forum.lex.bg

Standbay написа:ЧРЕЗ

ТД на НАП
Гр. ......

ДО
РАЙОНЕН СЪД
гр. .....

Ж А Л Б А

От .......
ЕГН *******
Управител на
****** ЕООД
БУЛСТАТ ********
Против Наказателно постановление
№ **** от ******* г.
Началника на отдел „Обслужване”
при ТД на НАП - гр. ********
Уважаеми господин Председател,

Обжалвам в срок Наказателно постановление № ***** от****** г. на Началника на отдел „Обслужване” при ТД на НАП гр. ******* като съображенията ми за това са следните:
Отговорността на представляваното от мен дружество е ангажирана, за това че не е спазен законоустановения срок – 31.03.2008 г. за подаване на декларация по чл. 92, ал. 2 ЗКПО за 2007 год., която е следвало да депозирам в ТД на НАП - ****** за определяне на годишната облагаема печалба и изчисляване на дължимия от дружеството корпоративен данък. От 2000 година насам представляваното от мен дружество не извършва стопанска дейност дейност, за което своевременно бях уведомила данъчните власти.
На **.**.2008 г. ми беше съставен акт за нарушение за неспазването на срока по чл. 92, ал. 2 ЗКПО. Направих устни възражения, че дружеството не извършва дейност, което декларирах и с данъчната декларация за 2007 г. Видно от тази декларация финансовият резултат е нулев и дължимият корпоративен данък за 2007 г. е в размер 0,00 лв.
Действително това е формално нарушение, извършено е за първи път и освен това не води до засягане на финансовите интереси на Държавата. Именно това предвижда и нормата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО – всяка от визираните три хипотези – не подаване на декларация, не подаване на декларация в срок или подаване на декларация с посочени неверни данни и обстоятелства трябва да води до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, т.е. това нарушение трябва да води до засягане на финансовите интереси на Държавата, да има вредоносен резултат.
При издаването на обжалваното наказателно постановление, административно наказващият орган не е обсъдил всестранно всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като не е изследвал възможността за приложението на чл. 28, б. „а” ЗАНН. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици – Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС. Неспазването от административнонаказващият орган на разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН води до съществено нарушение на производството по издаването на наказателното постановление.
С извършеното деяние не се засягат по никакъв начин финансовите интереси на Държавата. Нарушението, с оглед на липсата на вредни последици, не обуславя висока степен на обществена опасност. Извършено е за първи път.
Ето защо моля да отмените Наказателно постановление № **** от ****** г. на ТД на НАП гр. ****** като издадено в противоречие със закона и постановено при съществено нарушение на административно производствените правила.

Дата
С уважение *******

Р Е Ш Е Н И Е № 562 Бургаският районен съд, Наказателно отделение, VІ състав

В настоящият случай, видно от самото наказателно постановление, преценка за маловажност на случая не е била осъществена от адм. наказващия орган или дори и да е била извършена такава, случаят не е преценен като маловажен. Този извод на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Б. е неправилен и незаконосъобразен. Съгласно цитираното тълкувателно решение на ВКС тази преценка би следвало да се осъществи като се прецени тежестта и обществената вредност на конкретното нарушение, спрямо тази на нарушенията, обхванати от разпоредбата на чл.6 ЗАНН. При осъществяване на такава преценка съдът констатира, че деянията по чл.6 ЗАНН, касаещи конкретната норма на чл.92 ЗКПО се осъществяват обичайно от търговци-професионалисти по смисъла на закона, респ. от техните служители, като такъв е и настоящия случай. Касае се за ежегоден еднократен акт по депозиране на Годишна данъчна декларация. Що се отнася до настоящия случай, от събраните по делото доказателства става ясно, че дружеството жалбоподател е регистрирано в края на текущата 2007г., като за съотвения данъчен период напрактика то не е развивало търговска дейност, видно от безспорно установеното по делото обстоятелство по депозиране на „нулева” данъчна декларация, входирана в НАП, макар и със закъснение. По този начин, със самото деяние не бил ощетен националния бюджет в частта касателно приходите му, тъй като не е била укрита годишна облагаема печалба за съответния период, нито са настъпили други обществено-вредни обстоятелства. Касае се за нововъзникнал търговски субект, без предходни обществено вредни прояви по ЗКПО. Съдействал е на органите за установяване на обективната истина по делото, което сочи на невисока степен на обществена вредност на самата санкционирана юридическа личност на нарушителя. Всичко това мотивира БРС към преценка за незаконосъобразен отказ на АНО да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което видно от посоченото в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС се явява основание за отмяна на оспореното НП.

РЕШЕНИЕ № 687 Бургаският районен съд ІV-ти наказателен състав

Видно от акта и НП, декларирания от лицето финансов резултат е нулев и дължимия корпоративен данък за 2007 г. е в размер на 0,00 лв. Тези обстоятелства дават основание на съда да третира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Извършеното е за първи път и не се характеризира с такава тежест, която да наложи определяне на административна санкция, съгласно чл. 261 ал.1 от ЗКПО. Касае се за деяние, при осъществяване, на което не се засягат съществено финансовите интереси на държавата. Нарушението, с оглед липсата на вредни последици не обуславя висока степен на обществена опасност. Вярно е, че декларацията е подадена през месец декември 2008г., както и това, че целта на законодателя е да дисциплинира всички задължени лица, включително и тези, които не са извършвали дейност през отчетната година, като ги ангажира винаги и независимо от финансовия резултат да уведомяват службите на НАП за размера на задълженията си по ЗКПО, но това бездействие в случаите, когато не е осъществявана търговска дейност, според съда не е довело до накърняване интересите на държавата и ощетяване на фиска.

Вашият случай прилича на тези и е възможно НП да бъде отменено. Но все пак ангажирайте си квалифицирана правна помощ.

РЕШЕНИЕ №107/26.02.2009 год. Районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и девета година, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1 / 2009 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН. Жалбоподателят М.Т.И. от гр. Т. обл. С., обжалва наказателно постановление № 773/ 09.12.2008г. на Началника на отдел „Обслужване” при ТД на НАП-гр. С., с което и е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП. Ответникът – ТД на НАП- гр. С., редовно призовани, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото, вместо тях юрисконсулт К. Х. Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание като вместо него адв. И. И. като заявява, че не са на лице нарушенията по посочените в НП текстове. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно. В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата К. Н. А. - актосъставител и Н.В.Р. - свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото. След даване ход на делото проц.представител на жалбоподателя депозира искане за изпращане на делото по подсъдност в РС- Т., тъй като деянието е било извършено там, но съда с мотивирано протоколно определение го отхвърли като неоснователно. Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното: По време на документална проверка в ТД на НАП- С. извършена на 05.11.2008г. било установено, че жалбоподателката не е подала задължителната си годишна декларация за 2007г. в законно определения срок. Въз основа на тази констатация е бил изготвен АУАН № 0054600/ 05.11.2008г. по който жалбоподателката И. не вписала нищо в мястото за възражение. Предвид на установеното с акта било изготвено и връчено обжалваното от жалбоподателката НП. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима и основателна по следните съображения: АУАН № 0054600/ 05.11.2008г. и обжалваното НП № 773/ 09.12.2008г. са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила по ЗАНН: В обжалваното НП липсват описание на обстоятелствата при които е било извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават, съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е било квалифицирано по чл. 92 ал.2 от ЗКПО. От доказателствата по делото се установи, че на 05.11.2008г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателката М.И. в качеството и на представител на „Медико-техническа лаборатория- М.И.” ЕООД- гр. Т. Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че в качеството си на регистрирано лице за което е възникнало задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2007г. на основание чл.92 ал.1 от ЗКПО не го е изпълнила в законно установения срок до 31.03.2008г. с което е нарушила чл.92 ал.2 от ЗКПО. Нарушението било установено от служители на данъчната администрация на 05.11.2008г. по повод извършена документална проверка на фирми, които са пропуснали да подадат годишната си данъчна декларация. Съобразно разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗКПО, която предвижда, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Съобразно ал.2 от същия член „ годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице”. Жалбоподателката не отрича тези констатации. Погледнато формално в тази насока съда счита, че е налице нарушение. По своята същност това нарушение е формално и на просто извършване т.е. съставът му се е осъществил чрез бездействие след 31.03.2008г. Но съда счита, че неговата обществена опасност е прекалено ниска в сравнение с обикновените случаи от този вид, извършено е за първи път, жалбоподателката не е личност с по-висока обществена опасност и не е била наказвана досега по този ред. Освен това видно от акта и НП декларирания финансов резултат е нулев и дължимия корпоративен данък за 2007г. е в размер на 0,00 лева и поради това законодателят е предвидил в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, че АНО може да не наложи наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Тази привилегия на закона не е била използвана от АНО и той без да се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца е приложил закона в цялата му тежест. Според общоприетата практика общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. И тъй като съда счете, че в настоящия казус са налице предпоставките визирани в чл. 28 от ЗАНН и нарушението на жалбоподателката за това, че не е подала годишната си данъчна декларация при финансов резултат 0,00 лева и дължим корпоративен данък от също 0,00 лева е маловажно. Видно от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК е дадено определение на понятието "маловажен случай" - а именно, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Именно поради това съда счита, че неподаването на годишна декларация за 2007г. при финансов резултат от 0,00 лева и дължим корпоративен данък от също 0,00 лева, липсата на данни за предишни наказания на жалбоподателката, личността и за която няма данни да е деец с по-голяма обществена опасност от обичайната за този вид и практическата липса на вредни последици от това му нарушение, според настоящия съдебен състав следва да се тълкува именно като „маловажен случай” на този вид нарушение и следва да се приложи хипотезата на чл.28 от ЗАНН, а това не е било направено от АНО в противоречия със закона и неговите цели. В подкрепа на тези изводи на настоящия съдебен състав са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/ 2005г. на НК на ВКС на Република България. По този начин съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменено изцяло. Предвид така изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и допустима и следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, районния съд ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 773/ 09.12.2008г. на Началника на отдел „Обслужване” при ТД на НАП-гр. С., издадено въз основа на АУАН № 0054600/ 05.11.2008г. с което на „Медико- техническа лаборатория- М. И.” ЕООД- гр. Т., обл. С., представлявано от М.Т.И. на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл. 92 ал.2 от ЗКПО като незаконосъобразно. Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред административен съд, считано от датата на съобщаването му.