forum.lex.bg

Колеги, може ли някой да ми каже дали тече погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН относно наложено наказание отнемане на контролни точки на основание Наредба 1-139 и ЗДвП?

A.Pato написа:Колеги, може ли някой да ми каже дали тече погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН относно наложено наказание отнемане на контролни точки на основание Наредба 1-139 и ЗДвП?

Първо - отнемането на контролни точки не е наказание.
Второ - нар.№ І-139 е отменена от 15.02.2008г. с НАРЕДБА № Iз-1959.

andy70 написа:

A.Pato написа:Колеги, може ли някой да ми каже дали тече погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН относно наложено наказание отнемане на контролни точки на основание Наредба 1-139 и ЗДвП?

Първо - отнемането на контролни точки не е наказание.
Второ - нар.№ І-139 е отменена от 15.02.2008г. с НАРЕДБА № Iз-1959.

Към датата на издаване на НП е действала наредбата (13.01.2006), а НП е връчено преди два дни. Все пак тече ли погасителна давност относно отнемането на контролни точки?

A.Pato написа:Колеги, може ли някой да ми каже дали тече погасителна давност по чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН относно наложено наказание отнемане на контролни точки на основание Наредба 1-139 и ЗДвП?

Чл. 13. За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:
а) обществено порицание;
б) глоба;
в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

andy70 написа: отнемането на контролни точки не е наказание.

Не е и ПАМ.
За лош късмет- уцелихте поредната законодателна "дупка".
Ако е обжалваемо- обжалвайте го изцяло пред РС.

Законодателят е предвидил отнемането на контролни точки единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание, или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, от което следва извода за различната им правна същност.
Заключение - отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция.
Трябва да се вземе предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление (чл. 4 от Наредба № I-139 и чл.3 от НАРЕДБА № Iз-1959). Единствена възможност за евентуалното им възстановяване или обжалване, е обжалване и отмяна на наложеното с НП наказание (чл. 6 от двете Наредби). Чл. 5, ал. (2) Наредба № I-139 и чл.3, ал.(2) от НАРЕДБА № Iз-1959 показва, че при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като отнемането на контролните точки се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.
Обжалването на наказателно постановление в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите контролни точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, а това означава, че компетентен да разгледа жалбата като първа съдебна инстанция е съответния районен съд.

Обжалването на наказателно постановление в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите контролни точки, следва да бъде предприето по реда на ЗАНН, а това означава, че компетентен да разгледа жалбата като първа съдебна инстанция е съответния районен съд.

Не. Ако е необжалваемо( онзи минимум)- съдът ще постанови определение за прекратяване.
Такива работи... има и практика- обилна( напоследък все за практиката ви пиша, но имам и личен опит).

п.п. Теоретиците все още не са обяснили, като какво е "отнемането на контролни точни". Едно е сигурно- не е наказание, не е и ПАМ. Ерго- не подлежи на самостоятелна съдебна ревизия НП в тази му част.

В дадения случай не е необжалваемо защото питащия визира наложено наказание по чл.82, ал.1, б."б" - временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност -те не са необжалваеми!

Слънце, да се обзаложим, че питането за чл. 82 касае само давността? М?
( не е наложено временно ЛП)

Ако приемеш облога ( две кафета и една вода )- чакам колегата да сподели санкционната част на НП.
Инак е скучновато...


п.п. Налага се да изчезна за целият след обяд, но довечера ще издиря темата.

Има сделка, скъпа!

Благодаря Ви, колеги. Наложеното наказание (за уточнение) е глоба (всъщност три глоби по три различни хипотези от ЗДвП), като към едната глоба са отнети и 9 контролни точки. Въпросът ми беше дали отнемането на контролни точки се погасява по давност на основание 82 ЗАНН, но явно съгласно теорията и практиката - не се погасява.
И сега следва другият ми логичен въпрос - ако на основание изтекла погасителна давност РС отмени наложените адм. наказания глоба, дали с това ще отпадне и отнемането на контролни точки? Т.е. дали отнемането на точки е акцесорно към глобата и отпада ведно с нея при изтекла погасителна давност в хипотезата на б. "в" на чл. 82, ал. 1 ЗАНН?

Хъм, нещо не харесвам питането ви, че ме навежда на поне две хипотези.
Жалете изцяло! НП - имате 5 дни.

п.п. Прочетохте ме- заличавам.

poli_g написа::roll: Хъм, нещо не харесвам питането ви, че ме навежда на поне две хипотези.
Жалете изцяло! НП - имате 5 дни.

п.п. Прочетохте ме- заличавам.

Така, като гледам постановлението, мога да жаля единствено на основание изтекла давност по 82, ал. 1 ЗАНН, което не ми решава проблема с отнетите контролни точки Не виждам основания за цялостно "събаряне" на НП, редовно е издадено и въз основа на валиден АУАН.

Чл.82, ал.(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието....Във вашия случай НП още не е влязло в сила.
Може да обжалвате НП на основание чл.34,ал.3-Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Стига производството да не е било спряно по реда на чл.43, ал.(6) - Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
Ако отпадне НП, с което е наложена глобата, отпада и отнемането на контролните точки, защото контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Успех!
пп - скъпа, печелиш - касаеше давността, а не вида на наказанието...

andy70 написа:Чл.82, ал.(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието....Във вашия случай НП още не е влязло в сила.
Може да обжалвате НП на основание чл.34,ал.3-Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Стига производството да не е било спряно по реда на чл.43, ал.(6) - Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.
Ако отпадне НП, с което е наложена глобата, отпада и отнемането на контролните точки, защото контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Успех!
пп - скъпа, печелиш - касаеше давността, а не вида на наказанието...

НП е издадено дори в инструктивния едномесечен срок след издаване на АУАН. Има ли значение в случая, че е връчено 4 години след издаването му?

НП би следвало да се връчи по реда на чл.58, а ал.(2) казва, че - Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Има нарушение на процедурата по връчване на НП.

След като прегледах правилата за връчване на НП по ЗАНН, видно е, че законодателят не е поставил срок за връчване на същите. НП е връчено срещу подпис на лицето - нарушител, макар и 4 години след издаването му.

Виж тук:
http://www.admsudhaskovo.org/2009/jan_m ... 366-08.doc
Т.е. неспазването начл.58 ал.І от ЗАНН - доколко и кога неспазването на този ред съставлява съществено нарушение на производствените правила - порок, относим към чл. 348 ал.І т.2 от НПК

Ще навлезем в отдавна съществуващият между двама ни спор досежно връчването.
Не бих била така категорична, че е налично процесуално нарушение( не и това).

За да се установи обективната истина , нямате друг път за проверка освен съдебният. Всъщност сте в изгодна позиция- съдът служебно ще си я издири, Вие само посочете фактите.

Анди, това решение си е ценно. Благодаря.

Като в доброто старо време, а......
А ето и нещо интересно - точно по темата за погасителната давност при отнемане на контролни точки:
Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева
чл. 157, ал. 5,
чл. 158, ал. 1, т. 2,
чл. 158, ал. 2,
чл. 172, ал. 4,
чл. 172, ал. 5 ЗДП
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Огнян Александров Александров от гр. София е оспорил решение № 832 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3202/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 52471 от 26.05.2003 г. на началник АНД - КАТ при Столична дирекция на вътрешните работи (сега Столична дирекция "Полиция" - СДП), за изземване на притежаваното от него свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС).
По доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати от решаващия съд нарушения на правораздавателната му дейност, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК, се претендира неговата отмяна. Развиват се съображения, че изтеклата погасителна давност за извършените нарушения на ЗДвП изключва отговорността на водача, поради което наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Поддържа се, че на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отнетите контролни точки на водача са възстановени служебно до пълния им първоначален размер и не е налице възприетото от органа фактическо основание за изземване на СУМПС.
С касационната жалба се атакува и частта от решението, имаща характер на определение, с което е оставено без уважение искането на Огнян Александров за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивите на съдебното произнасяне се идентифицират като отказ от правосъдие и се иска спиране на изпълнението на акта.
Ответникът - началник на отдел "Пътна полиция" при СДП, не ангажира становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок, но по същество е неоснователна.
Касационният съд се произнася по приложението на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. С атакуваното решение е било установено, че предоставените на касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 6 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 7.08.2000 г. - 26.05.2003 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Огнян Александров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 2 и § 1 от ПЗР на Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.).
Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, вр. с чл. 7 от Наредбата, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС".
Съгласно чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 5, ал. 2 при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл. 3, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона ( чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна.
Противно на доводите на касатора, моментът на връчване на акта е ирелевантен за преценката на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 172, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, като обжалването на заповедите се извършва по реда на АПК. Следователно законодателят е свързал прилагането на ПАМ с издаването на съответния акт, а не със неговото съобщаване и изпълняемост. Административният акт произвежда действие от момента на неговото издаване, т. к. правните му последици настъпват тогава, поради това, че волеизявлението на административния орган, обективирано в акта е насочено към промяна на определени правоотношения, такива, каквито са към момента и за в бъдеще. Правната сила на акта съществува от датата на неговото издаване, но се проявява посредством неговото изпълнение, с което реално се осъществява и промяната в правоотношението. Самото изпълнение е свързано с узнаване (връчване) на акта и се реализира в по-късен момент от пораждане на правното му действие. Ето защо принципът на административното правосъдие, че законосъобразността на административните актове се преценява към момента на тяхното издаване, освен ако със закон не е установено друго, е приложим на общо основание и в конкретния случай. ЗДвП не установява друго и законосъобразността на оспорената заповед следва да бъде изследвана към датата на нейното издаване - 26.05.2003 г., което е сторил и АССГ.
В контекста на гореизложеното не могат да бъдат споделени поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания няма отношение към оспорената заповед за налагане на ПАМ. Вярно е, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, но само по себе си то не съставлява административно наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно НПК (Арг: чл. 84 от ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 от АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. Времето от юридическата изпълнимост до фактическото изпълнение на приложената ПАМ е ирелеватно.
Възражението на касатора Александров за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, също е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в приложимата редакция ДВ, бр. 43/2002 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година; 2). служебно, до максималния размер, 2 години след последното нарушение, за което на водача са отнемани точки.
А съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството
При тази законова регламентация, възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 43/2002 г.) и НАРЕДБА № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от с. з - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата; но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. Следва да се има предвид още, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяне на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото - чл. 5 от Наредба № I-139/16.09.2002 г.
Дори да се възприеме тезата на касатора за възстановени му служебно контролни точки (което съдът не споделя), това би могло да стане едва към 22.06.2005 г. (2 години след влизане в сила на последното НП, посочено от ПП-КАТ), поради което не може да рефлектира върху законосъобразността на издадената две години по-рано заповед за прилагане на ПАМ. От друга страна - в самата касационна жалба се твърди, че с НП от 10.04.2008 г. на Александров са отнети 8 контролни точки, което означава, че и към датата на връчване на оспорената заповед и привеждането й в изпълнение (15.04.2008 г.), нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП отново би била неприложима - този път поради липса на фактическата предпоставка - изтекъл 2-годишен срок от последното НП за отнемане на контролни точки.
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. Споделяйки изцяло съображенията, изложени в решение № 986/28.01.2008 г., постановено по адм. д. № 10098/2007 г. на Върховния административен съд, АССГ е провел контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да остане в сила.
Неоснователни са оплакванията срещу инкорпорираното в оспореното решение произнасяне на съда относно искането за спиране изпълнението на обжалваната заповед. Независимо, че с оглед възприетият краен резултат по материалноправния спор, искането за спиране на изпълнението е безпредметно и поради това неоснователно, следва да бъде отбелязано следното: Мотивите на съда, с които е отхвърлил искането за спиране изпълнението на заповед№ 52471 от 26.05.2003 г. на началник АНД - КАТ при СДВР са взаимствани от цитираното по-горе решение на Върховния административен съд, поради което не следва да се преповтарят. Независимо от това, дори и при допустимост на съдебния контрол, правното разрешение би било идентично. В случаите на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законът презумира наличието на предпоставка за предварителното изпълнение от реда на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което в тежест на жалбоподателя е било да установи липсата й или възможността от изпълнението за него да настъпи значителна или трудно поправима вреда - (Арг.: чл. 166, ал. 2 АПК). След като такова доказване не е проведено, оплакванията за незаконосъобразност на акта са неотносими към основанията за спиране.
Противно на твърденията в касационната жалба обстоятелството, че съдът е отхвърлил искането за спиране на оспорената заповед не сочи на отказ от правосъдие, независимо от съображенията за това. АССГ е обсъдил искането на Александров в контекста на приложимата нормативна уредба, изложил е обстойни мотиви и се е произнесъл по същество с надлежен съдебен акт, приемайки го за неоснователно. Така възприетото тълкуване на решаващия съд може да бъде законосъобразно или незаконосъобразно, но не и да се квалифицира като отказ от правосъдие.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 832 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3202/2008 г. по описа на Административен съд - София град.
Решението е окончателно.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 202 - 13.12.2010 г.,град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова Членове: 1. Татяна Димитрова
2. Снежина Чолакова
при секретаря Ив. В. и с участие на прокурор К. Киряков от ШОП като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД № 205 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от А.С.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване град Шумен, ул. Съединение № 119А, офис 13 срещу Решение №1222/06.10.2010 г. по ВНАХД №715/2010 г. по описа на Шуменски районен съд.
В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е нарушен материалният закон. Касаторът счита, че в настоящата хипотеза следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 82 ал.3 от
ЗАНН, тъй като е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието, доколкото актът за установяване на административно нарушение е съставен на 02.09.2007г., което е и датата на извършване на нарушението. На това основание касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени НП № 5119/07 от 01.10.2007г. на Началника на РПУ град Шумен.
Ответната страна ОД на МВР град Шумен, редовно призована, не изпраща представител.. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт С., с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ШРС.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отменено Решението на Шуменски районен съд като неправилно и съответно да бъде отменено процесното Наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил НП №5119/07 от 01.10.2007 г. на началника на РПУ при ОДП град Шумен, с което на касатора А.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл. 182 ал.4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5119р/02.09.2007г. от длъжностно лице – младши районен инспектор при РПУ град Шумен.
Спор по отношение на установената и приета от въззивния съд фактическа обстановка няма от страна на касатора. Спорът е по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 82 ал.3 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че сочената разпоредба не следва да бъде приложена в настоящия случай, тъй като определеният давностен срок в разпоредбата на чл. 82 ал.3 от ЗАНН следва да бъде изчисляван от момента на влизане в сила на наказателното постановление по аргумент на разпоредбата на чл. 82 ал.2 от ЗАНН.
Като краен извод решението на районния съд е правилно, но не и с оглед мотивите по приложение на разпоредбата на чл. 82 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
ЗАНН е регламентирал два давностни срока. Първият е по отношение образуването и прекратяването на административнонаказателното производство – чл. 34 от ЗАНН и вторият давностен срок е по отношение изпълнение на административното наказание – чл. 82 от ЗАНН.
Чл. 82 от ЗАНН касае единствено и само изпълнението на наказанието, като в ал.3 на същата разпоредба е абсолютната давност по отношение пак на изпълнение на наказанието. Тази разпоредба предполага влязло в сила Наказателно постановление и съответно изтичане на регламентираните в ал. 3 срокове. Тази абсолютна давност може да бъде приложена единствено и само от органа по изпълнение на наказанието, но не и от съда.
Давността, която прилага съда и следи служебно за нея е регламентирана в разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН. При наличието на предвидените срокове по предложение първо и второ не се образува административнонаказателно производство, а по предложение първо образуваното се прекратява. Давността обаче по предложение второ е обвързана с момента на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, а не с периода, който е изтекъл от момента на извършване на нарушението. За разлика от НК, ЗАНН не е предвидил такава абсолютна давност, изчислена от момента на извършване на административното нарушение.
В настоящата хипотеза следователно въобще не може да се коментира и съответно прилага разпоредбата на чл. 82 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗАНН, тъй като това е давност по отношение изпълнение на административното наказание, за което съдът не е компетентен да го приложи, а само органът по изпълнението. Давността, за която съдът следи служебно, е регламентирана в разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, която обаче в настоящата хипотеза не е изтекла, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен в предвидените срокове – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението. Не са налице и основанията на чл. 34 ал.1 предложение първо от ЗАНН, тъй като нарушителят не е починал, не е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието, както и не е предвидено някакво изключение в друг закон или указ.
От така установеното фактическо и правно положение и доколкото няма наведени други касационни основания, съдът приема, че Решение № 1222/06.10.2010г. на Шуменски районен съд по ВНАХД № 715/2010г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 5119/07 от 01.10.2007г. на Началника на РПУ при ОДП град Шумен е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановки и при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 и ал.3 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №1222 от 06.10.2010 г., постановено по ВНАХД №715/2010 г. по описа на Шуменски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.12.2010г.