Както май се говори в счетоводните среди :”Прословутия чл.255-ти
всички май ще ни орешети:)))))”
При тях терзание има в размера - само за един документ ли се отнасят или общо/ големи размери, особено големи/ - т.е. в смисъл ако неоснователно ползваш данъчен кредит за 12 отделни фактури и по всяка една неоснователно признаваш по 1000 лв, значи ли това, че попадаш в разпоредбите на този член ?/
та, какво си мисля аз
Отрицателните прояви по ДДС могат да се разделят на три основни групи:
1. укриване на данъчни задължения по ДДС;
2. източване на ДДС чрез вериги от “фиктивни” сделки и с помощта на “фиктивни “търговци;
3. умишлено неплащане на данъчни задължения.
Укриването на ДДС се осъществява чрез укриване или надценяване на облагаеми приходи.
Укриването на облагаеми приходи най-често става чрез продажба без фактура, фактуриране на продажна цена под реалната или на реална цена, но на количества под реално продадените.
Източването на ДДС се извършва чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит и възстановяване на данък, в резултат на подценяване на приходите или надценяване на разходите.
Мисля, че практика на ВКС няма по този текст, все още.
Теорията – оскъдната по въпроса – Д. Михайлов – счита, че всичко по чл.255 е умишлено, за което и без това можехме да се сетим.А.Гиргинов- ВКП , Р.Владимиров– счита, че са възможни само при пряк умисъл.Това е концепция от преди изменението от ДВ бр.75 /2006 г.Няма пречка да се приеме и сега.Изп.деяние е приспадане, а странно формулирания съставом.резултат – избягването на плащане или установяване дан.задължения/ така ми звучи/.Мисля,че към това деецът трябва да има пряк умисъл.
Според професора / Д.Мих/- "избегне" – е понятие включващо в себе си и същността , и резултата на изпълнителното деяние.Става също такава безценна думичка като “умъртви” – вкл.и деянието, и резултата, като понятие.
Както и да го мисля, деецът трябва да съзнава, че приспадането е обект.неследващо се, че приспадането е от естество да доведе до избягването на плащането на дан.зад-е по ДДС, и в крайна сметка да цели избягването.
А как се различава доказателствено този умисъл- не знам?
Счетоводните въпроси не са ми "слабост", нито данъчноправната материя.Само от наказ.правна гл.т. изложих какво мисля.
Гениалната формулировка на закона прави възможно това нещо да излезе само ,когато "избягването "е за физическо лице, или поне така звучи, другото е разширително?