forum.lex.bg

Здравейте, казусът е по темата за възстановяването на земеделските земи и е следният. По заявление, подадено от наследниците през 1992 г и представени доказателства е признато правото на собственост на земеделски земи, които обаче не могат да се възстановят в реални гараници и с решение на общинската поземлена комисия от 1996 г съответно е признато право на обезщетение съгласно чл.10 б, ал.1 от ЗСПЗЗ със земя или поименни компенсационни бонове. Съгласно изискванията на чл.18., ал.3 от ППЗСПЗЗ един от наследниците от името на всички подава молба (има вх.№ и е заведена в деловодството на поземлената служба), с която декларира желанието си обезщетението да се извърши със земя. С последващо свое решение от 2000 г поземлената комисия, въз основа на цитираното по-горе решение от 1996 г определя стойността на обезщетението, като посочва, че „...обезщетението се извършва със земя и/или поименни компенсационни бонове въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците по чл.18д., ал.3 и чл.19б, ал.1 от ППЗСПЗЗ“.
Тъй като вече 23 г. по тази преписка няма решение на общинската служба по земеделие, с което да предложи земя на друго място за компенсиране, каквото е изискването на закона, въпросът ми е, това трябва ли да се приема като мълчалив отказ на комисията да изпълни решението си и какво трябва да се направи в този случай?
И вторият ми въпрос е, може ли комисията да игнорира подадената молба от наследниците обезщетението да се извърши със земя и да ги компенсира с инвестиционни бонове? По аналогична преписка за друга земеделска земя, Общинската служба по земеделие прави точно това с тезата, че е трябвало да се подаде нова молба за предпочитания начин на обезщетение след излизането на второто решение, с което се определя стойността на обезщетението (в случая от 2000 г), независимо че вече има подадена такава?
Благодаря предварително на всички, отзовали се с отговор или коментари!