forum.lex.bg

Здравейте, до сега съм наямала такъв случай на обжалване, но си мисля дали наистина не може? Дали неожалваем е размерът, а не ОСНОВАНИЯТА ? И изобщо има ли начин / практика да се влезе в съд с подобно НП?


Благодаря, успешен ден !

Отговорът на този въпрос не е еднозначен - общото правило по чл. 59, ал.3 от ЗАНН е че НП с глоба в размер на 10 лева не подлежат на обжалване. Има разрични специални закони, които въвеждат други по-високи прагове на необжалвамост на НП. Например с чл. 189, ал.5 от Закона за движение по пътищата от средата на 2007г. се въведе необжалваемост на НП, с които е нолжена глоба в размер на 50 лева. В такива случаи подеданата жалба не се разглежда по същество, като вместо това съдът с определение прекратява производството по делото. Това определение подлежи на обжалване пред Административен съд. Ако наказанието е кумулативно /освен глобата има например и лишаване от право да се управлява МПС/ забраната не важи.

Дали необжалваем е размерът, а не ОСНОВАНИЯТА

Въпросът на nora00 наистина е крайно любопитен по принципни съображения и на мен много ми се ще някой с практика или с по-широки познания да се обади тук. Това е важно за гражданското общество! Та нали все пак налагането на парична глоба, независимо от размера, по необходимост е свързано с въпроса за вината, която изобщо не е подразбираща се. Познавам такива случаи (при обжалваем размер на глобата по ЗДвП!) при които съдът отхвърля НП именно поради отсъствието на вина на наказания.

Според практиката, която имам смятам, че НП с 50 лв. глоба подлежат на обжалване.Наскоро един районен съд прие жалбата ми срещу едно такова НП и дори спечелихме делото.Не знам обаче дали това ще се приема от всички.Дано съм Ви била полезна.

Благодаря на всички изказали мнение. Аз също мислех по въпроса за кумулативно наложените наказания, да кажем по ЗдвП (глоба+отнемане на точки)примерно...но не мога да открия практика именно в тази насока. Ако някой може да ми посочи бих била благодарна .

Лек ден

глоба + друго по вид наказание / например лишаване от правоуправление/ е обжалваемо, поне според практиката на някои административни съдилища.

контролните точки не са вид наказание

Уместно уточнение на Едит - действително отнемането на точки формално не е наказание, както и да се приема от потърпевшите. Има и съдебна практика в тази посока.
И аз съм се замисляла за обжалваемостта на тези НП - изразът на закона е "Не подлежат на обжалване НП, с които...Т.е. самото НП не подлежи на обжалване - иначе текстът трябваше да визира само размера на глобата, но не и други пороци, като основание за обжалване. Идеята е, че при този размер на глобата рискът от евентуална незаконосъобразност на постановлението се носи изцяло от нарушителя и балансът е в полза на обществото (разбирано по-тясно и във финансовия смисъл - за фиска). За мен такава философия не е съвсем приемлива, но истината е, че ЗАНН и досега си съдържа размер 10 лв за глоба и 2 лв. за вреди като необжалваеми и дори навремето не ми правеше впечатление - считах го за нормално с оглед утежняването на административно-наказателния процес с дела, разноски и прочие, надхвърлящи интереса от обжалването (паричния).
urist80, административният орган не направи ли възражение за необжалваемост? По кой закон беше наложено наказанието и дали в него има указан размер или върви по ЗАНН (не стана ясно по ЗДВп ли е)?

urist80 на 27 Яну 2009 09:00 am
Според практиката, която имам смятам, че НП с 50 лв. глоба подлежат на обжалване.Наскоро един районен съд прие жалбата ми срещу едно такова НП и дори спечелихме делото.Не знам обаче дали това ще се приема от всички.Дано съм Ви била полезна.

Невъзможно да е по ЗДвП. Дори и да се позовавате на ЕЗПЧОС- има вече практика и в тази насока.

Що се отнася до интереса на останалите колеги - имам НП, с което кумулативно е наложена/ законодателно е вменено задължение за наказващия орган!/ повече от една санкция/ об. върви- глоба, отнемане в полза на държавата, предмета и средството, и лишаване от права/.
Та, стигна се до там, че с определение производството се прекрати по отношение наложената глоба, а НП бе "отменено, като незаконосъобразно".

Поли, на първо четене може и да греша, но мисля, че не би следвало да се прекрати по отношение на глобата, а може би няма друг процесуален начин съдът да отрази необжалваемостта и да не произнася по въпроса за глобата. Тук други колеги могат да се произнесат по-компетентно, че и мотивирано.
Но защо мисля така: Законът предвижда самото НП да е необжалваемо при единствено наказание глоба до...лв. След като има наложени кумулативни наказания, НП вече не е необжалваемо и то в неговата цялост , така че ми се струва излишна акробатика да се прекратява в тази му част - по този начин погледнато излиза, че законът предвижда необжалваемост на размера на глобата, а не самото НП?

чл.114 от ЗГ/ ако не са го пипнали и това.../ и чл. 96 от ЗЛОД.

Има аргументи да се поддържа, че всички случаи при които се предвижда необжалваемост на административна санкция противоречат както на основния ни закон, така и на ЕКЗПЧ. Преди няколко месеца в новините на лекса имаше бележка, че СРС е приел за разглеждане Адм нак дело с глоба от кат под 50 лева, позовавайки се на ЕКЗПЧ. За съжаление не съм виждал решението на съда- ако е възможно някой запознат с него да го пейстне. Но практиката е, че глоби на КАТ под 50 лева не подлежат на съдебен контрол (не става въпрос за сумата- дори и глобата да е 1 лев, въпросът е принципен- да не се допуска адм. произвол, а и при глоби на кат ти отнемат контролни точки).

Като една идея за атакуване на глоби под 50 лева- да се опитате да докажете, че наказателното постановление е напълно нищожно, тоест правно нищо. Тогава вие искате съдът да прогласи нищожността на нак. постановление, защото е нищожно, тоест поради нищожността му липсва нак. пост. годно да породи последици.

Ето публикацията, но СР така и никой не показа...

"СРС: Актовете по Закона за движение по пътищата са обжалваеми
18.07.2008 от Български хелзинкски комитет 5 коментара

Съдия Велимир Атанасов от Софийски районен съд в свое решение от началото на юли м. 2007 се произнесе по жалба срещу глоба под 50 лева, наложена по Закона за движение по пътищата (ЗДП) и уредена с този закон като необжалваема. Съдът приложи пряко Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕСПЧ). Според разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП „Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.“

Съдът разгледа жалба, подадена от адвокати в Български хелзинкски комитет, срещу наказателно постановление на клиент на БХК за неспазване на пътната маркировка, за което на клиента бе наложена глоба от 20 лв. и отнети точки. В своите мотиви наказателният съдия отбеляза противоречието между ЗДП и ЕКПЧ и се позова на Конституцията на Република България, която повелява, че законодателството на страната ни не може да противоречи на международните актове, по които България е страна. Нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП е в нарушение на чл. 6, 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според който всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него/нея има право на съдебно разглеждане на делото. С тези мотиви съдът прие да разгледа в съдебно заседание жалбата срещу постановлението, налагащо глобата, противно на посоченото в чл. 189, ал. 5 от ЗДП. Наказателното постановление беше отменено."

Хайде и едно определение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….

Град Пловдив, 03.12.2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ПЛОВДИВ, ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осмата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от чл.съдията В.Г. ч.к.н.а.х.д. № 2171 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл. 63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на В.Л.К. *** против Разпореждане от 02.09.2008 г., постановено по н.а.х.д. № 1206 по описа на Пловдивски районен съд, ХVІІ н.с., за 2008 година, с което е прекратено производството по делото срещу наказателното постановление №26734/0718.01.2008 г. на Началник група в сектор „ПП и КАТ” при ОДП - Пловдив поради недопустимост на жалбата. В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на постановеното решение, като неправилно районният съд е прекратил производството по делото, тъй като на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, позовавайки се на разпоредбата на чл.6 §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която има приоритет пред националното законодателство. Позовава се на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. В този смисъл счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна и връщане на делото на друг състав на районния съд за разглеждането му по същество.

Ответникът по жалбата Сектор “Пътна полиция” при ОДП - Пловдив не взема становище по жалбата.

Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови горния резултат, първостепенният Съд е приел предвид разпоредбата на чл.189 ал.5 отЗДвП, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Предвид цитираната норма, действаща както към момента на извършване на нарушението /20.12.2007г./ така и към този на издаване на наказателното постановление /18.01.2008г./, изрично изключва възможността за съдебен контрол по отношение на този род актове.

Настоящият състав счита, че са изводите на районния съд са правилни и не противоречат на законовите резпоредби.

Производството пред последния е било образувано по повод на жалба на В.К. против наказателно постановление, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП /Отм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., нова, бр. 51 от 26.06.2007 г., в сила от 30.06.2007 г./ не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително. По силата на действаща правна норма, както към момента на осъществяване на процесното деяние, така и към момента на издаване на наказателното постановление, този род актове изрично са изключени от обхвата на съдебния контрол.

Правилно и законосъобразно първостепенния съд е приел, че производството, образувано по повод на жалба, подадена срещу такъв акт, е недопустимо.

С частната жалба се развива довод за неправилност на обжалваното определение като противоречащо на разпоредбата на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които и противоречат.

Съгласно чл.6 т.1 ЕКЗПЧОС "всяко лице при определянето на неговите граждански права и при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона".

Международната норма поставя изисквания за справедлив процес, без да абсолютизира самото съдебно обжалване, като не се изключва възможността за необжалваемост на определени от закона административни актове. В това отношение всяка държава - страна по конвенцията, разполага с определена свобода за постигане на допустими от Конституцията и закона цели. Възможността за изключване на съдебен контрол по отношение на определени административни актове е предвидена с конституционната норма на чл.120 ал.2 in fine, поради което приоритетното приложение на международните норми предвидено в чл.5 ал.4 от Конституцията на РБългария следва да бъде преценявано не с оглед конкретната законова норма, която изключва съдебния контрол, а с оглед на конституционната норма, която го допуска.

Разгледано на тази плоскост възражението на частния жалбоподател за пряко приложение на нормата на чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС е неоснователно, тъй като приоритета е на конституционната норма на чл. 120, ал. 2, която допуска изключване на съдебен контрол.

При това положение частната касационна жалба е неоснователна, а атакуваното разпореждане на първостепенния съд следва на основание чл.221 ал.2 във връзка с чл.236 АПК да се остави в сила.

Ето защо, предвид изложеното по-горе в мотивите Административен съд – гр. Пловдив, Двадесет и първи касационен състав:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 02.09.2008г., постановеното по нахд № 1206/2008г. по описа на Районен Съд – Пловдив, ХVІІ н.с., с което е оставена без разглеждане жалбата на В. Л.К. ***, против наказателно постановление № 26734/07 от 18.01.2008г. на Началник група в сектор “ПП и КАТ” при ОДП – Пловдив, и произ-водството по делото е било прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

... да докажете, че наказателното постановление е напълно нищожно, тоест правно нищо.

Lion11, това много ме заинтригува!
Имате ли идея как може едно НП да се атакува като нищожно? Това, което съм установил от опит е, че по някаква неясна за мен причина (аз съм физик, не юрист!) в (административните) съдилища съдиите в явна или неявна форма приемат за нищожен само и единствено акт издаден от некомпетентно лице (орган). Там спорове няма. За мен, обаче, "нищожност" може да се пледира и ако (например) НП е издадено на лице, което реално не е виновно за настъпилите последици (нощ, несигнализирана дупка на пътя, потрошени коли -> НП), поради липсата на вина (ЗАНН).
Моля, дискутирайте!

Не е проблем да се намерят актове на съда , с които се отказва да се разгледат глоби под 50 лева, но нали търсим случаи, при които съдът прилагаики ЕКЗПЧ все пак приема да разгледа тези случаи- като примера от по-горе. Все пак, ако се опитваме да докажем, че например глоба от 1 лев е наложена с нищожно НП(например не е подписано , или е подписано от некомпетентен орган, или ДЛ е подписало НП, докато е ползвало годишния си отпуск- би трябвало да допуснат разглеждането - домогваме се да докажем нищожността, а не унищожаемостта на НП. Интересното ще стане, ако съдът прецени, че НП не е нищожно, а е унищожаемо -вж учебника на Хрусанов и Дерменджиев по АП, тогава съдът поради необжалваемостта няма да отмени НП , именно защото глобите под опрд сума не подлежат на съд контрол , а прилагането на ЕКЗПЧ пряко е ... изключение пр[size=85]
А към P Penev - ако бъде наложена глоба под 50 лева на лице, което не е виновно, НП ще влезе в сила и не подлежи на съд контрол- в случая не е е налице нищожност. Тук си говорим, за хипотезата глобеното лице да се позове на ЕКЗПЧ за да се стигне до съд контрол, проблемът, е че, практиката е да не се прилага ЕКЗПЧ, а директно ЗДвП. За да еналице ниожност пороците при издаването трябва да са драстични- например неподписване на НПи тези казуси )[/size]

Благодаря Lion11! За да поправяте трябвало да имате като браузер Chrome... не разбирам защо...

Колеги, тази тема е стара, но реших, че не е нужно да пускам нова и че тук е мястото да обсъдим новата практика на Адм.С Кюстендил по въпроса

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ

НА ШЕСТНАДЕСЕТИ АПРИЛ година
В заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АВТОНОМКА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
С участието на секретаря А.М.
В присъствието на прокурора М. С.
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д. ПЕТРОВА ЧКАНД 90/2010г. по описа и
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предявена е частна касационна жалба от “Р.” ЕООД ***, представлявано от управителя Р. Н. С., срещу определение на Дупнишкия районен съд по н.а.х.д. № 262/2010г. по описа на този съд. Иска се да бъде отменено прекратителното определение на районния съд и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната касационната жалба – ДНСК – гр. София, представлявана от юрисконсулт К. С. изразява становище, че обжалваното определение е правилно предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от Закона за устройство на територията.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационният състав на Административния съд счете, че жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна.
Обжалва се определение на ДРС, с което на основание чл. 239, ал. 4 от ЗУТ е прието, че наказателно постановление № КН – 66 – ДНСК – 6/07.01.2010г., издадено от заместник началника на ДНСК – гр. София не подлежи на обжалване, поради което подадената срещу същото жалба е недопустима. Производството по образуваното н.а.х.д. № 262/2010г. по описа на Дупнишкия районен съд е прекратено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от Закона за устройство на територията и е взел предвид обстоятелството, че с оспореното пред него наказателно постановление е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Касационният състав на Административния съд счита следното:
С наказателно постановление № КН – 66 – ДНСК – 6/07.01.2010г. на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ е наложена на “Р.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б. Д., ул. *** имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Съгласно чл. 239, ал. 4 от Закона за устройство на територията, наказателните постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000 лева включително, не подлежат на обжалване.
Съгласно чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/, всяко лице…………при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело…..от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Това представлява правото на достъп до съд. Значението на понятието “наказателно обвинение” по см. на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ е различно от смисъла му съгласно нормите на вътрешното законодателство. Съгласно практиката на Европейския съд /например: делото Енгел/ три фактора имат отношение към преценката дали едно обвинение следва да се разглежда като наказателно: разпоредбите на вътрешното законодателство, квалифициращи правонарушението, характера на правонарушението и степента на строгост на предвиденото наказание. Съобразно тези фактори следва да се преценява дали обвинението в извършване на определени правонарушения има наказателен характер по см. чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. Възможно е едно нарушение да определено от вътрешното законодателство като административно или дисциплинарно и същевременно обвинението в извършването му да има наказателен характер по см. на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. В разглежданата хипотеза и съобразно фактора “строгост на наложеното наказание”, отразена в размера на наложената имуществена санкция от 5000 лева, настоящият състав на Административния съд счита, че е налице наказателно обвинение съгласно изясненото автономно значение на това понятие по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, което следва да подлежи на разглеждане от съд. В този аспект нормата на чл. 239, ал. 4 от ЗУТ противоречи на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ. Следва приложение на последната, гарантираща правото на достъп до съд на наказания субект.
По изложените съображения определението на районния съд, основано на чл. 239, ал. 4 от ЗУТ, е незаконосъобразно. Следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложените съображения АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯ определение по н.а.х.д. № 262/2010г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е прекратено производството и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на съда.

Определението не подлежи на обжалване.







О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


Номер 2 0 1 0 година град Кюстендил

Кюстендилски административен съд
на десети юни 2010 година
в закрито заседание в следния състав:

Председател:ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове:ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ

Секретар:
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
КНАХ дело №171 по описа на КАС за 2010г.и за да се произнесе,взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Б.Г.Г.,ЕГН **********,*** срещу Определение от 04.05.2010г. на Кюстендилския районен съд по НАХД №531 по описа за 2010г.С него,на осн.чл.63 ал.2 от ЗАНН и съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП,жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото.Твърди се,че същото е незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
По жалбата е образувано съдебно производство по КНАХ дело №171 по описа на КАС за 2010г.
Частната жалба е допустима.Жалбоподателят е субект на правото на частна жалба и го е упражнил надлежно..
Първоинстанционното съдебно определение е неправилно.
Размерът на административното наказание “глоба” е въведен от разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП,като отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на оспорване.Прагът на необжалваемост по тази разпоредба е 50 лв,с което е завишен общият праг по чл.59 ал.3 от ЗАНН.Наложеното наказание на Г. е в рамките на този праг.
Позоваването на КРС на разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП,ограничаваща съдебния контрол срещу наказателните постановления с оглед размера на наказанието глоба,формално е правилно,но касационният съд,счита че поради противоречието й с разпоредбата на чл.6 ал.1 изр.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,ратифицирана със закон,приет от НС на 31.07.1992г. и нейното тълкуване в практиката на Европейския съд по правата на човека е неприложима,като определението се явява издадено в противоречие с принципа,въведен с разпоредбата на чл.5 ал.4 от Конституцията,което е основание за неговата материална незаконосъобразност.За нея съдът следи служебно по арг. от чл.218 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,която разпоредба се прилага субсидиарно при касационната проверка на определенията,с които се прегражда развитието на производството.
Съгласно обсъжданата разпоредба от Конвенцията всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,създаден в съответствие със закона.Като правна норма от този международен договор ,по който страна Република България,Конвенцията е част от вътрешното право на осн.чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ и има предимство пред нормите от вътрешното право,които й противоречат.
По вътрешното право на РБългария обвинението в извършване на административни нарушения от характера на това,за което е санкциониран Г.,несъмнено не е наказателно по смисъла на НПК,а е административнонаказателно според ЗАНН,респективно ЗДвП.Без да поставя под въпрос основанията на страните-членки на Съвета на Европа да “декриминализират” маловажни деяния под формата на категоризирането им като “административни”,вместо като престъпления и така да се изключи приложението на чл.6,което е израз на тяхната суверенна воля,ЕСПЧ,счита че една толкова широка свобода би могла да доведе до резултати,несъвместими с предмета и целта на Конвенцията.В тази връзка независимо от декриминализирането на нарушенията на правилата за движение по пътищата и обявяването им за административни нарушения съгласно вътрешното законодателство,съдът е приемал,че те са от “наказателен характер” по смисъла на чл.6/делото Енгел-решение от 08.06.1976г. и делото Йозтурк-решение от 21.02.1984г./ .Съдът е констатирал,че в мнозинство от държавите-страни по Конвенцията е приета и съществува квалификация на подобни нарушения като “криминални”/наказателни/.Съображенията на съда за това са били,че правилата за движение по пътищата имат за свои адресати и са насочени към всички граждани като участници в движението и нарушаването им засяга или застрашава тяхната сигурност,а законът регулиращ правилата за движение,вкл. и в частта за административнонаказателната отговорност,има репресивен характер.
Положителният отговор на въпроса относно наличието на “наказателно обвинение” по смисъла на Конвенцията и в случаите на обвинение за нарушения на правилата за движение,квалифицирани като административни по вътрешното законодателство на РБ,определя приложимостта на разпоредбата на чл.6 ал.1 от нея.В случая по делото приложението на чл.189 ал.5 от ЗДвП от българския съд й противоречи,тъй като отрича основното право за достъп до съд,гарантирано от нея.

Гореизложеното мотивира съда да отмени Определението на КРС и да върне делото за разглеждане по същество..

Воден от горното,Кюстендилският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение от 04.05.2010 г.на Кюстендилския районен съд по НАХД №531 по описа за 2010г.и
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на съда.
Определението не може да се обжалва.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

Тази тема ще се радва на посещаемост.
Благодаря за определенията. Преди, ако се не лъжа, две години имаше и СР на СРС, което безапелационно бе отменено , именно с такива мотиви- чл. 6 от ЕКПЧ.

До после.

Тези определения ги намерих случайно на страницата на Адм.С-Кюстендил, но конкретния повод беше друго определение, което ми показа страната по делото, което обаче е още много прясно и все още не е публикувано. Изложените в него мотиви са в същия смисъл, но са много по-подробни. Като го качат на страницата на съда, ще го пусна и във форума.

От години се правят опити да се пробие в тази насока ( допълвам си предния пост, но няма да кажа нищо ново)- мога да ви посоча редица СР, в които категорично се отхвърля тезата за нарушение на чл. 6 от конвенцията по АНХД с оглед прекратителните определения.
Трудно. Непосилно. До посочените съдебни актове. Все пак да не се радваме прекалено на тези бели лястовици, макар да е напредък, така щото не са окончателни.

Тази хазна все с нещо следва да се пълни ( вече отпочнаха да идват и клиенти с АУАН за нарушения по чл. 40 от ЗСч - там поне няма основание за прекратяване, но ще е трудно).