forum.lex.bg

Следната хипотеза: една фирма отдава под наем магазин, но магазинът е голям и позволява пренаемане. Със съгласието на собственика друга фирма пренаема от наемателя 50 кв.м., но за да обособи своя магазин поставя врата, като прави подобрения в обекта/ това е нашата теза/.
Сега пренаемателят иска да потърси направените подобрения / тъй като не са му приспаднати от наема/ и завежда дело срещу собственика, който заявява че да вратата е поставена, но той не бил давал съгласие за нея и затова не иска да ги плаща. В хода на наемните отношения е станало и следното: първият наемател е напуснал и е дошъл втори наемател който също е пренаел на същата фирма тези 50 кв.м., но в договора между собственик и нов наемател фигурира и новата врата защото има приемо -предавателен протокол, т.е. според мен и приемането на вратата и свършената работа.
Възникна спор: дали трябва пренаемателят да търси каквото си е решил по реда на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД или като водене на чужда работа без пълномощно но със знанието и без противопоставянето на собственика. Може да имате и различно трето мнение.
Благодаря на всички включили се ако нещо не е ясно бих дало повече информация.

С първия наемодател разбирали ли са се въобще вратата да се постави за сметка на наема? Защото казваш "тъй като не са му приспаднати от наема". Явно не са?
Според мен си е само неоснователно обогатяване. Не мисля, че поставянето на врата само за удобство на наемател (който дори не е наемател на собственика) е "чужда работа".

А дали е налице "подобрение" и за собственика?

А дали е налице "подобрение" и за собственика?

това е въпрос на доказване. С поставянаето на вратата обекта е обособен и може да се наема отделно, което улеснява отдаването под наем / поне според мен/.
По принцип идеята беше да си вземе вратата и да върне витрината / старата/ но в писмо със собственика той отказа това. вече не помня с какъв мотив.

ovasilev написа:А дали е налице "подобрение" и за собственика?

"... Всеки е в пълното си право да урежда финансовите си дела така, че да плаща колкото се може по-ниски данъци; никой не е длъжен да планира печалбите и загубите си по най-изгодния за Министерството на финансите начин; плащането на по-високи данъци не е въпрос на патриотичен дълг..."
Резолюция на Върховния съд на САЩ върху решението на Федералния съд в Хенд по делото Хенверинг срещу Грегъри от 1934г.

има и трето мнение по случая-подобрения, направени от държател по ЗС аз лично го отхвърлям но все пак е налице.