forum.lex.bg

Колеги, представям за обсъждане следния въпрос:
По ЗОДОВ отговорност носят държавата и общините. Принципно общините отговарят за вреди, причинени от административни актове, действия и бездействия на служителите. Въпроса ми е, ако е причинена вреда от наказателно постановление на кмет на община, кой отговаря? Резона в този въпрос произтича от принципното положение, че по чл.2 отговаря държавата, за вреди, причинени от органи да следствие, дознание, съд, прокуратура, за съответните актове, изброени в точките. Един от тях е незаконното наказателно постановление, отменено по съответния ред. Въпроса е интересен още и затова, че кмета на община освен орган на МСМА е още и представител на държавата.
Между впрочем, този въпрос търпи развитие, защото наказателните постановления принципно не се издават от органи на дознанието, съда, следствието, и прокуратурата, а от юрисдикциите в администрацията.

Чета практика, засега намерих няколко решения за НП на държавни органи, по които съда признава обезщетение срещу ЮЛ, в структурата на което е автора на НП.

ОТНОСНО :от ivan2 на 28 Окт 2009 11:42 am
На въпроса Ви отговарям:
В случая е приложим чл1 ал1 и 2 от ЗОДОВ според който Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност,Исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.Производството следва да протече по чл,203 и сл от АПК във връзка с чл1 ал2 от ЗОДОВ
За да е допустим иска за обещетение по чл1 ал1 от ЗОДОВ следва административния акт да е отменен като незаконосъобразен по съответния редтова е налице при Вас
За да е основателен иска за обещетение следва да се докаже ,че вредностния резултат е настъпил от незаконосъобразния акт
За да е редовна исковата молба следва да се посочат вида на вредите/имуществени и/или неимуществени / и размера на обещетението
За пълнота на гореизложеното следва да се отбележи че Кмета на общината е едноличен орган на местно самоуправление и съгласно параграф1 т1 от АПК е административен орган защото е създаден със закон,но надлежен ответник по иска ще се яви общината като юридическо лице на основание чл14 от ЗМСМА във връзка с чл 205 от АПК

Да, много благодаря. Аз продължих със изследването на СП, и се оказва следното. Става въпрос за иск за репариране на имуществена вреда, представляваща заплатен адв.хонорар по водене на НАХД, по което обжалваното НП, издадено от кмета на общината, е отменено.
ОБАЧЕ стабилна е съдебната практика според която е следвало да се искат разноски по самото дело, /което в практиката на Пловдивски районен съд съм го правил, обаче е абсурдно - никога не ми е уважавано/, при което ВАС казва, че при отказ или при непроизнасяне - обжалване в кас.инстанция само по въпроса за разноските и присъждането им с правно основание АПК. Ако ви интересува практика, мога да публикувам.
Мисля че не е справедливо, още повече че този измислен компилиран ЗАНН е просто абсурден закон.

Моля да побликувате практиката,но по принцип разноските по дело могат да се претендират до първото съдебно заседание
Непредставлява процесулна недопустимост и предявяване на разноските като претърпена имуществена вреда по изложените в предходното становище съображения Такаче няма проблем да се предяви иск за обещетение с правно основание чл1 ал1 от ЗОДОВ по реда на чл203 и сл от АПК във връзка с чл1 ал2 от ЗОДОВ Налице е състав на основателност на иска за обещетение кмета е издал НП което е отменено по съответния ред, а лицето Х е претърпяло имуществена вреда от финансов характер като се е наложило да плаща хонорар на адвокат за правна защита и такси по делото

И на мен ми се иска да е така, обаче се оказва че не е. Ето и практиката:




РЕШЕНИЕ № 7407 ОТ 18.06.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 9768/2007 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 1 ЗОДОВ

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОРДАНКА КОСТОВА
ГАЛИНА ХРИСТОВА
при секретар Соня Методиева и с участието на прокурора Иво Игнатов изслуша докладваното от съдията ГАЛИНА ХРИСТОВА по адм. д. № 9768/2007
Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Държавната комисия по стокови борси и тържищата (ДКСБТ), чрез процесуалния си представител юрк. Болтаджиева срещу решение № 20 от 17.08.2007 г., постановено по адм. д. № 137/2007 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, поради липса на предпоставките за процесуална допустимост на съдебното производство по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК.
Ответната страна - РПК "Стара планина", чрез адв. Хр. Миленков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя възражение вх. № 370/26.09.2007 г.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура пледира за основателност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви.
Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна.
Пред Административен съд - Ловеч е депозирана искова молба от РПК "Стара планина" гр. Троян, подадена на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ срещу ДКСБТ за сумата от 912 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с наказателно постановление, издадено от ответника срещу ищеца и отменено по реда на съдебното обжалване. Горепосочената сума представлявала платени от РПК "Стара планина" съдебноделоводни такси и разноски за адвокат по повод водените пред Троянски районен съд и Ловешки окръжен съд дела за отмяна на наказателно постановление № 001017 от 06.03.2006 г.
С обжалваното решение съдът е приел, че искът е основателен - налице е отменен по съответния ред административен акт, а между претърпените от ищеца имуществени вреди, които съдът приел като действително настъпили, и наказателното постановление, е налице причинно-следствена връзка.
Настоящата съдебна инстанция, като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и съгласно правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира обжалваното решение за неправилно, по следните съображения:
От данните по делото е безспорно установено и не се спори между страните, че наказателно постановление № 001017 от 06.03.2006 г. е отменено с влязло в сила решение № 115 по НАХД № 141/2006 г. на Троянския районен съд, потвърдено с решение № 221 от 10.11.2006 г. постановено по КНАХД № 261/2006 г. на Ловешкия окръжен съд.
За доказване основателността на жалбата, в съдебното производство пред първата и касационната инстанции, жалбоподателят е направил разходи в общ размер на 912 лв., представляващи такса за образуване на съдебно производство и заплатени хонорари за един адвокат пред двете съдебни инстанции.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По същество с този иск се твърди осъществено спрямо ищеца непозволено увреждане от съответния държавен орган в рамките на осъществяваната от органа професионална дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице като за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони - § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
По делото има доказателства, че спрямо ответника е издадено наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на основание чл. 65, ал. 2, вр. с § 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за стоковите борси и тържищата, като с влязло в сила решение на районния съд е отменено.
Настоящата съдебна инстанция намира, че направените разноски по водене на административно-наказателното дело не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските в административно-наказателното съдебно производство. Вредите са настъпили от процесуалното бездействие на ответника и неговият пълномощник в административно-наказателното производство и затова не са в причинно-следствена връзка с издаването на наказателното постановление.
Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20 от 17.08.2007 г., постановено по адм. д. № 137/2007 г. на Административен съд - Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на РПК "Стара планина", подадена на основание чл. 1 от ЗОДОВ срещу Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, за сумата от 912 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Решението не подлежи на обжалване.



РЕШЕНИЕ № 6707 ОТ 22.05.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 15157/2008 Г., ІІІ ОТД. НА ВАС

Чл. 208 АПК

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар Станка Чолакова и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от съдията ТОДОР ПЕТКОВ по адм. д. № 15157/2008
Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Емил Цветанов Тодоров от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Е. Цотов, срещу Решение № 1229 от 01.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1130/2008 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно при наведени отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.
Ответната страна Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в заключението мотиви.
Върховният административен съд – ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Варна е започнало по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен от пълномощник на Емил Цветанов Тодоров от гр. Варна срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София за сумата в размер на 150 лв. направени разноски за адвокатски хонорар, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с наказателно постановление, издадено от ответника срещу ищеца и отменено по реда на съдебното обжалване.
С обжалваното решение съдът е приел, че искът е неоснователен. Приел е още, че макар и да е налице отменен по съответния ред административен акт, не е налице причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи възнаграждението за адвокатска услуга по договор за правна помощ и съдействие и вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, настъпили вследствие незаконосъобразния акт.
Настоящата съдебна инстанция, като обсъди касационните оплаквания във връзка с доказателствата по делото и съгласно правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира обжалваното решение за правилно, а касационната жалба - за неоснователна по следните съображения:
Съдът е установил правилно фактическата обстановка, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция.
Не се спори между страните, че с решение № 456 от 14.03.2008 г., постановено по НАХД № 5620 по описа за 2008 г., Районен съд - Варна е отменил поради незаконосъобразност наказателното постановление, издадено от Директора на РД - "Автомобилна администрация" - Варна, с което на Емил Цветанов Тодоров е била наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. В производството пред Районния съд процесуално представителство по отношение на Емил Тодоров е осъществил адв. Цотов, въз основа на упълномощаване от законния представител на дружеството. По делото са били представени доказателства за платен адвокатски хонорар на адв. Цотов в размер на 150 лв. и е било поискано присъждане на разноски. Съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски - липсва диспозитив по отношение на искането. Решението на районния съд не е обжалвано.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По същество с този иск се твърди осъществено спрямо ищеца непозволено увреждане от съответния държавен орган в рамките на осъществяваната от органа професионална дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице като за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони - § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи елементите й по чл. 1 от ЗОДОВ.
Направените разноски по водене на административнонаказателното дело обаче не могат да бъдат квалифицирани като вреди, произтичащи пряко и непосредствено от незаконосъобразен административен акт отменен по съответния ред, тъй като жалбоподателят е разполагал със законовата възможност да поиска присъждане на разноските в административнонаказателното съдебно производство. Вредите са настъпили от процесуалното бездействие на касатора и неговият пълномощник в административнонаказателното производство, които не са обжалвали решението на районния съд в частта за разноските и затова не са в причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ с издаването и отмяната на наказателното постановление, както правилно е преценил това и решаващият съд.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1229 от 01.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1130/2008 г. по описа на Административен съд - Варна.
Решението не подлежи на обжалване.





а да е така, обаче се оказва че не е. Ето и практиката:

Не виждам начин за покриване на такива разноски.
Налице е ТР N 2 от 03.06.2009 г., според което: "Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела."- т.е. в самото НАХД и КАНД такива не се присъждат.
Според Решение № 11943 от 14.10.2009 г. по адм.д. № 15653/08 г. по описа на ВАС, ІІІ о., се обезсилва решение на Адм. съд Варна по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се счита, че щом приложимият процесуален закон /НПК/ не признава право на жалба за разноски по водене на административно- наказателно дело нито пред първа, нито пред касационна инстанция, то отговорността на държавата НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ АНГАЖИРАНА и чрез претендирането им на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като това би представлявало заобикаляне на процесуалния закон.". Толкоз.
Друг е въпросът, че с това не мога да се съглася. Ако не беше незаконосъобразното НП то жалбоподателят не би направил съдебни разноски, които не му се възстановяват в самото административно наказателно производство. По никой начин подобно решение не ми звучи логично и справедливо.

Цялата процедура по административното наказване е абсурдна, с изключение на случая на чл.78а НК, защото наказващия орган тогава е съда.
Държавата, включително и в лицето на "независимата" съдебна власт, прави всичко възможно да си осигури доходи от глоби, а когато не може да ги събере - то поне да осуети да си плати затова, че е издала незаконно НП. А понякога нещата са много сериозни - глобите по данъчните нарушения са изключително високи, съответно адв.хонорар е много висок също.
Аз имам една разработка за противоконституционност на административно-наказателното правораздаване по ЗАНН, с правно основание §3 КРБ. Ако някой проявява интерес, мога да я публикувам тук.
Та мисля си, ако по ЗОДОВ ни режат, няма ли друг някакъв правен механизъм. Примерно по общия исков ред. Или, ако щете, по реда на ЕКЗПЧ, чл.6. Все пак социализма си отиде отдавна. Аз мисля, че ако държавата сгреши, трябва да си плати. Така както тя иска от нейните ПОДАНИЦИ да си плащат, когато сгрешат. Не стига, че има привилегията срещу принудително изпълнение /слава богу тя бе отнета на общините/, а сега и това!
АЗ ИСКРЕНО БЛАГОДАРЯ ЗА ПОСОЧВАНЕТО НА ТЪЛКУВАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ.
Бъдете здрави.

Между впрочем, това тълкувателно решение №2 от 2009г не го намерих. На кой от върхувните съдилища е? Може ли да го посочите и публикувате?

Julyan каза:
Ако не беше незаконосъобразното НП то жалбоподателят не би направил съдебни разноски, които не му се възстановяват в самото административно наказателно производство.

А-а-а-а, не! Ако не беше обжалвал НП, нямаше да направи разноски! Това в кръга на майтапа... защото ситуацията е наистина повече от абсурдна...

ivan2 каза:
Все пак социализма си отиде отдавна. Аз мисля, че ако държавата сгреши, трябва да си плати.

Това скубане няма нищо общо със социализма, ivan2... Сега не е модно да се признават добрите страни на онова време, а само да се преекспонират лошите, но ще рискувам да ви припомня, че първата версия на този закон (ЗОДВПГ), беше създадена, гласувана (е!) и въведена в практиката именно по времето на социализма, макар и в самия му край.

Винаги съм имал разбирането че съдебната практика не е източник на правото,защото тя може да бъде противоречива какъвто случай имах -в рамките на шесто отделение се оспорва заповед на директор на специализирана институция като трима съдии от това шесто отделение намират оспорената заповед за вътрешно служебен акт, а в последствие други трима съдии от това шесто отделение намират подобна заповед за индивидуален административен акт.
Все пак трябва да остана с уговорката че по въпроса -платените разноски от гражданите по оспорване на НП представляват ли вреда от държавата когато същата е издала НП отменено по съответния ред ,няма тълкувателно решение,което да установи еднозначно съдебно решение на този казус.Моя отговор на въпроса е ДА по следните съображения: НП издадено от държавен орган или длъжностно лице ,отменено по съответния ред представлява предпоставка за допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.Ако гражданина е извадил от джоба си 300 лева затова че мусе е наложило да обжалва НП което е отменено по съответния ред като незаконосъобразно то на този гражданин е причинена имеществена вреда от финансов характер,защото причината да извади гражданина от джоба си 300 лева е наличието на незаконосъобразното НП.
Вярно е взетото становище в съдебните решения че страната на гражданина е могъл да претендира разноски ,но неправилен е извода на ВАС че не е вреда по смисъла на ЗОДОВ факта че гражданина е извадил от джоба си 300 лева за да обжалва незаконосъобразно НП. Още повече че ЗОДОВ не изключва подобни случаи от обхвата си,поради което не споделям становището на ВАС,ако ще да има сто решения по процесния въпрос.
Намирам че следва да се инициира искане за тълкуване на въпроса.
Посоченото тълкувателно решение на ВАС няма за предмет тълкуване на този процесен въпрос.
Между другото има доста решения на ВАС които са лишени от правна логика,но за съжаление съдиите там са призвани да съдат и този факт трябва да се зачита което и права.
По накога в един казус трябва да се вниква дълбоко дори следва да се съобразат няколко закона което не се отдава на ВАС.
ангажирам личното си правно мислене и не задължавам никои да го приема,нещо повече допадът ми хора които имат собствено мнение по даден правен казус което отстояват,дори и да не споделят моето такова.

ivan2 написа:Между впрочем, това тълкувателно решение №2 от 2009г не го намерих. На кой от върхувните съдилища е? Може ли да го посочите и публикувате?

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ N 2 от 03.06.2009 г.


София, 03 юни 2009 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 17 март 2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА, СТЕФКА СТОЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: НИКОЛАЙ УРУМОВ, СВЕТЛА ПЕТКОВА, АНДРЕЙ ИКОНОМОВ, СВЕТЛАНА ЙОНКОВА,БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ,ФАНИ НАЙДЕНОВА, ПАНАЙОТ ГЕНКОВ, ЕЛЕНА ЗЛАТИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. Пенка Иванова 34. Галина Карагьозова
2. Пенка Гетова 35. Йордан Константинов
3. Иван Трендафилов 36. Диана Гърбатова
4. Дима Йорданова 37. Татяна Хинова
5. Бисерка Коцева 38. Юлия Ковачева
6. Веселинка Кълова 39. Марияна Дечева
7. Веселина Тенева 40. Маруся Димитрова
8. Йорданка Костова 41. Анна Димитрова
9. Нина Докторова 42. Теодора Николова
10. Марина Михайлова 43. Мариника Чернева
11. Славка Найденова 44. Милена Златкова
12. Наталия Марчева 45. Атанаска Дишева
13. Ваня Пунева 46. Таня Вачева
14. Милка Панчева 47. Иван Раденков
15. Виолета Ковачева 48. Румяна Монова
16. Ангел Калинов 49. Мирослав Мирчев
17. Цветана Сурлекова 50. Виолета Главинова
18. Жанета Петрова 51. Георги Георгиев
19. Георги Ангелов 52. Мариета Милева
20. Захаринка Тодорова 53. Емилия Миткова
21. Аделина Ковачева 54. Искра Александрова
22. Румяна Папазова 55. Тодор Тодоров
23. Галина Матейска 56. Донка Чакърова
24. Диана Добрева 57. Павлина Найденова
25. Галя Костова 58. Севдалина Червенкова
26. Надежда Джелепова 59. Марио Димитров
27. Галина Христова 60. Еманоил Митев
28. Таня Радкова 61. Кремена Хараланова
29. Здравка Шуменска 62. Таня Куцарова
30. Йовка Дражева 63. Любомира Мотова
31. Ваня Анчева 64. Тодор Петков
32. Светлозара Анчева 65. Маргарита Славова
33. Галина Солакова

при секретаря Нина Спасова и с участието на заместника на главния прокурор при Върховна административна прокуратура Митьо Марков, разгледа тълкувателно дело № 7/2008 г., докладвано от съдия Павлина Найденова.

На основание чл. 124, ал. 1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт председателят на Върховния административен съд е направил искане до Общото събрание на колегиите във ВАС да се произнесе с тълкувателно решение по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс по следния въпрос : Следва ли да се присъждат разноски от административните съдилища в производствата по жалби срещу решения на районните съдилища по наказателно- административен характер дела ?
Излагат се спорните въпроси по прилагането на чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК и се посочват влезли в сила съдебни актове, в които се съдържа противоречива съдебна практика. С една част от влезлите в сила решения на административните съдилища е прието, че съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК разноски се дължат за касационната инстанция. В други съдебни актове е застъпено обратното становище, че с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН разноски не следва да се присъждат от административния съд, разглеждащ касационната жалба, а могат да се търсят в отделно исково производство по реда на ЗОДОВ. Цитираните съдебни решения сочат на противоречива съдебна практика, даваща основание за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, независимо че този вид дела не подлежи на инстанционен контрол пред този съд.
За да се произнесе по искането, Общото събрание на колегиите от ВАС съобрази следното :
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК / чл. 170, ал.1 от НПК отм./ съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН / изм. ДВ, бр. 30 от 2006 г./ решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, но в нея се съдържа препращащата норма на чл.228 АПК, според която за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство.
Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХІІ от АПК - чл. 208-228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 към разпоредбите за първоинстанционното производство, включително и към член 143 АПК, който урежда отговорността за разноски.
Изменението на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в ДВ, бр. 30 от 2006 г., предвиждащо разглеждането на касационните жалби по реда на глава ХІІ АПК от административния съд, вместо по реда на ЗВАС от окръжния съд, е свързано с приемането на АПК и създаването на административните съдилища, но не изключва приложението на НПК. В текста изрично е предвидено прилагане на касационните основания по НПК, а в чл. 84 ЗАНН е запазено неговото субсидиарно приложение.
Няма изменение в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, включваща текста, според който и в производството по разглеждане на касационните жалби пред окръжния съд се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото в този закон няма особени правила. Пропуснато е думите „окръжния съд” да се заменят с „административен съд”, както и в чл.72, ал. 1 ЗАНН относно разглеждането на предложенията за възобновяване на административнонаказателните производства, но това не е основание разпоредбата да не се прилага.
С оглед действащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН за субсидиарното приложение на НПК при разглеждане на касационните жалби редът на АПК относно правилата на касационното производство следва да се прилага ограничително. Препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК.
В производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления по ЗАНН не се заплаща държавна такса, поради което и при подаване на касационна жалба пред административния съд срещу решение на районния съд по чл. 63 ЗАНН не се дължи държавна такса, съгласно т. 2б, б.”в” от Тарифа № 1 към ЗДТ, според която за касационни жалби таксите се събират в половин размер от таксата пред първоинстанционния съд.
Както в касационното производство по чл. 63, ал.1 ЗАНН не се внася държавна такса, така не се присъждат и разноски, които не са предвидени в първоинстанционното производство по ЗАНН, защото и в двата случая не се прилага препращането по чл.228 АПК към първоинстанционното производство по АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 124, ал.1, т. 4 и чл. 125 от Закона за съдебната власт Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд
Р Е Ш И :
Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.





Особено мнение на докладчика :
В глава дванадесета от АПК „Касационно производство”, към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не е уредена отговорността за разноски, а съгласно чл.228 от АПК за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. В случая отговорността за разноски в съдебното производство е предвидена в чл. 143 АПК, в дял трети глава девета от АПК, Производства пред съд, Общи разпоредби, които се прилагат в производството пред първата и касационната съдебна инстанция.
Уредбата на чл. 84 от ЗАНН /ДВ, бр.59 от 1998 г./, предвиждаща при разглеждане на касационните жалби от окръжния съд да се прилагат разпоредбите на НПК, остава в противоречие с изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр.30 от 2006 г./, съгласно който касационните жалби се разглеждат от административния съд по реда на Административно процесуалния кодекс, на основанията, предвидени в НПК. Разпоредбата ограничава приложението на НПК до посочените в него касационни основания.
С изменението на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 30 от 2006 г./ изрично е предвиден процесуалният ред за разглеждане на жалбите в касационното производство пред административния съд по реда на глава ХІІ от АПК, поради което редът по НПК не се прилага. В касационното производство пред административния съд са неприложими разпоредбите на НПК, освен за предвидените в него касационни основания. Чл. 63, ал.1 от ЗАНН, определящ реда за разглеждане на касационните жалби по АПК, изключва приложението на разпоредбите на НПК за разглеждане на касационните жалби от окръжния съд, които съгласно чл. 84 от ЗАНН са субсидиарно приложими, доколкото в този закон няма особени правила.
Поради изложеното в касационните производства пред административните съдилища по жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела могат да се присъждат разноски.

Съдия :

П. Найденова


п.п. Нищо му няма на ЗАНН. До преди това ТР често съм го правила- в АС си исках и ми присъждаха разноски, вкл. и за пред РС. От лятото на тази година това е невъзможно. И правилно.

Смях... в залите!
И какво излиза сега? Май не съм се шегувал като казах "да не беше се защитавал срещу незаконосъобразното НП - нямаше да се охарчи"
Не знам защо се сещам за една поговорка: "Преклонена главичка сабя не я сече"...

именно предвид въпросното тълкувателно постановление не е пречка направените разноски да се тъжът като вреди и в този смисъл е необосновано становището че направените разноски могат да се претендират в съдебното производство.Аз по принцип не споделям и тълкувателното решение ,а споделям изразеното особено мнение.Липса логичев правен подход при решаването на въпроса за разноските.Всеки които вади от джобаси пари за да жали незаконосъобразно НП има право да си получи обратно парите .Парадокс се получава защо парите да не могат да се претендират в съдебното производство и чрез института по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Органа или длажностно лице по повод административната деиност издават акт-НП което е отменено по съответния ред ,а на гражданина му се причинява имуществена вреда в размер равен на платените разноски и на това ако не му се вика института по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
Град Пловдив 20.02.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и девета година в състав:

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

при участието на секретаря Марина Чиракова и прокурор от ОП Цветков., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2040 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1 от ЗОДОВ и по реда на глава единадесета от АПК.
Ищецът С.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х. Дерудов е предявил иск в размер на 408 /четиристотин и осем/ лева срещу Областна дирекция на МВР-Пловдив. В исковата молба се твърди, че на 14.07.2007г. е съставен АУАН № А-679 въз основа на който Началника на РПУ-Асеновград е издал НП № А-679/12.10.2007г. Цитираното НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение №97/23.06.2008г. по нахд № 214/2008 г. по описа на Асеновградски районен съд, ІV наказателен състав В производството по нахд №214/08г. ищцата Б. е направила разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 400 /четиристотин/лв. и с оглед невъзможността същите да бъдат присъдени в производството по ЗАНН, то тя има правен интерес от завеждане на настоящия иск. Претендира се и законна лихва в размер на 8 /осем/ лева за периода от 25.07.2008г. до деня на завеждане на иска, т.е. до 17.10.2008г. Претендира се присъждане на направените разноски по настоящото съдебно производство.
Ответникът, чрез процесуалния си представител ю.к. Гонгалов оспорва исковата молба.
Прокурорът, счита исковата молба за основателна.
Отговорността за вреди от дейност на администрацията е уредена в чл. 1 от ЗОДОВ и с § 98 от ПЗР на АПК се променя процесуалният ред за разглеждане само на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, които се разглеждат по реда на АПК. В чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК е очертана компетентността на административните съдилища, чрез изрично посочване на исканията, които включват и конкретния иск, предявен от С.Б.. Съгласно чл. 204 ал. 1 от АПК искът е допустим, тъй като процесното НП № А - 679 от 12.10.2007г. на Началника на РПУ на МВР- Асеновград е отменено от РС-Асеновград.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ и чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Искът е подаден в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустим, а разгледан по същество е и основателен.
С исковата молба се представят НП №А-679/12.10.2007г, копие от решение №97/23.06.2008г., както и копие от договор за правна помощ. В първото съдебно заседание ищецът прави искане да се приложи нахд.№214/08г. на РС-Асеновград. С писмо на л.15 делото е изпратено на съда и приложено по делото.
След запознаване с изброените по-горе писмени доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: По нахд №214/2008г. по описа на РС Асеновград е обжалвано НП № А - 679 от 12.10.2007г. на Началника на РПУ на МВР- Асеновград, с което на С.Б., ЕГН- ********** *** за нарушение по чл.99, ал.1 от "Закона за гражданската регистрация", на основание чл. 116, ал.2 от същия закон, е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Жалбоподателката и процесуалният й представител са молили РС да отмени НП, като постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателката и като незаконосъобразно поради липса на извършено административно нарушение и превратно тълкуване на ЗГР. Установено е, че преди година и половина Б. е променила настоящия си адрес, премествайки се да живее в гр. Садово, ул."Арда" №9, като към 14.09.2007г. същата не е заявила новият си настоящ адрес в кметството на гр. Садово и не е извършила регистрация там в 30-дневния срок от промяната му. Въз основа на така установените факти по делото, РС е констатирал, че се касае за административно нарушение, довършено след изтичане на 30-дневен срок от дължимото по закон поведение. От този момент нарушението е извършено и довършено и тече срок по чл.34 от ЗАНН. Установено е било че Б. е живяла на адреса повече от година и половина, без да е била адресно регистрирана. Тоест, нарушението, извършено от нея, е осъществено преди повече от година, когато е изтекъл 30-дневния срок за заявяване в общината на промяната на настоящия й адрес. С оглед на това, съдът е намерил, че атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, тъй като административно-наказателното производство срещу жалбоподателката С.Б. е образувано в нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН и АУАН е съставен след изтичане на срока предвиден в разпоредбата на чл. 34, ал., буква “В” от ЗАНН. Предвид на установеното процесуално нарушение извършено от админ. орган, съдът е отменил изцяло НП № А - 679 от 12.10.2007г. на Началника на РПУ на МВР- Асеновград. Решението е влезнало в сила на 25.07.2008г.
В настоящото съдебно производство не се оспорва от страните факта на договорено и изплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д. от С.Б., по нахд №214/2008г. на Асеновградси РС-4 наказателен състав в размер на 400лева. Не е оспорен и приложения на л.2 по настоящото дело, договор за правна защита и съдействие №0060538, който се явява копие на оригинала, приложен в нахд №214/2008г. на Асеновградски РС, на л.3.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Имуществените вреди не се предполагат, а следва да бъдат доказани.
Ищцата Б. в настоящото съдебно производство претендира освен направените разноски за хонорара на процесуалния й представител в размер на 400 /четиристотин/лв. и законна лихва в размер на 8 /осем/ лева за периода от 25.07.2008г. до деня на завеждане на иска, т.е. до 17.10.2008г. Претендираната лихва в размер на 8 лева, правилно и законосъобразно е изчислена по размер, поради което следва да се уважи напълно.
От ищецът се претендират разноски, поради което следва да му се присъдят такива в размер на 372 лева, съобразно отразеното в адв. пълномощно на л.5 и в квитанция за платена ДТ в размер на 12 лева на л.6.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на С.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв. Х.Д. сумата от 400 /четиристотин/ лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по нахд № 214/2008 г. на Асеновградски РС- 4 наказателен състав, 8 /осем/ лева представляваща законна/мораторна/ лихва върху горната сума, както и сумата от 372/триста седемдесет и два/ лева, представляваща разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховния административен съд.

Административен съдия: /п/

Очевидно е poli_g, че нямаш много високо мнение за скромната ми личност... Дори бих казал... смяташ ме за глупак... или като някои от любимците ти - за луд... Кой тук говори за онези отмяни, в които изпечен и не особено чистоплътен адвокат, заради парите, търси, открива и използва сбъркани запетайки? Тук говорим за случаите в коити гражданин е бил оклеветен от длъжностни лица че е извършил нарушение, понякога граничещо с престъпление и гражданинът, принуден от грозните обвинения, понеже е физик да кажем и няма хабер от право си наема адвокат да го представлява в съда. Е! Излиза че според ТР или адвоката трябва да работи без пари или пострадалото от безочието или неграмотността лице трябва да се направи на улаво и да плаща глоби без вина.
За това говорим! Или се наемаш да твърдиш, че такива случаи са рядкост и не си струва да бъдат обсъждани?

Всеки да си носи кръста.

poli_g каза:
Може и аз да съм в грешка, но съм затвърдила мисленето си в тази посока- няма съставен АУАН без да е извършено нарушение.

Ха-ха-ха-ха! Искам да живея в държавата, в която живееш ти!

Очевидно е, че ТЯ не те иска.

[quote="vinigers"]Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
Град Пловдив 20.02.2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди и девета година в състав:

.....

Само гдето решението е от преди ТР на ВАС, за жалост.
А що се касае до практиката особено на някои отделения във ВАС- тя е интересна и разнообразна.

В практиката РС също не присъждат масово разноски по НАХД, опирайки се на логиката за липсата на регламентация в НПК по този въпрос.

Лично аз залагам на възможността да се търсят обезщетения по ЗОДОВ- изключително логично и справедливо. Но за сега практиката /след ТР/ е такава, уви.

Аз не се впуснах в дискусията ви, защото прецених, че изначално този въпрос е уреден и не виждам място за колебание. Прочела съм само някои от колегите, но моля да ме осветлите каква е практиката след ТР за разноските?

Лично аз залагам на възможността да се търсят обезщетения по ЗОДОВ- изключително логично и справедливо. Но за сега практиката /след ТР/ е такава, уви.

И преди да бъде публикувано, не само логично и справедливо, единственият възможен начин бе именно ЗОДОВ ( факта, че някъде АС е присъждал, не значи че е било правилно), та не схващам от къде се проди цялата тази неувереност, че няма начин да се претендира репариране на вреди именно по този ред?
Ще помоля за СР в този смисъл. Благодаря.

п.п. Иван2, ако ли ти е нужен съвет- пиши молбата по този ред, без колебание.