forum.lex.bg

Моля, за мнение по въпроса дали по отношение на лицето, което е авалирало запис на заповед като поръчител на издателя й, важи правилото на чл.147 от ЗЗД за ограничаване на отговорността в 6 месечен срок от падежа на задължението по ценната книга.
Предварително благодаря на всички дали своето мнение

Не е заровено там съкровището - един вид.

По темата - Авалисти - поръчители има литература. Не можем да се оплачем, че въпросът не е осветлен. Въпросът има две страни.

Първо - за коя страна сте? Лично аз защитавам каузата на клиенто-доверителят си, на пълна мощност. Това предполага превъртане на 180 градуса при нужда.

Иначе канавата е - авалиста не е поръчител, ЗЗД не работи в случая.

Ако сте за авалиста - е едно. Ако сте за приносителя на заповедта - друго.

Не става ли дума за един правен институт - "поръчителство"?

какво ЗЗД намесвате, за записа на заповед е приложим Търговския закон. Явно се чудите откъде да се измъкнете, ако имате вратичка, не е тая.

Въпросът е доколко поръчителят на издателя на записа на заповед може да се позове на чл.147 от ЗЗД и да твърди, че се освобождава от отговорност тъй като срещу издателя не е предявен иск в рамките на 6 месеца след падежа ?

Затова е важно от коя страна сте. Абстрактен въпрос - абстрактен отговор. Абстрактното обаче е нищо - дъвка. Може и някъде да има абстрактен авалист, абстрактно ЗЗД и т.н.

ЗЗД е рецепция на Германският ЦивилРехтсБук - техният граждански закон. Имаме силно влияние от белгийските закони, Франция и т.н.

Не си мислете, че когато кажат - Конституцията ни е стара, ЗЗД е от 51 година, НПК е калпав, това е така. Например новият ГПК е синтеза от довоенният ЗИСС и ГПК 51 година.

На практика - ако трябва да защитавате тезата, посочена от Вас, ще Ви трябва солидна и добре подкована теория.

1. Въвеждате понятие; Например - ако имате писмено изявление, то може да започне така - "Известно е в теорията на правото, че съществуват понятия като правна фигура, правен институт". На практика се свежда въпросът - Имаме ли един - единствен институт -"поръчител", с апендикс "авалист", поръчителевата отговорност може ли да се приложи - изобщо имате пълна свобода на съчиненията.
2. Веднъж въведено, понятието поставя нещата на научният тезгях. Колкото и да е сиромашка или бедна откъм научен мироглед, съдебната аудитория ще подхване мисълта Ви.
3. Има начин да се хипнотизира съдебният адресат, има начин и да се разхипнотизира. Например, ако в момента становището на съдилищата, без ВКС, не подкрепя тезата, че авалиста е различен от поръчителя или обратното - защото не знаем отделното мнение на отделните съдии, работата на адвоката е да разхипнотизира мнението и да го насочи в посоката, целяна от адвоката.

Това е накратко.

Тъй като няма спор, че съществува гражданско (облигационно) право и търговско право, задачата е елементарна.

Субсидиарното приложение на ЗЗД към ТЗ е широка врата в полето на творчеството.

Затова ни караха и по Факултетите да наизустяваме като папагали теория - тъй като това помага изключително.

Ето и Решение на ВКС - бивш ВС има точно в този смисъл. Като е постановено при едновременното действие на ТЗ и ЗЗД. Сега не мога да се сетя дали при глава Трета - Търговски сделки, ама какво от това. Теорията помага много също. Мария Павлова - "Записът на заповед и менителницата", Герджиков - "Търговски сделки". Може да се види и Герджиков - "Търговско право" - като канава за клона на Търговското право и неговото място спрямо ЗЗД.

Не на последно място - нашето Търговско право е недоносче, макар и на шега казано.

Нека да видим е уреден въпросът в Англия, в САЩ, във ФРГ. В това отношение книгата - "Търговско и гражданско право на капиталистическите страни" е безценен материал. Там също имат авалисти и също се сблъскват с някои затруднения на тълкуването.

А иначе - много бих се радвал да тълкуват ЗЗД като неприложим спрямо ТЗ. Това означава, че в ТЗ би трябвало да има подобен понятиен апарат от рода на неизпълнение, забава, волеизявление и т.н., което го има, ама е много по-бедно от ЗЗД. Тогава съдебните дела ще се прекратяват или решават с аргумента, че липсва законова норма в ТЗ.

Да разбираме следователно, че въпросът дали авалът е субсидиарно подчинен на правилата за поръчителството по ЗЗД е спорен, нали така?
Или направо да си кажем, че отговорността на авалиста се запазва в 3 годишния давностен срок, независимо дали е предявен иск до 6-тия месец от падежа.

Да се каже, че един въпрос е спорен, означава да се даде шанс на другата страна да спечели съдебното дело. Такъв спор може и да има, ама защо ще даваме ръка на давещите се. Утре ние ще се давим, няма никой да ни помогне. В частност това се отнася само да съда, където делата трябва да се печелят, щом си поел поръчката като юрист - адвокат, прокурор. А съдията не печели делото - съди.

Тук е безсмислието - на съда му е все едно каква е теорията, той трябва да реши спора, за да го реши. Съдът даже не се интересува дали някой ще се обеси заради неправилното му решение - и така трябва.

Съдиите са поначало изолирани от обществото, както е при всяка професия - учител, лекар, свещеник. Така, както и всяко друго нещо на тоя свят ляга на гърба на адвоката. Той трябва да се грижи хората да са доволни от съдебните решения и т.н.

В живота не бъди егоист, но в съда - няма как. После как ще се гледаш в огледалото - не може да си добър адвокат, ако не си мръсник. Абсурд е това.

Преравяш тонове скала за зрънце истина. Ако си на страната на авалиста - едно, на поръчителя друго, на поемателя, на приемателя трето.

Ето го решението на ВКС (ВС). "Независимо от изложените от страните аргументи за и против, съдът счита, че отделно от всичко друго се касае за особен вид поръчителство и като такова, авалистът отговаря по същия начин като поръчителя по ЗЗД". Решение на ВКС - привидно е желязно.

Искаш да го омаловажиш, например ако си от другата страна - ще кажеш така - "Решението е неотносимо, защото касае и по същество е един първоначален опит на ВКС да осветли практическите въпроси". Това има резон. Защото решението е сравнително старо - касае първите търговски дела и т.н. А и не е тълкувателно.

А има и една предпоставка - при ангажиране отговорността на авалиста, канен ли е първо записния издател? Не - невалидна процедура - отмяна на определението и анулиране на заповедната процедура. Да - също може да се иска отмяна. Защо не са предприети действия направо срещу авалиста. Макар, че това е толкова кухо, че няма накъде.

И Кожухаров и Апостолов и Калайджиев са също така и адвокати. Това, че преподават науката, не значи, че не биха защитавали клиент с обратните аргументи.

Колеги, дайте идея:

Имаме кредит към банка - кредитополучател е дружеството X.Кредитът е обезпечен с ипотека, залог на техника.Освен това има записи на заповед - издател е дружеството, имаме авалист физическо лице.Банката завежда изпълнително дело срещу дружеството.
В един момент банката цедира вземането си на дружеството Y.
(защо се прави всичко това е сложно за обясняване, просто е факт).
Новият кредитор Y нищо не прави по ИД- не продава ипотекирания имот. не продава машините, върху които е учреден особен залог.Просто този кредитор не си търси вземането, защото има други цели.
Новият кредитор осъжда авалиста по записите на заповед, за да го тормози за други неща, които нямат отношения по казуса, общо взето си го изнудва за други работи.
Между другото, осъден по записите е само авалиста, издателя не е.

Имах такова дело, където авалиста се освободи от отговорност, тъй като издателя не беше поканен за плащане. Тоест не му беше предявен за плащане записа. Става въпрос за онова обикновено поканване - с нотариус. Съдът реши, че поканата трябва да бъде първо до издателя - главния длъжник. На второ място, няма значение, че издателя не е осъден по записа - авалиста носи отговорност, независимо дали е ангажирана отговорност на издателя. Виж само изключението горе - ако не бил поканен. Аз не съм съгласен изобщо със съдийското решение - нали авала е затова, за да се плати, но тогава това ми беше задачата - да освободя авалиста.

Вече съм безопасен, наскоро минах през екзорциста и съм нов човек. Вече не оспорвам съдебната практика, карам я по реда и така.

Според теб какво е авала, не ти разбирам въпроса. Не съм оспорвал каузалната сделка, това е рядка супа с каузалните сделки.

ами супата се прави от ред неща, и ако няма нищо друго винаги авала е свързан с каузална сделка, иначе си е пране на пари, ако ме разбираш.....

Чиста е схемата, помисли си!