Към бившите адвокати, настоящи съдии, прокурори и т.н.
Публикувано на: 20 Апр 2007, 17:10№ 11-12 от 13.02.2007 г. относно зачитането за продължителна работа на времето, през което е упражнявана свободна професия от адвокати
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 357 КТ,
чл. 3 - 4,
чл. 6 КСО,
чл. 3 НДДТВ
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ) за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение, в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. В чл. 3, ал. 2, т. 3 от цитираната наредба е регламентирано, че за продължителна работа се зачита времето, през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи (осигурени социални рискове), включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи (осигурени социални рискове), без трудова злополука и професионално заболяване.
Запитването касае зачитането за продължителна работа на времето, през което е упражнявана свободна професия от адвокати. Според чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 3, ал. 4 КСО).
От гореизложеното е видно, че времето, през което е упражнявана свободна професия от адвокат, може да бъде зачетено за продължителна работа съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 НДДТВ, само когато за това време лицето се е осигурявало по свой избор по реда на чл. 3, ал. 4 КСО, т.е. ако са внасяни осигурителни вноски в размера, определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 КСО (за периода 2005-2007 г.). Размерите на осигурителните вноски за периода 2000-2004 г. са определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за периода преди 1.01.2000 г. със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за съответната година.
Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените от работника или служителя документи за трудов стаж.
В конкретния случай следва да се представи осигурителна книжка, с която се установява времето, през което по силата на КСО (чл. 4, ал. 4) лице, регистрирано като упражняващо свободна професия "адвокат", се е осигурявало за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Същата следва да бъде надлежно оформена и заверена от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
При наличие на горните изисквания, при определяне на времето, което се зачита за продължителна работа, работодателят следва да вземе предвид периодите от представената му осигурителна книжка.
Следва да се има предвид, че преценката относно правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа е на работодателя. В случай че работникът или служителят оспорва определения от работодателя размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, то е налице трудов спор, който се разрешава от съда, по реда на глава XVIII от Кодекса на труда.
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
чл. 357 КТ,
чл. 3 - 4,
чл. 6 КСО,
чл. 3 НДДТВ
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ) за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение, в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. В чл. 3, ал. 2, т. 3 от цитираната наредба е регламентирано, че за продължителна работа се зачита времето, през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи (осигурени социални рискове), включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи (осигурени социални рискове), без трудова злополука и професионално заболяване.
Запитването касае зачитането за продължителна работа на времето, през което е упражнявана свободна професия от адвокати. Според чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 3, ал. 4 КСО).
От гореизложеното е видно, че времето, през което е упражнявана свободна професия от адвокат, може да бъде зачетено за продължителна работа съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 НДДТВ, само когато за това време лицето се е осигурявало по свой избор по реда на чл. 3, ал. 4 КСО, т.е. ако са внасяни осигурителни вноски в размера, определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 КСО (за периода 2005-2007 г.). Размерите на осигурителните вноски за периода 2000-2004 г. са определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а за периода преди 1.01.2000 г. със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за съответната година.
Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените от работника или служителя документи за трудов стаж.
В конкретния случай следва да се представи осигурителна книжка, с която се установява времето, през което по силата на КСО (чл. 4, ал. 4) лице, регистрирано като упражняващо свободна професия "адвокат", се е осигурявало за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица. Същата следва да бъде надлежно оформена и заверена от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
При наличие на горните изисквания, при определяне на времето, което се зачита за продължителна работа, работодателят следва да вземе предвид периодите от представената му осигурителна книжка.
Следва да се има предвид, че преценката относно правото и размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа е на работодателя. В случай че работникът или служителят оспорва определения от работодателя размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, то е налице трудов спор, който се разрешава от съда, по реда на глава XVIII от Кодекса на труда.