Здравей, Никодим,
Въпросът може да бъде разгледан на две плоскости-тази на вътрешното /българското/ право и тази на правото на ЕС, като между двете до известна степен липсва хармония.
nikodim77 написа:Ще се върна пак на системността на продажби; Предполагам, че ВАС имат конкретни мотиви да посочат, че три и повече продажби са системност, но тези мотиви не са представени в съдебните им актове, а не мога да подмина факта, че в ЗДДС няма отразен конкретен стандарт – мерило за това, дали определен брой продажби на лично имущество е системно. Тези три броя продажби са плод на някакво тълкуване от страна на съдебните състави, но на какво се опират...?
Опират се на общоприетото в теорията разбиране за търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ, във връзка с понятието "по занятие" (чл. 1, ал. 1 ТЗ). Според проф. Герджиков търговска дейност по занятие включва "лицето
системно, с цел извличане на печалба да извършва такава дейност в свой частен интерес".
По мои спомени под "системно" се разбира в теорията "три и повече пъти". В някои закони дори има дефиниция за "системност" - например в ЗДвП; този критерий /три и повече пъти/ е общоприет не само в търговското право, но и в трудовото право и наказателното право.
Що се отнася до Правото на ЕС, наистина има известно разминаване, доколкото СЕС не поставя като критерий за системност "три и повече пъти". По-подробно може да се прочете в тази статия:
https://ekspertis.bg/document/view/qanda/152492/0И все пак мисля, че в конкретния случай са изпълнени условията не само на българското, но и на европейското право. В горепосочената статия е посочено следното:
"Съгласно практиката на СЕС за разграничаване дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на директивата, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност, сами по себе си не са определящ критерий както броя и мащабите на осъществените продажби, така и продължителността на периода, през който са извършени посочените действия, или размера на получените като резултат от тях приходи. Всички тези обстоятелства всъщност могат да се впишат в контекста на управлението на личното имущество на заинтересованото лице (Решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10 от 2011 г. и Решение по дело Wellcome Trust, C-155/94 от 1996 г.).
В решението по съединени дела С-180/10 и С-181/10 СЕС отбелязва, че това не важи, когато лицето предприема активни действия за продажбата на имоти, като използва средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Такива активни действия могат да се изразяват по-конкретно в осъществяването на благоустройствени дейности в имота, както и в използването на изпитани средства за пускане на пазара.
Под активни действия следва да се разбира извършването на подготвителни действия за продажбата, например на имот, така както един търговец би действал при организиране на дейността си за извършване на продажба на недвижим имот - например рекламиране на имота, извършване на довършителни строителни дейности, изграждане на ВиК инсталация, ел. инсталация.
Действията следва да са насочени не само към повишаване цената на имота, но и да излизат извън обхвата на обикновеното управление на имота. Обикновеното управление на имота представляват действия, насочени към съхраняването на вещта и недопускане нейното увреждане. В този смисъл доизграждането на имота, организирано по търговски начин, би могло да бъде определено като действие, което едно лице извършва в рамките на търговската си дейност, тъй като такива инициативи обикновено не се вписват в действията по обикновено управление на лично имущество на собственик."
В случая имотът умишлено е урегулиран и разделен на 5 отделни части
с цел продажба. Целенасочено е променено предназначението му "за ниско застрояване (до 10 м)", защото това води до повишаване на цената му.
За мен тези дейности попадат в обхвата на понятието "независима икономическа дейност", доколкото са насочени към извличане на допълнителна облага. Очевидно ако имотът беше продаден като цяло и като земеделски имот, цената му щеше да е по-ниска.
nikodim77 написа:Намирам, че изразът - „възнаграждение” се отъждествява с печалба.
Не съвсем. По принцип при физическите лица "възнаграждение" означава "доход". "Печалба" има само при търговците. Като трябва да се разграничават понятията "приход"/съотв. "доход"/ от "печалба". Печалбата е приходът/доходът минус разхода. Тук изобщо не говорим за разходи, за да говорим за печалба. По ЗКПО се облага чистата печална /приходи-разход/, а по ЗДДФЛ - целият доход, като се признава съответният процент нормативно признати разходи /25% при свободните професии, 10 % при наема, мисля, че 40% при земеделските производители и т.н./.