titi67 написа:...... При създалата се ситуация, аз попадам в ролята на ответник и е възможно да ми присъдят съответната част от съдебните разноски. Как да избегна това? Мога ли да се превърна от ответник по делото в ищец?
Решение № 586 от 7.III.1964 г. по гр. д. № 2817/63 г., I г. о.Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.
чл. 64 ГПК (отм.)
По делбените производства страните си дължат разноски съобразно разпоредбите на чл. 64 ГПК пропорционално на дяловете им.
----------------------------
Неправилно е разбирането на същите съдилища, че по делбените производства разноски не следва да се присъждат. Безспорно е, че тези производства се отличават от обикновените искови производства, които се имат предвид по начало разпоредбите на чл. 64 и сл. ГПК. Въпреки особеността им обаче не може да се възприеме за правилно заетото в атакуваните съдебни актове становище, че страната, която е направила разноските, следва да си ги понесе. Съгласно чл. 34 ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба. Това е негово законно право, на което останалите съделители не могат да се противят. Ако искат да избягнат разноските за съдебната делба, биха могли да се съгласят на доброволна делба.
Щом те не са се съгласили и се е достигнало до сезиране на съда, ще следва да поемат и част от разноските, направени от ищеца по казаната необходимост, съответни на дела им, както и ищецът следва да поеме част от техните такива, рапределени на същата база и на същото основание. Особеността на делбените производства, която следва да намери отражение и при присъждането на разноските по тях, е в това, че всеки съделител се явява в делото съобразно дела си като страна против всички останали съделители и при прилагането на разпоредбите на чл. 64 и сл. ГПК присъждането следва да стане на тази база, като размерът винаги се съобрази и със съотношението на дяловете на тези страни. Ако се възприеме за правилно становището на съдилищата по гореспоменатите дела, ще се достигне до положението, щото един в делбеното производство ще плаща разноските било за експертизи, било за събиране на гласни доказателства, а друг ще черпи облагите от тези разноски. Нито законодателят е постановил такова разпределение на тежестите по тези производства, нито пък справедливостта допуска такова разбиране и приложение на разпоредбите на чл. 64 и сл. ГПК . Особено неоправдано се явява такова едно становище за спора при втората фаза на делбеното производство, когато се разрешават сметните отношения между съделителите. Ако тези сметни отношения бяха предварително уредени в отделен процес, никой не ще спори, че разпоредбите на чл. 64 и сл. ГПК ще намерят приложение на общо основание. Щом е така, то на никакво законно основание не може да се прави различие в тази насока само заради това, че спорът за доходи, за наеми и пр. не е бил разгледан отделно, а е бил поставен за разрешаване в делбения процес.
Всеки съделител, който не отрича допустимоста на СД, има в нея двуяко качество - на ищец за своето право на делба и на ответик - относно правото на делба на другите съделители. Живко Сталев, БГПП, Пето изд., стр. 546