forum.lex.bg

Автор- неизвестен
Някъде в нет- пространството

С преминаването на административнонаказателното производство в съдебната му фаза административнонаказващият орган придобива качеството на страна в процеса (По-подробно за участниците, субектите и страните в административнонаказателното производство вж в Костов, Д., Хрусанов, Д., Административен процес на Република България, С., Сиби, 2001, с. 56 и сл. и в Сивков, Цв. Административно наказване, С., Софи – Р, 1998, с. 83.).
В това си качество той се ползва от всички процесуални гаранции, предвидени в закона, за ефективно упражняване на правата и защита на законните му интереси в производството. Сред тях е и правото да получи своевременна и компетентна правна помощ и да се представлява пред съда от лице със съответната юридическа правоспособност.
И наистина едва ли може да се очаква, че наред с осъществяването на правомощията им в сферата на държавното управление лицата, натоварени с функциите по административното наказване, ще могат да вземат пълноценно участие в съдебните заседания, в които се разглеждат жалби срещу издадените от тях наказателни постановления или касационни жалби срещу решенията на районните съдилища. В редица случаи това би било и нецелесъобрано, ако тези лица нямат юридическо образование, което да им позволи да вземат адекватно и компетентно участие в разглеждането на делата от административнонаказателен характер пред съда.
Затова в големия брой случаи административнонаказващите органи се представляват в съдебната фаза на административнонаказателното производство от нарочно упълномощени за това лица.
Практика е в качеството на процесуални представители на административнонаказващите органи пред съда да се конституират лица с юридическо образование, назначени като юрисконсулти във ведомствата, в чиято структура се намират и органите, издали атакуваните наказателни постановления.
Внимателният анализ на уредбата на процесуалното представителство на страните в съдебната фаза на административнонаказателното производство обаче сочи, че тази практика е незаконосъобразна. Това е така по следните съображения.
Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чиято цел, съгласно чл. 1 от закона, е да определи общите правила за административните нарушения и наказания и реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и да осигури необходимите гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите, не съдържа правила, регламентиращи процесуалното представителство на страните в производството.
По силата на ограничителното препращане, съдържащо се в разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, досежно производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и на предложения за възобновяване, в т.ч. и досежно правилата за оказване на правна помощ на страните в производството се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
В разпоредбите на Глава Х от НПК, озаглавена “Правна помощ”, се предвижда страните в наказателното, а съответно – и в административнонаказателното производство, да могат да се представляват пред съда от две категории лица: такива, упражняващи адвокатска професия по смисъла на чл. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) и съпругът, възходящ или низходящ роднина на лицето, нуждаещо се от правна помощ (вж чл. 91, ал. 1 и 2, чл. 100, ал. 3 и чл. 101 НПК).
Юрисконсултът не е сред лицата, изчерпателно посочени в процесуалния закон, които могат да оказват правна помощ на страните в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
Следователно, юрисконсултът не е процесуално легитимиран да представлява и административнонаказващия орган пред съда по дела от административнонаказателен характер (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 100, ал. 3 вр. чл. 91, ал. 1 и 2 НПК).
Конституирането на юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на административнонаказващия орган от съда, е незаконосъобразно процесуално действие поради противоречието му с императивна процесуална норма – тази по чл. 91 НПК.
Срещу този извод е възможно да се изтъкнат редица възражения.
На първо място, може да се посочи, че съгласно чл. 7 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията тъкмо длъжността на юрисконсулта е свързана с осъществяване на процесуалното представителство на съответния орган на държавна власт или юридическо лице.
Тази разпоредба обаче може да намери приложение в случаите, в които не противоречи на правна норма от нормативен акт от по-висока степен, каквито са например Гражданският процесуален кодекс (ГПК), Административно-процесуалният кодекс (АПК) и мн. др. В случаите, в които НПК се явява приложимият процесуален закон по отношение на следващите се съдопроизводствени действия, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата не би могла да се приложи.
На второ място, може да се посочи, че в разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК се съдържа препращане към правилата на ГПК, които, от своя страна, предвиждат държавата и юридическите лица да могат да се представляват от юрисконсулти (чл. 20, ал. 1, б. “д” ГПК).
Цитираното препращане обаче е ограничително – само доколкото в НПК няма съответни правила, а уредбата на процесуалното представителство по реда на НПК е подробно разгърната. Освен това приложението на ГПК в наказателното производство е относимо единствено към разглеждането на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, т.е. юрисконсултът може да представлява само държавни органи, юридически лица и еднолични търговци, конституирани в наказателното производство в качеството им на граждански ищци или граждански ответници.
На трето място, аргумент против направения по-горе извод може да се търси в разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, която предвижда ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители, и кметовете на общини, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират изпълнението им (лицата по чл. 47, ал. 1, б. “а” ЗАНН), да могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.
Следва обаче да се има предвид, че дори изрично упълномощените да издават наказателни постановления длъжностни лица да са юрисконсулти към съответното ведомство или организация, те упражняват функциите си по чл. 53 ЗАНН в качеството си на административнонаказващиоргани, а не на техни процесуални представители.
На последно място, може да се постави и въпросът дали този извод е валиден и при действието на АПК (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.), който препраща към правилата на ГПК относно процесуалното представителство на административните органи пред съда (в чл. 17, ал. 3 АПК). Отговорът несъмнено е положителен и съображенията в тази връзка са следните.
Правилата на АПК не намират приложение спрямо административни актове (каквито са и наказателните постановления), за издаването и изпълнението на които е предвидено специално производство с оглед естеството им, каквото е уредено в ЗАНН (арг. от чл. 22, т. 1 АПК). Това е видно и от обстоятелството, че дейността по административно наказване не е включена в предмета на този кодекс, очертан в чл. 1 АПК.
Освен това, макар и с § 15 от ПЗР на АПК (в сила от 01.03.2007 г. – вж § 142, т. 1 от ПЗР на АПК) в ЗАНН да се уреди ограничително препращане към разпоредбите на Глава ХІІ от АПК, то е относимо само към реда за касационно обжалване на решенията на районния съд, постановени по жалба или протест срещу наказателно постановление, и компетентния да се произнесе по жалбата орган.
Предвид изложеното дотук считам за безспорен извода, че юрисконсултите не са надлежно легитимирани да представляват административнонаказващите органи в съдебната фаза на административнонаказателното производство.
Аргументираната по-горе теза противостои на наложилата се дългогодишна традиция юрисконсултите да вземат участие в съдебната фаза на административнонаказателното производство като процесуални представители на административнонаказващия орган. Въпреки това считам, че тя е законосъобразна и възприемането й ще доведе до по-ефективното охраняване на правата и законните интереси на участниците в съдопроизводството.

п.п. Преди време спорех с някого по тази тема...

Абе винаги съм се чудил (не че съм имал пряк интерес) каква е причината за това, едно чисто адмнинистративно действие, каквото е издаването на НП, да се атакува в наказателен, а не в административен съд, а решението на този наказателен съд да се контролира от... административен?

то си е за чудене

Причината е в липса на желание за приемане нов кодекс за АНП или промяна в сегашния ЗАНН.
Да припомним пък, че съгласно чл. 63 от последния Адм съдилища разглеждат като касационна инстанция КАНД и прилагат правилата на... АПК.
"Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.". Само касационните основания са по НПК. А АПК пък препраща към ГПК. Кашата не е твърде рядка, гъстичка си е.

И още нещо по различен начин стоят нещата с разноските и присъждането им на първа и на втора касационна инстанция,тъй като на първа инстанция производството върви по ЗАНН и се прилагат правила на НПК ,а на втора на АПК

Както казва един приятел: 'що да го пра'им просто, като можем да го направим сложно... А един друг, водолаз, казва за подобни конструкции: левия борд отдясно, десния ... в средата

Относно присъждането на разноски най-сетне излезе Тълкувателно решение № 2 от 03. 06. 2009 година.

Благодаря ви колега , не бях запозната с това ТР ,прочетох го и ще го пейсна тук.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 2 от 03.06.2009 г.


София, 03 юни 2009 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 17 март 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА, СТЕФКА СТОЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: НИКОЛАЙ УРУМОВ, СВЕТЛА ПЕТКОВА, АНДРЕЙ ИКОНОМОВ, СВЕТЛАНА ЙОНКОВА,БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ,ФАНИ НАЙДЕНОВА, ПАНАЙОТ ГЕНКОВ, ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. Пенка Иванова 34. Галина Карагьозова
2. Пенка Гетова 35. Йордан Константинов
3. Иван Трендафилов 36. Диана Гърбатова
4. Дима Йорданова 37. Татяна Хинова
5. Бисерка Коцева 38. Юлия Ковачева
6. Веселинка Кълова 39. Марияна Дечева
7. Веселина Тенева 40. Маруся Димитрова
8. Йорданка Костова 41. Анна Димитрова
9. Нина Докторова 42. Теодора Николова
10. Марина Михайлова 43. Мариника Чернева
11. Славка Найденова 44. Милена Златкова
12. Наталия Марчева 45. Атанаска Дишева
13. Ваня Пунева 46. Таня Вачева
14. Милка Панчева 47. Иван Раденков
15. Виолета Ковачева 48. Румяна Монова
16. Ангел Калинов 49. Мирослав Мирчев
17. Цветана Сурлекова 50. Виолета Главинова
18. Жанета Петрова 51. Георги Георгиев
19. Георги Ангелов 52. Мариета Милева
20. Захаринка Тодорова 53. Емилия Миткова
21. Аделина Ковачева 54. Искра Александрова
22. Румяна Папазова 55. Тодор Тодоров
23. Галина Матейска 56. Донка Чакърова
24. Диана Добрева 57. Павлина Найденова
25. Галя Костова 58. Севдалина Червенкова
26. Надежда Джелепова 59. Марио Димитров
27. Галина Христова 60. Еманоил Митев
28. Таня Радкова 61. Кремена Хараланова
29. Здравка Шуменска 62. Таня Куцарова
30. Йовка Дражева 63. Любомира Мотова
31. Ваня Анчева 64. Тодор Петков
32. Светлозара Анчева 65. Маргарита Славова
33. Галина Солакова

при секретаря Нина Спасова и с участието на заместника на главния прокурор при Върховна административна прокуратура Митьо Марков, разгледа тълкувателно дело № 7/2008 г., докладвано от съдия Павлина Найденова.

На основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт председателят на Върховния административен съд е направил искане до Общото събрание на колегиите във ВАС да се произнесе с тълкувателно решение по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс по следния въпрос : Следва ли да се присъждат разноски от административните съдилища в производствата по жалби срещу решения на районните съдилища по наказателно- административен характер дела ?
Излагат се спорните въпроси по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК и се посочват влезли в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива съдебна практика. С една част от влезлите в сила решения на административните съдилища е прието, че съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК разноски се дължат за касационната инстанция. В други съдебни актове е застъпено обратното становище, че с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН разноски не следва да се присъждат от административния съд, разглеждащ касационната жалба, а могат да се търсят в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Цитираните съдебни решения сочат на противоречива съдебна практика, даваща основание за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, независимо че този вид дела не подлежи на инстанционен контрол пред този съд.
За да се произнесе по искането, Общото събрание на колегиите от ВАС съобрази следното :
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН / изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г./ решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, но в нея се съдържа препращащата норма на чл.228 АПК, според която за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХІІ от АПК - чл. 208-228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 към разпоредбите за първоинстанционното производство, включително и към член 143 АПК, който урежда отговорността за разноски.
Изменението на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в ДВ, бр. 30 от 2006 г., предвиждащо разглеждането на касационните жалби по реда на глава ХІІ АПК от административния съд, вместо по реда на ЗВАС от окръжния съд, е свързано с приемането на АПК и създаването на административните съдилища, но не изключва приложението на НПК. В текста изрично е предвидено прилагане на касационните основания по НПК, а в чл. 84 ЗАНН е запазено неговото субсидиарно приложение.
Няма изменение в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, включваща текста, според който и в производството по разглеждане на касационните жалби пред окръжния съд се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото в този закон няма особени правила. Пропуснато е думите „окръжния съд” да се заменят с „административен съд”, както и в чл.72, ал. 1 ЗАНН относно разглеждането на предложенията за възобновяване на административнонаказателните производства, но това не е основание разпоредбата да не се прилага.
С оглед действащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК.
В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на районния съд по чл. 63 ЗАНН не се дължи държавна такса, съгласно т. 2б, б.”в” от Тарифа № 1 към ЗДТ, според която за касационни жалби таксите се събират в половин размер от таксата пред първоинстанционния съд.
Както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл.228 АПК към първоинстанционното производство по АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал.1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
Р Е Ш И :
Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.





Особено мнение на докладчика :
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, а съгласно чл.228 от АПК за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. В случая отговорността за разноски в съдебното производство е предвидена в чл. 143 АПК, в дял трети глава девета от АПК, Производства пред съд, Общи разпоредби, които се прилагат в производството пред първата и касационната съдебна инстанция.
Уредбата на чл. 84 от ЗАНН /ДВ, бр.59 от 1998 г./, предвиждаща при разглеждане на касационните жалби от окръжния съд да се прилагат разпоредбите на НПК, остава в противоречие с изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр.30 от 2006 г./, съгласно който касационните жалби се разглеждат от административния съд по реда на Административно процесуалния кодекс, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата ограничава приложението на НПК до посочените в него касационни основания.
С изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 30 от 2006 г./ изрично е предвиден процесуалният ред за разглеждане на жалбите в касационното производство пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК, поради което редът по НПК не се прилага. В касационното производство пред административния съд са неприложими разпоредбите на НПК, освен за предвидените в него касационни основания. Чл. 63, ал.1 от ЗАНН, определящ реда за разглеждане на касационните жалби по АПК, изключва приложението на разпоредбите на НПК за разглеждане на касационните жалби от окръжния съд, които съгласно чл. 84 от ЗАНН са субсидиарно приложими, доколкото в този закон няма особени правила.
Поради изложеното в касационните производства пред административните съдилища по жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела могат да се присъждат разноски.

Съдия :

П. Найденова

di_gb на 12 Юни 2009 08:16 am
Относно присъждането на разноски най-сетне излезе Тълкувателно решение № 2 от 03. 06. 2009 година.

Благодаря, бях изпуснала този факт.
Ама и решението .... брр напомня онова ТР по 78а досежно пияното състояние, нейсе.
Гъсто, някой каза....

Абе поне вече има ТР, на което да се позове човек и да отпаднат разправиите!
А този чл. 143 от АПК в частта му за разноските беше атакуван в КС. 6 конституционни съдии бяха да се отмени като противен на Конституцията, 5 да остане... Е остана... И продължава да създава хаос и разправии в съда. Забележете също несиметричността му по отношение на защитника на страна (адвокат/юрисконсулт)
А тази дама П. Найденова с ОМ я познавам... На нейно място аз бих си мълчал и не бих рипал с особени мнения. С какво самочувствие излиза срещу пленума, а? Тя до скоро беше съдия в Ад. отд. на Пловдивски ОС.