forum.lex.bg

Фактурата според ЗСч трябва да съдържа реквизит "Натурално/при необходимост/изражение на стопанската операция".Какво точно значи това и ако липсва този реквизит значи ли че фактурата е недействителна?Аз си мисля, че не е задължителен, тъй като в закона пише "при необходимост".Ако фактурата все пак е недействителна, как да претендирам и да докажа сумата по нея? Моля, посочете ми инякаква съдебна практика по въпроса

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ


ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
…………………………………………………………… …………………………………………………………… ……………………………………………………………

София, бул. “Дондуков” 52


ДО


ДИРЕКТОРА НА


РДД ……………………………….


ТДД ………………………………..





КОПИЕ

Дирекция
“Бюджет и държавно съкровище”
Сектор

“Счетоводство на реалния сектор”









По повод множество отправени запитвания относно формата и съдържанието на първичните счетоводни документи, във връзка с приетия нов Закон за счетоводството (ЗСч) и необходимостта от единно прилагане на нормативните актове от данъчните органи, Главна данъчна дирекция изразява следното становище:





С ДВ, бр. 98 от 16 ноември 2001 г. е приет нов Закон за счетоводството, в сила от 01.01.2002 година. Съгласно чл. 7 от същия се регламентират реквизитите на първичния счетоводен документ:

-адресиран до други предприятия или физически лица (ал. 1, т. 1-6);

-обслужващ само дейността на предприятието (ал. 2,т. 1-5).



Едно от правомощията на Главния данъчен директор по смисъла на чл. 237, ал. 1, т. 10 от Данъчно процесуалния кодекс, е разясняване на данъчното законодателство и съдействие за повишаване на данъчната култура на данъчните субекти. Във връзка с прилагането на новото счетоводно законодателство в данъчната практика и получени становища от Дирекция “Бюджет и държавно съкровище”, сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ, Главна данъчна дирекция Ви уведомява за основни принципни моменти, които следва да се имат предвид при осъществяване и документиране на стопански операции между данъчните субекти.



1. относно промяната в реквизитите на първичния счетоводен документ, съгласно изискванията на новия Закон за счетоводство, в сила от 01.01.2002 година



Видно от текста на чл. 7, ал. 1 от ЗСч практически няма съществена промяна в реквизитите, в сравнение с чл. 8, ал. 1 от отменения Закон за счетоводството. Единствено, тъй като “печат на предприятието при съставяне на фактури при продажби” не е включен като реквизит на първичен счетоводен документ, няма основание той да се счита за задължителен. Това становище е изразено в писмо № 93-00-0629 / 05.03.2002 година от Сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ и е възприето от Главна данъчна дирекция.


2. относно необходимостта от промяна на бланката (образеца) на фактурата като първичен счетоводен документ



Във връзка с отговора по първия въпрос, към 01.01.2002 г. липсва съществена промяна в минималните задължителни реквизити на първичния счетоводен документ. Следователно не е налице изискване в действащото счетоводно и данъчно законодателство да бъдат унищожени всички налични към датата на влизане в сила на ЗСч, бланки на фактури. Нормативно не е предвиден и ред за одобряване и/или публикуване в “Държавен вестник” на задължителен образец на първичен счетоводен документ(фактура), адресиран до други предприятия или физически лица.



3. относно броя на подписите, които следва да са налице като задължителен реквизит и възможността за замяната им с идентификационни шифри



От получени в Главна данъчна дирекция запитвания е видно, че в практиката се изискват четири и дори шест подписа. Следва да се отбележи, че съгласно текста на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗСч като задължителен реквизит са посочени само подписите на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция. Законът дава възможност при обективна необходимост и съставяне на документи чрез технически средства, подписите да бъдат заменени с идентификационни шифри (чл. 8 от ЗСч).

С писмо № 93-00-0652 / 19.03.2002 г. на Дирекция “Бюджет и държавно съкровище”, сектор “Счетоводство на реалния сектор” при МФ по същия въпрос е изразено следното становище:

“Считаме, че е възможно прилагането на чл. 8 от Закона за счетоводството при автоматизирано съставяне на фактури. Т.е. когато чрез използване на технически средства /компютри/ се съставят първични счетоводни документи по смисъла на чл. 7, ал. 1, подписите на лицата, отговорни за осъществяването и оформянето на стопанската операция, да се заменят с идентификационните им шифри”.



4. относно възможността за попълване на реквизити, които не са изрично регламентирани в чл. 7 от ЗСч



Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Следва да се има предвид, че чл. 7 от ЗСч регламентира само минималните задължителни изисквания /реквизити/. Следователно няма пречка, предприятията да посочват и други, неизброени такива (например: имената на представляващия фирмата, печат и др.). Наличието на повече от минималните реквизити не лишава фактурата от нейната доказателствена сила. Водещи в това отношение са принципите за действителност на стопанската операция и предимство на съдържанието пред формата.



5. относно прилагането на чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от ЗСч, във връзка с изясняване обхвата на лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция



Съгласно чл. 11 от ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техническите информационни носители носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Това са същите лица, визирани в чл. 7, ал. 1, т. 6, както и в чл. 7, ал. 2, т. 5 , които по ред, регламентиран от ръководството на предприятието, са определени да съставят (оформят) и приемат конкретни видове счетоводни документи, както и да ги подписват. Това становище ( с изх. № 93-00-0652/19.03.2002 г.) на компетентната дирекция в МФ, допълнително изяснява възникналите въпроси относно обхвата на лицата, упоменати в горепосочените разпоредби и се подкрепя изцяло от Главна данъчна дирекция.



В заключение, следва да се има предвид водещата роля на минималните изисквания на закона за документална обоснованост на стопанските операции и факти, във връзка с възприетата от предприятията счетоводната политика.





От гледна точка на данъчното законодателство са налице два специфични момента, които предприятията е необходимо да съобразяват в практиката по документирането на стопанските операции:



1. С промяната на Закона за корпоративното подоходно облагане (в сила от 01.01.2002 г.), документалната обоснованост е един от принципите за признаване на приходите и разходите (чл. 23, ал. 10). По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, документална обоснованост е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по Закона за счетоводството и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи.

От 01.01.2002 година е променен текста на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Финансовият резултат (печалба или загуба) се преобразува в посока увеличение с разходите, довели до намалението му, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи.

Допълнително изискване, което се запази от чл. 23 на ЗКПО (в сила до 31.12.2001 г.) е първичните разходни документи да бъдат придружени с фискален бон от фискални устройства, когато плащането не е извършено по банков път.

Очевидно е, че за целите на ЗКПО предприятията са задължени да докажат документално извършените и отчетени разходи с първичен документ, отговарящ на законоустановените изисквания.

Трайна практика в отговорите на ГДД (до данъчно задължени лица и до данъчни органи) е за осъществени стопански операции, при които изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон, също да се съставя първичен счетоводен документ. За тази цел данъчният закон - ЗКПО не поставя изискване за наименованието на първичния документ. За физическите лица, които не са задължени да се регистрират по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ, в първичния счетоводен документ за продажбата следва да се вписва единния им граждански номер (по аналог с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСч). Вместо наименование и адрес на предприятието следва да се вписват име, презиме, фамилия и адрес на тези лица (по аналог с чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСч).

В същия смисъл за документалното оформяне на стопанските операции са разяснявани реквизитите, предвидени в чл.8, ал.1 от ЗСч (действащ до 31.12.2001г.).



2. По силата на чл. 94, ал. 3, чл. 96 и чл. 97, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност са регламентирани задължителни допълнителни реквизити, които следва да притежават данъчната фактура, опростената фактура, данъчните кредитни и дебитни известия.





Настоящите указания на Главна данъчна дирекция, основаващи се и на становища, изразени от Дирекция “Бюджет и държавно съкровище” при МФ, не претендират за изчерпателност. Те са насочени към улесняване на данъчната и счетоводна практика и единно прилагане на действащото законодателство.





ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР:

/Н. ПОПОВ/

Благодаря за приложеното писмо, но мисля, че то не отговаря на конкретния ми въпрос.

къде го пише това?Чл.7, ал.1, т.4 казва "предмет и стойност на стопанската операция". Според закона това е задължителен реквизит+всичко онова, което ти е пратила donna. Освен това,поясни в какво производство ще се представя фактурата-в исково или в данъчно. Има значение от гледна точка на доказателствената сила с която се ползва относно удостоверяването на стопанската операция

Редакцията, на която се позовавате влиза в сила от 01.01.2005г.

да, прав сте. Натурално изражение на стопанската операция е посочване на количеството, когато стопанската операция има за предмет стока. Затова е добавено "по необходимост". Текстът е абсурден, но доколкото разбарах е "вкаран" по настояване на данъчната администрация за улесняването й при извършване на проверки, тъй като иначе трявбало да се рови сред останалите счетоводни документи и записвания