Искрено благодаря на отзовалите се! Малко не върви навръх именния ми ден да се връщам към този неприятен инцидент от миналата година, но като съм се хванал на хорото, няма как, ще карам докрай.
Прокурор засега няма, но то и без това адм. прокурори нищо не правят, а само казват: жалбата е основателна/неоснователна и нищо повече. Ако някой все пак се осмели, мястото е вакантно и може да заповяда по всяко време. А за останалите 2ма съдии в 3-членния състав-пак така, председателят на състава съдия Г. като го гледам така или иначе си взема решенията еднолично, така че Revolution-дерзай
В първото заседание по делото ще се разглежда искането за спиране действието на Наредбата.
Уважаеми дами и господа Административни съдии, уважаема г-жо прокурор,
Повод за подаване на настоящата жалба и за иницииране на настоящото адм. дело е конкретен инцидент, който ми се случи на ...миналата година. На ....2007г. се качих на автобус 413, пътуващ за Централна автогара в София. Перфорирах си билета съвсем редовно. На спирка Лъвов мост в автобуса се качиха двама контрольори на СКГТ, единият от които пристъпи към проверка на билета ми, Показах му го, но той заяви, че бил нередовен. Заяви, че трябва да платя глоба в размер 7 лв. Аз естествено отказах, тъй като билетът ми беше редовен, при което възникна скандал м/у мен и него. Междувремено автобусът достигна спирка "Централна гара", където възнамерявах да сляза, но тогава се намеси и другия контрольор (с внушителни физически данни), който ме хвана за ръцете и с физическа сила не ми позволи да сляза, въпреки желанието ми да слезем и да ми бъде съставен АУАН долу на спирката. Контрольорите ми заявиха, че няма да ми издават никакъв акт, а трябвало да си платя глобата веднага. Тъй като бързах да хвана автобуса за гр. У, който беше след половин час, а междувремено автобусът потегли по посока "Майчин дом", се принудих да им дам парите. Цялата сцена беше изключително грозна и съпътствана от много ругатни и обиди в стил "виж се к'ъв си слаботелесен хе-хе, какво се перчиш" и т.н.
След няколко дена подадох жалба до СКГТ, като след 2 седмици ме поканиха да се явя на заседание на "Комисия за обективно решаване на спорове", в уречен от ТЯХ ден и час. Имах служебен ангажимент за този час и им се обадих, че не мога да отида. Те отложиха разглеждането на въпроса за следващия вторник (защото въпросната комисия заседава единствено във вторник), на което отново поради служебен ангажимент не успях да се явя. В крайна сметка получих официален отговор от инж...., Началник на Център за реализация на приходите (ЦРП) към СКГТ, че контрольорите отричали (има си хас!) и тъй като не съм се бил явил, не можели да се произнесат по случая (сякаш ако се бях явил при липса на свидетели можех да докажа нещо).
Уважаеми дами и господа съдии, уважаема г-жо прокурор, подобен род грозни сцени за ежедневие в софийския масов градски транспорт, ежедневно ставаме свидетели на такива, което е ноторно известен факт и не се нуждае от доказване. Миналото лято имаше дори протест на недоволни от СКГТ граждани пред КЗП, като КЗП отправиха официално предупреждение към СКГТ, че накърнява правата на потребителите.
Считам, че причината за всички инциденти е правната уредба, регламентирана в обжалваната от мен НАРЕДБА за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община. Считам, че в нея са налице редица норми, които противоречат на законовите норми от по-висш ранг, поради което наредбата в редица свои части или в своята цялост е нищожна.
Поддържам исканията и аргументите, посочени в жалбата. В допълнение бих желал да направя някои уточнения, които конкретизират част от моите аргументи.
По отношение на процесуалната си легитимация като жалбоподател бих желал да посоча, че обжалваната от мен Наредба има действие спрямо всички живущи лица на територията на Столична община. Тъй като настоящата ми адресна регистрация е от около .... години именно на територията на Столична община (с изключение в периода от юли 2004г. до ноември 2005г.), за което представям копие от удостоверение за настоящ адрес, и тъй като редовно ползвам услугите на масовия градски транспорт (МГТ), считам, че за мен е налице защитим правен интерес от оспорване на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община.
Бих желал да изтъкна също така, че в чл. 186, ал. 1 от АПК като основание за наличието на правен интерес освен реалното засягане на правата, свободите и законните интереси на гражданите е посочено и възможното тяхно накърняване. По този начин законът е формулирал максимално широко възможността за обжалване на нормативните актове, без да презюмира наличието на правен интерес у всеки гражданин на РБ. В този смисъл е и Решение на Конституционния съд №5 от 17 април 2007 г. по конституционно дело № 11 от 2006 г.: „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права”.
Бих искал да конкретизирам част от аргументите си в жалбата. В нея съм посочил, че „СКГТ-София” ЕООД, в качеството му на превозвач по договор за превоз, не може да се счита за публичноправен, а за частноправен субект, и като такъв не разполга с правомощията да налага наказания по реда на ЗАНН. Същевременно е видно, че Наредбата урежда и част от съществените елементи на договора между пътника и превозвача, като създава специален спрямо предвидения в ТЗ режим на договаряне (Глава II от Наредбата „Цени и условия за превоз на пътници”). Очевидно е, че в нормативен акт, какъвто е Наредбата, се регламентират част от конкретните клаузи на търговска сделка между автономни правни субекти, каквито са „СКГТ-София” ЕООД и пътникът. Този начин на определяне на съществените елементи на превозния договор противоречи на разпоредбите на чл. 298 от ТЗ относно реда за сключване на сделки при общи условия (липсва писменото съгласие на ответната страна), като същевременно чрез гласуваната от Столичен общински съвет Наредба е нарушена разпоредбата на чл. 19 от Конституцията.
В тази насока бих искал да се спра по-внимателно и на текста на чл. 21, а. 2 от Наредбата, съгласно който „При констатиран от контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без превозен документ, пътникът заплаща билет за таксуване на нередовен пътник на стойност десет пъти по-висока от цената на единичото пътуване.” В чл. 22 е посочено, че „При отказ на нередовния пътник да заплати билет за таксуване на нередовен пътник или да подпише фиш за налагане на глоба, се съставя акт за административно нарушение...Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване.” Считам, че е нелогично разграничението на режимите, предвидени в чл 21, ал. 2 и по чл. 22, ал. 1, разликата между които произтича единствено от волята на пътника да заплати глобата за неизпълнение на договора. Незаконосъобразно е размерът на административното наказание да се поставя в зависимост от волята на нарушителя, тъй като това би противоречало на целите на административното наказание, прогласени в чл. 12 от ЗАНН.
Освен горепосоченото считам, че регламентирането на правилата при неизпълнение на договорните отношения между правните субекти е извън компетенциите на Столичния общински съвет, тъй като в чл. 22, ал. 1 са посочени изчерпателно правомощията му, а нормата на ал. 2 предоставя възможност на СОС да решава „и други задачи с местно значение”, но които не са от изключителната компетентност на други органи. В случая обаче контролът върху редовността на пътниците е в компетенциите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", тъй като в чл. 101 от Закона за автомобилните превози изрично е посочено, че „Пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг документ, се наказва с глоба от 5 до 20 лв. - за превоз в населени места, от 20 до 50 лв. - за междуселищни превози, и от 200 до 500 лв. - за международни превози”, а контролът се осъществява от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Посоченият текст същеременно ограничава максималния размер на глобите до 20 лв., когато превозът е в рамките на населените места, докато съгласно чл. 22, ал. 7 от Наредбата „Размерът на глобата е сто пъти стойността на билет за единично пътуване”, т.е. в момента е 70 лв., многократно надвишаващ предвидения размер в Закона за автомобилните превози.
Считам, че незаконосъобразно са предоставени правомощия на контрольорите, назначавани от Управителя на "СКГТ-СОФИЯ" ЕООД, да осъществяват контрол върху пъниците в МГТ, тъй като по този начин се дублират техните функции с тези на служителите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което създава реални предпоставки за нарушаване на правилото “non bis in idem”, преповторено и в чл. 17 от ЗАНН. Освен това считам, че контрольорите не отговарят на условието на чл. 37 от ЗАНН, а именно да са длъжностни лица, тъй като същите са на трудов или граждански договор в търговско предприятие и не би следвало да разполагат с контролни функции и с правомощия да инициират административно-наказателно производство и да съставят АУАН.
„СКГТ-София” ЕООД като основен превозвач на територията на Столична община, статут, който му е предоставен именно с Наредбата, осъществява ежедневно средно по около един милион пътникопревоза, а констатирането на нарушенията в МГТ е възложено на служители на СКГТ, които нямат нужната компетентност да квалифицират административното нарушение от юридическа гледна точка, а доказателствената тежест по доказване на невинността на гражданите, пътуващи с МГТ, е прехвърлена до голяма степен върху самите тях, тъй като съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата административното нарушение може да се установява и със свидетелските показания на други „длъжностни лица от системата на Градски транспорт”. Това води до ежедневни скандали и разправии, физическо насилие и негативни емоции сред пътниците, което е ноторно известен факт и считам, че не се нуждае от доказване.
Освен горепосоченото считам, че е налице и незаконосъобразна практика да се изисква от пътниците на възраст от 7 до 14 г. да закупуват и перфорират билети, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, като в случаите, когато малолетното лице откаже да заплати глобата, на него също му се налага санкцията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата, което е в противоречие с чл. 26 от ЗАНН.
С оглед на горепосочените от мен аргументи считам, че действието на Наредбата би нарушило значителни обществени интереси и би причинило значителна или труднопоправима вреда както за мен, така и за всички останали граждани, ползващи МГТ, поради което моля да спрете действието на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия транспорт на територията на Столична община, както и да прогласите нейната нищожност.
Публикувано на: 31 Дек 2007, 13:53
Ама трябва още двама. 
.