заповедно производство-държавна такса

[inspectora]

Брех! Колко мнения ЗА "безплатността" на производството ... И наблюдения за "преобладаваща" съдебна практика в тази насока ...
monteskio, моите уважения, но от аргументите, които сте изложил, се прави именно обратния извод
1.По систематическото тълкуване - уредбата е в част 5 "Изпълнително производство" - там "безплатност" липсва
2.Пак ще се върна на "разликите" м/у "исково" и "заповедно" - едното е спорно май - идеята на "безплатността", е "подобна" като тази при обжалването на ИАА и НП - да не се препятства прекалено едно обжалване на незаконосъобразно решение на "властимащия" /в случая работодателя - защото е малко "спорно" доколко трудовите правоотношения са такива на равнопоставеност /. Идеята, духът, смисълът, разумът /или както там искате го кажете/ на законодателството, е когато има спорни граждански правоотношения /на равнопоставеност/, да се "мисли" преди да се сезира държавата, докато малко по-друго е там, където няма равнопоставеност ... От друга страна, там където няма спор /разбирай заповедното/, държавата /разбирай съда/ си събира "такса" за услугата - щото какво е заповедното? - издаване на даден документ при "обвързана компетентност" /доста термини и логика от административното право "вкарвам", но по същество заповедното е едно "администриращо" производство - в момента, в който се появи "спорът" и производството "се пренасочва" към исково, спорно /. От трета страна - "администрирането", "събирането на вземания", каквото по съществото си представлява заповедното /а именно една покана за доброволно изпълнение/ е повече "услуга", отколкото правораздаване, а за услугите /било и извършвани от съд/ няма "безплатност" ... После "факултативността" на производството показва, че това е една "незадължителна екстра" - е айде сега и "екстрите" да станат безплатни ... И накрая "презумпцията" за "признаване" на вземането при неоспорване ... наподобявала СПН - ОК така е ... но само "наподобява" - държавата "е решила спор", но не и по пътя на "правораздавателната" си дейност!!! /само за сравнение - дори и при неприсъственото решение, следва искът да е "вероятно основателен", а не просто ответникът да бездейства/.
3.Аnalogia legis тук няма място - преди да се търси такава има много други видове тълкуване, които са ПРЕДИ нея според правилата на тълкуването в правото и според които в случая ще се стигне до извод, малко по-различен от изложения от monteskio - ал.1 от цитирания от чл.46 на ЗНА ... /чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК, както и текстовете, даващи легално определение на "трудови дела", "трудови спорове", "трудови производства" дали са непълни ... или са просто неясни с оглед възникналия въпрос /
4."Аргумент за по-силното основание" също е неприложим тук - двете производства изобщо не са в отношение на цяло към частно, за да се подхожда по този начин при тълкуване!!! "Целта" на исковото производство не е "удовлетворяване на вземането на кредитора" /това между другото е нещо, което доколкото помня се преподава по процес в университетите - каква е целта на исковия процес /, докато при изпълнителното и заповедното е именно това целта!!!
5.Отделен е въпросът доколко в чл.359 КТ под "дела" не се има предвид именно "спорове" /и на други места в КТ има непрецизност в стилистиката и "разминаване" в терминилогията/ ... Що се касае до чл.83, ал.1, т.1 ГПК и до това как ще се "кръсти" едно обръщение, то правилно не е от значение "наименованието" /иск, молба, жалба и т.н./, но също така не е без значение и съдържанието - дали чл.83, ал.1, т.1 ГПК не го отчита ... дали "ищците" е случайно сложена думичка ... От друга страна "тарифата" съдържа какви ли не такси, включително и за преписи ... да вземем да ги освободим работниците и от тези такси по трудовите им дела ...

Изобщо ме изумявате ... /а сега разбирам, че даже и съдът "освобождавал от такси" - просто не се занимавам с това, за мен, безумно и безсмислено производство по 410 и нямам никакви наблюдения .../

П.П.: има и още доста аргументи, но както става ясно - ще трябва да ги пиша цяла нощ ... а вече ме мързи ...

[Гост.]

заповедното производство по същество съдържа в себе си семената на исковото производство

Невярно- част е от изпълнителното производство. Заявлението не е иск, ЗИ не се ползва със СПН, тя си е един вид покана за доброволно плащане...

А нееее .... не съм съгласен. Дали едно обръщение е кръстено "Молба" или "Заявление" е в сферата на безмислената казуиститика... В първия случай значи с ниско преведена глава ще да моля някой си да реши пробема ми, а във втория, с високо вдигната глава ще предявя претенцииите си ... Дали обръщението си към съда ще го кръстим с " Искова Молба" или " Исково Заявление" няма значение... С една дума: Тинтири -минтири...
-----
А не мислиш ли, че "поканата за доброволно плащане" не би трябвало да се връчва директно на длъжника /с нотариална покана например/? Все пак съдът не е пощенска кутия за общенията между две страни....
----

" Глупости на търкалета" за да се впиша в стилистиката на вашата комуникация.
По-горе инспектора е решил да бъде обстоятелствен. Е, да не са така сресани мислите му ( в неизказаното, скрито под многоточията, има още много).
Не ползва нечие становище- все ми е тази.

Онова с немисленето- нЕкъв non-sens?!? Колкото и да не ви харесва, съдът е точно, като пощенска кутия между двете страни. Поне на този етап.

[hidden]

1.По систематическото тълкуване - уредбата е в част 5 "Изпълнително производство" - там "безплатност" липсва

Напротив - безплатно е - за работника. Вижте тарифата на ЧСИ, т. 30.
Според мен производството следва да е безплатно - арг. 83, ал. 1, т. 1 ГПК. Действително там пише "искове", но очевидно законът визира и заповедното производство, доколкото Раздел ІІ от ГПК се отнася за таксите и в исковото, и в заповедното производство. Никъде ГПК не визира отделни такси за заповедното производство, а тарифата за таксите по ГПК е въз основа именно на Раздел ІІ от ГПК. От тук правя извод, че ГПК не прави разлика в характера на таксите в исковото и заповедното производство. Още повече, че такива не се заплащат от работника и в изпълнителното прозводство. Няма логика рабнотникът да е освободен от заплащане на такси и в исковото, и в изпълнителното прооизводство, а да не е освободен в заповедното.

[inspectora]

Колкото и да не ви харесва, съдът е точно, като пощенска кутия между двете страни.

Най-общо казано си е точно така, а за пощенските услуги /макар и пощаджийската фирма да се казва "Х"РС/, се заплаща

1.По систематическото тълкуване - уредбата е в част 5 "Изпълнително производство" - там "безплатност" липсва

Напротив - безплатно е - за работника. Вижте тарифата на ЧСИ, т. 30.

... таксата се заплаща от държавата вместо работника ... малко не е като да е безплатно ... лееекинко има малка разлика ... която вече ми се спи, за да обяснявам ...

[hidden]

Пак повтарям - за работника изпълнителното производство е безплатно. Разликата между таксите на работниците в исковото и в изпълнителното производство е единствено в това, че при изпълнителното, когато се води от ЧСИ, държавата "субсидира" ЧСИ /тъй като същият не е държавен орган/. Това обаче не променя факта, че за работника е безплатно. Държавата не разполага с регрес спрямо работника за платените от нея на ЧСИ такси.
При исковото производство таксите изобщо не се заплащат, тъй като същите постъпват по сметка на държавата /съда/, когато не става дума за работници. Няма смисъл държавата да плаща на държавата таксите, да "субсидира" себе си, както е при ЧСИ.
Следва да се гледа "духа" на закона, а той е, че държавата закриля вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, по социални причини. От подобен характер са и издръжките, например. Не случайно вземанията на работниците и издръжките навсякъде вървят "ръка за ръка" - чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК; т. 30 от тарифата на ЧСИ; същите се ползват с привилегия по чл. 136, т. 5 ЗЗД дори и преди държавата. Навсякъде вървят заедно.
Това е логиката на закона, независимо дали ни харесва или не.

[inspectora]

hidden, нямах намерение да обяснявам, но ме провокирахте ... та да Ви питам тогава следното: Когато работник изгуби заведено от него исково дело, как се решава въпросът с разноските от д.т.? /не ми отговаряйте въпросът е риторичен/. Сега да Ви попитам и друго: На кой "увисват" като задължения таксите в изпълнителното? /също няма нужда от отговор/.
Изводът е, че в единия случай производството е безплатно /исковото/, а в другия /изпълнителното/ държавата "отпуска заем" на работника /в случая терминът "субсидира" не е особено прецизен/, който заем после си го "завежда" като вземане от длъжника-работодател!!!

Следва да се гледа "духа" на закона, а той е, че държавата закриля вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, по социални причини.

Това безспорно е така, но следва да се отчитат особеностите на заповедното производство. То се явява "лукс", а държавата никога не е покривала "всички разходи" по даден социален въпрос, а само достатъчно необходимите!!! Щом две производства /исково и изпълнително/ са достатъчни, за да се удовлетвори вземането на работника, то третото /заповедното/ вече се явява "извънредно" ... надявам се ми схванахте мисълта ...

[REVOLUTION]

Също съм на мнение , че ДТ не се дължи.Няма логика в исковото и изпълнителното производство да не се дължат ДТ от ищецът/взискателят работник и изведнъж бам в заповедното се дължат.Няма да преповтарям аргументите на monteskio и hidden , който напълно споделям.
Ако поддържаме , че се плаща ДТ се стига до абсурдния момент , да се връщат 2 процента ако се стигне до възражение и исково дело.Логиката на закона , е че при възражение и УИ се доплаща 2 процента.Тоест от гледна точка на "фискалната" политика на държавата при определяне на ДТ , заповедното производство се трансформира в исково и по тази логика се доплаща , като предплатените 2 процента + новите 2 процента=4 процента-цената на исковото производство.Ако се разглеждаха като две съвсем отделни услуги нямаше да се доплаща , а щеше да се събира тоже 4 процента.И какво става подава се ЗИ и плаща работника 2 процента , възразяват му и тои завежда дело.Казваме ,не спорим, ДТ при този род дела се поема от държавата.Ама работникът е предплатил 2 процента и следователно трябва да му се върнат.Не ми се струва разумно , няма как да има такава логика на законодателя , който създаде (1 от основните му аргументи) заповедното да се разтоварят съдилищата , като се проверява предварително дали съществува спор относно едно вземане , с това да стимулира работниците да водят дела , за да не плащат ДТ , от който нормално са освободени и по искови и по изпълнителни дела.

[inspectora]

Няма логика в исковото и изпълнителното производство да не се дължат ДТ от ищецът/взискателят работник и изведнъж бам в заповедното се дължат.

Там е въпросът, че в изпълнителното СЕ дължат!!! /друг е въпросът как е администрирано самото плащане/

[REVOLUTION]

Няма логика в исковото и изпълнителното производство да не се дължат ДТ от ищецът/взискателят работник и изведнъж бам в заповедното се дължат.

Там е въпросът, че в изпълнителното СЕ дължат!!! /друг е въпросът как е администрирано самото плащане/

Ми то и в исковото се дължат. Ако работника спечели от работодателя.И в изпълнителното се дължат , ако да речем последното се прекрати и на основание чл.79 ал.1-т.1 и т.2 , направените разноски ще останат в тежест на държавата.

[Melly]

Също съм на мнение , че ДТ не се дължи.Няма логика в исковото и изпълнителното производство да не се дължат ДТ от ищецът/взискателят работник и изведнъж бам в заповедното се дължат.....

"Ищец/Взискател" по отношение Н.В. работника?
Извинявай, но от коя разпоредба извличаш туй тъждество за качеството на страната в две различни производства?

Ми то и в исковото се дължат. Ако работника спечели от работодателя.И в изпълнителното се дължат , ако да речем последното се прекрати и на основание чл.79 ал.1-т.1 и т.2 , направените разноски ще останат в тежест на държавата.

Ехххх, тази майка хранилница, Държавата....

[portokal]

Аз не виждам място за ирония, или по-точно, не виждам по какъв начин тази ирония подкрепя становището, че в заповедното производство работникът дължи разноски. Революшън е напълно прав в това, което е написал за разноските. Освен това никъде не е намеквал за тъждество на понятията ищец и взискател.

[Melly]

Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;

2. от ищците - по искове за издръжка;

3. по искове, заведени от прокурор;

4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Освобождаване на Взискател от ДТ в изпълнителното производство според мен е възможно единствено в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК. Това е общата хипотеза за тези лица, която включва всяко производство по реда на ГПК, докато ал.1 на същия цлен указва лимитирано лицата, ползващите се с привилегията единствено в производството по общия исков ред. Лично мнение.

[Melly]

Аз не виждам място за ирония, или по-точно, не виждам по какъв начин тази ирония подкрепя становището, че в заповедното производство работникът дължи разноски. Революшън е напълно прав в това, което е написал за разноските. Освен това никъде не е намеквал за тъждество на понятията ищец и взискател.

Съжалявам, не влагам и капчица ирония.
Напротив, опитвам се да изясня за себе си издържаността на противната теза.
Мисля няма място за засягане.

[REVOLUTION]

Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;

2. от ищците - по искове за издръжка;

3. по искове, заведени от прокурор;

4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;

5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен.

(2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.

Чл. 79. (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато:

1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или

2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

(2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Освобождаване на Взискател от ДТ в изпълнителното производство според мен е възможно единствено в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК. Това е общата хипотеза за тези лица, която включва всяко производство по реда на ГПК, докато ал.1 на същия цлен указва лимитирано лицата, ползващите се с привилегията единствено в производството по общия исков ред. Лично мнение.

За ДТ по ИД за вземания по трудови спорове е повече от категорично прието ,че не се дължат от взискателя, така че тук спор не знам как можем да отворим.По ГПК отм. си имаше и изрично Инструкция № 18 на Министъра на правосъдието от 14 октомври 2002 год. относно прилагането на Тарифа № 1 към ЗДТ
И Н С Т Р У К Ц И Я № 18

от 14 октомври 1992 г.

ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ
СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ
СЛУЖБИ И ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО (*)

Издадена от Министерството на правосъдието,
необнародвана в ДВ, изм. с Решение № 9463 на
Върховния административен съд от 25 октомври 2002 г.
по адм. дело № 4386 от 2002 г. - ДВ, бр. 103 от
5 ноември 2002 г., в сила от 5 ноември 2002 г.


В изпълнение на параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на
Постановление № 167 на Министерския съвет от 28 август 1992 г. и с оглед да се
внесе яснота по въпроси, които на практика пораждат съмнения във връзка с
приложението на тарифата, се дават следните указания: . ТАКСИ ПО СЪДЕБНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Внесените държавни такси по изпълнителни дела се считат за разноски по
изпълнението и съгласно чл. 69 от ГПК са за сметка на длъжника.
По висящите изпълнителни дела, по които са внесени държавни такси за
определено действие и то не е извършено от съдия-изпълнителя, допълнителни
такси не се събират. При поискване на всяко следващо действие се дължи
съответната държавна такса.
По изпълнителни дела за финансови начети, издръжка, трудови спорове и
за въвод във владение (чл. 135 от Закона за териториално и селищно устройство)
взискателят не внася държавни такси, а същите се присъждат и събират от
длъжника.

С новия ГПК ама абсолютно нищо не се е променило , освен че нормата от ЗДТ е преписана в ГПК (по отношение на ищците по труд.спорове).Скоро не съм чувал някой СИ да е искал да му се плащат разноски от взискателя по такива ИД.

[Melly]

.......Освобождаване на Взискател от ДТ в изпълнителното производство според мен е възможно единствено в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК. Това е общата хипотеза за тези лица, която включва всяко производство по реда на ГПК, докато ал.1 на същия цлен указва лимитирано лицата, ползващите се с привилегията единствено в производството по общия исков ред. Лично мнение.

За ДТ по ИД за вземания по трудови спорове е повече от категорично прието ,че не се дължат от взискателя, така че тук спор не знам как можем да отворим.По ГПК отм. си имаше и изрично Инструкция № 18 на Министъра на правосъдието от 14 октомври 2002 год. относно прилагането на Тарифа № 1 към ЗДТ
И Н С Т Р У К Ц И Я № 18

от 14 октомври 1992 г.

ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ТАРИФА № 1 КЪМ ЗАКОНА
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ ЗА ТАКСИТЕ, СЪБИРАНИ ОТ
СЪДИЛИЩАТА, ПРОКУРАТУРАТА, СЛЕДСТВЕНИТЕ
СЛУЖБИ И ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО (*)

Издадена от Министерството на правосъдието,
необнародвана в ДВ, изм. с Решение № 9463 на
Върховния административен съд от 25 октомври 2002 г.
по адм. дело № 4386 от 2002 г. - ДВ, бр. 103 от
5 ноември 2002 г., в сила от 5 ноември 2002 г.


В изпълнение на параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на
Постановление № 167 на Министерския съвет от 28 август 1992 г. и с оглед да се
внесе яснота по въпроси, които на практика пораждат съмнения във връзка с
приложението на тарифата, се дават следните указания: . ТАКСИ ПО СЪДЕБНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Внесените държавни такси по изпълнителни дела се считат за разноски по
изпълнението и съгласно чл. 69 от ГПК са за сметка на длъжника.
По висящите изпълнителни дела, по които са внесени държавни такси за
определено действие и то не е извършено от съдия-изпълнителя, допълнителни
такси не се събират. При поискване на всяко следващо действие се дължи
съответната държавна такса.
По изпълнителни дела за финансови начети, издръжка, трудови спорове и
за въвод във владение (чл. 135 от Закона за териториално и селищно устройство)
взискателят не внася държавни такси, а същите се присъждат и събират от
длъжника.

С новия ГПК ама абсолютно нищо не се е променило , освен че нормата от ЗДТ е преписана в ГПК (по отношение на ищците по труд.спорове).Скоро не съм чувал някой СИ да е искал да му се плащат разноски от взискателя по такива ИД.

Да ти призная, хич не ме убеди... с тази Инструкция.

Държа да подчертая, че не взимам ничия страна във ТПО. Просто ми се искаше да подкрепиш тезата си с норма или правен принцип.

[ch3oh]

Как в заповедното производство ищецът ще докаже, че е работник и вземането му произтича именно от трудово правоотношение?
Има ли място такова доказване в заповедното производство?

[Гост.]

Как в заповедното производство ищецът ще докаже, че е работник и вземането му произтича именно от трудово правоотношение?
Има ли място такова доказване в заповедното производство?

Абсолютно уместно. Производството е едностранно, съдебното заседание- закрито. Съдията издава ЗИ само на база твърденията на заявителят, като не проверява основателността на претенцията, а уважава същата ( не е като да е уважил иск ) когато и ако са налице формалните изисквания на чл.410 и чл.411, ал.1 от ГПК, като на този етап от заповедното се разчита, че длъжникът няма да оспори твърдението на К за дължимост на сумата.
До тук само се пита- спорно ли е вземането?
Цел-бързо правораздаване и облекчаване натовареността на съдебната система. Ала само с издадената ЗИ не възникват никакви права за К.

Разбира се за Д, е налице правна възможност да не възрази в срок( признание) и да плати претендираната сума ( спестява бъдещи разноски).

[mosqito]

Хайде да провокирам малко:

Заповедното производство на практика е двустранно производство защо все пак има две страни. Едната страна пред съда предявява претенцията си , а съда казва : "Добре, да попитаме другата страна дали е съгласна с твоята претенция..." Пита я... Ако ответната страна каже, че не е съгласна, какво следва? Следва ищеца /или заявителя или както щете да го наречете/ да предяви установителен иск за съществуването на своето вземане. И уж това отделно производство /външно изглежда така/ се развива отделно от заповедното производство. Формално е така... но не съвсем. Това е една брънка от едно и също нещо. Така, че на практика заповедното производство си е подвид на исковото производство. Защото и при двата вида засегната страна се обръща към съда за съдействие. И при двата вида на ответната страна се връчва съобщение, че срещу него има нещо възбудено. И в двата случая страната срещу която е насочено производството има свобода на избор - може да не оспори вземането в заповедното прозводство и хоп: нещата вече са решени. Докато неоспорването в исковото производство не води да такъв бърз резултат - /но до положителен резултат неминуемо ще се стигне със загуба на повече време/, например ако ответника не се яви изобщо на съдебните заседания или ако се яви - да признае съществуването на вземането срещу него. Тогава каква е разликата между двата вида производстава? Едното е малко по-бързо, другото не е ...
И като извод: защо трябва да се прави разлика в "облагането" с д. т. на ищиците /молителите, заявителите/ в едни по същество еднотипни производства за защита на трудови права описани в чл. 359 КТ?

[ivan_lawyer]

Ако сумата е голяма - примерно 300 - 400 лева държавна такса, може и да се обжалва и възразява.

При положение, че става въпрос за 2-3-4 000 лева максимум, едва ли е оправдан спорът.

Според мен, съдът си преценява в случая, няма как да се предрешава. Може в заявлението да се упомене - освободени от д.т.

Впрочем, то не се и разглежда без таксата.

[palimsest]

Хайде да провокирам малко:

Заповедното производство на практика е двустранно производство защо все пак има две страни.

...аз пък си мисля, че не е двустранно, напротив едностранно е!