Както е посочил колегата svegrigorov, длъжникът има право на защита. Законодателят е постигнал известен баланс между правата на купувача и тези на длъжника, доколкото постановлението за възлагане подлежи на обжалване само пред една инстанция /съответния окръжен съд/. Ако законодателят целеше да облагодетелства максимално длъжника, щеше да му предостави възможност да обжалва на 3 инстанции, както е в исковото производство. Но не, цели се бързо решаване на жалбата и спора по повод на законосъобразността на постановлението за възлагане.
Освен това законодателят практически е елиминирал почти всички възможности на длъжника да обжалва постановлението за възлагане - съгласно чл. 435, ал. 3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. А това на практика е много рядка хипотеза.
Освен това с Тълкувателно решение 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, допълнително беше уточнено кои действия се включват в наддаването и кои не, съответно кои са тези действия, които реално могат да бъдат основание за обжалване на постановлението за възлагане, а именно:
Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
На практика - в 99 % от случаите жалбите ще бъдат или неоснователни, или недопустими.
Тук вече е другият въпрос - съгласно ТР 3/2005 г. на ВКС определението на ОС, с което жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Така на практика се дава допълнителна възможност на длъжника да обжалва на още една инстанция.
И е нормално длъжникът, който има съвсем минимален шанс да спечели при обжалване по същество на постановлението за възлагане, да се опитва по друг начин да си "задържи" имота максимално дълго - чрез процесуални средства като обжалване и пред Апелативния съд; невнасяне на таксите; укриване при връчване на съобщенията от съдебния изпълнител и съда и др.
Така покупката на имот на публична продан носи известен риск. Именно затова началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота, съгласно чл. 485, ал. 4 ГПК, а не 100%. Законодателят е отчел този риск, съответно началната цена е по-ниска. Не може хем евтино, хем сигурно. Не става така в живота.