Съвет ПТП
Публикувано на: 06 Дек 2007, 15:32Здравейте,
Да ви разкажа и моята си история (подробничко), та дано някой даде ценен съвет.
На някоя си дата тази година аз, моята приятелка (с която сме заедно от 6-7 години и живеем на семейни начала) и още едно момче и момиче тръгваме за мястото Х с личния ми автомобил за да прекараме там уикенда. Ситуацията е следната, аз шофирам в дъждовно време и тъй като не съм минавал по въпросия път си карам в рамките на позволената скорост и виждам, че идва остър завой (мамицата му! полицайте споменаха, че там стават ПТП-та всеки божи ден) и решавам леко да стъпя на спирачката (което беше най-голямата ми грешка:( ). Тъй като хода на самия .......... е доста къс, колелата ми буквално зацепват на мокрия асфалт и задницата на колата се завърта надясно и се удряме челно в мантинелата която е в лявото платно (почти няма повреди по предницата, дори фаровете са здрави, имам и еърбег отпред който не се отвори(а трябва при 40км/ч) не го знам дали работи междудругото:)). Там ни удря странично дясно микробус движещ се в неговата си лента. Съответно удара го поема моята жена която беше отзад вдясно и беше приета във ВМА в общо тежко състояние. Вторият пострадал е другото момиче, счупена ключица, други няма. При самия удар с микробуса аз и авера до мен си удряме главите и аз така да се каже изпадам в нокаут. След като се събудих осъзнах какво е станало. На мястото вече бяха дошли полицай а линейката беше на път. След като дойде и полиция от София на мястото на ПТП, се направиха алкохолни проби и там всичко е ОК, 00.00. Аз също съм подръжник на тезата, че който сяда зад волана пил е потенциален убиец и на такива трябва да им се отнемат свидетелсвата за управление на МПС доживот! Както и да е, аз се качих в колата на КАТ и по пътя се обадих на родителите на жена ми да им кажа, че сме катастрофирали. Няма по трудно нещо от това да кажеш на един родител, че детето му е в тежко състояние в болницата с опасност за живота. Заведоха ме да давам показания, а аз почти не бях в състояние да напиша квото и да е, бях още в шок. Там единия от полицайте се държа доста ароганто и ми изцепи "Ако зависеше от мен, направо си приготвяй сапуна и хавлийката и към затвора" на което естествено аз му отговорих, че за момента това не ме интересува, по-важно ми е приятелката ми да се оправи, другия пък ме посъветва да си намеря добър адвокат и че дори другите да не ме съдят, прокуратурата ще ме съди. След няколко дни ми се обади дознателя (който между другото се оказа голям пич и доста разбран човек, за което му благодаря) и ме привика да се запознаем. Отидох във времето в което се бяхме разбрали и ме поразпита на бързо. Обясних му каква е ситуацията и той ме помоли да доведа другите който са били в колата и един от родителите на жена ми (тъй като тя не беше в състояние да я разпитват) да ги подпита дали имат някакви искове към мен. Заведох ги дружно всички при дознателя, дадоха показания, написаха че не искат да ме съдят и тем подобни и дознателя спомена, че ще изпрати дознанието до прокурора с молба за прекратяване и вече божа работа. Та, едно нещо неразбрах, как живота ми за 1 минута се преобърна с главата надолу? На никой не пожелавам да преживее това което преживях аз. Въпроса ми е, какво следва от тук нататък ако не се прекрати дознанието. Неразбрах и на какво основание прокуратурата може да повдигне обвинение с/у мен? Предполагам причиняване на тежка телесна повреда по невнимание, , но пък при мен стана точно по внимание, колкото и парадоксално да звучи, ако не бях намалил щях да си взема завоя без никакви грижи. Как може да се докаже скороста с която съм карал? Тъй като всички се хващат за тва, че е била несъобразена скороста със състоянието на пътя. Добре де, нали си има знаци, ако си караш в рамките на позволеното, кво правим? Ако се стигне до дело, мога ли да изисквам подобна експертиза? Всички в колата знаят как точно съм карал. Може и на КАТ да не им е много ясно как се случи този инцидент, понеже не ми написаха акт, талона си е у мен.
Не съм съден до сега, нямам никакви провинения.
За 2-те години от който съм шофьор имам навъртени около 25-30 000 км, нямам дори и фиш. Най-хубавото нещо което ми се случи през тоя период е че жена ми прескочи трапа (идея нямате колко съм благодарен на докторите от ВМА!), от известно време си е у дома и си я глезя максимално. Сега като е в кондиция, съществува ли вариант в който жена ми (като тежко пострадала) да напише молба до прокуратурата за прекратяване на дознанието? Ако се повдигне дело какви са ми шансовете да не вляза в затвора? Условните присъди също не ме притесняват. Аз не съм престъпник!. Има нещо извратено в цялата система, нали принципно човек е невинен до доказване на противното, някак си в тая държава всичко е наопаки. Всеки е предубеден. Единственото което желая е, да си стоя у дома и да си гледам женичката;-) Благодаря на онзи горе, че ми я запази живичка.
Моля за съвет, различен от консултирай се с адвокат:-)
Ако не ми помогнете, то поне дано историята ми (тип Искрено & Лично) не ви е дотегнала и е разчупила "сивото ви ежедневие".
Да ви разкажа и моята си история (подробничко), та дано някой даде ценен съвет.
На някоя си дата тази година аз, моята приятелка (с която сме заедно от 6-7 години и живеем на семейни начала) и още едно момче и момиче тръгваме за мястото Х с личния ми автомобил за да прекараме там уикенда. Ситуацията е следната, аз шофирам в дъждовно време и тъй като не съм минавал по въпросия път си карам в рамките на позволената скорост и виждам, че идва остър завой (мамицата му! полицайте споменаха, че там стават ПТП-та всеки божи ден) и решавам леко да стъпя на спирачката (което беше най-голямата ми грешка:( ). Тъй като хода на самия .......... е доста къс, колелата ми буквално зацепват на мокрия асфалт и задницата на колата се завърта надясно и се удряме челно в мантинелата която е в лявото платно (почти няма повреди по предницата, дори фаровете са здрави, имам и еърбег отпред който не се отвори(а трябва при 40км/ч) не го знам дали работи междудругото:)). Там ни удря странично дясно микробус движещ се в неговата си лента. Съответно удара го поема моята жена която беше отзад вдясно и беше приета във ВМА в общо тежко състояние. Вторият пострадал е другото момиче, счупена ключица, други няма. При самия удар с микробуса аз и авера до мен си удряме главите и аз така да се каже изпадам в нокаут. След като се събудих осъзнах какво е станало. На мястото вече бяха дошли полицай а линейката беше на път. След като дойде и полиция от София на мястото на ПТП, се направиха алкохолни проби и там всичко е ОК, 00.00. Аз също съм подръжник на тезата, че който сяда зад волана пил е потенциален убиец и на такива трябва да им се отнемат свидетелсвата за управление на МПС доживот! Както и да е, аз се качих в колата на КАТ и по пътя се обадих на родителите на жена ми да им кажа, че сме катастрофирали. Няма по трудно нещо от това да кажеш на един родител, че детето му е в тежко състояние в болницата с опасност за живота. Заведоха ме да давам показания, а аз почти не бях в състояние да напиша квото и да е, бях още в шок. Там единия от полицайте се държа доста ароганто и ми изцепи "Ако зависеше от мен, направо си приготвяй сапуна и хавлийката и към затвора" на което естествено аз му отговорих, че за момента това не ме интересува, по-важно ми е приятелката ми да се оправи, другия пък ме посъветва да си намеря добър адвокат и че дори другите да не ме съдят, прокуратурата ще ме съди. След няколко дни ми се обади дознателя (който между другото се оказа голям пич и доста разбран човек, за което му благодаря) и ме привика да се запознаем. Отидох във времето в което се бяхме разбрали и ме поразпита на бързо. Обясних му каква е ситуацията и той ме помоли да доведа другите който са били в колата и един от родителите на жена ми (тъй като тя не беше в състояние да я разпитват) да ги подпита дали имат някакви искове към мен. Заведох ги дружно всички при дознателя, дадоха показания, написаха че не искат да ме съдят и тем подобни и дознателя спомена, че ще изпрати дознанието до прокурора с молба за прекратяване и вече божа работа. Та, едно нещо неразбрах, как живота ми за 1 минута се преобърна с главата надолу? На никой не пожелавам да преживее това което преживях аз. Въпроса ми е, какво следва от тук нататък ако не се прекрати дознанието. Неразбрах и на какво основание прокуратурата може да повдигне обвинение с/у мен? Предполагам причиняване на тежка телесна повреда по невнимание, , но пък при мен стана точно по внимание, колкото и парадоксално да звучи, ако не бях намалил щях да си взема завоя без никакви грижи. Как може да се докаже скороста с която съм карал? Тъй като всички се хващат за тва, че е била несъобразена скороста със състоянието на пътя. Добре де, нали си има знаци, ако си караш в рамките на позволеното, кво правим? Ако се стигне до дело, мога ли да изисквам подобна експертиза? Всички в колата знаят как точно съм карал. Може и на КАТ да не им е много ясно как се случи този инцидент, понеже не ми написаха акт, талона си е у мен.
Не съм съден до сега, нямам никакви провинения.
За 2-те години от който съм шофьор имам навъртени около 25-30 000 км, нямам дори и фиш. Най-хубавото нещо което ми се случи през тоя период е че жена ми прескочи трапа (идея нямате колко съм благодарен на докторите от ВМА!), от известно време си е у дома и си я глезя максимално. Сега като е в кондиция, съществува ли вариант в който жена ми (като тежко пострадала) да напише молба до прокуратурата за прекратяване на дознанието? Ако се повдигне дело какви са ми шансовете да не вляза в затвора? Условните присъди също не ме притесняват. Аз не съм престъпник!. Има нещо извратено в цялата система, нали принципно човек е невинен до доказване на противното, някак си в тая държава всичко е наопаки. Всеки е предубеден. Единственото което желая е, да си стоя у дома и да си гледам женичката;-) Благодаря на онзи горе, че ми я запази живичка.
Моля за съвет, различен от консултирай се с адвокат:-)
Ако не ми помогнете, то поне дано историята ми (тип Искрено & Лично) не ви е дотегнала и е разчупила "сивото ви ежедневие".
Ето точно за това говорих, за тая пуста предубеденост. Ако ти беше на мое място и ти би желал същото освен ако не си някакъв коравосърдечен тип. От сърце ти пожелавам никога да не го изживееш. Няма по-ценно нещо от човешкия живот, пък камо ли на любим човек. Аз не съм конфликтна личност и няма да влизам в излишни спорове. Родителите на приятелката ми ме обичат като син. С нея сме заедно от 6 години и малко, а иначе се познаваме с нея и родителите и от да речем от 89-та година. Винаги са разчитали на мен и са ми имали доверие, за това и сега са зад гърба ми.
Вече имаш насоки.... 
тъжно е, че не го осъзнаваш!.....на хлъзгав път не се натиска спирачка рязко, още по-малко в завой???????ако не искаш да излетиш някъде извън пътя, разбира се.....има за какво да благодариш, че приятелката ти останала жива! пробвай да се замислиш, дали искаш да е!