от трима съдии.
Съставът на съда,чрез който последният като субект на наказателния процес осъществява своята наказателнопроцесуална функция, е определен в чл. 23 НПК. За да бъдат валидни действията и решенията на съда, той трябва да бъде законен. А съставът на съда ще бъде законен, когато в него участвуват съдебни заседатели в случаите, в които законът изисква това.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НПК съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
Видно от протокола от съдебното заседание от 17.ХII.1981 г., делото е разгледано от състав на окръжния съд с участие на трима съдии - без съдебни заседатели. Очевидно е, че същото е разгледано и е постановено решение по него от незаконен състав, като по този начин е допуснато нарушение на процесуалноправната разпоредба на чл. 23, ал. 1 НПК. Това нарушение е съществено съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 2 НПК и има за последица отменяване на обжалваното решение и връщане делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание съобразно с изискването на разпоредбата на чл. 334, ал. 1, т. 4 и ал. 3 НПК.

gosho72 е прав. Присъдадта, макар и постановена от незаконен състав, влиза в сила в посочения от НПК срок, след което единственият начин за нейното атакуване е този по реда на възобновяване.

Може и да сте прави, но защо мисля противното:

Щом в наказателните закони липсва изрична разпоредба, която да предвижда, че невалидните актове пораждат правни последици до тяхното отменяване по съответния ред, считам, че при наличието на невалиден акт същият не може да породи правни последици. Отмяната е да се премахне тази привидност и ако е възможно да се потърси съответната отговорност.

Посоченото решение ВС е много ясно : за да бъдат валидни действията и решенията на съда, съставът в който заседава той, трябва де бъде законен.
Така поставеният въпрос за незаконен състав, аз го приемам и приравнявам на липса на състав. Предполагам делото е трябвало да се разгледа от съдя и двама съдебни заседатели, а присъдата е постановена еднолично от съдя.
Състава на съда е тричленен. Членовете на съда имат равен глас. Съда се произнася с обикновенно мнозинство.
Какво е мнението на другите два члена???

В противен случай излиза, че ако аз постановя присъда по съществуващо наказателно от общ характер дело (независимо, че не съм съдя в този съд или който и да е друг), тази присъда (осъдителна или оправдателна) ще влезе в сила, ако липсва жалба или протест на прокурора.

Уточнете какъв е състава на повдигнатото обвинение, какъв съд се е произнесъл?
За какво производство говорите?

Здравейте,
Благодаря на всички дали мнение по темата.

Присъдата е на Военен съд-гр.София
Деянието-противозаконно лишаване от свобода чл.142а, ал.2 НК
от 1г. до 6г. извинявам се, че погрешно посочих от 0г до 8г.

присъдата не е обжалвана и не е протестирана.

чл.68, ал,1 то ЗСВ гласи Военният съд разглежда делата в състав от от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в в състав от трима съдии, единят може да бъде младши съдия.

VAL_KATA написа:Здравейте,
Благодаря на всички дали мнение по темата.

Присъдата е на Военен съд-гр.София
Деянието-противозаконно лишаване от свобода чл.142а, ал.2 НК
от 1г. до 6г. извинявам се, че погрешно посочих от 0г до 8г.

присъдата не е обжалвана и не е протестирана.

чл.68, ал,1 то ЗСВ гласи Военният съд разглежда делата в състав от от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго. Когато военният съд заседава в в състав от трима съдии, единят може да бъде младши съдия.

Присъдата може да отговаря на изискванята за валидност на един съдебен акт, а може и да не отговаря!

Обвинителният акт е този, който определя рамките на обвинението, а дадената в него правна квалификация не може да променя състава на съда.
Ако престъплението попада в състава на чл.142а, ал2 НК не е налице валиден съдебен акт.
Ако престъплението изцяло попада в състава на чл.142а, ал1 НК налице е законен състав.