Освобождаване на работници- проблеми

[Julyan]

Уважаеми колеги, обръщам се към тези, които имат парктика по въпроса за прилагането на чл. 328, т.12 от КТ или тези, които биха могли да поразсъждават заедно с мен, въпреки, че нямат такава. Нашият случай е следният: имаме работник, който от м-ц септември, 2006 г. е непрекъснато в болнични. Те са изрядни от към формални изисквания на Н за експертиза на трудоспособността. До днес същият не ги е прекъсвал. Научихме, по официален път, с писмо, че лицето е редовен студент в университет, заверило е първи семестър, посещавало е лекции и семинарни занятия, дори се явява на изпити за този първи семестър в момента. Идеята ни е да се оттървем от него на горепосоченото нормативно основание, тъй като действително е налице обективна невъзможност за съчетаването на двата статута- работещ и редовен студент. Аз обаче нямам лично практика по прилагането на този текст, а и не намирам нищо в практиката на ВС и ВКС, което да ми подскаже доколко текстът би бил приложим към случая. Към дисциплинарно уволнение не ни се върви, тъй като първо трябва да открием процедура по оспорване на болнични, което, както препатилите сигурно знаят, трудно се доказва пред ЛКК и ТЕЛК /на никой лекар не му се ще да злепоставя колеги/. В крайна сметка чл.328, т.12/КТ би следвало да намира и практическо преложение, не само да служи за пълнеж в кодекса. В получения от университета отговор са дадени бройката часове на задължителните за посещение лекции и семинарни занятия, като се сочи, че не може едно лице да работи на 8 часа и да посещава занятия едновременно.
Вторият ни казус е за прилагането на чл. 325, т.9/КТ- невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. При постъпването си на работа лицето представя медицинско, от което е видно, че не страда от заболявания или каткто се сочи е "клинично здраво". От няколко месеца обаче същото започва редовно да носи болнични листове, от които е видно, че страда от определен вид хронично заболяване. Същото лице не е трудоустроено и се обърнахме към ТЕЛК за да получим официално информация допустимо ли е това лице с наличието на това конкретно хронично заболяване да работи на заеманата от него длъжност, за което приложихме длъжностна характеристика и карта /оценка от службата по трудова медицина/ на работното място, с отразени видове натоварвания и вредности и конкретните им показатели. Считаме, че правната норма на чл. 325, т.9/КТ не изисква задължително лицето да е трудоустроено, за да получим от ТЕЛК исканият отговор. Не случайно законодателят е предвидил два вариянта- трайна неработоспособност /инвалидност/, каквато в нашия случай не е налице и /използваният съюз е "или"/ здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Тъй като нямаме правото да изискаме от лицето да се трудоустрои, считаме, че имаме правото поне да изискаме заключение от ТЕЛК, тъй като ако състоянието на лицето се влоши може да се стигне до неблагоприятни последици, а и на никой работодател не е особено "приятно" работниците му да го посещават от време на време и по- често да са в болнични. От ТЕЛК обаче ни отговориха, незнайно поради какви причин, че исканото заключение следва да се издаде от ЛКК, тъй като болничните, представяни регулярно от лицето са издавани от лекуващ лекар. Ние считаме, че това мнение на ТЕЛК може да се обжалва пред ЦТЕЛК и най- вероятно ще го направим, но ни се иска да решим проблема по- бързо.
Има ли сте подобни случаи? Ще се радвам да споделите мнението и опита си с мен по тези въпроси.

[fetisov]

Здравейте колега.
Въпросите Ви са интересни. По втория от тях за сега ми е трудно да дам конкретно мнение (без да са видял повеч съд. практика и л-ра по въпроса), но по първия Ви казус, касаещ прекратяването на ТПО на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, според мен може да се каже, че едва ли бихте могли да прекратите договора на работника само защото същият е редовен студент във ВУЗ. Тук бих цитирал следния пасаж от Коментара на КТ на проф.Мръчков, Кр.Средкова и Ат.Василев (той се отнася точно до тази точка, така че няма да е трудно да го намерите, ако не сте го направил):
"Обективната невъзможност тук означава, че при създадената нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са я породили, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля. ...."
Обърнете внимание на думички и понятия като "ОБЕКТИВНА невъзможност" ; "НОВА обстановка" и "НЕПОДВЛАСТНИ на тяхната воля" (причини). Ако нещата се разгледат в такъв контекст, според мен би станало ясно, че тук иде реч за СЪБИТИЯ (т.е. юридически факти, върху които правният субект не може да влияе), водещи до ОБЕКТИВНА невъзможност за изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл паралелното обучение във ВУЗ не попада във въпросната хипотеза, защото освен, че не е събитие в строго юридическия смисъл на думата, то не води и до тази обективна невъзможност да се работи по ТД (най-малкото, защото не може да се знае дали в даден момент лицето няма да предпочете да продължи работата си, а да прекъсне или прекрати това обучение; Вие също не можете да сте сигурни за това какво то ще предпочете да прави и затова доказването на наличие на такава хипотеза в евентуален съдебен процес е почти илюзорно). Ето защо само въз основа на гореизложения факт за обучение на работника (дори да има мнение от съответния ВУЗ в смисъл, че съчетаването на работа по ТД и обучението във ВУЗ-а е невъзможно) паралелно с работа по ТД с 8-часов работен ден, мисля, че не дава възможност да използвате този текст от КТ за прекратяване на ТПО. Друг е въпроса, ако това обучение пречи на работата по ТПО респ. ако работникът започне да върши системни нарушения на трудовата дисциплина (напр. да не се явява на работа), но ако той наистина представя оправдателни документи за тези си нарушения (напр. болнични листове) нещата стават сложни за Вас... То при всички случаи дисциплинарните производства са нещо не особено удачно и сигурно, камо ли в такива хипотези!
Опитайте да се разберете с лицето доброволно - не знам каква е конкретната ситуация, Вие сами преценете. Или изчакайте да приключи с тези болнични (те не могат да продължават до безкрай). Във всеки случай обаче евентуално уволнение при такава ситуация (било по чл.328, ал.1, т.12, било при дисциплинарно уволнение с прекратяване по чл.330, ал.2, т.6, ако не ме лъже паметта) изглежда малко като "съшито с бели конци" и трудно ще издържи в съда.

УСПЕХ!