начало

Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна Тълкувателно решение: И чиновниците в МВР имат право на пари за храна

Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот marmot » 26 Сеп 2011, 10:09

Здравейте, въпросът ми е продиктуван от прочетено от мен становище, че за да има етажна собственост в един двор трябва да е налице една единствена самостоятелна сграда. Има ли такава норма или правен принцип наистина?
В частност моят случай е следният:
Вследствие на съдебно споразумение при развод двама бивши съпрузи си разделят двор от 470кв.м. на две равни идеални части. В двора, обаче, има две постройки: 3-етажна жил. сграда със ЗП 98кв.м и самостоятелна стопанска постройка от 30кв.м. От първата С1 получава 1 етаж, С2 получава два етажа и цялата маза (избен етаж). Стопанската постройка остава изцяло за С1. Претенции за уравняване на дяловете страните нямат, така че видимо и като оценен дял за С2 остава по-голямата част от застроеното.
При това възниква ли режим на ЕС в двора? Ако да, той обхваща само жил.сграда ведно със застроената от нея площ или целия двор? Няма ли да е така възникналата ЕС в противоречие с чл.40 (1) ЗС – за разпределение на общите части?
Последна промяна marmot на 26 Сеп 2011, 11:06, променена общо 1 път
marmot
Младши потребител
 
Мнения: 46
Регистриран на: 14 Сеп 2011, 10:37

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след направена дел

Мнениеот Melly » 26 Сеп 2011, 10:18

Нищо ново...
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след направена дел

Мнениеот marmot » 26 Сеп 2011, 11:00

Почти нищо… Казусът е същият като в темата за самостоятелните вещи и дяловете, но въпросът е друг, затова го отделих тук.
В онази тема всичко се „въртеше” около въпроса за ЕС, която вие очевидно негласно приемахте за налична – въпреки противоречието с делбата и принципа на ЕС за наличие на една единствена сграда, както и въпреки противоречието на делбата с чл.40 (1) от ЗС.
marmot
Младши потребител
 
Мнения: 46
Регистриран на: 14 Сеп 2011, 10:37

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот shelley » 26 Сеп 2011, 11:49

Малко практика:
Решение № 30 от 13.I.1976 г. по гр. д. № 2270/75 г., I г. о.


Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1976 г., С., Наука и изкуство, 1977 г.

чл. 38,
чл. 40 ЗС,
чл. 288, ал. 2 ГПК

Дворното място при допускане делба и възлагане на жилищата или на части от жилище на различни съделители, при което възниква етажна собственост, става обща част и следва да се определя пропорционално с оглед стойността на жилищата или части от жилище към момента на възлагането.

----------------------------
Недвижимият имот, предмет на делбата, по своя характер е наследствен. При допускане делбата на същия е създадена етажна собственост, тъй като двете жилища са били възложени на двама от съделителите. От това следва, че общите части, включително и от съсобственото дворно място, е трябвало да се определят пропорционално с оглед стойността на двете жилища към момента на възлагането. Именно това не е направено от съдилищата.
shelley
Младши потребител
 
Мнения: 44
Регистриран на: 30 Май 2011, 12:10

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот marmot » 26 Сеп 2011, 12:11

Благодаря, shelly, ще прочета решението! Излиза, че е допустимо съществуването на ЕС в двор с две или повече самостоятелни сгради.
Имайки предвид и другата тема, за която споменах, май ще заключа, че има ли въобще различни собственици на различни самост. обекти в една сграда, има и режим на ЕС - не само за нея, но и за целия двор.
Какво става, обаче, ако има ЕС и във втората сграда в същия двор вероятно е отделен въпрос? Тогава сигурно всички собственици на обекти, във всички сгради "ще сложат на масата" своите обекти и пропорционално на тях ще си разделят общия двор?
А пък, ако има цяла сграда само на един собственик (който не е собственик на земята), изглежда, че той няма да има дял от двора, а само ще го ползва за достъп до сградата.
Разбира се, може и да не съм прав в тези си изводи.
marmot
Младши потребител
 
Мнения: 46
Регистриран на: 14 Сеп 2011, 10:37

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот Melly » 26 Сеп 2011, 12:17

Има светлинка в "тунела ти". Започваш да схващаш. :P
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот Standbay » 26 Сеп 2011, 12:24

Melly написа:Има светлинка в "тунела ти". Започваш да схващаш. :P

1+
Дай ми фактите, за да ти дам правото!
Аватар
Standbay
Потребител
 
Мнения: 568
Регистриран на: 27 Авг 2008, 21:46

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот error » 26 Сеп 2011, 12:41

Препоръчвам внимателния прочит на ППВС № 2/1982 год.
В него е разгледан въпроса за т.нар. "хоризонтална ЕС", както и недопустимостта на делбата на дворно място, имащо статута на обща част.
Аватар
error
Потребител
 
Мнения: 458
Регистриран на: 20 Окт 2004, 16:01

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот karanedeff » 26 Сеп 2011, 12:51

По някои въпроси на съдебната делба.

Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1.

чл. 29, ал. 1 ,
чл. 31, ал. 3 ,
чл. 58 ,
чл. 61, ал. 4 ЗТСУ ,
чл. 34, ал. 1 ,
чл. 38, ал. 3 ЗС ,
чл. 288, ал. 2 ГПК

1. Не може да се допусне делба: а) на съсобствен незастроен дворищнорегулационен парцел, образуван по регулация по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ и предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако до допускане на делбата вече е издадено разрешение за застрояването му (чл. 61, ал. 4 ЗТСУ)*(4); б) на съсобствен незастроен парцел при равни дялове на съсобствениците, който е предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако в него могат да се построят жилища, съответно вилни жилища, за всеки от съсобствениците (чл. 58, ал. 1 и 2 ЗТСУ)*(4); в) на съсобствен парцел, в който по реда на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ (или чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ) е изградена постройка от съсобственик; г) на съсобствен парцел, образуван по регулация по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (или § 49 и 50 ППЗПИНМ ), предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, в който има заварени от регулацията жилищни или други сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които според чл. 31, ал. 3 ЗТСУ (или § 52 ППЗПИНМ ) са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела; д) на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на парцела; е) на парцели, в които е изградена етажна собственост. Недопустимостта на делба на общия парцел с оглед на посочените разпоредби не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в съсобствения парцел, без да засяга собствеността на неделимия парцел. 2. а) Разпоредбите на ЗСГ , ограничаващи придобиването на втори недвижим имот, не са пречка за придобиване на втори недвижим имот или права върху недвижим имот от същия вид по реда на чл. 291 ГПК (чрез жребий) или по реда на чл. 292 ГПК (чрез разпределение от съда)*(5). б) На лицата, посочени в чл. 2 ЗСГ, може да се постави в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК неподеляемото жилище и когато притежават самостоятелно жилище, което не задоволява нуждите им, или самостоятелен жилищен парцел, право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище. На същите лица, ако притежават самостоятелна вила, вилен парцел, гараж, право на строеж на гараж, ателие, право на строеж на ателие, магазинно помещение, право на строеж на магазинно помещение, работилница, право на работилница, не може по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК да се постави в дял друг имот от същия вид*(5). в) Гражданин и членовете на семейството, които не притежават самостоятелен недвижим имот, който задоволява нуждите на семейството, могат да придобият по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК имот от същия вид. Придобиването не се допуска, ако съсобственият недвижим имот превишава законно допустимите размери и може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни парцели, право на строеж, надстрояване или пристрояване, така че да бъдат задоволени нуждите на семейството от имот от този вид. г) Ако не са налице законните изисквания, допускащи притежаването на двата имота, първоначално притежаваният недвижим имот трябва да бъде прехвърлен. Срокът за прехвърлянето в случаите, посочени в б. "а" и "в", е 2-годишен, а в случая, посочен в б. "б" - шестмесечен, и започва да тече от деня на придобиването на втория имот*(5). д) При възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на вила като жилище, която по местонахождение, вид и устройство е годна за задоволяване на жилищни нужди на съделителите (т. 6, ал. 2 и на постановление № 4 от 1964 г.), кандидатите трябва да подадат пред съда писмена декларация, че придобиват вилата за жилище. В диспозитива на решението на съда да се отрази, че вилата се възлага за жилище, а на народния съвет, в който се водят книгите за притежаваните от гражданите недвижими имоти, да се съобщи за какво е възложен имотът с предписание да се направи съответно вписване. В този случай приобретателят на имота не може да изменява предназначението му*(5). 3. Съдържанието на понятието семейство, свързано с преценките на нуждите на конкуриращите за поставяне в дял по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на недвижим имот или вещно право върху недвижим имот, се определя с чл. 50, ал. 1 ЗСГ. В семейството се включват и лицата, които са прехвърлили на някои от съпрузите или на ненавършило пълнолетие тяхно дете жилището си по договор срещу задължение за гледане и издръжка. 4. Обръща внимание на съдилищата, че приетото с решение № 3 от 23.III.1972 г. по гр. д. № 1/72 г. на Пленума на ВС е загубило сила. За случаите като този, разгледан с това решение, важат разясненията, дадени от Пленума на ВС с т. 8 на постановление № 7/73 г. 5. Отменява т. 3 на постановление № 4/64 г.

------------------------

Значителен дял от разглежданите от съдилищата граждански дела са за съдебна делба. Тези дела се отличават със сложност и по тях възникват редица въпроси по тълкуването и прилагането на закона. След измененията на Гражданския процесуален кодекс през 1961 г. Върховният съд е отделял значително внимание на въпросите, които възникват по производството за съдебна делба. Пленумът на Върховния съд е издал тълкувателни постановления, а от Общото събрание на гражданската колегия са издадени тълкувателни решения по спорни и противоречиво разрешавани въпроси по приложението на закона при съдебната делба.

Съдилищата се съобразяват с дадените разяснения. След настъпилите законодателни промени със ЗСГ*(1) и ЗТСУ някои от дадените разяснения запазват своята тълкувателна сила, а други са загубили вече сила. Възникват и други въпроси, които не се решават еднакво и правилно.

За отстраняване на допусканите нарушения и неправилности при прилагането на закона и за да се внесе еднаквост по прилагането му, се налага Пленумът на Върховния съд да даде допълнителни разяснения по някои въпроси на съдебната делба.

1. Относно недопустимостта на делба на някои имоти

а) С чл. 61, ал. 4 ЗТСУ*(2) е уреден въпросът за делбата на съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ. Според чл. 61, ал. 4 ЗТСУ съсобствени (общи) парцели, образувани от съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти, от съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти могат да бъдат предмет на делба, освен ако до допускането на делбата вече е издадено разрешение за застрояването ми. Разпоредбата се отнася за незастроени дворищнорегулационни парцели, предназначени за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване. След издаване на разрешението за строеж се разкрива възможност всеки от съсобствениците да получи съгласно чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отделна жилищна сграда, отделно жилище, отделна вила или отделно вилно жилище. Парцелът е придобил предназначение за застрояване от съсобствениците. Това му предназначение прави недопустима делбата му (чл. 34, ал. 1 ЗС)*(3).

б) Член 58, ал. 1 и 2 ЗТСУ урежда друг случай на недопустимост на делба на съсобствен парцел. Според тези разпоредби не може чрез делба да бъде прекратена съсобствеността на празен парцел при равни части на съсобствениците, който е предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, ако може така да се застрои, че всеки от съсобствениците да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, съответно вилна сграда или отделно вилно жилище. Всеки от съсобствениците въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела може да получи разрешение за строеж без съгласие на останалите съсобственици. Правото на делба на такива парцели трябва да се смята изключено, понеже от предназначението на парцела следва неделимостта му (чл. 34, ал. 1 ЗС)*(4).

в) Според чл. 61, ал. 4 ЗТСУ образувани по регулация общи парцели (застроени и незастроени) могат да бъдат предмет на делба, освен ако до допускане на делбата вече е издадено разрешение за застрояването им. Текстът има предвид разрешение за застрояване по чл. 58, ал. 1 ЗТСУ. При незастроен парцел е достатъчно да е издадено разрешение за застрояване до допускане на делбата, за да се изключи правото да се иска делба. Очевидно е, че ако на един от съсобствениците на такъв парцел е дадено разрешение за застрояване и той осъществи строежа, парцелът не може да се дели. Щом само даденото разрешение за строеж изключва правото на делба, още повече това право ще е изключено, когато въз основа на разрешението строежът е осъществен.

Сходен с посочения по-горе случай е този, за който се отнасят разясненията по т. 3, б. "г" на постановление № 4/64 г. Според действащата уредба по време на приемане на това постановление (чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ), за да се даде на един от съсобствениците разрешение за строеж, се е изисквало надлежните планове за застрояване на парцела да предвиждат отделно жилище или отделна жилищна сграда за всеки от съсобствениците, съответно на дела им от собствеността. Уредбата се е отнасяла за парцели, предназначени за жилищно застрояване, и не е изисквала частите на съсобствениците да са равни. В случай, когато по реда на чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ (отм.) в съсобствен парцел е изградена постройка, недопустима е делбата на този парцел.

Осъществяването на дадено разрешение за строеж по реда чл. 58, ал. 1 ЗТСУ (или чл. 55 ЗПИНМ и § 200 ППЗПИНМ ), дори само от един от съсобствениците му, изключва възможността да се допусне делба на парцела, тъй като той е придобил предназначение да бъде застроен от всичките негови съсобственици. Делбата на такъв парцел е несъвместима с предназначението му (чл. 34, ал. 1 ЗС).

г) Съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (или § 49 и 50 ППЗПИНМ ), предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, който е застроен с две или повече жилищни и други сгради, които могат да бъдат обект на собственост, заварени от регулацията, и които сгради са изключени според чл. 31, ал. 3 ЗТСУ (или § 52 ППЗПИНМ ) от съсобствеността, не може да бъде предмет на делба. По силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Не е допустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС и делбата на общи части. Заварените жилищни и други сгради във всеки от имотите, от които е образуван общият парцел, може да не покриват напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план. И в този случай делбата на парцела е недопустима. Съсобственикът, който не притежава сграда съобразно с предвижданията за застрояване на парцела, може съгласно чл. 58, ал. 1 ЗТСУ да получи разрешение и да построи такава в съгласие с кварталнозастроителния план.

д) По съображенията, посочени в предходната б. "г", недопустима е делбата и на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела. Имат се предвид парцели, съсобствеността върху които е възникнала не по регулация.

е) Недопустима е делба на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни собственици (когато е образувана етажна собственост). Съображенията за недопустимостта на делбата са посочени в б. "г" на настоящото постановление.

Недопустимостта на делба на общ парцел с оглед на посочените по-горе съображения не изключва възможността да бъде извършена делба между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел. Може също така да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.

2. За възможността да се придобие втори имот при делбата.

а) В съдебната практика правилно се приема, че разпоредбите на ЗСГ*(1), ограничаващи придобиването на втори недвижим имот, не са пречки за придобиване на втори недвижим имот или права върху недвижим имот от същия вид по реда на чл. 291 ГПК (чрез жребий) или по реда на чл. 292 ГПК (чрез разпределение от съда). И в този случай се касае до придобиване на недвижим имот по наследство. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСГ*(1), макар и едно семейство да притежава недвижим имот в размерите, определени от този закон, член на същото семейство може да придобива друг имот от същия вид по наследство. Придобиването на недвижим имот по реда на чл. 291 и 292 ГПК е придобиване по наследство.

б) По делата за делба противоречия възникват по приложението на чл. 288, ал. 2 ГПК. Законът за собствеността на гражданите*(5) по същество измени съдържанието на тази разпоредба. Може да се възлага по този ред не само жилище, а всякакъв недвижим имот, включително и право на строеж, на надстрояване или пристрояване. От значение е какви недвижими имоти и вещни права върху такива имоти притежава не само съпругът на съделителя, както е по чл. 288, ал. 2 ГПК, а и членовете на семейството му. Съгласно чл. 22 ЗСГ и чл. 50 ППЗСГ*(1) при делба на неподеляем недвижим имот или право на строеж, на надстрояване или пристрояване съдът не постановява да бъдат изнесени на публична продан, а ги поставя по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК в дял на някой от съделителите, който е направил искане за това, ако той и членовете на семейството му не притежават друг имот от същия вид. В чл. 50 ППЗСГ е посочено, че се прилага и разпоредбата на чл. 39 от същия, който препраща към чл. 4, ал. 1 и 3 ЗСГ. С чл. 39, ал. 1 ППЗСГ е предвидена възможност за изкупуване от съсобственик на дяловете на останалите съсобственици от съсобствен имот или от вещно право по чл. 15 ЗСГ, ако той и членовете на семейството му не притежават друг имот от същия вид. Според чл. 10, ал. 3 ЗСГ гражданин, който притежава жилищен имот, незадоволяващ нуждите на семейството му, може да купи жилище или да придобие право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище, като има задължението да прехвърли притежаваното жилище в шестмесечен срок от придобиването.

От посочените разпоредби следва, че когато член на едно семейство притежава самостоятелно жилище, което не задоволява нуждите на семейството, самостоятелен жилищен парцел, право на строеж, на надстрояване или пристрояване на жилище, на същото лице може по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК да се постави в дял второ самостоятелно жилище. Това следва от съображението, че чл. 50 ППЗСГ препраща към чл. 39 от същия и чл. 4, ал. 1 и 3 ЗСГ. Разпоредбите, към които препраща, уреждат максимално допустимия размер на застроената площ на жилищата, която може да се притежава и придобива от лицата, посочени в чл. 2 ЗСГ. Ако обаче съделителят и членовете на семейството му притежават самостоятелна вила, вилен парцел, гараж, право на строеж на гараж, ателие, право на строеж на ателие, магазинно помещение, право на строеж на магазинно помещение, работилница, право на строеж на работилница, то на тях по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК не може да се постави в дял друг имот или вещно право от същия вид*(5).

в) Граждани и членове на семейството му, които не притежават самостоятелен недвижим имот, който задоволява нуждите на семейството, могат да придобиват по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК имот от същия вид. Придобиването не се допуска, ако притежаваният, съсобственият недвижим имот превишава законно допустимите размери и може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни помещения, право на строеж, надстрояване или пристрояване, така че да бъдат задоволени нуждите на семейството от недвижим имот от този вид (чл. 20, ал. 3 ППЗСГ).

г) Ако не са налице законни изисквания, допускащи притежаването на двата имота, единият от тях е в повече и трябва да бъде прехвърлен. При придобиване по реда, посочен в б. "а" и "в", прехвърлянето трябва да се извърши в двегодишен срок от придобиването на втория имот. При придобиване по реда, посочен в б. "б", прехвърлянето по реда на чл. 10, ал. 3 ЗСГ трябва да се извърши в шестмесечен срок от придобиването на втория имот. Трябва да бъде прехвърлен в посочените срокове първоначално притежаваният недвижим имот*(5).

д) С т. 6, ал. 3 на постановление № 4/64 г. се разясни, че за жилищни постройки се считат и вилите, когато по местонахождение, по вид и устройство са годни за задоволяване на жилищните нужди на съделителите им; че те могат да бъдат възлагани по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК.

Според чл. 22 ЗСГ и чл. 50 ППЗСГ при делба по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК може да се възлага и вила, която ще задоволява здравни нужди, а не жилищни.

При възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК на вила като жилище, която по местонахождение, вид и устройство е годна да задоволява жилищни нужди (т. 6, ал. 2 на постановление № 4/64 г.), следва да се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗСГ. Кандидатите, за да получат вила за задоволяване на жилищни нужди, трябва да подадат пред съда, който извършва делбата, писмена декларация, че придобиват вилата за жилище. В диспозитива на решението на съда, с което вилата се възлага, това обстоятелство трябва да се отрази. Решението на съда трябва да се съобщи на народния съвет, за да впише в съответните книги за притежаваните от гражданите недвижими имоти, водени от съвета, че лицето е придобило имота за жилище. В този случай приобретателят на имота не може да изменява предназначението му*(5).

3. За понятието семейство, свързано с преценките на нуждите от жилище за конкуриращите съделители.

След влизане в сила на ЗСГ в съдебната практика възниква противоречие при определяне на съдържанието на понятието семейство, свързано с преценките на нуждите от жилище или друг недвижим имот на конкуриращите съделители. Според едното разбиране семейството се състои от съпрузите, децата им и другите техни близки, с които живеят заедно и имат едно домакинство. Другото разбиране е в смисъл ,че понятието семейство е определено с чл. 50, ал. 1 ЗСГ. Пленумът на Върховния съд намира за правилно второто становище.

Известно е, че различните нормативни актове - ЗТСУ, ЗЖСК, ЗСГ, ППЗНО, различно определят съдържанието на понятието семейство. Разпоредбата на чл. 288 ГПК не го определя. Като се има предвид, че съдържанието на понятието семейство се определя във връзка с придобиването на недвижим имот, налага се да се види как то е определено при подобни случаи в различните закони. Понятието семейство, определено с § 3 ППЗНО, не е свързано с придобиването на жилище, а само във връзка с настаняването в жилище и не би могло да се има предвид. В § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖСК е определено, че в семейството по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак. По същия начин е определено понятието семейство в чл. 191 ЗТСУ. Понятието се определя все във връзка с придобиването на жилище. И тъй като поставянето на недвижим имот по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК в дял на някой от съделителите е особен ред за придобиване на идеални части от недвижим имот, налага се изводът, че при преценката за възлагане на недвижим имот по този ред съдържанието на понятието семейство следва да се определи по чл. 50, ал. 1 ЗСГ.

В семейството се включват освен съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, и лицата, които са прехвърлили на някой от тях жилището си по договор срещу задължение за гледане и издръжка.

Когато за едно жилище са кандидати за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК повече от един съделител, ако с някой от тях живеят в едно жилище и образуват едно домакинство техни пълнолетни низходящи, техни възходящи и други близки родственици, при еднакви други обстоятелства това обстоятелство се взема предвид при определяне на жилищната нужда на конкуриращите се за жилището съделители.

4. Други въпроси

С решение № 3 от 23.III.1972 г. по гр. д. № 1/72 г. Пленумът на Върховния съд е взел становище по законосъобразността на спогодба, с която жилищна сграда с две жилища, по едно на първи и втори етаж, и непълноценен сутеренен етаж в съсобственост на пет лица е разделена така, че на двама от съсобствениците е дадено по едно жилище, а в полза на третия е учредено право на ползване върху сутеренния етаж. Прието е, че тази спогодба заобикаля закона, както и че вещното право на ползване на сутеренния етаж не е валидно учредено, тъй като не е спазена предвидената в закона форма за действителност. Решението бе прието, преди да се отмени т. 2, б. "и" на постановление № 16/63 г. и преди да се приеме т. 8 на постановление № 7/73 г. Затова следва да се разясни, че приетото с решение № 3 от 1972 г. от Пленума на Върховния съд е загубило сила. Съдилищата да спазват указанията, дадени с т. 8 на постановление № 7/73 г.

------------

*(1) Касае се за гл. I и II ЗСГ, отменени със Закона за изменение и допълнение на ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.)

*(2) Отм. ал. 4 (ДВ, бр. 45/84 г.)

*(3) С раздел I т. 4 от постановление № 1/89 г. е обявена за загубила сила

*(4) Изразът "при равни дялове на съсобствениците" е заличен с р. III, т. 2 от постановление № 1/89 г., Пленум на ВС

*(5) Разрешението е дадено въз основа на отменените със Закона за изменение и допълнение на ЗСГ (ДВ, бр. 21/90 г.) разпоредби
http://inscribe.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
Аватар
karanedeff
Активен потребител
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 30 Ное 2002, 17:20

Re: Има ли ЕС в двор с две самост. сгради след делба?

Мнениеот marmot » 27 Сеп 2011, 13:13

Благодаря за положителните оценки! Ще се постарая да ги разваля възможно най-скоро :) :wink:
Г-н Каранедев, благодаря Ви за документалната поддръжка, действително нямам достъп до такава, а с търсене по интернет само по заглавие или номер на решение не всичко се намира лесно, какъвто например е случаят с решението по-горе от shelley.
От постановлението, което ни предоставихте и конкретно т.1.”д” в него, мисля, че разбирам, че, за да отворя тази тема с така формулиран въпрос съм бил подведен от недоизказани или недоразбрани от някого правни принципи от сорта на „за да има ЕС трябва да има само една сграда”. По-конкретно този ППВС казва в т.1.”е”, че ЕС има тогава когато има сграда, чиито обекти принадлежат на различни собственици, но няма ограничение в броя на тези сгради!
Що се касае до делбата на двора в моя случай, тя според мен е допустима спрямо т.1.”д” и другите от това ПВС, тъй като голямата сграда остава така да се каже съсобствена (въпреки, че обектите в нея реално са поделени), а „изключена от съсобственост” остава само другата постройка. Отделен е въпросът при това, за несъответствието в пропорциите и съответно противоречието с чл.40 (1) ЗС между делбата на двора и тази на жил.сграда.
marmot
Младши потребител
 
Мнения: 46
Регистриран на: 14 Сеп 2011, 10:37


Назад към Съсобственост и делба


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 8 госта


cron