Интересен казус на проф.Средкова

[spasova_mont]

Здравейте, колеги. Следя с интерес казусите по трудово право и бих искал да чуя мнението ви по този, за който недоумявам дали има някаква уловка?
Казусът е следният:
Иван Нейков работел като инженер в завод „Кубрат“. При пътнотранспортно произшествие, той бил задържан от органите на Полицията. Образувано било предварително производство и в последствие бил предаден на съд. Първоначално бил осъден на 1 година лишаване от свобода, но втората инстанция постановила оправдателна присъда.
Междувременно в периода между разглежданите по делото на първа и втора инстанция, Нейков бил уволнен без предизвестие по чл. 330, ал. 1 КТ.
Въпроси:
1. Законосъобразно ли е уволнението на инженер Нейков?
2. След оправдаването му от съда, инженер Нейков може ли да се върне на работа? ако може, по какъв ред?
3. Може ли Нейков да бъде възстановен на работа, ако втората инстанция беше потвърдила осъдителната присъда на първата инстанция?

[nikodim77]

Здравейте,
Казусът наистина е интересен, но лично аз намирам, че 3-тият въпрос е подвеждащ или именно в неговото съдържание е решението на целия казус.
Не знам дали ще дам конкретни отговори на въпросите по номера, но ще изложа личните си разсъждения по тях.:
Какво ни каза ал. 1 на чл. 330 отКТ? „…бъде задържан за изпълнение на присъда” от така представения текст правя извод, че за да бъде прекратен трудовият договор без предизвестие, то работникът следва да е задържан за изпълнение на влязъл в сила съдебен акт – присъда. В този ред на мисли считам, че мярката за неотклонение „задържане под стража” не може да се приема за влязла в сила присъда. От до тук изложеното следва, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, тоест уволнението е незаконосъобразно. Кое обаче ме разколебава да съм 100% убеден в твърдението си за незаконосъобразност? Това е ал. 2 на чл 345 от КТ, чийто текст гласи следното: „Работник или служител, уволнен по чл. 330, ал. 1, се възстановява на предишната работа… …въз основа на влязла в сила оправдателна присъда”. Така представен този текст ме навежда на мисълта, че вероятно законодателят е имал предвид и възможността да бъде уволнен един служител, и докато трае съдебният процес срещу него.? Друг вариант за предполагаема воля на законодателя е, евентуален последващ контрол над вече влязла в сила присъда, какъвто например би бил възобновяване на наказателното дело. Но ако говорим за отмяна на присъда след възобновяване, то тогава уволнението по 330 – 1 от КТ си е напълно законосъобразно, защото за работодателя е било достатъчно основание влязлата в сила присъда, за която той няма как да знае, че в един бъдещ момент ще бъде отменена.
Предвид несигурността ми при съждения над първия въпрос, то и на втория отговорът ще е някакъв - никакъв…:
По-горе в настоящето споменах текстът на ал. 2 от чл 345 от КТ, сочещ възстановяването на работа на работник, който е с оправдателна присъда. И така, ако приемем, че уволнението по време на ДП, но с не влязла в сила присъда е незаконосъобразно, то тогава е ирелевантен фактът дали е с оправдателна присъда или не, просто той може да оспорва уволнението си по реда, предвиден в чл. 344 от КТ. Но, ако уволнението е законосъобразно (по-горе развих теза в тази насока) , то той може да иска възстановяване на предишната си работа, но не и с основание, че е незаконно уволнен, а само предвид текста на ал. 2 на чл 345 от КТ.
Така че, да, при всички положения на оправдателна присъда работникът може да иска възстановяване на предишната си работа.
Третият въпрос намирам за леко „извънземен”…, но и в релация с част от горните ми съждения. Накратко, ако приемем, че уволнението е било незаконосъобразно преди влязла в сила присъда, то Нейков следва да бъде възстановен на работа, а вече след потвърждаване от втора инстанция и едва след като той бъде задържан за изпълнение на присъдата да бъде уволнен според нормата на чл. 330, ал. 1 от КТ.
Горното е лично разсъждение според моето лично тълкуване и разбиране на цитираните законови норми. Казусът изисква познания не само по КТ, но и; НПК, ГПК, НК.