forum.lex.bg

здравейте моля за съвет и съдебна практика, аз съм млад колега и все още нямам достатъчно опит, затова сондирам мнения и предварително благодаря за съдействието.
казуса, с който изпитвам трудност е следния:
преди повече от 40 години Общината отстъпва право на стоеж върху общинска земя /сега частна общинска собственост/ на двама братя. И в договора за отстъпено право на строеж и в последвалото строителното разрешение фигурират имената и на 2-та братя, но откъде идва проблема - само единия застроява имота, живее е построената къща и до днес, плаща данъците от самото начало, а другия никога не се е интересувал, не е вложил нито лев и не е предявявал претенции върху построиката до днес. Нотариален акт за къщата по разбираеми причини никога не е имало, в регистрите на Общината фигурират имената и на двамата, а в тези на Данъчното /условно да го наречем така/ фигурира името само на този, който я е построил.
Въпросите ми са следните - 1/какви права може да има този от братята, който не е вложил нито лев?
2/ в този случай тече ли придобивна давност отностно къщата
3/има ли някъде съдебна практика по този или подобен казус и как е решен и 4/ как да изляза от тази бъркотия и как да постъпя най-точно за да запазя правата на клиента си /постоилия къщата брат/

Решение № 600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр. о., докладчик съдията Светлана Калинова
чл. 68 ЗС

чл. 79 ЗС
Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им.
------------------------

Производството е по чл. 218а, ал. 1, буква "а" от ГПК.
М. А. С. обжалва решението на С. окръжен съд, постановено на 21.02.2003 г. по гр. д. № 126/2002 г., с което е оставено в сила Решение от 24.10.2001 г. по гр. д. № 55/2001 г. на Д. районен съд, с оплаквания, че същото е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли постановеното от С. окръжен съд решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на С. окръжен съд.

Ответниците по касационна жалба - И. А. С. и М. А. Ю., във възражението си молят жалбата да бъде оставена без уважение, по изложените в същото съображения.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 от ГПК.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж от ГПК, приема следното:

С обжалваното Решение, постановено на 21.02.2003 г. по гр. д. № 126 от 2002 г., С. окръжен съд е оставил в сила Решение от 24.10.2001 г., постановено по гр. д. № 55/2001 г. на Д. районен съд, с което е допусната съдебна делба между И. А. С., М. А. Ю. и М. А. С. при равни квоти на застроено дворно място с площ от 1 465 кв. м, съставляващо парцел IV-308, кв. 11 по плана на с. О., общ. Д., ведно със построената в него къща, при съседи: улица, парцели V-309, I-281, II-307 от същия квартал и земеделска земя. При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че делбеният имот е придобит по давност от наследодателя на страните - А. С. Ш. и предвид наследствения му характер, дяловете на страните, които са деца на този наследодател, са равни. Възражението на съделителя М. А. за изтекла придобивна давност в негова полза върху частта на покойната му майка Ф. Ш. след нейната смърт е прието за неоснователно, тъй като не е установено да е променил намерението си на държател в полза на всички съсобственици във владелец изключително за себе си, както и че Обикновеното ползуване на имота не води до изгубване на съсобствеността от останалите съсобственици.

Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че решението на съда е необосновано, тъй като превратно са преценени събраните по делото доказателства и не е отчетен фактът на придобиване частта на покойната му майка по давност. Фактическите изводи на С. окръжен съд съответствуват на установеното от събраните по делото доказателства. По отношение на всеки един правнозначим за спора факт съдът е извършил логична и последователна преценка на доказателствата, съдържащи данни за осъществяването на този факт, не е игнорирал част от доказателствата, както се поддържа в касационната жалба, нито ги е обсъждал и ценил превратно. Отчел е осъществяването на всички относими към спора факти в тяхната логична последователност, при което правилно е отчел, на първо място, осъществяването на правопораждащия съсобствеността факт, а именно - придобиване на съответните идеални части по наследство след смъртта на общия наследодател А. С. Ш., след което е извършвал преценката дали е установен твърденият от М. С. факт на придобиване по давност на частта на покойната му майка от делбения имот, т. е. основателността на правопогасяващото правата на останалите съделители възражение. Прието е, че не е установено наличие на фактически обстоятелства, чрез които М. С. да е демонстрирал установяване на владение за себе си върху целия имот, въз основа на което обосновано е формиран и извод, че не е настъпило и твърдяното от този съделител придобиване по давност на частта на покойната му майка.

Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон при обсъждане на възражението му, че частта на покойната Ф. М. Ш. е придобита от него по давност. Ако съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот, само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това. В съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС, въззивният съд е извършил преценка дали са налице всички елементи от фактическия състав на това придобивно основание и е приел, че след като по делото не е установено наличието на съответните фактически действия от страна на съделителя М. С., целящи да отблъснат владението на останалите съсобственици, както и тези действия да са достигнали до знанието им, то не може да се приеме, че М. С. е придобил по давност и частта на Ф. Ш., и възражението е неоснователно. Правилно е прието също така, че Обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот в случая е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, както правилно е приел и въззивният съд, поради което сам по себе си фактът, че само касаторът е упражнявал фактическа власт върху имота след смъртта на своята майка и че само той е заплащал данъците за този имот, не може да обоснове извод за придобиване по давност и на притежаваната от нея приживе идеална част от имота. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че след като фактическата власт върху имота е упражнявана от касатора явно и това е било известно на останалите съделители, то те са съзнавали намерението му да ги отстрани от съсобствеността. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Изводът на въззивния съд, че след като такава промяна в намерението на съделителя М. С. не е установена и не се е осъществил един от елементите на фактическия състав на твърдяното придобивно основание, то направеното възражение за изтекла придобивна давност е неоснователно, е правилен и в съответствие с разпоредбите на чл. 68 и чл. 79 от ЗС. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, поради което, на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, постановеното от С. окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд - състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 354, постановено на 21.02.2003 г. от С. окръжен съд по гр. д. № 126/2002 г., с което е оставено в сила Решение № 205 от 24.10.2001 г. по гр. д. № 55/2001 г. по описа на Д. районен съд.

Идеята тук, е че по отношение на съсобственици давност тече, ама не съвсем Т.е. 50/50, ако прочетете внимателно горното решение.
Успех.