forum.lex.bg

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. София, 25.07.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б.

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 672 по описа за 2010г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Е. К. срещу решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решението от 06.11.2009г. по гр. дело № 4149/2009г. на Русенски районен съд и ответникът е осъден да заплати на ищцата Сияйна Н. Б. от [населено място] разноски в размер 660 лв. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено, че Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] дължи на Сияйна Н. Б. от [населено място] сумата от 5 764 лв. по издаден на 12.03.2009г. запис на заповед с падеж 30.03.2009г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. дело № 1671/2009г. по описа на Русенски районен съд, както и направените по заповедното производство разноски в размер 520,78 лв., и ответникът е осъден да заплати на ищцата направените разноски в размер 420,78 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел за недоказано направеното абсолютно обективно менителнично възражение относно недействителност на менителничното задължение поради липса на обективирана воля за задължаване от страна на ответника по иска. Неправилно съдебният състав е отказал да изследва съществуването на бланков ефект, при който е налице разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед, и не е допуснал приемането на релевантни доказателства – нотариално заверена декларация от 10.12.2007г. от ищцата и графологична експертиза. Касаторът инвокира довод, че допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения са довели до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В противоречие с практиката по чл. 26 – чл. 31 ЗЗД съдът е допуснал и събрал гласни доказателства за механизма, по който кооперацията се е задължавала чрез записи на заповед срещу отпусканата й временна финансова помощ. В касационната жалба се прави оплакване, че съдът не е обсъдил твърдението за съществуването на преддоговорни отношения за предоставяне на финансова помощ, направено с отговора на исковата молба като лично менителнично възражение на задълженото лице, доколкото записът на заповед би могъл да обезпечава каузална сделка. Касаторът излага доводи, че доказателствената тежест за установяване валидността на основанието за издаване на процесния запис на заповед се носи от ищцата. Моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски.
Ответницата Сияйна Н. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че ответникът с отговора на исковата молба не е въвел никакви фактически твърдения и възражения за наличие на каузални отношения между страните, изключващи задължението за плащане на сумата по записа на заповед и не е направил възражение за липса на воля от негова страна за подписване на процесния запис на заповед и съответно за наличие на нищожност, поради което е недопустимо такива възражения да се правят с въззивната жалба съгласно чл. 133 и чл. 266, ал. 1 ГПК. Ответната страна излага съображения, че правилно и законосъобразно въззивният съд е преценил кои доказателствени искания са допустими и е отказал разпит на свидетели относно посочените от ответника по иска факти съгласно чл. 164 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
С определение № 164 от 18.03.2011г. по т. дело № 672/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с представения запис на заповед, издаден на 12.03.2009г. с падеж 30.03.2009г. ответникът Консултантска кооперация „К. – К.”, [населено място] се е задължил безусловно да заплати на ищцата Сияйна Б. сумата от 5 764 лв. с място на плащане [населено място]. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и свидетелските показания решаващият съдебен състав е констатирал, че в счетоводството на кооперацията няма данни сумата да е постъпила по банков път, нито е отразена като внесена в брой в касовата книга, но кооперацията често е получавала заеми от физически лица, като понякога председателят предварително е попълвал и подписвал запис на заповед, като е определял и лихвата, която е престанал да плаща в края на 2008г.
Изложил е съображения, че се касае до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, но издателят разполага с правото да противопостави на приносителя, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора, като и в двата случая в негова тежест е да докаже направените възражения. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на длъжника – ответника по иска, че не е поемал задължение за процесната сума, тъй като не е попълнил лично текста на документа, нито е упълномощавал за това трето лице. Според решаващия съдебен състав документът е редовен от външна страна, подписан е от законния представител на издателя и съдържа визираните в чл. 535 ТЗ реквизити. Въпросът дали сумата е надлежно осчетоводена, какво е основанието за получаване на средствата и дали същите са отразени в счетоводството на кооперацията няма отношение към поетото от издателя задължение. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено, че ответникът по иска дължи на ищцата сумата по процесния запис на заповед, Русенски окръжен съд се е позовал на абстрактния характер на записа на заповед и отсъствието на задължение за приносителя да установява основанието, на което се е задължил към него длъжника с подписването на ценната книга.
Постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като съдът в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК и в противоречие с постоянната практика на ВКС е разпределил неправилно доказателствената тежест, като е приел, че приносителят няма задължение да установява основанието, на което длъжникът се е задължил към него с подписването на записа на заповед, предвид абстрактния му характер.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора.
Предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е възразил, че е подписал записа на заповед с оглед обещание за предоставяне на парични средства в заем и преди предаването им, като такива средства не са му предавани, т. е. релевираното възражение е за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед. При направено в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.
Като е приел, че приносителят /ищецът/ няма задължение да установява основанието, на което длъжникът /ответникът по иска/ се е задължил към него с подписването на записа на заповед, предвид абстрактния му характер, въззивният съд е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2, пр. 2 ГПК поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото - върнато за ново разглеждане на въззивния съд от друг състав съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на спора въззивната инстанция следва да разпредели правилно доказателствената тежест между страните, като даде съответните указания съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. Едно от оплакванията във въззивната жалба срещу решението на първоинстанционния съд е даване на грешни указания с доклада по делото във връзка с предмета на делото, доказателствата, които следва да бъдат събрани и разпределянето на доказателствената тежест. При релевирани във въззивната жалба оплаквания за неточен и непълен доклад на делото във връзка с тежестта на доказване, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК.
По отношение на останалите оплаквания в касационната жалба относно твърдяната недействителност на записа на заповед поради липса на обективирана воля за задължаване от страна на ответника по иска, наличието на бланков ефект, при който е налице разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед, недопускането на релевантни доказателства – нотариално заверена декларация от 10.12.2007г. от ищцата и графологична експертиза и неправилно прилагане на материалния закон – чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, касационната инстанция не се произнася, тъй като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалвано по посочените въпроси. Правоизключващите възражения за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие на представителя на кооперацията и подписване на непопълнен запис на заповед не са инвокирани в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което същите са преклудирани съгласно чл. 133 ГПК и е недопустимо да бъдат релевирани с въззивната жалба. При новото разглеждане на делото въззивният съд не дължи произнасяне по тях.
С оглед пизхода на делото настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по исканията за присъждане на разноски. Разноските следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 111 от 07.03.2010г. по в. гр. дело № 23/2010г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 05.04.2012 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 55 по описа за 2011г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Р. срещу решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 416 от 21.04.2010г. по гр. дело № 2271/2009г. на Старозагорски районен съд, с което К. Д. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед от 31.03.2008г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане, и направените разноски в размер 770 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че въззивният съд не е направил анализ на възраженията във въззивната жалба, превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, не е изследвал наличието на каузална сделка и неправилно е приел, че е достатъчно да се докаже само наличието на редовен от външна страна запис на заповед. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен със законните последици и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции – адвокатско възнаграждение и държавна такса, по приложен списък.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че делото е напълно изяснено от фактическа страна, а решението е правилно и законосъобразно и постановено на база на доказателствата. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден и претендира присъждане на направените разноски – заплатен адвокатски хонорар.
С определение № 684 от 26.11.2011г. по т. дело № 55/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните, взе предвид данните по делото и провери правилността на въззивно решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити и е подписан от ответника К. Д. К.. Изложил е съображения, че менителничното задължение е възникнало за автора на волеизявлението по силата на менителничния ефект, който е настъпил с издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. На основание чл. 272 ГПК съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които записът на заповед е едностранна, формална и абстрактна сделка, за чиято действителност не се изисква основание, поради което ищецът не е длъжен да докаже наличието на каузални отношения. Такова задължение ищецът би имал, ако записът на заповед е недействителен, но в конкретния случай липсват възражения на ответника за недействителност на процесния запис на заповед или за наличие на каузална сделка, по която е платил.
Постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като съдът при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с постоянната практика на ВКС е възприел безкритично мотивите на първоинстанционния съд, че поради абстрактния характер на сделката ищецът не следва да докаже наличието на каузално отношение. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В самата искова молба са изложени твърдения, че записът на заповед e издаден като гаранция за плащане на неиздължени от [фирма] суми /цена на стока, предоставена като стоков кредит/ по фактури, издадени до 31.03.2008г., впоследствие част от сумата в размер 3 000 лв. е платена и страните в края на 2008г. са постигнали съгласие записът на заповед да остане като гаранция за плащане на остатъка от вземането, вкл. на сумата 4 325 лв. по фактура № 807/31.08.2008г., заедно с договорена лихва от 3% на всеки просрочен месец. В хипотезата на предявен иск по запис на заповед по чл. 538, ал. 1 ТЗ, изложени от ищеца твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства,не е достатъчно да се докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но ищецът /кредиторът/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и неговия размер, а ответникът /длъжникът/ – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора.
Въззивният съд е следвало да обсъди събраните гласни и писмени доказателства във връзка с твърдяното каузално правоотношение и по същество да провери фактите и обстоятелствата, свързани с каузалното правоотношение, да установи дали вземането съществува или не. Като не е направил това, а само е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт /в които доказателствата са обсъдени/ и е приел, че причините за издаване на ценната книга са без значение, решаващият съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя неправилност на въззивното решение.
Предвид липсата на необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент от разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция.
Видно от съдържанието на издадения на 31.03.2008г. от К. Д. К. запис на заповед за сумата 8 000 лв. с падеж 15.05.2008г., не може да се направи извод, че процесният запис на заповед обезпечава вземания на [фирма] към [фирма], представляващи непогасена част от цена на продадено гориво.
Ответното дружество [фирма] /ищец в първоинстанционното производство/ е издало на [фирма] фактура № 807/31.08.2008г. за продадено дизелово гориво на обща стойност в размер 4 325,76 лв. Р. свидетелка на ищцовата страна И. П. Е. установява, че ответникът по иска К. К. е купувал за [фирма] нафта на разсрочено плащане, като сумата за полученото гориво е следвало да се плаща в края на всеки месец. Свидетелката сочи, че през лятото на 2008г. й било наредено да не зарежда автомобилите на касатора с гориво, тъй като дължал суми на [фирма], и заявява, че по принцип, когато се продава гориво на отложено плащане, се издава запис на заповед, но не е присъствала на подписване на запис на заповед от ответника по иска. Свидетелят на ответника по иска Н. Т. П. сочи, че знае, че К. К. е получил заем от някакъв човек, на когото свидетелят не знае името, но с когото ответникът по иска впоследствие случайно се е видял в [населено място] в присъствие на свидетеля. Настоящият съдебен състав възприема показанията на разпитаните свидетели като обективни и изградени на базата на директни възприятия, но от тях не се установяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Свидетелката И. Е. не е присъствала на подписване на запис на заповед от страна на К. К., не е узнала от него причината за подписването на процесния запис на заповед, нито установява твърдяната в исковата молба последваща уговорка, че записът на заповед е останал като обезпечение за връщане на сумата по фактура № 807/31.08.2008г. и предходни дължими суми по издадени до 31.03.2008г. фактури и уговорена лихва в размер 3% за всеки просрочен месец.
Анализирани в тяхната съвкупност, събраните писмени и гласни доказателства не установяват твърденията в исковата молба, а именно че записът на заповед e издаден като гаранция за плащане на неиздължени от [фирма] суми /цена на стока, предоставена като стоков кредит/ по фактури, издадени до 31.03.2008г., постигнато от страните в края на 2008г. съгласие записът на заповед да остане като обезпечение за плащане на остатъка от вземането, вкл. на сумата 4 325 лв. по фактура № 807/31.08.2008г., заедно с договорена лихва от 3% на всеки просрочен месец.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС счита, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и вместо това да се постанови друго, с които предявеният иск по чл. 538 ТЗ да се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество трябва да заплати на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер 1 292 лв. Останалата част от направените разноски в размер 50 лв. са присъдени с решението на Старозагорски районен съд съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция, в която част решението е влязло в сила поради необжалването му от ищеца. С оглед изхода на спора разноски на ищеца – ответник по касационната жалба не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение и решение № 416 от 21.04.2010г. по гр. дело № 2271/2009г. на Старозагорски районен съд в частта, с която К. Д. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед от 31.03.2008г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане, и направените разноски в размер 770 лв. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [населено място] срещу К. Д. К. от [населено място] иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед, издаден на 31.03.2008г. с падеж 15.05.2008г., и законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане като неоснователен.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ап. 5, ЕИК[ЕИК] да заплати на К. Д. К. с постоянен адрес [населено място], [улица] настоящ адрес [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 292 лв. /хиляда двеста деветдесет и два лева/ - направени разноски за всички съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.07.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
мл.с.: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

при участието на секретаря М.П., като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Илиева в.т.д. № 1160 по описа за 2012г.:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба вх. №7272/22.03.2012г. по описа на ВРС, на Ж.Г.Ж. ***, подадена чрез пълномощник адвокат Х.Р.,***, срещу решение №643/24.02.2012г. на Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №12003/2011г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство, иск за установяване съществуването на вземането му спрямо ответника М.В.И. от гр. Варна, за сумата 10 000 евро, представляваща дължима сума по запис на заповед, издаден на 11.04.2011г., с падеж 04.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2011г., до окончателното й плащане, за които суми по ч.гр.д. №7618/2011г. на ВРС, 31 състав, по реда на чл. 410 ГПК е била издадена заповед за изпълнение от 28.05.2011г.
Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като съдът е разширил спорния предмет до наличие на каузално отношение, което обезмисля облекчения ред за снабдяване с изпълнителен титул. Изследването на този въпрос има значение, тогава когато ценната книга е недействителна, какъвто не е настоящия случай. Счита, че са налице предпоставките за уважававане на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, а именно действиетелен запис на заповед, по който длъжникът безусловно се е задължил да заплати сумата по ценната книга. Страните са обвързани от договор за заем за заплащане на придобити от длъжника и трети лица акции от капитала на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД. Твърди още, че първоинстанционният съд е приел копие от декларация с дата от 14.07.2011г., оспорена от ответника, каквато в кориците на делото няма. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. А. е депозирала писмен отговор, с който поддържа всичките си възражения, заявени с отговора на исковата молба. Моли за потвърждаване на решението и претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, съществуването на вземане в полза на Ж.Ж. срещу М.И. по запис на заповед от 11.04.2011г. с падеж 04.05.2011г. за сумата от 10 000 евро въз основа на който е издадена заповед за изпълнение без номер от 28.05.2011г., ведно със законната лихва от 25.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство съдебно – деловодни разноски в размер на 896 лв., по ч.гр.д. № 7618/2011г. по описа на ВРС.
В обстоятелствената част на исковата молба заявителят излага че за предоставената сума в размер на 10 000 евро ответникът е издал на 11.04.2011г. запис на заповед, по силата на който М.И. се е задължил да заплати безусловно сумата по ценната книга на падежа 04.05.2011г. Твърди се, че действителността на менителничният ефект и предявяването му ангажира отговорността на издателя за плащане на вземането, предмет на заповедта.
Във връзка с твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба, допълнителна молба от 04.06.2012г., поддържани и във въззивната жалба и възраженията на ответната страна относно наличието и недоказаността на каузалните отношения, по повод на които е издаден записът на заповед в съдебното заседание, проведено пред настоящата инстанция, на осн. чл. 146, ал.2 ГПК, съдът е разпределил тежестта за подлежащите на доказване факти. Ищецът е изложил, че определената сума пари обезпечава плащане на продажните цени на прехвърлени на М.И. и третите лица – Добрин Добрев и К.Л. акции от капитала на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД.
Ответникът М.И. е оспорил подписа си на ценната книга и е възразил, че не е издател на записа на заповед. Оспорва активната процесуално правна легитимация с твърдения за липса на тъждество на правните субекти – заявител и поемател по ценната книга. Сочи, че е допусната грешка в изписване на единния граждански номер на издателя на менителничния ефект. Поддържа, че задължението поето по записа на заповед не съществува, защото липсват каквито и да било правоотношения между страните.
В полза на заявителя Ж. Г.Ж. по ч.гр.д. № 7618/2011г. на Районен съд – Варна е издадена заповед без номер от 28.05.2011г. срещу лицето, сочено за негов издател М.И. за заплащане на сумата от 10 000 евро, дължима по запис на заповед от 11.04.2011г. с падеж 04.05.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.05.2011г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 896 лв., сторени в заповедното производство.
След депозирано възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, в преклузивния срок по чл. 415, ал.1 ГПК по указания на заповедния съд, заявителят е предявил иска за установяване на вземането си.
Като основание на вземането, заявено в заповедното производство, е представен менителничен ефект, от който се установява, че на 11.04.2011г. в гр. Варна, М.В.И., ЕГН ***********, лична карта № 640354993, в качеството на издател се задължава безусловно да заплати на Ж. Ж.Г., ЕГН ********** сумата от 10 000 евро, с падеж на 04.05.2011г. Ценната книга е предявена за плащане на 11.05.2011г.
Във връзка с предприето оспорване на формалната доказателствена сила на ефекта е допуснатата съдебно – почеркова експертиза, обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, от която се установява, че подписът, положен в дясно от текста “ПОДПИС” е изпълнен от М.В.И.. Ръкописният текст в ценната книга - “М.В.И.” и датата “15.07.2011г.” са изпълнени от същото лице.
Представена е нотариално заверена декларация от 29.04.2011г., в която е удостоверено явяването и изявлението на М.И. за обстоятелствата относно подписването на ценната книга.
За доказване на каузалното отношение заявителят е ангажирал писмени доказателства пред въззивната инстанция – договори за продажба на поименни акции от капитала на “ЕЛМАРК ИНДУСТРИЕС” АД, гр. Добрич.

В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът следва да установи съществуването на вземането, фактът от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни и лични, основани на отношенията му с длъжника.
Въведеното в процеса възражение относно редовността на записа на заповед е недоказано и в случая ценната книга съдържа всички изискуеми от чл. 535 вр. чл. 486 ТЗ реквизити. При съблюдаване разпоредбата на чл. 11, ал.1 ЗГрР, придаваща на единния граждански номер характер на административен идентификатор и уникален номер, чрез който се определят физическите лица еднозначно следва да се направи извод за идентичност в правните субекти – поемател и заявител в производството по чл. 417 ГПК.
В чл. 535, т. 7 ТЗ като съдържание /реквизит/ на записа на заповед е посочено ”подпис на издателя”. В случая подписът е положен от М. Игантов, като от разпоредбата на закона не може да се направи извод за изискване в съдържанието на ценната книга да се отбелязва името на издателя, а още по - малко принадлежащият му единния граждански номер, поради което въпросът за допусната грешка в неговото изписване, е ирелевантен. Ценната книга е автентична, подписана от лицето сочено за нейн издател. Записът на заповед е с падеж 04.05.2011г. и изрична клауза “без протест”, поради което отпада необходимостта от предявяване на ефекта за плащане на длъжника.
По възражение на ответника за несъществуване на каузални отношения, въз основа на които издателят на записа на заповед да е имал основание да поеме отразеното в него парично задължение, ищецът – заявител следва да установи каузалното отношение, като основание на записа на заповед. В този смисъл Решение № 31 от 05.04.2012г. по т.д. № 55/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 102 от 25.07.2011г. на ВКС по т.д. № 672/2010г., II т.о., Решение № 149 от 05.11.2010г. по т.д. № 49/2010г., Решение № 121/01.07.2009г. по т.д. № 55/2009г., постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна съдебна практика, съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГКТК.
За разлика от менителничния ефект, като конститутивна ценна книга от търговския оборот, инкорпорираща едностранно волеизявление в писмена форма със строго лимитирани реквизити за създаване на паричен дълг записът на заповед се характеризира като абсолютна по своя характер абстрактна сделка. Т.е. достатъчно е изпълнението на формата и реквизитите, изисквани от закона, за да породи своите правни последици.
Самото менителнично правоотношение обаче не носи характеристиката на абсолютната абстрактност. Това разграничение е проведено с нормата на чл.465 от ТЗ. Относителната абстрактност на менителничното правоотношение се изразява в неговата обвързаност от две основни законови положения. Менителнично задължения субект може да противопостави на приносителя – менителничния кредитор всички възражения, които съществуват въз основа на каузалното правоотношение, при което е издаден и менителничния ефект (обикновено с гаранционна функция). Менитеничното правоотношение търпи възражения и по линия на основния принцип на правото за неоснователно обогатяване - в случаите, когато полицата е издадена във връзка с бъдещо, но неосъществено правоотношение. В юриспруденцията това възражение е познато като възражение за безпричинност (безпаричност) на менителничния дълг. В материалноправен аспект относителните възражения изискват от субективна страна установяването на недобросъвестност на приносителя на менителничното вземане.
При тези основни положения и като съобразява, че ищецът не е посочил и представил доказателства, от които да се установят изложените в исковата молба и поддържани във въззивната жалба твърдения, че процесната запис на заповед е издадена от ответника като обезпечение на задължението му за връщане на предоствената му от ищеца сума в размер на 10 000 евро, съдът заключва, че ищцовата претенция е недоказана и неоснователна.
Предвид изложеното, макар и по други съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното на осн. чл. 78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че размерът на заплатеният хонорар от 400 лв. не се явява прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и не следва да бъде редуциран, тъй като минималният му размер съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 841, 17 лв.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, чиито размер възлиза на 400 лв.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 643 от 24.02.2012г., постановено по гр.д. № 12003/2011г. по описа на районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Ж.Г.Ж., ЕГН **********, с местожителство ***3 ДА ЗАПЛАТИ на М.В.И., ЕГН **********,*** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляващи съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:



О.М.












Особено мнение на мл. съдия Г. Илиева по в.т.д. № 1160/ 2012г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Считам обжалваното решение за неправилно и подлежащо на отмяна, а предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК за основателен по следните съображения:

В решение № 52/22.05.2009г. по т.д. № 695/08г. на ВКС, I т.о и решение № 78/17.07.2009г. по т.д. № 29/2009г. на ВКС, I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и също представляваща задължителна за съдилищата практика е прието, че основанието за сключване на определена сделка не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Изложени са съображения, че при поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест са постановени Решение № 149/05.11.2010г. по т.д. № 49/10г. на ВКС, ТК, I отд., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. ж 901/09г. на ВКС, ТК, I отд. и Решение № 119/08.07.2011г. по т.д. № 1160/2010г. на ВКС, ТК, II отд., всички по чл. 290 ГПК, в които е прието, че кредиторът, следва да докаже юридическия факт, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си. Когато длъжникът не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът – поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства за фактите, от които вземането произтича. Общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението. В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуване на каузалното отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличие на такова правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. В този случай тежестта на доказване е на ищеца – поемател по записа на заповед. При липса на възражение на длъжника - издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуване на каузално отношение, за обечпечаване на изпълнението по което е издаден менителничният ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва същестуването на каузална сделка. В този смисъл Решение № 5 от 02.02.2012г., постановено по т.д. № 75/2011г., ВКС, ТК, I т.о.
В настоящия случай, в исковата молба поемателят не е изложил твърдения за съществуване на каузално отношение. Такива за първи път са въведени пред настоящата инстанция с въззивната жалба и молба от 04.05.2012г., с оглед мотивите на първоинстанционното решение, които твърдения, на осн. чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК, са преклудирани. Пред въззивната инстанция могат да се допълват или уточняват обстоятелства единствено във връзка с отстраняване нередовности на исковата молба.
При изготвянето на самостоятелен доклад по реда на чл. 146, ал.2 ГПК във връзка с пълното и всеобхватно доказване на релевантните по делото факти за наличие на каузална сделка, въззивната инстанция е допуснала процесуално нарушение, с което е разширила недопустимо предмета на делото като е указала, че подлежи на доказване от ищеца наличието на каузално отношение, поради направено от ответника възражение срещу съществуване на задължението.
Това възражение на длъжника е общо, като липсва позоваване на съществуването на каузално отношение за обезпечаване на изпълнението по което е издаден записът на заповед. Процесуалното поведение на “голо” оспорване представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Когато отрича конкретен факт, като неверен, ответникът следва да изложи своите твърдения за осъществилите се факти и обстоятелства по надлежния ред.
В случая кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, а единствено минимално необходимите предпоставки за уважаване на иска.

Мл. съдия: