forum.lex.bg

Здравейте, уважаеми колеги. Допустими ли са искове по чл. 71 и 74 от ТЗ и иск по чл. 29 от ЗТР, предявени от съсобственик на дружествен дял в ООД или съсобственик на акция в АД?

system написа:Здравейте, уважаеми колеги. Допустими ли са искове по чл. 71 и 74 от ТЗ и иск по чл. 29 от ЗТР, предявени от съсобственик на дружествен дял в ООД или съсобственик на акция в АД?

Здравей, system,
Считам, че исковете са процесуално допустими (в този смисъл възприех питането ти), но въпрос на доказване предпоставките на чл.74 ТЗ, в смисъл правото на иск, ще обоснове основателността, сътоветно неоснователността на обусловения иск по чл.29 ЗТР.

Допълвам:
В случай, че в процеса не бъде доказан спазен срок за предявяване на обуславящия иск по чл.74 ТЗ, то обусловения от него иск по чл.29 ЗТР ще бъде недопустим поради липса на правен интерес.

П.П. Радвам се, че отново те чета тук. Поздрави!

Благодаря ти за мнението, Melly. Това, което ме обърка, са разпоредбите на чл.132 и чл.177 от ТЗ. Според тях, дружествени, респ. акционерни права, произтичащи от съсобствени дялове или акции, се упражняват от съсобствениците само съвместно, чрез упълномощен представител. Дали това касае и правото на иск по чл.71 и 74 от ТЗ или се касае само за отношенията вътре в дружеството? Ако разпоредбите са приложими и към исковата защита на членствените права, трябва ли исковете да бъдат предявени заедно от всички съдружници или акционери като предпоставка за допустимост?

(И аз се радвам )

След като поясни, system, се вгледах в заглавието на темата и установих, че първосигнално съм приела друго: 1 съдружник/акционер -1 дял/акция, а не 1 дял/акция - повече от 1 съдружник/акционер. Сори, извини разсеяността ми.

Принципно, в твоята хипотеза съсобствениците на дял/акция упражняват съвместно право на 1 глас. И не си се объркал, а повредата се оказа в "моя телевизор".

Ако става дума за акционерно дружество, чл.74 мисля да е неприложим.
Допускам, тъй като визираш чл.29 ЗТР, че може би единият съсобственик не е поканен за участие в ОС, което би опорочило взетите решения и води до недействителност на вписано обстоятелство (напр. чл.234, ал.4 ТЗ) к` е елемент от ФС на вписването и има конститутивно действие.

Друго е положението при сделки сключени в нарушение на чл.236, ал.1-3 ТЗ. Тогава лицето което я е сключило отговаря пред дружеството за причинените вреди, а самата сделка си е действителна.

Ако разпоредбите са приложими и към исковата защита на членствените права, трябва ли исковете да бъдат предявени заедно от всички съдружници или акционери като предпоставка за допустимост?

Не мисля, тъй като собствеността им е делима. Прецаканият съсобственик на дял/акция притежава самостоятелна процесуална легитимация срещу дружеството в хипотеза на чл.29 ЗТР, а във вътрешните отношения - до размера на частта си от дела/акцията.

П.П. Пръв с. Хитров се произнесе с решение по 290 съзирайки аналогия между чл.137 и чл.236 ТЗ и стана причина ОСТК на ВКС да постанови ТР тълкувайки нормата на чл.137 ТЗ по отношение последиците от липса на взето решение на ОС по отношение на сделки с недвижими имоти на дружеството с трети лица.