forum.lex.bg

Здравейте! Ето накратко моят случай:Работя в една кооперация като финансов директор.От близо шест месеца обаче не ми се плаща заплата,а и след като проверих в НОИ разбрах ,че не са плащани и осигуровките ми.А иначе отношенията с шефа ми са прекрасни и постоянно ни уверява,че ще ни бъде платено,но аз вече не вярвам а и се страхувам да чакам още ,защото колкото по-голяма е сумата,толкова по-трудно ще мога да бъда обезщетена.Как да постъпя:да си наема адвокат и да го съдя или мога направо да подам молба за издаване на изпълнителен лист и така да си получа парите?Апропо още една колежка е в моето положение ,дали ако се стигне до съд ,можем да подадем една обща искова молба?Благодаря ви предварително!

намери си адвокат, и пуснете молба за издаване на изп. лист, вече документите и извлеченията от счетоводните книги, с които се установяват задълженията на работодателя за парични вземания на паботници/служители, произтичащи от трудови правоотношения са извънсъдебно изп. основание. Проблема е че трябва да се сдобиеш с тези извлечения, за да ти издадат изп. лист въз основа на тях
и с колежката ти водете две отделни дела!!!!

Благодаря ти!Само да уточня за да съм сигурна,че съм те разбрала правилно,понеже адвокатите често спекулират с невежеството ни и казват ,че ще извършат какви ли не действия,а вършат само едно ,таксуваики ни за още пет:)Значи трябва аз и колежката ми да попадем молби за издаване на изп.лист,необходимо ли е да посочим някаква банкова сметка на фирмата ,която да запорират или съм осведомена грешно?И след издаване на изп. лист какво следва?А пропуснатите осигуровки как да ми бъдат заплатени?Благодаря редварително!

посочете съдебния район,мога/можем/да ви препоръчаме добър адвокат.

невнесените осигуровки са си задължение на работодателя ви там НОИ да си го търси , снабдите ли се с изп.лист ще си търсите парите ,ако вашия работодател има банкови сметки лесно ,само дано някой не ги е запорирал преди вас примерно НОИ , можете да искате опис и продажба на движими или недвижими вещи

Тая кооперация явно няма да я бъде. По-добре си потърсете ново пристанище. А шефа може и звезди да сваля - просто не вярвайте. Поне като финансов директор би трябвало да ви е ясно "от кухнята" как вървят нещата.
А неплащането на заплатата има още по-неприятни последици във връзка с осигуряването. Докато ако заплатата е платена, но осигуровките не са внесени, това не би трябвало да притеснява особено работника, тъй като осигуровките са дължими и този период все пак се брои за осигурителен стаж, независимо, че няма вноски. /НОИ ще има грижата да си ги събере/. Но при неплащане изобщо - няма и база за начисляване на дължими осигуровки и от там за признаване на периода за осигурителен стаж. Май дори и на борсата не може да се регистрираш. Това не е удачно законодателно решение, но е такова / поне до скоро - не съм следил промените и нищо чудно нещата да не са вече така/.
Така, че изкарването на изпълнителен лист за заплатите е първата стъпка. Като финансов директор сигурно няма да е проблем да си набавиш извлеченията от ведомостите въз основа на които да се снабдиш с изпълнителен лист. А обща молба до съда не може /или поне не е удачно/. Всяка коза за свой крак.

ако работодателят ти не е внасял осигуровки ,времето през си работил по трудово правоотношение ти се зачита за стаж , там НОИ трябва да си дири осигуровките ,как го прави е друг проблем, можете да напуснете без предизвестие съгласно чл.327т. 2 от КТ . (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; но от бюрото по труда ще получава обезщетение само минималния размер на обезщетението и то за мин. срок от 4 месеца -чл.54б ал.3 от КТ

Дона, нека се има в предвид разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1.КСО :"...За осигурителен стаж се зачита:... времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1-4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, АКО са внесени или ДЪЛЖИМИ осигурителните вноски върху ПОЛУЧЕНОТО възнаграждение...." и оттам чл. 70а КСО.
Това възнаграждение, освен да бъде НАЧИСЛЕНО трябва и да е ПОЛУЧЕНО. Това е парадокса и несправедливостта. Имаше и писмо на НОИ в този смисъл, но ме мързи да го търся. Попадал съм на случай, когато работника нарочно отива при работодателя да се подпише, че уж си е получило трудовото възнаграждение, само и само да се брои, че го е ПОЛУЧИЛ, та да може това време да му се признае за осигурителн стаж за да може да се пенсионира. Подобно е и положението след регистрация в "Бюрото по труда". Тъй като вече обезщетенията за безработица се изплащат от НОИ, те пак искат справка за ПОЛУЧЕНОТО ВЪЗНАГРАЖДНИЕ. Нещо повече - дори и възнаграждението да е изплатено - няма ли внесени осигурителни вноски - не изплащат обезщетение. Също така - дори и да са внесени осигурителни вноски, пак не изплащат обезщетение, ако няма депозирана и "Декларация №1".

№ 91-01-292 от 21.11.2002 г. относно изплащането на парични обезщетения и помощи от средствата на ДОО при невнесени осигурителни вноски от осигурителите
ето го писмото но то касае въпроси свързани с получаването на обещетения поради временна неработоспособност , инъче дори и да не са работили при пенсиониране ще им се признае трудовия стаж в случая лице работещо по трудово правоотношение не е виновно ,че не осигурителя не му е внасял осигурителните вноски /в случая НОИ или ще ги събере някой ден с лихвите или ще за тях ще изтече давността / , също така уволнят ли ги имат право на парично обещетение от агенцията по заетостта ,справката за ра.заплата се подава за да се изчисли размера на паричното обезщетение за безработица
Поне аз не знам на някого да му е отказана пенсия само защото не са му внесени осигуровките от работодателя ,а има доста хора така

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА" ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"

чл. 6, чл. 9, чл. 40, чл. 115 КЗОО, чл. 117 ЗЗД

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КЗОО право на парично обезщетение от средствата на ДОО (извън случаите по чл. 42, ал. 2 от КЗОО) се поражда само, когато към датата на настъпване на осигурителния риск лицето е осигурено. По смисъла на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от КЗОО лицата се считат осигурени, когато са получили трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случай, че към датата на настъпване на осигурителния риск лицето е работило, но не е получило трудово възнаграждение в срока за плащането му, осигуряването се прекъсва, поради което то няма право на обезщетение. Това време не се зачита за осигурителен стаж, а начисленото, но неизплатено възнаграждение не се зачита за осигурителен доход. Изплащането на възнаграждението за минало време възстановява осигуряването и правата на осигурения, ако не са погасени в сроковете по чл. 115, ал. 4 от КЗОО.
Осигуряването на лицето не се прекъсва при неизпълнение на задълженията на осигурителя за внасяне на осигурителните вноски върху изплатените възнаграждения за съответния месец, но съгласно чл. 7, ал. 8 и чл. 111 от КЗОО дължимите парични обезщетения и помощи могат да бъдат изтеглени след внасяне на вноските.
Във връзка с гореизложеното и прилагането на давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КЗОО да се има предвид следното:
Съгласно чл. 40, ал. 3 от КЗОО паричните обезщетения и помощите от средствата на ДОО се изплащат чрез осигурителите в сроковете за плащане на трудовите възнаграждения. Следователно паричните обезщетения и помощите са изискуеми от датата, от която е изискуемо трудовото възнаграждение. Когато те не са поискани от осигурения в 3-годишния давностен срок по чл. 115, ал. 4 от КЗОО, от тази дата вземането се погасява. В същия срок се погасява и правото на осигурителя да изтегли обезщетенията и помощите, тъй като то произтича от правото на осигурения да ги получи, което е погасено.
В случай, че обезщетенията и помощите са изплатени от средствата на осигурителя, той може да ги изтегли от ДОО само след като изпълни задълженията си за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 8 и чл. 111 от КЗОО, при положение че изпълнението е извършено в 3-годишния давностен срок от датата, на която е изискуемо паричното обезщетение или помощта.
Когато обезщетението или помощта са поискани от осигурения с писмена молба до осигурителя или с жалба до ТП на НОИ в 3-годишния давностен срок, давността се прекъсва и от същата дата започва да тече нова давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД). В този случай вземането на лицето не е погасено и то може да бъде изтеглено от осигурителя от средствата на ДОО до изтичането на новата давност, ако дотогава бъдат внесени дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Й. Милошев

Точно това писмо имах предвид. А то наистина казва, че при начислени, но НЕИЗПЛАТЕНИ възнаграждения, осигуряването се прекъсва:
"..По смисъла на чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от КЗОО лицата се считат осигурени, когато са получили трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случай, че към датата на настъпване на осигурителния риск лицето е работило, НО НЕ Е ПОЛУЧИЛО трудово възнаграждение в срока за плащането му, осигуряването се ПРЕКЪСВА, поради което то НЯМА ПРАВО на обезщетение. Това време НЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ , а начисленото, но НЕИЗПЛАТЕНОТО възнаграждение НЕ СЕ ЗАЧИТА ЗА ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД. Изплащането на възнаграждението за минало време възстановява осигуряването и правата на осигурения, ако не са погасени в сроковете по чл. 115, ал. 4 от КЗОО...". Верно е, че тук става дума за към датата на настъпване на осигурителен риск. Оставането без работа и регистрацията за безработица е в резултат на състоял се осигурителен риск. Също и за пенсионирането - щом не се зачита това време за осигурителен стаж, може в голяма степен да се навреди на пенсионирането /ако не достига 1 точка, а пък лицето е с такъв период 1 год./.
А за "Бюрото по труда" и НОИ - вчера ме занимаваха със случай, че НОИ отказва на регистриран безработен в БТ да извърши и последващата регистрация към НОИ за получаване на обезщетение за безработица. От работодателя е изплатено възнаграждение, внесени са осиг. вноски, но не е подадена "Декларация обр. №1". Според НОИ няма данни, че лицето е осигурявано. Та след като се подадат тези декларации обр. №1, тогава НОИ щяло да включи лицето във ведомостите за обезщетения.

молбата за издаване на изпълнителен лист я подаваш в деловодството на соф. районен съд (римската стена) ведно с извлечения от ведомостите на фирмата ти, които показват, че не са ти плащали нищо


подаваш молба до съдия-изпълнител ведно с приложен изпълнителен лист( в деловодството на съдебно-изпълнителната служба, до нотариата) , в която ти му указваш начина по който би искала да ти събере парите. ако знаеш банкова сметка на фирмата и там има пари, посочи я нея, той праща призовка за доброволно изпълнение в 7 дневен срок. но обикновено производстовото се точи дълго

В такъв слечай тия от НОИ май не знаят какво искат да не дава господ да попадне човек в такава ситуация

За съжаление ситуацията е такава - абсурдна. "Социалната" държава наказва по-онеправдания работник, който дори не е получил начисленото му възнаграждение. В същия момент, друг работник, който е в по-благоприятно положение поради факта, че е получил все пак възнаграждение, но не са внесени вноски, същата държава му признава осигурителните права. Няма логика.

в твоя случай мисля че си попаднал на някой всезнаещ служител на НОИ все пак не знам случая но мисля че може да се обжалва поне ще има практика по случая

Купих апартамент в края на 2001г., като оставих на продавача таванското помещение за него, тъй като притежавам маза. След няколко месеца разбрах, че мазата е продадена на друг съсобственик от сградата. След 1 година въпросното таванско помещение, продавача промени статута му в ателие.
Правилно ли ще постъпя,ако подам жалба до районния прокурор по чл. 431 ал.3. за неправомерно според мен издаден нот.акт за ателие от нотариус. Имайки предвид, че преди да се преобразува в ателие е било таванско помещение оставено в собственост на лице нямащо основно жилище в нашата жилищна сграда. Издаденият нот.акт от нотариуса е извършен без нито един надлежен документ, съпътстващ издаването на такъв нот.акт и най-важното без съгласието на преките съседи-съсобственици. Моля да ми отговотите какъв ефект ще има това мое действие, тъй като нямам средства за завеждане на гражданско дело -пенсионер съм на 65 години.
Междувременно с прокурорско наказателно общ характер дело, продавачът е осъден за измама, за продадената веднъж маза. На практика аз не притежавам нито едно от двете сервизни помещения - таванското, което оставих в негово владение доброволно.
Ще Ви бъда много благодарен ако ми дадете разяснение по моя проблем. За това предварително Ви благодаря.

Смятам, че това си е законодателно решение и не е виновен някой "експерт" с високо самочувствие на НОИ. Това и видно и от НАРЕДБАТА за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане:
Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2000 г.) Осигурителните вноски за работещите по трудови правоотношения, по служебни правоотношения по Закона за държавния служител, за кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и за държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, по Закона за Министерството на вътрешните работи се изчисляват и внасят върху ПОЛУЧЕНИТЕ брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност."
И тук става дума за ПОЛУЧЕНИ възнаграждения. Но не и за НАЧИСЛЕНИ но не НЕПОЛУЧЕНИ.
Такава постановка е в разрез със Закона за счетоводството /стария, но предполагам, че и в новия е така/. Та според параграфите на стария ЗСч. , в разходите на предприятието се включваха и НАЧИСЛЕНИТЕ, но неизплатени средства за ФРЗ. А щом тези средства са признават за разход, логиката подсказва, че НОИ ще има право, а и задължение да търси осигуровки за всички признати разходи за ФРЗ.

аз живея във Варна,значи молбата се подава до варненския районен съд?

Благодаря на всички!Ще се опитам да се справя сама:)