forum.lex.bg

имам указания от районен съдия да впиша искова молба по дело за делба.
Случва ми се за пръв път а съм водил доста дела.
Чудя се дали да я впиша и да си спестя излишни нерви или просто да изчакам да видя как ще ми прекратят делото и на какво основание.
ако някой знае ще съм доволен да ми изясни защо трябва да се вписват Им по дела за делби?

чл.114 ЗС "в" ..... вписват се исковите молби, по които решението би подлежало на вписване......

остава въпросът защо досега по нито една делба не ми се е случвало сигурно другите съдии четат други закони?
:shock:

и не вписват искоми молби!

открих защо:
РЕШЕНИЕ № 1945 ОТ 14.08.1965 Г. ПО ГР. Д. № 1234/65 Г. НА I Г. О.

ИСКОВИТЕ МОЛБИ ЗА ДЕЛБА НА СЪНАСЛЕДСТВЕН ИЛИ СЪСОБСТВЕН ИМОТ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 114, Б. „В" ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 112, Б. „З" ЗС.
мерси за мнението добре че не се доверявам на първото мнение.

Исковите молби, с които се иска делба на недвижими имоти подлежат на вписване, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 114 б. ''в'' и чл. 112 б. ''з'' и б. ''а'' от Закона за собствеността. Предвид редакцията им след влизане в сила на ЗИДЗС /ДВ бр. 34/2000 год/, следва, че същите установяват правилото, че на вписване подлежат и исковите молби с които се предявяват конститутивни искове, касаещи недвижим имот, решението по които би могло да внесе промяна във вещноправният статут на имота, каквито са исковете за делба.
С постановяване на определение № 524 от 19.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1714/2008 г., І-во г. о. на ВКС на РБ, е налице нова константна съдебна практика, с която съдилищата следва да се съобразяват, а именно, че исковите молби за делба на недвижими имоти, подлежат на вписване съгласно разпоредбите на чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС (ДВ, бр. 34/2000 г.).
На подлежащите на вписване искови молби по чл. 114 от ЗС не се дава ход на делото, докато не бъдат вписани.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 169 ОТ 13.04.2009 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 36/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Стойчо Пейчев
Снежанка Николова
Изслуша докладваното от председателя (съдията) Стойчо Пейчев ч. пр. гражданско дело № 36/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 280, ал. 1 и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. К, пълномощник на С. А. В. от гр. П., срещу определение № 434 от 22.12.2008 г. по в. ч. гр. дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд, първи състав, с което е оставено в сила определението от 02.10.2008 г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписването на искова молба за делба на земеделски земи. Поддържа се, че исковите молби за делба подлежат на вписване на основание чл. 114, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" от Закона за собствеността, тъй като чл. 76 ЗН, чл. 33 ЗС и чл. 121 ГПК (отм.) не осигуряват ефикасна защита на правата на сънаследниците в случай, че при висящ процес за делба, без да е вписана исковата молба, сънаследник извърши разпореждане със сънаследствения имот. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд се сочи противоречива практика на съдилищата по въпроса: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти с позоваване на разпореждания на Софийския районен съд за вписване на искови молби за делба с вх. № 2* от 06.10.2004 г. и 2252 от 01.02.2002 г. с копия от вписаните в С. по вписванията при същия съд искови молби.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима, тъй като е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно: подлежат ли на вписване исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти?
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Определението на окръжния съд и потвърденото с него определение на съдията по вписванията са постановени в нарушение на чл. 114, ал. 1, б. "в" във връзка с чл. 112, б. "з" във връзка с б. "а" от Закона за собствеността и чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" във връзка с б. "а" от П. за вписванията.
По силата на допълнението на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 01.01.2001 г./ разпоредбата на чл. 112 ЗС придоби нова редакция, като в б. "а" беше предвидено вписване и на всички актове, с които се признават вещни права върху недвижими имоти. В същия смисъл беше допълнен и чл. 4, б. "а" от П. за вписванията /ДВ, бр. 5 от 16.01.2001 г., също в сила от 01.01.2001 г./. На това основание и с оглед разпоредбата на чл. 112, б. "з" ЗС, следва да се приеме, че на вписване подлежат и съдебните решения по исковете за собственост, тъй като с тях със сила на пресъдено нещо се признава или отрича съществуването на това вещно право и в този смисъл заместват актовете по чл. 112, б. "а" ЗС. В същото време, доколкото съгласно чл. 11, б. "в" във връзка с чл. 4, б. "з" и "а" ПВ на вписване подлежат исковите молби за постановяване на решения, заместващи актовете, с които се признават вещни права върху недвижими имоти, на вписване следва да подлежат и исковите молби за собственост.
Влязлото в сила решение, с което се допуска съдебна делба, макар и да подготвя следващата нейна фаза /по извършване на делбата/, не е междинен, несамостоятелен акт, а изпълнява самостоятелна правозащитна функция, състояща се в силата на пресъдено нещо, с което установява правото на делба. Силата на пресъдено нещо на решението, допускащо съдебна делба, придава на производството, завършено с него, самостоятелен характер и подчертава двуфазния характер на съдебната делба. Ако делбеното производство бъде прекратено във втората фаза, поради оттегляне на иска или невъзобновяване, когато е било спряно по взаимно съгласие, производството за допускане на делбата, заедно със завършващото го решение запазват своята сила и не могат да бъдат обезсилени. Те не могат да бъдат обезсилени и въз основа на съдебна спогодба, сключена във втората фаза на делбата. Съгласно т. 9 от П. № 2 от 29.09.1977 г. по гр. дело № 1/1977 г. на Пленума на Върховния съд, ако с решение за допускане на делбата се признава наличие на съсобственост между страните, без диспозитивът да съдържа установителна част в този смисъл, а преди влизане или след влизане на такова решение в сила бъде постановено друго, също влязло в сила решение между същите страни, с което само един от съделителите е признат за изключителен собственик на допуснатата до делба вещ, между двете влезли в сила решения съществува противоречие, което е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Безспорно е, че в делбеното производство не се осъществява само потестативното право на един съсобственик за ликвидиране на съсобствеността, но преди всичко се установява наличието на съсобственост. С решението за допускане на делбата се установява принадлежността на правото на собственост върху определен обект, както и обема на притежаваните от страните права в общността, т.е. с това решение се признават вещни права, както е при решенията по петиторните искове за защита на собствеността или на други вещни права. Ето защо, допълненията на чл. 112, б. "а" ЗС /Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г./ и на чл. 4, б. "а" ПВ /ДВ, бр. 5 от 16.01.2001 г./, които влязоха в сила на 01.01.2001 г., обхващат не само исковите молби за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, но и исковите молби за делба на недвижими имоти.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е възприел застъпеното в определението от 02.10.2008 г. разбиране, че делбата няма прехвърлителен ефект, а конститутивното й действие се изразява в ликвидирането на съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. Според становище в доктрината, съществува фикция, според която с акта при делбата съсобствеността се обявява за несъществуваща и че всеки съделител още от самото начало е бил личен собственик на това, което му е отредено с договора за делба или с разделителния протокол. С т. 8, б. "б" от П. № 7 от 28.11.1973 г. по гр. дело № 6/1973 г. на Пленума на Върховния съд, обаче се прие, че относно вещите, предмет на делбата, самата спогодба /а това се отнася и за договора за доброволна делба и за разделителния протокол/ има вещно прехвърлително действие, нещо което е очевидно когато се предвижда парично уравнение или единствената вещ се предоставя на един съделител, който изплаща в пари цялата идеална част на другите съделители. В тези случаи, както и при разделителния протокол по чл. 347 и чл. 352 ГПК, при решението по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК и при разпределението по реда на чл. 353 ГПК, актовете, с които се извършва делбата представляват сделки за прехвърляне на вещни права.

В обобщение, спецификата на двуфазното исково производство за съдебна делба и законодателната промяна на чл. 112, б. "а" ЗС и чл. 4, б. "а" ПВ, в сила от 01.01.2001 г. съставляват основание за да се приеме, че исковите молби за делба на съсобствени недвижими имоти подлежат на вписване.

Определението на съдията по вписванията съдържа и констатация, че на депозираната за вписване искова молба няма обозначение на входящ регистрационен номер и дата на завеждане в районния съд, по които окръжният съд не е взел отношение, а и не би могло да се приеме, че неспазването на това изискване /при условие, че е предвидено от ПВ/ води директно до отказ да се извърши вписването.
В заключение, обжалваното определение и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията следва да бъдат отменени и делото се върне на съдията по вписванията, за вписване на исковата молба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 434 от 22.12.2008 г. по в. ч. гр. дело № 826/2008 г. на Пернишкия окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 02.10.2008 г. на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано вписване на искова молба за делба на недвижим имот, подадена от адв. К, като пълномощник на С. А. В. от гр. П.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд за вписване на исковата молба.

pitasht написа:остава въпросът защо досега по нито една делба не ми се е случвало сигурно другите съдии четат други закони?

и не вписват искоми молби!

открих защо:
РЕШЕНИЕ № 1945 ОТ 14.08.1965 Г. ПО ГР. Д. № 1234/65 Г. НА I Г. О.

ИСКОВИТЕ МОЛБИ ЗА ДЕЛБА НА СЪНАСЛЕДСТВЕН ИЛИ СЪСОБСТВЕН ИМОТ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ВПИСВАНЕ СЪГЛАСНО ЧЛ. 114, Б. „В" ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 112, Б. „З" ЗС.
мерси за мнението добре че не се доверявам на първото мнение.

Изборът си е изцяло твой..... ама решения от преди 45г. ..... :lol:

можеш и тук да хвърлиш един поглед....... http://inscribe.free.bg

Наистина до постановяването на определение № 524 от 19.11.2008 г. по ч. гр. д. № 1714/2008 г., І-во г. о. на ВКС на РБ, практиката на Върховния съд от 60-те години на миналия век беше константна - че тези искови молби не подлежат на вписване.
С постановяване на цитираното по-горе определение на ВКС на РБ, е налице нова константна съдебна практика, с която съдилищата следва да се съобразяват, а именно, че исковите молби за делба на недвижими имоти, подлежат на вписване съгласно разпоредбите на чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС (ДВ, бр. 34/2000 г.).

OПРЕДЕЛЕНИЕ № 524 ОТ 19.11.2008 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1714/2008 Г., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Галина Михайлова
Ваня Атанасова
Изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч. гр. д. № 1714/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Т. Г. срещу определение № 74 от 02.04.2008 г. по ч. гр. д. № 69/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 781/2007 г. по описа на Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Към частната жалба е приложено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл. 276 ГПК ответниците по частната жалба Е. Т. И., К. Т. Д., К. Д. Д., Р. Д. Д., М. Г. Д., Г. П. П., Й. Г. С. и Т. Г. П. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право на жалба и съответства на изискванията на чл. 260 – чл. 263, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ надлежното упражняване правото на иск - подлежат ли на вписване искови молби за делба на недвижим имот и приложима ли е за тези искови молби разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗС, съобразно която на подлежащите на вписване искови молби не се дава ход до вписването им. Произнасянето по този въпрос би имало значение за точното прилагане на закона - чл. 114 ЗС и чл. 11 ПВ, тъй като цитираните разпоредби съдържат обобщаващи формулировки и не посочват правната квалификация на всички искове, подлежащи на вписване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното определение състав на Силистренския окръжен съд е оставил в сила определение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 781/2007 г. по описа на Силистренския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.), поради неизпълнение в срок на указанията, дадени с разпореждане от 11.01.2008 г., за вписване на исковата молба за делба на недвижими имоти. В мотивите към определението окръжният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. чл. 114 и чл. 112 ЗС /ДВ, бр. 34/2000 г./, на вписване подлежат всички искови молби, с които се предявяват искове за собственост, както и исковете за делба на недвижими имоти.
Този извод на въззивния съд е правилен, съобразен с разпоредбите на чл. чл. 114, б. "в" и чл. 112, б. "з" и б. "а" ЗС. Предвид редакцията им след влизане в сила на ЗИДЗС /ДВ, бр. 34/2000 г./, следва да се приеме, че същите установяват правилото, че на вписване подлежат както исковите молби, с които се предявяват установителни или осъдителни искове за собственост /искове с правни основания чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), решенията по които биха разрешили със сила на пресъдено нещо спор, относно принадлежността на правото на собственост, така и исковите молби, с които се предявяват конститутивни искове, касаещи недвижим имот, решението по които би могло да внесе промяна във вещноправния статут на имота, каквито са исковете за делба по чл. 34 ЗС, респ. чл. 69 ЗН, искът по чл. 33, ал. 2 ЗС. На подлежащите на вписване по чл. 114 ЗС искови молби не се дава ход, докато не бъдат вписани. В този смисъл, указанията за вписване на исковата молба, дадени в разпореждането по чл. 100, ал. 1 ГПК (отм.), са законосъобразни и неизпълнението им има за последица приложението на чл. 100, ал. 2 и ал. 3 ГПК (отм.).
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 от 02.04.2008 г. по ч. гр. д. № 69/2008 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

Благодаря на далите мнение. Вписах ИМ, какво да се прави.
Аз продължавам да смятам, че старото решение на ВКс е по-мъдро от новото и имам аргументи но за това друг път.

Нищо мъдро няма в това да не се вписва исковата молба по иск за делба, където решението може да внесе значителна промяна в правото на собственост върху имота и неговите титуляри.
За щастие вписването на исковите молби и за делба, и по чл.108 ЗС, е вече задължителна съдебна практика и при неизпълнение на указания на съда за това иск.молба следва да се върне:

Тълкувателно решение
№ 3/2009 г.
гр.София, 19 юли 2010 год.

1. Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б.”в” във вр. с чл. 112 б.”з” ЗС , не е изискване за редовност и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./ , а разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.

2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт , с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.

3. При действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК , неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба , е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК .

Ето какво е казано и в мотивите: "По силата на допълнението към ЗС / ДВ. бр. 34/ 25. 04. 2000 година, в сила от 1.01.2001 година /, в който смисъл е и изменението на чл. 4 б.”а” от Правилник за вписванията / ПВп /, с новата редакция на чл.112 б.”а”ЗС законодателят приема, че се вписват „ всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права ”. Функционалното тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС налага извод , че за исковите молби , с които се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено вещно право – чл. 124 ал.1 ГПК , чл. 108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат вписани".
След като се вписва исковата молба по чл.108 ЗС, с решението по която също може да се признава право на собственост, няма логика да не се вписва исковата молба за делба, след като решението в І фаза се ползва със СПН относно правото на собственост на съделителите.

благодаря на всички отговорили ми. Вписах я какво да правя но мисля че старото становище на ВКС е по-правно издържано, имам и доводи но друг път.

Тълкувателно решение
№ 3/2009 г.
гр.София, 19 юли 2010 год.

чух че това било начин да съберат пари, не знам но звучи логично.

Ако след всичко постнато вие застъпвате твърдо становището, което сте изложил в последният си пост... жалко.
ДТ е последното, което се цели. Ако ли изобщо е цел!

forum.lex.bg

делба и вписване на искова молба

делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба

Re: делба и вписване на искова молба