- Дата и час: 04 Дек 2024, 00:50 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Разпоредително заседание
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Разпоредително заседание
Как според вас следва да постъпи съда ако в разпоредително заседание открие че в тъжбата всъщност е описано престъпление от общ характер?Или ако има изготвен обвинителен акт ,но става дума за престъпление от частен характер?
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Re: Разпоредително заседание
plamena26 написа:Как според вас следва да постъпи съда ако в разпоредително заседание открие че в тъжбата всъщност е описано престъпление от общ характер?Или ако има изготвен обвинителен акт ,но става дума за престъпление от частен характер?
Според мен /но не съм пеналист и само изказвам лично мнение/
1.В първия случай делото се прекратява ,материалите следва да бъдат изпратени на прокуратурата.Тъжителят следва да бъде уведомен за правната възможност,че в наказателното производство може да предяви граждански иск.
2.Във втория случай делото следва да продължи,независимо от това дали прокурора ще поддържа обвинителния акт или не.
- sarbijanac
- Активен потребител
- Мнения: 1359
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
- Местоположение: Нови пазар
Ако в тъжбата е описано престъпление от общ характер - да откаже да образува чхд
След като разпореждането вече е връчено ведно с препис от тъжбата , трябва да прекратява в състав - с.з.
Ако е внесен ОА, но е ЧХ - това същ.нарушава правото на защита на подс.- държавата ще се изправи срещу него в лицето на своя обвинител /нали говорим само за разпоред.з-е, не за открито с.з.- за него си има ред/Няма изрично правило за процедиране, нито така формул.основание за прекратяване.Според мен, съдът следва да прекрати, защото липсва тъжба и валидна форма на сезиране.Прокурорът няма компетентност да повдига и поддържа частно обвинение, освен в особени случаи.Започването на с.з. с участието на прокурор вече нарушава правата на подс.Няма надлежно предявено обвинение с ОА, защото липсва надлежен обвинител.
След като разпореждането вече е връчено ведно с препис от тъжбата , трябва да прекратява в състав - с.з.
Ако е внесен ОА, но е ЧХ - това същ.нарушава правото на защита на подс.- държавата ще се изправи срещу него в лицето на своя обвинител /нали говорим само за разпоред.з-е, не за открито с.з.- за него си има ред/Няма изрично правило за процедиране, нито така формул.основание за прекратяване.Според мен, съдът следва да прекрати, защото липсва тъжба и валидна форма на сезиране.Прокурорът няма компетентност да повдига и поддържа частно обвинение, освен в особени случаи.Започването на с.з. с участието на прокурор вече нарушава правата на подс.Няма надлежно предявено обвинение с ОА, защото липсва надлежен обвинител.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
1.Прекратява и изпраща материалите до съответната прокуратура
2.Прекратява и изпраща съобщение на пострадалия по аналогия на чл.81(3)предл.2
2.Прекратява и изпраща съобщение на пострадалия по аналогия на чл.81(3)предл.2
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Мерси колеги че се включвате,но проблема именно е това че не е изрично регламентирано.Няма как да се прекрати делото защото ЩЕ бъде допуснато съществено процесулано нарушение.То трябва вече да е факт за да се върне делото на основание 248.ал.2,т.3.Просто някой трябва да е допуснал нарушението,и той де е орган на досъдебното производство.
Но може да извлечем че самото непровеждане на досъдебно производство съставлява нарушение на чл.191 НПК.Съдията-докладчик не може директно да откаже да образува дело по тъжба ,на основание чл.247,ал.1,т.2,защото пък това е в компетанцията на председателя на съда и след като той го образувал,съдията-докладчик остава в шах.
Иначе съгласна съм че правата на обвиняемия ще бъдат нарушени ако е обв. акт,но всъщност говорим за ЧХ.Отново по реда на 248,ал.2,т.3 ще е произнасянето ,във вр. с кой член обаче и на какво основание.Дали следва да е 24,ал.4,т.1?
Да се изпрати на съответната прокуратура няма как да стане.
Ако някой има идея да даде и правна квалификация как точно трябва да стане,въз основа на кой член във вр. с кой и т.н.Предупреждавам че ще изпаднете в голяма главоблъсканица
Но може да извлечем че самото непровеждане на досъдебно производство съставлява нарушение на чл.191 НПК.Съдията-докладчик не може директно да откаже да образува дело по тъжба ,на основание чл.247,ал.1,т.2,защото пък това е в компетанцията на председателя на съда и след като той го образувал,съдията-докладчик остава в шах.
Иначе съгласна съм че правата на обвиняемия ще бъдат нарушени ако е обв. акт,но всъщност говорим за ЧХ.Отново по реда на 248,ал.2,т.3 ще е произнасянето ,във вр. с кой член обаче и на какво основание.Дали следва да е 24,ал.4,т.1?
Да се изпрати на съответната прокуратура няма как да стане.
Ако някой има идея да даде и правна квалификация как точно трябва да стане,въз основа на кой член във вр. с кой и т.н.Предупреждавам че ще изпаднете в голяма главоблъсканица
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Изпадала съм вече в нея, на два пъти.
По единия въпрос - ОА, а е ЧХ - едно решение съм срещала - р 131/1994 г., няма го в Бюлетини и Сиела, мисля.в практиката по чхдела , пак на Сиела, на Ралица Илкова.В него ВС, понеже предварит.производство тогава е било образувано по жалба на пострадалия, е указал, че съдът, при доклада , трябва да преценява, има ли редовна тъжба по смисъла на стария чл.57 от НПК/ с жалбата до МВР/, след което да реши дали да се образува чхд , ако предпоставките са налице и тъжителят поддържа тъжбата си , като нохд не се образува- такъв е бил казусът.Т.е. вярната преценка е да не се образува нохд, защото няма "валиден" ОА.Белята идва пост фактум, с образуването, липсата на досъд.пр-во,както и на изрично основание за прекратяване във фаза доклад.Стриктното тълкуване, означава да следва да започне съд.производство, а такова е недопустимо, защото Чхарактер ни е ясен по начало, няма да блесне в с.з.
Мисля, че няма пречка съдът да прецени, че е налице прекратително основание по чл.24, ал.4 т.1, както казвате.Аналогия на проц.закон, много е щуро да е точно за прекратяване, но ... Повечето съдилища, доколкото ми се простира информацията, предпазливо не прекратяват ОХ дела с такива аргументи.Просто насрочват с.з., за да запазят евентуално и възможностите на постр.
ВКС обезсилва актовете по ОХД , които са били с предмет чх обвинение, като недопустими и прекратява. Да , де, ама , от висотата си и без да е ясно недопустимата висящност на съдебното ОХд от кога настъпва.
Значи, след образуването по чх делото, което всъщност е за ОХ няма как да се прекратява в разпоред, според мен.Трябва да е с участието на страните, в открито с.з.Проспал го е предс.
По единия въпрос - ОА, а е ЧХ - едно решение съм срещала - р 131/1994 г., няма го в Бюлетини и Сиела, мисля.в практиката по чхдела , пак на Сиела, на Ралица Илкова.В него ВС, понеже предварит.производство тогава е било образувано по жалба на пострадалия, е указал, че съдът, при доклада , трябва да преценява, има ли редовна тъжба по смисъла на стария чл.57 от НПК/ с жалбата до МВР/, след което да реши дали да се образува чхд , ако предпоставките са налице и тъжителят поддържа тъжбата си , като нохд не се образува- такъв е бил казусът.Т.е. вярната преценка е да не се образува нохд, защото няма "валиден" ОА.Белята идва пост фактум, с образуването, липсата на досъд.пр-во,както и на изрично основание за прекратяване във фаза доклад.Стриктното тълкуване, означава да следва да започне съд.производство, а такова е недопустимо, защото Чхарактер ни е ясен по начало, няма да блесне в с.з.
Мисля, че няма пречка съдът да прецени, че е налице прекратително основание по чл.24, ал.4 т.1, както казвате.Аналогия на проц.закон, много е щуро да е точно за прекратяване, но ... Повечето съдилища, доколкото ми се простира информацията, предпазливо не прекратяват ОХ дела с такива аргументи.Просто насрочват с.з., за да запазят евентуално и възможностите на постр.
ВКС обезсилва актовете по ОХД , които са били с предмет чх обвинение, като недопустими и прекратява. Да , де, ама , от висотата си и без да е ясно недопустимата висящност на съдебното ОХд от кога настъпва.
Значи, след образуването по чх делото, което всъщност е за ОХ няма как да се прекратява в разпоред, според мен.Трябва да е с участието на страните, в открито с.з.Проспал го е предс.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Съгласна съм с почти всичко казано от вас,личи си че страшно много практика сте чела.На Илкова този сборник не съм го преглеждала,но сборниците с Длъжностни и Корупционни престъпления по няколко пъти на ден.Иначе казуса е ужасно интересен.Става въпрос за обсебване по чл.206,ал.4.Пострадалия не е роднина на извършителя,но живее с него в едно общо домакинство (218В НК)-именно това не е съобразено на досъдебното и има внесен ОА.Пред изключително рядката хипотеза сме изправени да се образува НЧХД пред ОС.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
Искайте прекратяване по чл.24, ал.4, т.1 и се подгответе да възразите на искане на прокурора за продължаване на делото на осн. чл.50.
Имах такъв случай. Съда прекрати о.х, продължи с ч.х. и наложи минимално наказание. Но това не може да бъде за пример.
Имах такъв случай. Съда прекрати о.х, продължи с ч.х. и наложи минимално наказание. Но това не може да бъде за пример.
- rama
- Потребител
- Мнения: 171
- Регистриран на: 25 Сеп 2004, 14:03
Ами, вижте, с този аргумент за ЧХ, ще си образуват вероятно съд.пр-во и ще започне съд.следствие,в което ще трябва да доказвате факт.съжителство.В същия сборник, р 22-98 на Второ Н.О., стр.285, не мога да ви го сканирам в момента.Двама съпрузи, взети вещи, не върнати след прекратяване на съвм.съжителство.....Нак.пр-во е образувано, от прокурора, слд 6-м срок.ВКС им е казал на долните съдилища, че са процедирали недопустимо и е обезсилил актовете.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Re: Разпоредително заседание
plamena26 написа:Как според вас следва да постъпи съда ако в разпоредително заседание открие че в тъжбата всъщност е описано престъпление от общ характер?Или ако има изготвен обвинителен акт ,но става дума за престъпление от частен характер?
Според мен при липса на изрично основание за прекратяване недопустимо е да се прекратява по аналогия.
Задачата на съдията-докладчик в разпоредителното заседание не е да дава правна квалификация на деянията, описани в съответните актове, с които съдът е сезиран. Откривайки, че в тъжбата, съответно обвинителния акт, всъщност е описано нещо друго, той казва какво е това друго, което е произнасяне по същество - недопустимо за този стадий на процеса.
Ако са налице реквизитите на тъжбата и обвинителния акт - продължава се напред. На съдебното следствие как ще се процедира, когато са налице съответните основания - ще се действа според изричните разпоредби на чл. 287 ал. 5 и 7. И двете разпоредби съдържат "на съдебното следствие се установи". По-рано този въпрос просто не е предмет на установяване от съдията-докладчик. Който е подал частната тъжба и внесъл обвинителния акт е бил компететният да преценя, пък после съдът естествено също ще установява и в крайна сметка ще решава, но като съд, а не в закрито разпоредително заседание.
В тази връзка, имаше вече дискусия относно прекратяването на наказателното производство от съдията-докладчик по чл. 250 ал. 1 т. 2. Масово се прекратяват наказателни производства за наркотици на това основание поради малозначителност. Е, ако това не е произнасяне по същество, то тогава не знам кое е, но все пак си се прави. А тия производства стигат до съда, не защото някой е умрял да внася обвинителни актове за глупости, ами точно защото няма ясни наложени критерии от съда кое какво е. И при положение, че няма такива, точно тая малозначителност може да се установи единствено след събиране на доказателства и преценка по същество. Но както и да е, много се отклонихме от темата
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
Re: Разпоредително заседание
RinTimTim написа:plamena26 написа:Задачата на съдията-докладчик в разпоредителното заседание не е да дава правна квалификация на деянията, описани в съответните актове, с които съдът е сезиран. Откривайки, че в тъжбата, съответно обвинителния акт, всъщност е описано нещо друго, той казва какво е това друго, което е произнасяне по същество - недопустимо за този стадий на процеса.
Съгласна съм за аналогията за прекратяване, че е много радикално.И за чл.9 - че не му е мястото май в доклада.От друга страна, съдът е сезиран с факти, които следва да квалифицира някак си и с доклада без да може да изправя прокурора за правилността на квалификацията.Доколкото ще преценява най-малкото и собствената си компетентност/ подсъдност/.Да преценява дали деянието съставлява престъпление съдът може само и единствено в рамките на факт.конст-ии на прокурора.За мен т.2 на чл.250 означава липса на твърдение за изпълнително деяние по НК въобще/ седели Х и У на бара, един до друг, в блаженно неведение един за друг, Х си погледнал телефона в 12 .00 часа, бил си там телефона, в 01.00 часа - телефонът вече го нямало, както и У го нямало.Обстоят.част на ОА свършва.С това си действие подс.осъщ. от обект и субект.страна.....194/А преценката по чл.9 не е такава преценка. Пак в страни от темата, отплеснах се .
Последна промяна kpavlova на 15 Мар 2008, 18:14, променена общо 1 път
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Отново се включвам късно защото до 18.00 пиша,след което разпускаме с по едно голямо и бистрим подобни главоблъсканици.Та в крайна сметка казуса ще бъде решен след като се насрочи делото от общ х-р и ако на съдебното следстивие установим че се касае за престъпление от ЧХ ще приложим 285,ал.5 НПК.Прокурора по това дело е решил че имаме общ характер и обвиняем и пострдал не били в едно домакинство защото адресите им от справка в ГРАО не съвпадали.Но има сигурни данни че двете лица са адресно регистрирани извън София дори,но обитават апартамент под наем в Младост,имат общо дете което е припознато по реда на СК.Не мисля че съвместно съжителство се доказва само със справка от ГРАО.Допустими са всички други д-ва включително и свидетеслки показания,обяснения на подсъдим и т.н.
В крайна сметка родихме и друг кзус колеги.Какво следва ако съда беше сезиран с валидна тъжба за престъпление от ЧХ по 206,ал.4,което е подъсдно на ОС.Обаче в разпоредително заседание установим че елемента особено тежък случай липсва и делото е подсъдно на РС.И обратно как следва да постъпи РС,ако установи че е сезиран с тъжба,което престъпление е подсъдно пак по тъжба на ОС?
В крайна сметка родихме и друг кзус колеги.Какво следва ако съда беше сезиран с валидна тъжба за престъпление от ЧХ по 206,ал.4,което е подъсдно на ОС.Обаче в разпоредително заседание установим че елемента особено тежък случай липсва и делото е подсъдно на РС.И обратно как следва да постъпи РС,ако установи че е сезиран с тъжба,което престъпление е подсъдно пак по тъжба на ОС?
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
plamena26 написа:В крайна сметка родихме и друг кзус колеги.Какво следва ако съда беше сезиран с валидна тъжба за престъпление от ЧХ по 206,ал.4,което е подъсдно на ОС.Обаче в разпоредително заседание установим че елемента особено тежък случай липсва и делото е подсъдно на РС.И обратно как следва да постъпи РС,ако установи че е сезиран с тъжба,което престъпление е подсъдно пак по тъжба на ОС?
Според мен с особено тежкия случай хипотезата е идентична с малозначителността. Това е въпрос по същество и не може да бъде решен от съдията-докладчик в разпоредително заседание.
Втората хипотеза е много интересна, тук вече е налице празнина в закона, която няма как да бъде преодоляна освен чрез аналогия. Всъщност няма значение къде ще се констатира това, дори и да е на съдебното следствие. Според мене и в двата случая следва да прекрати и изпрати на компетентния съд. Тъй като логиката е в случаите, когато се констатира липса на компетентност, да се изпраща на съответния орган - с дебели букви написано и над чл. 42 . Логично е (може би), когато е ОХ да изпрати на съответния прокурор, който да повдигне обвинението пред компетентния съд. Но когато е ЧХ частният тъжител е изявил волята си да започне наказателно преследване пред съда и това би трябвало да бъде достатъчно в неговия случай. Другите решения, които ми идват - да прекрати и върне тъжбата на тъжителя; да приеме, че въобще няма валидна тъжба - въобще не ми се струват добри.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
RinTimTim написа:plamena26 написа:В крайна сметка родихме и друг кзус колеги.Какво следва ако съда беше сезиран с валидна тъжба за престъпление от ЧХ по 206,ал.4,което е подъсдно на ОС.Обаче в разпоредително заседание установим че елемента особено тежък случай липсва и делото е подсъдно на РС.И обратно как следва да постъпи РС,ако установи че е сезиран с тъжба,което престъпление е подсъдно пак по тъжба на ОС?
Да установи, че елемента липсва"особено тежък случай", щом той е твърдян, означава да установи недоказаност на обвинението, било то и частно.Съдът е обвързан от фактите, посочени в тъжбата- с оглед на тях ще преценява подсъдността.Дали особено тежкия случай всъщност не е налице, и изобщо необосноваността на обвинението , съдът не може да преценява в разпоред.с.з., и в охд, и чхд.По чхд съдът изобщо не може да прилага чл.250, ал.1, т.2, нали така- т.е. не може да преценява, в разпоред.заседание, че деянието описано в тъжбата не съставлява престъпление.Не може да прекратява частично или напълно.Може да се произнесе с акт по същество в с.з.- като оправдае по това обвинение.Това, че делото е подсъдно на РС не е пречка да се произнесе ОС .
Ако има несъвпадение между цифровата квалификация и обстоятелствената част на ЧТ / нищо особено тежко му няма на случая, ама ЧТ си я написал ал.4 за прегледност/ , съдът, понеже е обвързан от фактите, ще трябва да е РС.
Ако тъжбата е внесена в РС, а е за ОС.Все ще следва да прекратява РС пред себе си , но не и да връща тъжбата на тъжителя.Ще изпрати на ОС , срокът за подаване на ЧТ си се счита спазен.Указването на компетентния съд не е реквизит на тъжбата - само срещу кого, от кого и обстоятелствата на престъплението.Няма за какво и тя да се обездвижва. Ако е в разпоредително заседание- директно на ОС.Ако е в с.з. - по чл.288, ал.1 т.2. - необходимостта от прекратяване на съд.производство ще е резултат от установяване на нови обстоятелства в съд.следствие.Това ще трябва да провокира изменение на частното обвинение, по чл.287, ал.6, което изменение /новото обвинение/ трябва да бъде повдигнато и предявено на подс. в 6 месечения срок.Практически до тази хипотеза т.е. ще се стига безкрайно рядко.
Те.е и за двете като Rin Tim Tim
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
RinTimTim написа:plamena26 написа:Според мен с особено тежкия случай хипотезата е идентична с малозначителността. .
Моля да ми простите отклонението. За малозначителността пак си мисля,че не може в разпоред.с.з.Защото съдът квалиф.деянието като малозначителнобез да изхожда само и единствено от ОА.От фактическото твърдение на ОА.А и дори да го прави, позволено ли му е в разпоред.заседание, да преценява, че деянието е осъщ.от субективна и обективна страна, макар и формално- въз основа на какво го преценява? На ОА? От доказателствата?
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
kpavlova написа:Защото съдът квалиф.деянието като малозначителнобез да изхожда само и единствено от ОА.
Абсолютно.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
Re: Разпоредително заседание
RinTimTim написа:plamena26 написа:Как според вас следва да постъпи съда ако в разпоредително заседание открие че в тъжбата всъщност е описано престъпление от общ характер?Или ако има изготвен обвинителен акт ,но става дума за престъпление от частен характер?
Според мен при липса на изрично основание за прекратяване недопустимо е да се прекратява по аналогия.
Задачата на съдията-докладчик в разпоредителното заседание не е да дава правна квалификация на деянията, описани в съответните актове, с които съдът е сезиран. Откривайки, че в тъжбата, съответно обвинителния акт, всъщност е описано нещо друго, той казва какво е това друго, което е произнасяне по същество - недопустимо за този стадий на процеса.
Ако са налице реквизитите на тъжбата и обвинителния акт - продължава се напред. На съдебното следствие как ще се процедира, когато са налице съответните основания - ще се действа според изричните разпоредби на чл. 287 ал. 5 и 7. И двете разпоредби съдържат "на съдебното следствие се установи". По-рано този въпрос просто не е предмет на установяване от съдията-докладчик. Който е подал частната тъжба и внесъл обвинителния акт е бил компететният да преценя, пък после съдът естествено също ще установява и в крайна сметка ще решава, но като съд, а не в закрито разпоредително заседание.
В тази връзка, имаше вече дискусия относно прекратяването на наказателното производство от съдията-докладчик по чл. 250 ал. 1 т. 2. Масово се прекратяват наказателни производства за наркотици на това основание поради малозначителност. Е, ако това не е произнасяне по същество, то тогава не знам кое е, но все пак си се прави. А тия производства стигат до съда, не защото някой е умрял да внася обвинителни актове за глупости, ами точно защото няма ясни наложени критерии от съда кое какво е. И при положение, че няма такива, точно тая малозначителност може да се установи единствено след събиране на доказателства и преценка по същество. Но както и да е, много се отклонихме от темата
Мисля че RinTimTim е прав и се продължава напред по внесения обвинителен акт от прокурора. Щом е внесен обвинителен акт следва, че прокурора използва възможността си по чл.48-50 НПК. Бъдете сигурни че това става много рядко, в повечето случаи прокурорите отказват да водят производство и насочват тъжителя сам да си подаде тъжбата в съда.
Каквото и да направи съдията - прекрати или оправдае следва да уведоми прокурора за решението си, като прокурора има право на протест. Щом е сезиран от прокурора следва да го уведомява.
- rayan
- Младши потребител
- Мнения: 44
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 11:25
Re: Разпоредително заседание
rayan написа: Щом е внесен обвинителен акт следва, че прокурора използва възможността си по чл.48-50 НПК. Бъдете сигурни че това става много рядко, в повечето случаи прокурорите отказват да водят производство и насочват тъжителя сам да си подаде тъжбата в съда.
.
И аз така си мисля.Писаното на предишната стр.се отнася за случаите, в които прокурорът е внесъл ОА без да твърди, че упражнява правомощията си по чл. 49, като възможностите са по-скоро теор./ прокурорът да обърка в ЧХ на престъплението и да поддържа общия, обикновено ще се касае да спорни по "същество" хипотези- доказаност и квалификация- решаването на които не му е мястото в доклада/.Ако обаче прокурорът твърди, че упражнява правомощието си по 49 от НПК, считам, че тази му преценка/ за "беззащитността на постр от Чх престъпление/ изобщо не подлежи на съдебен контрол.Тогава съдът не може и да прекрати пр-вото заради недопустимо сезиране.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Разбира се че преценката по чл.49 е само на прокурора и тук две мнения няма.Проблема идва точно ако районен съд разглежда тъжба ,по престъпление подсъдно на окръжен.Съответния орган по 42,ал.3,може да бъде всеки орган но не и друг съд,така че няма как правното основание за препращане да е това.Има и практика по въпроса.По-скоро може да се изпрати,пак ако използваме аналогия,на по горния съд на основание 42.ал.2 и изпрати делото не на съответния прокурор,а на съответния тъжител тъй като тъжителя изпълнява прокурорските функции по ЧХД.Доколко обаче тази аналогия е допустима не мога да съм 100% сигурна,а и честно казано който съм питала,включително и апелативни съдии ,гледа странно и не дава сигурен отговор.
- plamena26
- Потребител
- Мнения: 325
- Регистриран на: 19 Ное 2006, 12:28
- Местоположение: София
plamena26 написа:Съответния орган по 42,ал.3,може да бъде всеки орган но не и друг съд,така че няма как правното основание за препращане да е това.Има и практика по въпроса.По-скоро може да се изпрати,пак ако използваме аналогия,на по горния съд на основание 42.ал.2 и изпрати делото не на съответния прокурор,а на съответния тъжител тъй като тъжителя изпълнява прокурорските функции по ЧХД.Доколко обаче тази аналогия е допустима не мога да съм 100% сигурна,а и честно казано който съм питала,включително и апелативни съдии ,гледа странно и не дава сигурен отговор.
Е, поне се съгласихме, че ще трябва да се използва аналогия поради липса на изрично правно основание
И след като ще се използва аналогия, трябва да е такава, която съответства на духа и принципите на закона, нали така.
На съответния прокурор делото се изпраща, защото от правомощията единствено на прокуратурата е да повдига обвинение пред съда по дела от общ характер. Когато първоинстанционният съд изпрати делото на горестоящия излиза, че първоинстанционният повдига обвинението пред него или че обвинението все едно е повдигнато от прокурор, който няма правомощия да повдига обвинение за такова престъпление. Напротив, единствено прокурорът от съответната прокуратура съобразно предметната му компетентност може и следва да преценява дали обвинението за престъпление, което му е подследствено и подсъдно на съответния му съд, би трябвало да стига до него.
При частния тъжител нещата, разбира се, стоят по коренно различен начин. Няма и не може да има "съответен" частен тъжител, на който да изпратиш делото, поради простата причина, че при него няма различна предметна компетентност, както е при прокурора. Прокурорът от РП не е компетентен да повдига обвинение за престъпление, подсъдно на ОС, обаче пред частния тъжител тоя проблем не стои, той си е един и същ. Логиката, която трябва да се търси тука, е, че частният тъжител вече веднъж е изявил волята си да инициира наказателно преследване пред съда и си е подал частната тъжба с необходимите реквизити. Ако съдът прецени, че няма правомощия да реши тъжбата, ами ще я изпрати на този, който има въпросните правомощия, и точно това е логически издържаната аналогия в случая. Няма никакъв смисъл да я връща обратно.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
22 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 38 госта