14 дневен срок за доброволно изпълнение

[chadel]

Здравейте, колеги,

намирате ли Вие законово основание, ЧСИтата да чакат изтичането на 14 дневния срок "за доброволно изпълнение" преди да преведат парите на взискателя, ако длъжникът вече доброволно ги е превел? Какво ще чакат? Да ги преведе втори път, може би

Дори да са постъпили от запор, пак няма основание според мен да се задържат парите, защото производството не е спряно, а и длъжникът надали би платил втори път едно и също задължение.

[neutralen]

Какво всъщност питаш

[bliznaci1986]

По подадения въпрос считам следното:
Изискването за даване на доброволен срок за погасяване на задължението е по чл. 428 ГПК.
Логично би било, при постъпване на сума по наложен запор, изпратен ведно с ПДИ, да бъде задържана при съдебния изпълнител до изтичане на дадения срок. Още повече, че съществуват съдебни актове, в които е прието, че извършването на превод на постъпилата сума по запорно съобщение към взискателя е законосъобразно след изтичане на 14 дневния срок за доброволно изплащане.
При хипотеза, при която длъжникът в дадения срок е погасил вземането считам, че възниква задължението на основание чл. 433, ал. 2 ГПК за кредитора /взискателят/ да поиска от съдебния изпълнител да прекрати делото, тъй като то става безпредметно, за кредитора-взискател не съществува правен интерес да ползва изпълнение, поради погасяване на вземането. Считам също, че направените до този момент разходи следва да останат за сметка на взискателя /макар, че може да се поспори , с оглед на това, че все пак длъжникът с ненавременното си плащане на задължението по делото, е дал повод и е причината за завеждане на изпълнителното дело, респ. направата на разходи по него/. Тогава възниква задължението за съдебния изпълнител да върне получената по запора сума на длъжника.
Също така съществува възможността самият длъжник по изпълнителното дело, в случай на погасяване на задължението в рамките на дадения му срок, да иска прекратяване на изпълнителното дело - чл. 433, ал. 1 ГПК, като отново считам, че разноскитеследва да са за сметка на кредитора /взискателя. Това също води да задължението, съдия изпълнителя да преведе сумата на длъжника.
Ето защо моето мнение по въпроса, относно правото на съдебния изпълнител да задържи постъпила сума по наложен запор, по време на дадения по чл. 428 ГПК срок за доброволно плащане, е положителен, т.е съдебния изпълнител има право да задържи получената сума, до момента на изтичане на срока по чл. 428 ГПК, след което в зависимост от погасяването или не погасяването на задължението, той следва да преведе получената сума на взискателя или съответно на длъжника . Т.е Задължението на съдебния изпълнител да преведе получената сума на взискателя , възниква при изпълнение на две хипотези - изтичане на срок по чл. 428 ГПК и не погасяването на задължението в този срок от страна на длъжника. Ако след изтичането на срока, се установи, че длъжника е погасил вземането, получената сума се връща на длъжника. Ако съдебния изпълнител задържи сумата след този срок той изпада в неправомерно и незаконосъобразно задържане на тази сума, поради отпадане на основанието за задържането й.
Моля и за коментар по подаденото от мен мнение, тъй като ми е любопитно дали правилно разсъждавам.
Благодаря!

[wolfson57]

Ако длъжникът е платил лично в срока за доброволно изпълнение, може да подаде молба до ЧСИ за приключване на делото поради пълно доброволно плащане. И тогава частният съдебен изпълнител има право да разпределя сумата към взискателя - по този начин не се начисляват и допълнително лихви върху главницата. С новите изменения в ГПК от октомври 2017 год. изпълнителното дело се приключва с разпореждане (което подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок) или, ако всички страни подадат молби за приключване.
Ако сумата постъпи по сметката на ЧСИ от изпълнителен запор - това не е доброволно плащане (без подадена молба от длъжника) и съответно не може да се разпределя преди изтичането на 14-дневния срок, тъй като длъжникът има право да възрази срещу разноските (в седемдневен срок) или да обжалва самото вземане (в 14-дневен срок). Друг е въпросът, че съществува и задължението на ЧСИ да уведоми НАП и да чака 30 дни за отговор, тъй като държавата е с предимство при плащане на задължението. Но има съдебна практика, че НАП е латентен взискател и ако първоначалният взискател подаде молба за прекратяване на делото, то ЧСИ е длъжен да го прекрати.
По отношение на таксите и разноските - няма значение кога е платен дългът. След като е платен СЛЕД образуване на изпълнителното дело, то всички такси и разноски (стига да са съразмерни и правомерни) са за сметка на длъжника.