forum.lex.bg

Проблемът ми е процесуален и търся съвет от по-вещи по ДОПК.
От материално-правна страна става дума за начисляване на ДДС върху разноски за придобиване на недвижим имот по чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в случаите, когато същите са заплатени изцяло от купувача на имота. При сделката дружеството-продавач е начислило и събрало ДДС от купувача, след което е изяснено, че това ДДС не се дължи (което е потвърдено не само в съдебната практика, но и в 2 писма на Дирекция „ОДОП” София). Другото звено на НАП, а именно ТД на НАП – София, в рамките на образувана проверка по реда на ДОПК след писменото становище на методистите от ОДОП, също писмено (в протокол – констатации на ст. инспектор по приходите) твърди, че това ДДС е правилно начилено, дължимо и не подлежи на връщане.
Купувачът е поискал, но не е конституиран в производството по ДОПК като заинтересовано лице. Проблемът е да вкарам казуса в съда. Аз съм за купувача, който иска в крайна сметка да си върне недължимо платения ДДС. Ревизионен акт няма, купувачът не е страна в проверката, не е уведомяван. Сроковете за обжалване на мълчалив отказ за конституиране като заинтересовано лице (а задължена ли е ТД на НАП да конституира купувача като заинтересовано лице и на какво основание?) са минали. Сега виждам 2 възможности: 1/ да подам ново искане за извършване на ревизия на дружеството-продавач по конкретната сделка, като поискам конституирането на купувача като заинтересовано лице, като не ми отговорят, да обжалвам мълчалив отказ (имам ли основания?, по ДОПК или по АПК); 2/ да предявя иак по з-на за отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконни действия на ТД на НАП (протокола от проверката, който не е обжалваем акт по ДОПК).
Ще бъда благодарна за всякакви мнения и съвети. Между другото, когато продавачът не начисли въпросното ДДС, НАП постановява ревизионен акт, обжалва се в съда и пада, ДДС не се дължи. Когато (както е в моя случай) продавачът се престарае, начисли ДДС-то, какво прави купувачът?

Затова не обичам да чета, всичко ти се обърква. Кой нормален човек чете ДОПК, само глупости пише, два-три пъти съм се напъвал да прочета нещо и веднага започва да ме боли глава.
Платили сте без правно основание данък, който не се дължи, искате си го обратно с иск по 55 от ЗЗД, а в този иск ответникът - НАП, ще изсмуква нещо от ДОПК за да доказва, че му е платено на правно основание. Ако докаже - губите, ако не докаже - печелите, като и в двата случая си спестявате четенето на ДОПК.

Вие от страната на купувача ли сте или сте от страната на продавача?

Какво мога да кажа като счетоводител. Ако сте на страната на клиента - купувача на недвижимият имот, имате основание да искате да ви бъде възстановено само ДДС, който е начислен върху нотариалните такси.

Има разнородна съдебна практика по този въпрос - от тази, подкрепяща мнението на данъчните, че с нотариалните такси се увеличава данъчната основа съгласно чл.26 ал.3 т.1 ЗДДС, до обратната, но по-рядка съдебна практика, гласяща по памет че "данъчната основа се увеличава по смисъла на чл.26 ал.3 т.1 само с данъците и таксите, определени по Закона за държавните такси", а в случая нотариалните не са в този ред и данъчната основа с тях се увеличава, ако трябва да се увеличава, по реда на чл.26 ал.3 т.3 ЗДДС.

Съответно, ако съм на ваше място или на мястото на крайният купувач на недвижимият имот, бих подал искане по чл.129 от ДОПК, за възстановяване на недължимо платени данъци, но само ако съм подкрепен с необходимите доказателства - фактурите от продавача и сметка-фактурата от нотариуса, откъдето е видно, че има двойно плащане на данък добавена стойност, съответно "неоснователно обогатяване" и т.н. юридически приказки. Почти съм сигурен, че ще стигнете до съд (защото това е крайната цел, нали?)

По този начин няма да си вкарвате "беля" с продавача на недвижимият имот, като предизвиквате данъчните да го ревизират.
Остава въпросът до лихвите, колко, от кого и от кога да ги търсите