forum.lex.bg

За попълване масата на несъстоятелността длъжникът, чрез синдика, завежда иск срещу свой длъжник отпреди откриване на производството.
Длъжникът на свой ред е кредитор по вземане срещу несъстоятелния търговец, с падеж преди откриване на производството - чл.645(1), изр.1 от ТЗ.;
Това вземане не е предявено по реда на 685 ТЗ, и не е вписано в списъкът по по чл. 686 ТЗ.

Може ли това вземане да се прихване при образуваното дело?

Би трябвало да може, ако прихващането е могло да стане преди решението за откриване на производството по несъстоятелност (еднородност, ликвидност, изискуемост и т.н.), възражението е направено с отговора на ИМ и т.н. Ако синдикът има възражения, напр. отменителни основания, срещу самото вземане, предявено за прихващане, ще ги предяви по образуваното дело (извън производството по несъстоятелност).
Има противоречива практика на ВКС по повод последиците от непредявяването, респ. неприемането на вземания по реда на чл. 685 и сл. от ТЗ, но могат да се намерят достатъчно убедителни аргументи в подкрепа на становището, че нормата на чл. 739, ал. 1 – погасяване на непредявени в производството по несъстоятелност вземания – намира приложение при вече приключило производство по несъстоятелност и самото пропускане на срока по 685 не води до погасяване на вземането докато производството по несъстоятелност е висящо. В този смисъл вж. http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 3E00416BB2 - макар че казусът там е друг.

Сложни са нещата. Аз по скоро поддържам, че не може, но ако искът беше срещу мен щях да представя доводи за противното, което прави искът не на 100% сигурен, а аз не ги обичам тези неща.

Практиката е противоречива, за сметка на това оскъдна, но определено има аргументи, че прихващане може да се извърши. Като отказ за такова се изтъква възможността за материално ощетяване на вписаните и привелигированите кредитори, но това малко издиша, защото вземането на длъжника го има в несъстоятелността поради неизвършеното до този момент прихващане, а и прихващането няма да стане в пълен размер, а според редуцирания си размер в масата, защото се прихваща до по-малкото от двете вземания.

Това обаче от материална страна, процесуално е по-правилно обратното, да не може да се прихване. Аргументите са, че изявлението за прихващане се отправя до синдика, докато другите вземания са пред съда по несъстоятелността. Ако допуснем, че заявлението за прихващане не е предявено пред съда, ще се стигне до очевидна неравнопоставеност на вземанията, едните минават пред съда по несъстоятелността, съответно могат да се оспорят, докато при прихващане същото се отправя до синдика, като от една страна се заобикалят останалите кредитори, а от другите самият синдик е страна по делото по което ще се извърши прихващане. Смислово двете норми трябва да означават, че изявлението за прихващане се прави до синдика, но след като е прието от съда по несъстоятелността. ПАко вземането, което ще се прихваща е в списъка е нормално кредиторът да се обърне към синдика за да извърши документално самото прихващане.