forum.lex.bg

Писмо № 24-15-21 от 8.04.2002 г. относно формиране данъчната основа на лица, упражняващи медицинска практика

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

чл. 23,
чл. 36,
чл. 48,
§ 1 ЗКПО,
чл. 21 - 22 ЗОДФЛ

ДО

......................

С разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) е регламентирано правото на нерегистрираните по Търговския закон лица, упражняващи медицинска практика по Закона за лечебните заведения, да формират данъчната основа за доходите от тази дейност по реда, предвиден за едноличните търговци, или по техен избор, по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ.

Предвид това, в случай, че лицето е избрало да формира данъчна основа по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ, по отношение признаването на разходи за дейността, е необходимо да се има предвид следното:

Отчетените разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника съгласно чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 48, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Определение на понятието "дейност по занятие" се съдържа в § 1, т. 27 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО финансовият резултат се увеличава с разходите, несвързани с дейността, удовлетворяващи частично или напълно лични потребности.

Ако притежаваният от лицето автомобил се ползва както за целите на дейността, така и за личните му потребности, разходите за поддръжка и ремонт на този автомобил не могат да бъдат признати като присъщи разходи за дейността. Като такива могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността - гориво и смазочни материали, и то само при условие, че за целта има надлежно оформени документи, доказващи, че автомобилът е използван именно за стопански цели:

- фактура, включително фискален бон за закупеното гориво и смазочни материали;

- пътни листове, удостоверяващи осъществяването на превози във връзка с извършваната дейност.

От запитването е видно, че съгласно сключения договор с РЗОК - гр. ..., лицето обслужва пациенти от няколко села в ... област, което налага ежедневното пътуване до кабинетите в съответните села. В тази връзка становището на Главна данъчна дирекция е, че в случая се касае за пътуване от местоживеенето до местоработата, поради което Наредбата за командировките в страната е неприложима.

В случай, че лицето е избрало да формира данъчна основа за доходите от дейността си по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ, имайки предвид, че с оглед упражняваната свободна професия законът допуска облагаемият доход от съответната дейност да се намалява с фиксираните в чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" разходи за дейността в размер на 35 на сто, които не е необходимо да се доказват с документи и могат да бъдат от всякакво естество (вкл. за обществен транспорт, консумативи и др.).

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) не се чете

Писмо № МЕ-96-00-142 от 27.09.2001 г. относно данъчното облагане на индивидуалната практика за първична медицинска помощ

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

чл. 23,
чл. 35 - 40,
чл. 48,
§ 1 ЗКПО,
чл. 21,
чл. 29 ЗОДФЛ

Във връзка с поставения в писмото въпрос по прилагането на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО при осъществяване на дейност от ЕТ на индивидуална практика за първична медицинска помощ Главна данъчна дирекция изразява следното становище:

По силата на чл. 29, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) едноличните търговци, които формират данъчна основа по реда на чл. 21, ал. 1, прилагат съответно чл. 35 - 40 и чл. 48 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Задължението за прилагане на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО се отнася само за случаите, при които с леките автомобили не се осъществява "дейност по занятие". Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО "дейност по занятие" във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2 е извършването на производствена и търговска дейност (включително услуги) и сервизна дейност, доколкото леките автомобили не се ползват за обслужване на административно-управленска дейност.

Извършването на дейност - индивидуална практика за първична медицинска помощ, принципно отговаря на условията, характеризиращи дадена дейност като "дейност по занятие" по реда на § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО. В този смисъл и при наличие на законоустановената документална обоснованост разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили не следва да се облагат по чл. 36, ал. 2 от ЗКПО.

Документирането и отчитането на разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на леките автомобили е необходимо да се извършва при спазване на Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това се отнася както за случаите, при които тези разходи подлежат на облагане по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, така и за случаите, когато същите не са обект на облагане. Изискването е изрично заложено в ал. 3 на чл. 36 от ЗКПО по отношение на разходите за горива и смазочни материали.

Следва да се има предвид, че ако автомобилите не се използват изцяло за осъществяване на дейност по занятие, разходите им подлежат на облагане по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО. В този смисъл наличието на доказателства, че автомобилите се използват само за осъществяване на дейност по занятие по смисъла на § 1, т. 27 от ДР от ЗКПО, е задължително условие, за да не се облагат разходите с еднократен данък.

В случаите, когато не е налице документална обоснованост, разходите за експлоатация на леките автомобили, с които се осъществява дейността, не се облагат с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, а се прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, съгласно която финансовият резултат преди данъчно преобразуване се увеличава с разходите, които данъчнозадълженото лице не може да докаже по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 4 от ЗКПО финансовият резултат се увеличава с разходите за поддържане и експлоатация на движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности. Предвид това, ако личният автомобил се ползва както за целите на ЕТ, така и за лични потребности, разходите за поддръжка и ремонт на този автомобил не могат да бъдат признати като присъщи разходи за дейността на едноличния търговец. Като такива могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на търговеца - гориво и смазочни материали, и то само при условие, че за целта има надлежно оформени документи, доказващи, че автомобилът е използван именно за стопански цели:

- фактура, включително финансов бон, за закупеното гориво и смазочни материали (издадени на името на предприятието на ЕТ);

- пътни листове за осъществяваните превози във връзка с извършваната дейност.

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) А. Тончев