forum.lex.bg

как мислите колеги - ако е образувано дело преди пет месеца, няма удължаване на срока съгласно НПК и ни призовават за да ни привлекат като обвиняеми. какво според вас ще стане ако направим възражение, че привличането е извън сроковете по 234НПК, намира се в главата разследване и дори да се приема, че не е действие по разследването то безспорно следва разпит на обвиняем което си е абсолютно деиствие по разследването. наред с това не ни ли се ограничава правото на защита, тъй като ако решим да искаме и сочим доказателства в наша полза, те ще са извън срока на разследване и ще бъдат ирелевантни. как ще погледне съда на едно подобно възражение, тъй като прокуратурата едва ли ще го вземе предвид?

ами привличането на обвиняем не е действие по разследването, както считате и Вие.Действия по разследването материализират приложението на способите за доказване, най-общо.Привличане на обвиняем и предявяване на обвинението извън сроковете за разследване, е напълно валидно, както и предявяване на самото разследване.Прокуратурата - не вярвам много да хване вяра на такова възражение- те ,така и така , по исканията при предявяване, се мотивират, че няма да вършат никакви други проц-следствени действия по док.искания на обв., понеже срока за разследване бил изтекъл, пък и правата му да иска събиране на доказателства не се преклудирали, понеже имало съдебна фаза.
Какво печелите с това възражение- допуснато ли е "отстранимо" нарушение на правата на обвиняемия и следва ли то да се изправя задължително с връщане на делото в досъдебната му фаза.Ако целите връщане от доклад на това основание- едва ли.
Поведението наистина е шиканьозно в нарушение/ заобикаля/ чл.6, т.3 б.д ЕКЗПЧОС - правото на обв.да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите против него, да изисква призоваването и разпита на св.на защитата да се извърши при равни условия с тези на обвинението.Ограничава се и възможността подс да даде обяснения с доказателствена стойност пред органа- обясненията са източник на доказателства и средство за защита.Дори пред съдия да стане този разпит вън от срок, все ще няма док.стойност.
От друга страна, по -вероятното е прокуратурата да продължи срока и да повтори действията/ е ,не е сигурно/, ако са от повторимо естество.
на трето място, ЕС се е произнасял, че неспазването на законоустановените срокове, САМО ПО себе си, не е нарушение по чл.6- това разбира се във връзка с разумната продължителност на пр-вото, не другите права.

благодаря за задълбочения и компетентен отговор.По отношение на действияата привличане и предявяване аз също от колеги-магистрати знам че не са действия по разследването но това го знам без да съм го чела някъде липсва в теорията и все пак буди недоумение ако е така защо тези деиствия се намират в глава разследване и пак се връщам на факта че разпит на обвиняем е последващо действие след привличането
а разпита съгласете се безспорно е действие по разследването и питам
след като няма установена практика по въпроса а НПК е над възприетото
порочно според мен разбиране осланяйки се на закона можем ли да разчитаме че съда ще възприеме като ирелевантно подобно привличане
просто дебатираме....

Интересно е размишлението Ви, но смятам, че привличането на обвиняем като разяснение на лицето в какво е обвинен по смисъла на НПК не е обвързано със срока на досъдебното производство. Виж обаче разпита на обвиняемия е друга работа и ако е извършен пред съдия и извън сроковете как ли би погледнал съда, защото ако разпита на обвиняемия не е извършен пред съдия няма никакво правно значение...

nikolai.pachevski написа:........... защото ако разпита на обвиняемия не е извършен пред съдия няма никакво правно значение...

Ами защо тогава дознателите изобщо си правят труда да разпитват обвиняеми? Всъщност същото може да се каже и за свидетелите..... И защо да се разпитват без съдия?

Само да попитам: Вие откъде знаете дали е или не е удължаван срока по досъдебното производство?! Нали все още не сте привлечени, материалите не са Ви предявени?...

Проблемът е, че законодателят е използвал култовото "не пораждат правни последици" (действията по разследването). Т.е. все едно направеният разпит на обвиняем извън срока не е направен. За привличането, предявяването и предявяването на разследването няма проблем, тъй като както вече се посочи не са действия по разследване, но как да повдигнеш обвинение пред съд без да имаш разпит на обвиняем?

Естествено, възможно е ВКС да наложи изправително (или както там се казваше) тълкуване на тази разпоредба, ако законодателят междувременно не се поправи сам, защото тя е лишена от всякаква логика. Нали идеята на тия срокове е гарантиране правото на обвиняемия (и по Европейската конвенция; странно как трансформирано в принцип на процеса от родния законодател) делото му да се реши в разумен срок. Е, излиза, че ако си направил разпит на обвиняемия извън въпросния срок (примерно с един ден), единствената възможност да се поправи това е да ИЗТЕЧЕ ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ (примерно един месец), в който да санираш по някакъв начин въпросния срок (примерно с измислено спиране-възобновяване и пак призовавания за нов разпит и прочее), за да имаш валиден разпит на обвиняем. Или ако внесеш делото, съдът да ти го върне за отстраняването на съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на обвиняемия (не си го разпитал) и се минат още примерно три месеца. Подчертавам "единствената възможност", защото няма основание за прекратяване на делото, ако въпросното не е било изработено в сроковете, а те са изтекли.

Е, ако някой ми посочи логика в това нещо, ще го черпя каквото поиска.

На мене любопитно ми е и друго. Има процесуално-следствени действия, които по своя характер се отличават от разпита, който да речем можеш да си направиш, когато си поискаш - примерно претърсване и изземване в сграда, която утре предстои да бъде разрушена. Какво би станало, ако обвиняемият при предявяване на разследването (на последния ден от срока) направи искане да се извърши такова действие, искането му е за събиране на относими доказателства, които ще го оневинят и прокурорът го уважи и извърши исканото действие извън срока? Нали не поражда правни последици, нали събраните доказателства не могат да се ползват пред съда... И кво, ще вземем да осъдим човечеца, а Или в тоя случай няма да важи култовата алинея?

Въобще идейните носители на Новото в наказателнопроцесуалната теория и практика са ги нароили едни...

Добро утро! Идеите на всичкото това срочно-доказателствено чудо са били доказването да не се затлачва в досъдебната фаза, а да се извършва основно в съдебната. Това е скрито в доказателствената сила на доказателствата, събрани извън срока. Само че всичко ни е по български: едната глава не знае какво има в другата, един твори едната фаза, други - другите... И наготвеното пак прилича на манджа с грозде. Лек и спорен ден, колеги. Ще се включа чак довечера (не защото не ми е интересно тук.. )

RinTimTim написа:На мене любопитно ми е и друго. Има процесуално-следствени действия, които по своя характер се отличават от разпита, който да речем можеш да си направиш, когато си поискаш - примерно претърсване и изземване в сграда, която утре предстои да бъде разрушена. Какво би станало, ако обвиняемият при предявяване на разследването (на последния ден от срока) направи искане да се извърши такова действие, искането му е за събиране на относими доказателства, които ще го оневинят и прокурорът го уважи и извърши исканото действие извън срока? Нали не поражда правни последици, нали събраните доказателства не могат да се ползват пред съда... И кво, ще вземем да осъдим човечеца, а Или в тоя случай няма да важи култовата алинея?

Въобще идейните носители на Новото в наказателнопроцесуалната теория и практика са ги нароили едни...

законодателят е" мъдър", особено в бързината си да се хармонизира.
Получава се омагьосан кръг.За да защитим и обезпечим правото на обв.на достъп до справедл.и безпристр.съд и процес в разумен срок, му отказваме доказат.искания, за да спазим същия срок.Тове не етеория, а ежедневна практика-в смисъл седмично виждам Н на брой откази на прокуратура да уважи искания на обв.при предявяването- с аргумент- сроковете за разследване са изтекли, правата да иска и представя доказателства не му се преклудират, централната фаза е съдебната.Хитро.Но не и ако става въпрос за следств.действия с известна неотложност.
Да, законът за сроковете- 234 НПК - е "чудесен".Желязна проц.дисциплина.
Как той съответства на "законът за давността" по НК- може ли процесуалния закон да дерогира давностните срокове по НК- да стане възможно избягването , примерно, на наказателна отговорност, не заради давността за преследване на деянието?
как съответства на Конституционния текст, на задължението съдебната власт да защитава правата на гражданите, а прокуратурата- да привлича към нак.отговорност лицата, извършили престъпления от общ характер и да поддържа обвинението срещу тях
и как съответства на самата практика на европ.съд ПЧ, която размахваме като знаме, според интереса, когато според същата тая практика неспазването на законоустановените срокове само по себе си не е нарушение на ЕКПЧОС, като дори разумният срок да е надхвърлен- на развитие на производството- обвинението не е"недопустимо".
Да, закъснялото правосъдие, е равнозначно на отказ от правосъдие.Но заради закъснението, следва ли изначално и с формален акт, по формален ред и формален начин, напълно да го отказваме- правосъдието?

Едва ли няма удължаване на срока. Не разбирам откъде си правите този извод, който е известен само на прокурора. Второ, не може да правите възражение до съда, защото в ДП господар на разследването е наблюдаващия прокурор и разследването не подлежи на съдебен контрол. Единственото, на което имате право е да обжалвате актовете на дознателя пред наблюдаващия прокурор, а актовете на прокурора /съмнявам се, че в рамките на разследването ще откриете такива/ - пред по-горестоящия прокурор. Впоследствие, когато се стигне до решаване по същество и производството отиде в съдебна фаза може да наблегнете, че док-вата са събрани извън срока и да не се признават, но пак ви казвам - силно се съмнявам, че един прокурор ще реши да внесе ОА в съда въз основа на док-ва, събрани извън срока по чл.234 НПК и най-вероятно по дознанието има удължаване, за което не сте информирани.