forum.lex.bg

Моля , ако има някой желание да отговори на моя въпрос !
В момента имам висящо гражданско дело (Павлов иск по ЗЗД) заведен през 2010 г. Претендирам право на собственост върху наследствен недвижим имот (апартамент). Двамата ответници (баща и син) са извършили през 2007 г. сделка покупко - продажба (бащата с нищожен НА продава на сина си) като веднага след това синът ипотекира имота.
Въпросът ми е - ако съдът уважи исковата ми претенция и установи , ча аз съм собственик на процесния имот , как ще получа имота си в цялост и без задължения по ипотеката ! Ако синът междувременно спре да изплаща ипотечния кредит и СИ продаде имота , как в последствие аз ще го получа ?
Може би малко неясно формулирам въпроса си , но мисля че става ясно в каква посока са притесненията ми - да не се окаже че напразно съм водил дело , а резултата да е нулев и да не получа имота си , поради действията на ответниците.

Не е много лесно да спечелите такова дело.

По принцип ипотеката следва от правото на собственост, но при публичната продан имаме чисто придобиване и имотът става собственост на купувача по изпълнителното дело.

Относно Павловия иск не съм сигурен, че може да се спечели.

Според мен искът е сбъркан или не е достатъчно ясно обяснено. Ако е продаден частично чужд имот - искът трябва да е по чл.108 ЗС, или установителен за собственост върху продадената част. Павловият иск няма място тук - какъв "кредитор" се явява собственикът на продадената част от имот, че продажбата да го уврежда ? По чл.135 се атакуват сделки, с които длъжник по някакво облигационно отношение намалява собственото си имущество, с цел да увреди кредитора си, а не се разпорежда с чуждо имущество.

Ще дам повече подробности по висящото дело , още повече че спешно ми трябва съвет , тъй като в момента съдът е дал едноседмичен срок да променим или корегираме петитума , а моят адвокат твърди че правилно е заведен по ЗЗД.
Апартамент с КА за жилище построено от ЖСК през 1981 г. В представените на нотариуса документи описани в самия НА поименно са изброени член кооператорите и всеки един от тях кой апартамент придобива в собственост при разпределянето на обектите в сградата. В тези документи фигурира името на мой наследодател , който към онзи момент естествено е още жив , почива 1995 г. Но нотариуса е издал КА на името на мой сънаследник и ответник по настоящото дело , без да има никакво основание от представените му документи да констатира , че това лице има право да придобие в собственост процесния имот. На това основание ми е претенцията за изначална нищожност на този КА за собственост. През 2007 г. моя сънаследник продава имота на сина си и затова претендираме по ЗЗД и тази сделка , като евентуално последствие от признаването нищожност на КА. Претендираме имота да бъде върнат в патримониума на всички наследници , които са двама - аз и единия ответник , като по ЗН наследяваме по 1/2. Имота е продаден в цялост , а не част от него. Имам намерение дори да претендирам , но не знам в кой момент трябва да го направя , за целия имот на основание чл.49 ал.2 от ЗН според който когато наследник укрива наследствено имущество се лишава от неговия дял. Според мен в този случай сънаследника ми е укривал от мен този наследствен имот , тъй като и след смъртта на наследодателя ни и до този момент твърди на основание КА че имота е негова собственост , дори в момента по делото претендира придобивна давност. Като имам в предвид , че КА по никакъв начин не показва , че наследодателя ни е собственик на процесния имот или , че е извършил някаква разпоредителна сделка с него , считам че аз досега не съм имал правно основание да претендирам наследствени права и по никакъв начин не съм могъл да знам , че имота е наследствен.
Спешно ми е необходимо вашето мнение , дали правилно е заведен петитума по чл.26 и чл.135 от ЗЗД и ако не как трябва да го корегираме в момента , докато имаме тази възможност ?
За ориентир ще цитирам части от определението на съда :
1. Ответниците считат , че така предявените искове са недопустими , тъй като искането да се прогласи нищожността на КА и да се върне имота в патримониума на наследодателя всъщност е искане по чл.576 вр. чл.569 от ГПК т.е. претенцията следва да се разгледа като установителен иск за собственост по реда на чл.124 ал.1 от ГПК но предвид обстоятелството , че имотът се владее от ответника , липсава правен интерес от предявяване на установителен иск.
Вторият кумулативен иск по чл.135 от ЗЗД също е недопустим и преждевременно заведен , тъй като към настоящият момент липсва вземане на ищеца спрямо ответника , което да го прави негов кредитор.
Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност , а другият ответник прави същото възражение , като присъединява към своето владение и владението на своя праводател - неговия баща.
Твърдят , че при изповядане на атакуваната покупко - продажба липсва намерение за увреждане на ищеца.
2. Ищецът предявява иск прогласяване на начална нищожност , поради противоречие със закона по смисъла на чл.26 от ЗЗД на КА. Кумулативно с него е съединен иск по чл.135 от ЗЗД като така предявени и двата иска са процесуално допустими , а доколко са налице предпоставките за уважаването на всеки от тях , т.е. доколко те са основателни е въпрос по същество.
Въпреки това съдът намира , че след запознаване с отговора на ответниците , ищеца може да корегира и/или уточни претенциите си с писмена молба в 1-седмичен срок. насрочва делото.......

Ами... набутали сте се. Възражението на ответниците дава отговор на повечето въпроси - каква нищожност на нотариален акт (има си ги изчерпателно изброени основанията в ГПК), каква нищожност по чл.26 ЗЗД (къде е сделката ?). Издаването на констативен нотариален акт не е сделка, т.е. не е нищожен по ЗЗД, а това, че отразява неверни обстоятелства не го прави нищожен по смисъла на ГПК. Трябва да си установите правата чрез установителен иск или ревандикационен такъв, ако ответниците владеят имота. И какво правите с давността от 1995 г. насам ?

А в случая имам ли правен интерес за ревандикационен иск ?
По възражението на ответниците мисля , че основният елемент на давностно владение е не само да си владял необезпокояван , но и на какво основание , а аз да съм знаел , че имота е наследствен и да не съм потърсил наследствените си права , като съм го оставил да владее и моя дял , което условие не е налице.
Ответника владее на основание документ за собственост без никакви индикации от него или от документа за някакви наследствени мои права или индикации , че владее и свои съсобствен имот.

kirile написа:Ответника владее на основание документ за собственост без никакви индикации от него или от документа за някакви наследствени мои права или индикации , че владее и свои съсобствен имот.

Именно. Значи не може да се приеме, че е владял само своята ид.част, а е бил държател на чуждите сънаследствени такива. Владял е за себе си целия имот, несмущавано и т.н. над 10 г., което прави без значение качеството добросъвестен или недобросъвестен владелец.

Владял без аз да знам и по никакъв начин не ми е показал , че владее и моя дял и въобще , че имота е съсобствен ! Нека да оставим на съда да реши отговаря ли владението на условията за придобиване по давност , а вие ми дайте съвет по спешния въпрос - правилно ли е заведен иска по ЗЗД или трябва да го коригираме още сега в ревандикационен ?
Не ми отговорихте дали имам правен интерес за ревандикационен иск ?

Между другото пропуснах да спомена , че през 1995 г. веднага след смъртта на наследодателя ми направих поименна справка в агенцията по вписванията , дали на негово име има някакъв имот или разпоредителна сделка с имот , като идеята ми беше ако има нещо на негово име навреме да потърся наследствените си права , но резултата от справката беше , че наследодателят ми няма никакъв имот на негово име , нито е извършвал някакви разпоредителни действия със собствен имот. Едва през 2007 г. по случайни обстоятелства намерих в архива на агенцията по вписванията един от документите на ЖСК , представени на нотариуса през 1981 г. за съставяне на КА на всички член - кооператори , от който видях , че на името на моя наследодател е определен да придобие в собственост тази апартамент и се учудих защо не е издаден КА на негово име и как за този апартамент е издаден КА на друго лице. По този повод през 2008 г. подадох жалба до прокуратурата , за да разследва обстоятелствата по издаването на този КА. В прокурорската проверка е констатирано , че е извършено документно престъпление при съставянето на този КА , тъй като не е спазена законовата форма , но това престъпление не може да бъде наказателно преследвано , поради изтекла давност. За разлика от наказателното преследване , мисля че да търся наследствените си права по граждански ред няма изтекла давност , още повече че въз основа на прокурорската проверка аз и резултатите от нея към този момент узнах , че има закононарушение при издаването на КА и съответно тава поражда наследствени права за мен върху този имот.

Кириле, Кириле... Самодейността е лош съветник. То и затова положението ти е на този хал.

Каква самодейност ? Наел съм адвокат , но не съм сигурен , че правилно е заведен иска , а съдът в момента ми дава възможност в рамките на седмица да се коригира. Преди завеждането на иска съм извършил повече от необходимите действия по набавяне на документи от много архиви , както и резултат от прокурорска проверка , за да има възможност адвокатът ми да прецени в детайли казуса и наличните писмени доказателства , за да се заведе правилно иска. Отговора на адвоката на ответниците както и определението на съда , с което се дава възможност за корекция на иска , породи в мен съмнения дали иска е заведен правилно по ЗЗД. Моят адвокат счита , че правилно е заведен , но както виждате тук има мнения , че неправилно е заведен , което засилва опасенията ми. Мисля , че няма лошо в спешен момент да поискаш мнението и на други юристи. Това според мен не е самодейност.

Не е самодейност, но искът (да ме извинява адвокатът) не е правилно заведен... Навремето една съдийка (колежка от курса ми) ми предложи подобна фигура с чл.135 ЗЗД, аз направо се шашнах, но от любезност, кротко опонирах Т.е. плъзгането в посока чл.135 не е чак толкова шокиращо малограмотно щом и съдии се подвеждат... Логиката обаче е друга: 1) търсиш имот - доказваш че твой с установителен иск или направо с ревандикация, ако ответникът владее; 2) търсиш пари или някакво вземане - там вече можеш да "запазваш" имуществото на длъжника с иск по чл.135 или да го "увеличаваш" с иск по чл.134. Тия искове нямат място при спорове за вещни права.

Ответника владее , но в момента владее синът , а преди това е владял бащата и двамата на основание документ за собственост. При това положение ревандикационнен иск ли е правилния и в него ли се оспорват документите за собственост ? Вземането ми е по ЗН и касае недвижим имот , но съдът първо трябва да установи , че КА е нищожен и оттам да възникнат наследствените ми права.

kirile написа:Вземането ми е по ЗН и касае недвижим имот, но съдът първо трябва да установи , че КА е нищожен и оттам да възникнат наследствените ми права.

Сега аз така и не разбрах - юрист ли си ?
Какво си правил в първи курс, айде във втори курс да бъде ?
Субективно право, видове...
Правиш ли разлика между право на наследяване, право на наследство, право на собственост и вземане ? Кой ти е "длъжник" по "вземането по ЗН" ?

Не съм юрист , а обикновен гражданин , който не знае законите. Какъв е казуса и защо търся спешно и други мнения по въпроса , освен това на моя адвокат , мисля че доста подробно по-горе обясних.

Много дела взехте да водите kirile, но пък умеете да давате правни съвети

Делото за собствеността на процесния апартамент е още в първа фаза - събиране на доказателства. Явно ще се проточи с години , но в момента разбрах , че ответника не изплаща ипотечния си кредит и ЧСИ е задвижил процедурата за принудително събиране на кредита , предполагам чрез изнасяне на публична продан на процесния имот. Спешно имам нужда от отговор на въпроса - при положение , че исковата молба е вписана и има висящ съдебен процес относно собствеността на ипотекирания от ответника по делото имот , ЧСИ има ли право да го изнася на публична продан и като претендент за собственик на процесния имот , как мога да спра действията на ЧСИ , за да не се окаже че при уважаване на иска ми , процесния имот вече ще е продаден и аз няма какво да получа ?

Това дело е обречено- можеше и да мине, заради този ГПК, но като чета отговора на ответника съм склонна да се обзаложа дори. Прокурорската проверка, и резултатите от нея, няма да помогнат.

Обаче се насладих на мненията на Балуев - синтезирани и ясни. Благодаря за удоволствието.

Трябва възбрана спрямо - Банката, синът, бащата.

Трябва да заведете дело срещу самата ипотека - разваляне на ипотечният договор (задължително е).

По отношение на владението, естествено е да спечелите това дело, доколкото няма „анимус„, „корпус„ и т.н.

Но с голо решение Вие не защитавате имота, а накрая ще развалите сделката.

По спешност предприемете мерки - впишете поне още една искова молба срещу ипотекарният кредитор.

Давност тече от издаването на констативен нотариален акт (на собствено основание).

ivan_lawyer написа:Трябва възбрана спрямо - Банката, синът, бащата.

Трябва да заведете дело срещу самата ипотека - разваляне на ипотечният договор (задължително е).

По отношение на владението, естествено е да спечелите това дело, доколкото няма „анимус„, „корпус„ и т.н.

Но с голо решение Вие не защитавате имота, а накрая ще развалите сделката.

По спешност предприемете мерки - впишете поне още една искова молба срещу ипотекарният кредитор.

Давност тече от издаването на констативен нотариален акт (на собствено основание).

Извинявам се , но не Ви разбрах ?! На какво основание и защо да завеждам второ дело за един имот - срещу същите двама ответници и срещу банката ? Особено срещу банката - какво общо имам аз с нея ? Няма ли вариант по висящото съдебно производство да поискам обезпечителна заповед и до приключване на съдебното производство , никой да не може да се разпорежда с процесния имот - дори и банката ?