forum.lex.bg

Колеги,имам слеудния казус.На адрес на физическо лице е регистрирано търговско дружество без надлежнао дадено съгласие от страна на собственика на имота.
Въпреки молбите на лицето от страна на дружеството не предприемат действия за промяна адреса и седалището на управление.
Достигнах до извода,че иск по чл.29 от ЗТР в случая е неприложим,тъй като на практика е налице решение на едноличния собственик да регистрира фирмата си именно на този адрес,независимо,че съгласие на собственика не е на лице.
По какъв начин и с какъв иск лицето собственик на имота би могъл да защити интересите си и да задължи собственика на търговското дружество да промени адреса си на управление ?

Според мен 109 ЗС.

Към допълнение към негаторният иск аз си мисля, дали при наличие на някакви вреди евентуално и по чл. 45 от ЗЗД не би имало основание за иск.

Искайте му наем , считано от датата на подаване на документи за регистрация.

emilgrigorov написа:Искайте му наем , считано от датата на подаване на документи за регистрация.

Не мисля, че би могло да стане по този начин. Не е имало насрещни волеизявления и съгласие, за да се сключи такъв договор. Поне от информацията, дадена ни по казуса.

REVOLUTION написа:Според мен 109 ЗС.

При този иск трябва да доказвам ,че с това се пречи на лицето да упражнява правата си на собственик без владението на имота да е отнето.Съмнявам се,че би издържало пред съда

Защо си решил , че чл.29 ЗТР е неприложим.Ще се доказва несъществуване на вписано обстоятелство , а именно дали адреса на управление на търговеца е еди къде си или не.Според мен това е най-точният начин на защита.

REVOLUTION написа:Защо си решил , че чл.29 ЗТР е неприложим.Ще се доказва несъществуване на вписано обстоятелство , а именно дали адреса на управление на търговеца е еди къде си или не.Според мен това е най-точният начин на защита.

Ами има едно тълкувателно решение от 2002 год.Според него несъществуващо обстоятелство е това обстоятелство,за което няма надлежно прието решение от съответния орган на дружеството-общо събрание ,съвет на директорите или едноличния собственик на капитала.Много се колебаех ,но се опасявам че при иск по чл.29 от ЗТР претенцията ми ще бъде отхвърлена.

Здравейте!
Може ли, да се повдигне въпроса за вид злоупотреба с право като носителят на субективното право е прекрачил границата на позволеното.И по съдебен ред да се установи и възстанови правния ред.

Pause написа:Здравейте!
Може ли, да се повдигне въпроса за вид злоупотреба с право като носителят на субективното право е прекрачил границата на позволеното.И по съдебен ред да се установи и възстанови правния ред.

Ние това обсъждаме Просто се опитваме да установим кой ще е способа. Чрез какъв иск да защитим правото си.

sarbijanac написа:

REVOLUTION написа:Защо си решил , че чл.29 ЗТР е неприложим.Ще се доказва несъществуване на вписано обстоятелство , а именно дали адреса на управление на търговеца е еди къде си или не.Според мен това е най-точният начин на защита.

Ами има едно тълкувателно решение от 2002 год.Според него несъществуващо обстоятелство е това обстоятелство,за което няма надлежно прието решение от съответния орган на дружеството-общо събрание ,съвет на директорите или едноличния собственик на капитала.Много се колебаех ,но се опасявам че при иск по чл.29 от ЗТР претенцията ми ще бъде отхвърлена.

Това съм го пропуснал , дай номера.

ТР№1/06.12.2002г.

poli_g написа:ТР№1/06.12.2002г.

Това решение разбира се съм го чел , но не смятам че има общо с разисквания казус.В ТР се коментира в частност приложението на искът по чл.29 ЗТР (по сегашната уредба) когато се твърди несъществуване на вписаното обстоятелство-конкретно решение на общо събрание.В този конкретен случай съдът тълкува , че става дума или за вписване на решение , което е невзето изобщо или пък е отразено такова решение на ОС без решение на регистърния съд или е вписано решение на ОС , което е нищожно и по-късно с иск бъде обявено за такова.

Тука обсъждаме съвсем друга хипотеза ,че е вписано обстоятелство за адреса на управление , че се намира еди къде си , а реално това не е така.

REVOLUTION написа:

poli_g написа:ТР№1/06.12.2002г.

Това решение разбира се съм го чел , но не смятам че има общо с разисквания казус.В ТР се коментира в частност приложението на искът по чл.29 ЗТР (по сегашната уредба) когато се твърди несъществуване на вписаното обстоятелство-конкретно решение на общо събрание.В този конкретен случай съдът тълкува , че става дума или за вписване на решение , което е невзето изобщо или пък е отразено такова решение на ОС без решение на регистърния съд или е вписано решение на ОС , което е нищожно и по-късно с иск бъде обявено за такова.

Тука обсъждаме съвсем друга хипотеза ,че е вписано обстоятелство за адреса на управление , че се намира еди къде си , а реално това не е така.

И според теБ имам основание чл.29 от ЗТР ? Ако наистина е така ръцете са ми развързани !

Да аз не виждам пречка.

Едно практическо решение:

Уведомете дружеството, че на всякакви запитвания, уведомления и други документи от страна на държавни органи (най-вече НАП) ще отговаряте, че на адреса няма такова лице, никога не сте чували за него и че и други са го търсили наскоро за задължения.
Ако е работещо, бързо бързо ще си смени адреса.

И каква е пречката за нуждите на НАП да има ( е посочил) различен адрес от адреса по седалище и управление?

Не, няма пречка. Но НАП не са толкова стриктни и последователни в издирването на лицата, което може да създаде проблеми на дружеството. За други институции важи същото.

Според мер чл.29 ЗТР си е напълно приложим - даването на адрес за регистрация си е сделка и ползването му е недопустимо без съответен договор.
Аз самият имам такива договори, по тях има престация и си плащам данък върху нея.