Изпълнителна сила на конститутивните решения

[kalahan2008]

Ползват ли се с изпълнителна сила конститутивните решения?
В частност - решението в делбеното производство?
Според Живко Сталев - не, тъй като с изпълнителна сила се ползват единствено осъдителните решения. При конститутивните решения правната промяна настъпва със самото решение, което дава защита и санкция.
Според ВКС - да:

Определение № 164 от 17.06.2015 г. по гражданско дело № 2367/2015 г. по описа на ВКС, II г.о.:
Влязлото в сила решение по извършване на делбата, с което в дял и изключителна собственост на съделителя се възлага по силата на разпределяне обособен реален дял в натура, е изпълнително основание по см. на чл. 404, т.1, предл. първо ГПК, въз основа на което следва да бъде издаден изпълнителен лист. Макар и постановено в рамките на съдебното производство по реализация на едно потестативно право, съдебното решение по чл. 353 ГПК същото съдържа възникналото притезание на съсобственика, вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по отношение на който е извършена делбата по посочения способ, да получи от другия съсобственик, изцяло владението на вещта. С влизане в сила на решението по извършване на делбата чрез разпределение на дялове по чл. 353 ГПК, настъпва вещно-правният ефект на конститутивния иск, съсобственикът в дял на когото е разпределена вещта от съда, става неин собственик, независимо от изплащане на сумите за уравнение на дяловете, затова и вземането му към другия съсобственик да получи изцяло вещта е изискуемо и подлежи на принудително изпълнение, без да е необходима нова друга съдебна защита.
.......
Конститутивните решения се ползват с най-силен ефект на защита срещу накърнени материални субективни права, давана от съда. Без съмнение с влизане в сила на решението по извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./ респ. чл. 353 ГПК се проявява не само преобразуващия ефект/ в случая вещно правния ефект/, но и правото да се иска от страната, в чиято правна сфера е породен този ефект, изпълнение на настъпилите последици. Без зачитане изпълнителна сила на това конститутивно решение и без да се признае наличие на изискуемо притезание в полза на съделителя, в чиито патримониум е разпределена вещта, правоимащият ще следва да търси, според изразеното становище на въззивния съд , нова форма на правна защита по осъдителен иск, за да е налице ново влязло в сила решение между същите страни, но с осъдителен диспозитив въз основа на който да бъде издаден изпълнителен лист, който извод съдържа вътрешно противоречие-non sens.
Възлагателното решение за разпределение на обектите в натура в делбата има значението и на изпълнителен титул, без да е необходимо да се води нов дело по осъдителен иск за собственост, ако съсобственикът, който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта.

По какъв начин съдебният изпълнител установява, че "съсобственикът, който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта"?
Ако длъжникът заяви изричното си съгласие за доброволен въвод във владение, съдебният изпълнител има ли право да извършва принудителен въвод (като начисли съответните разноски за това)?

[ykovachev]

Здрасти, колега!
Ами аз съм склонен да се съглася със Сталев, включително (извън теоретичните постановки, които ми изглеждат логични и издържани) на базата на това, че наистина не мога да си представя кой, освен съдът, "установява, че съсобственикът, който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта". За да се издаде ИЛ, то той следва да бъде срещу някого. Следователно, това трябва да установи именно съдът, ама в рамките на съдебното дирене, а не по голословно твърдение на съделител, който иска такъв ИЛ, след влизане на решението в сила. Ама това значи да има конкретно и своевременно формулирано искане в процеса, иначе какво - заобикаляме един исков процес. А това искане ако ще е допустимо за съединяване, ще бъде при условията на евентуалност - ако ми присъдите това, искам Пенчо да ми го предаде...
Прекалено творчески подход на ВКС, защото проверката на фактите (излагането им, оспорването им и доказването по твърденията на страните) все някак трябва да стане преди постановяване на решението даже, какво остава да чакаме влизане в сила. Но ако съделителят не е промъцнал по време на процеса за такъв проблем, как ще стане? Хубаво ВКС вика "без да е необходима нова друга съдебна защита" - ами защитата на другия? Но все пак няма как да познавам в детайли делото, по което се е произнесъл ВКС.
На съдебния изпълнител не му е работа да установява текива неща.
Засега толкова, че имам да пиша разни работи. Ако има развитие на дискусията, ще се включа, когато мога.

[ykovachev]

Сетих се за още нещо, въз основа на делба, която води съдружничката ми.
Двама бивши съпрузи делят апартамент и къща. В хода на делото стана ясно, че бившата съпруга държи апартамента, като изгонила бившия в къщата, но от аритметиката излезе, че ако нещата останат така, жената ще следва да плати на бившия си мъж много повече, отколкото ако имотите се поставят в изключителна собственост обратно - на мъжа апартамента, на жената - къщата. И понеже никой не оспори кой какво държи, но жената отказваше упорито да напусне апартамента и до дупка се бореше да го вземе тя, колежката се снабди с ИЛ и въпросната съделителка беше "изчегъртана" с изпълнително дело. А мъжът се опита да й предаде доброволно къщата, но тя не се яви, съответно се каниха там както му е редът и в крайна сметка хората отидоха по определените им имоти.
Но в този процес стана абсолютно ясно кой какъв имот обитава и кой не иска да напуска. Но и тук СИ нищо не преценяваше, а просто въведе във владение собственика на апартамента, защото другият съделител така и не пожела да го предаде.

[Melly]

Ползват ли се с изпълнителна сила конститутивните решения?
В частност - решението в делбеното производство?
Според Живко Сталев - не, тъй като с изпълнителна сила се ползват единствено осъдителните решения. При конститутивните решения правната промяна настъпва със самото решение, което дава защита и санкция.
Според ВКС - да:

Определение № 164 от 17.06.2015 г. по гражданско дело № 2367/2015 г. по описа на ВКС, II г.о.:
Влязлото в сила решение по извършване на делбата, с което в дял и изключителна собственост на съделителя се възлага по силата на разпределяне обособен реален дял в натура, е изпълнително основание по см. на чл. 404, т.1, предл. първо ГПК, въз основа на което следва да бъде издаден изпълнителен лист. Макар и постановено в рамките на съдебното производство по реализация на едно потестативно право, съдебното решение по чл. 353 ГПК същото съдържа възникналото притезание на съсобственика, вече като индивидуален собственик на предмета на съдебна делба, по отношение на който е извършена делбата по посочения способ, да получи от другия съсобственик, изцяло владението на вещта. С влизане в сила на решението по извършване на делбата чрез разпределение на дялове по чл. 353 ГПК, настъпва вещно-правният ефект на конститутивния иск, съсобственикът в дял на когото е разпределена вещта от съда, става неин собственик, независимо от изплащане на сумите за уравнение на дяловете, затова и вземането му към другия съсобственик да получи изцяло вещта е изискуемо и подлежи на принудително изпълнение, без да е необходима нова друга съдебна защита.
.......
Конститутивните решения се ползват с най-силен ефект на защита срещу накърнени материални субективни права, давана от съда. Без съмнение с влизане в сила на решението по извършване на делбата на основание чл. 292 ГПК / отм./ респ. чл. 353 ГПК се проявява не само преобразуващия ефект/ в случая вещно правния ефект/, но и правото да се иска от страната, в чиято правна сфера е породен този ефект, изпълнение на настъпилите последици. Без зачитане изпълнителна сила на това конститутивно решение и без да се признае наличие на изискуемо притезание в полза на съделителя, в чиито патримониум е разпределена вещта, правоимащият ще следва да търси, според изразеното становище на въззивния съд , нова форма на правна защита по осъдителен иск, за да е налице ново влязло в сила решение между същите страни, но с осъдителен диспозитив въз основа на който да бъде издаден изпълнителен лист, който извод съдържа вътрешно противоречие-non sens.
Възлагателното решение за разпределение на обектите в натура в делбата има значението и на изпълнителен титул, без да е необходимо да се води нов дело по осъдителен иск за собственост, ако съсобственикът, който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта.

Калахан, намирам логика в мотивите на това определение, като в допълнение и за пълнота бих изложила и още един мотив:
Възлагането на индивидуален имот в изключителна собственост на един от съделителите в делото за делба включва трите правомощия на това субективно материално право (класическата триада), едно от които е правото да владее собствената си вещ.

Ако бях задълбочила разсъжденията си точно в този пункт (триадата), може би бих дала в другата тема друго становище, такова като в цитираното от теб определение на ВКС ІІ гр.о. Нищо де, все пак ми бе полезно да надградя познанията си със задължителната съдебна практика по този въпроса за изпълнителната сила на влязлото в сила решение по допускане на делба по отношение на правомощието "владение", щом собственикът е лишен от упражняване на фактическата власт върху вещта си. Занапред.

По какъв начин съдебният изпълнител установява, че "съсобственикът, който не е получил съответния дял задържа неоснователно вещта"?
Ако длъжникът заяви изричното си съгласие за доброволен въвод във владение, съдебният изпълнител има ли право да извършва принудителен въвод (като начисли съответните разноски за това)?

Щом в срока на ПДИ длъжникът е изявил воля за доброволно предаване на владението, предмет на изп.дело, то разноските следва да бъдат ограничени само до тези, за образуване на делото и разноските на ЧСИ до този момент.
Достатъчно доказателство е да е предал ключ от къщата пред ЧСИ-то, за което действие следва да е съставен протокол.
Разноски за адвокатски хонорар не се дължат, тъй като не е извършвал никакви допълнителни разходи за труд. Още повече, че е отказал да приеме владението в срока на ПДИ.
Допълвам:
Отказът на адвоката да приеме владението освобождава длъжника от забава. Така че, предаването на владението (ключа) може да бъде извършено и след срока за доброволно изпълнение.

[kalahan2008]

Благодаря за включването и мненията. За мен тази тема е истинско предизвикателство, тъй като достига до същината на гражданския процес като защита и санкция.
Това, която си спомням от ГПП и Живко Сталев, е следното (неговата тухла е в офиса и в момента не мога да я цитирам):
Има 3 вида грандански искове, съответно и 3 вида решения в гражданския исков процес: установителни, осъдителни и конститутивни.
Чрез осъдителния иск се търси защита и санкция на притезателни права, а чрез конститутивния - на потестативни (преобразуващи).
Разликата между трите вида искове, съответно и решения, е следната:
1. Установителните решения се ползват само със СПН.
2. Осъдителните решения се ползват със СПН+изпълнителна сила.
3. Конститутивните решения се ползват със СПН+конститутивно действие.
Т.е. с изпълнителна сила се ползват само осъдителните решения, но не и конститутивните. Причината за това е, че при тях не е необходимо допълнително съдействие от Държавата, за да се осъществи целената с иска правна промяна, тя настъпва със самото решение. Например с конститутивното решение за развод настъпва прекратяване на брака. Не е необходимо единият съпруг да ходи при съдебен изпълнител, да за му помага да прекрати брака.
За разлика от тях, при осъдителните искове е необходимо допълнително съдействие от държавните органи, в лицето на съдебния изпълнител, за да настъпи целената правна промяна и ищецът да получи исканата правна защита.
Например при ревандикационен иск или владелчески иск - да се осъществи въвод във владение /непарично притезание/.
При паричните притезания - осребряване на имуществото на длъжника.
Т.е. при осъдителните решения е необходимо да се предприемат допълнителни действия, за да се реализира правната защита, заложена в решението, поради което е необходимо съдействието на съдебен изпълнител.
При делото на делба владението върху имотите не се включва в предмета на делото и затова този въпрос не се изследва. Възможно е този съделител, в полза на когото не се е паднал съответният имот, да владее този имот, но е възможно и да не го владее. Може да пречи на собственика, но може и да не пречи. Всеки един от тези въпроси е спорен и поради това може да е предмет само на отделно исково производство /по 108 или 76 ЗС/. Доколкото този въпрос не е бил изследван от съда в исковото производство, съдебният изпълнител също не разполага с възможността да преценява тези факти. С решението по делбата действително се установява право на владение като част от правомощията, включени в правото на собственост, но не се изследва задължението за предаване на владението. Т.е. разкъсва се връзката между право и задължение, която е иманентна като връзката между северния и южния полюс на магнита. От решението не възниква задължение за съделителя, в полза на който не се е паднал този имот, да предава този имот, тъй като този въпрос не е бил включен е предмета на делото.
Съдебният изпълнител пък няма никакви правомощия да установява кой какви задължения има, той само изпълнява. Противното би означавало, че съдебният изпълнител трябва да решава правен спор, което е извън неговите правомощия на изпълнителен орган и е недопустимо.
При решение в делбено производство има нужда от съдействие на съдебен изпълнител само, когато се изнася на публична продан неподеляем имот, тъй като съдът не може да осъществи сам това действие. Но това е друг вид решение в делбеното производство.
Освен това по тази логика установителните решения също би следвало да се ползват с изпълнителна сила. Например установително решение по установителен иск за собственост. Защо да не водим такъв, пък после да извършваме въвод във владение въз основа на него? Нали касае правомощието на владение като част от правото на собственост? Защо изобщо да водим ревандикационни искове, след като съдебният изпълнител може да установява в хода на изпълнителният процес кой владее, кой има право и задължение да владее, изобщо - СИ се превръща в съдия.
Изглежда има две школи на съдебното изпълнение, като едната тълкува правомощията на СИ стриктно, а друата-разширително. Аз съм привърженик на първата, но изглежда не липсват представители и на втората,
Именно затова за мен този въпрос е важен. Мисля, че е време за ново тълкувателно дело на ВКС.

[Melly]

Ще започна от там, откъдето ще се опитам да разгранича предметите на производствата по исковете, касаещи собствеността:
Иск чл.108 ЗС: От римското право, това е искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. Предмет на това дело е нарушеното право на собственост, като при него се търси защита на един от елементите му - владението върху вещта. Основанието на този иск е предаване на владението, като при основателност на иска съдът постановява диспозитив за признаване правото на собственост и осъждане за предаване владението върху вещта - ТР№4/14.03.2016.

Иск по чл.341 и сл.ГПК:
Предмет на делото е прекратяване на съществуваща между страните съсобственост, като при извършване на делбата съдът ВЪЗЛАГА в полза на всяка страна в изключителен дял собствеността в пълен обем (с трите правомощия) върху самостоятелен обект на правото срещу уравняване на дяловете помежду им.
Тук основанието е прекратяване на съсобствеността, поради което производството по този иск систематически е поставено в отделна глава - "Особени искови производства". В това производство би било недопустимо да бъде разгледан съвместно иск по чл.108 ЗС, за да съдържа Решението и осъдителен диспозитив за предаване на владението, тъй като всяка страна е получила в дял собственост в пълен обем откъм правомощия върху конкретен обект.
Т.е., всеки от двата иска има различно основание.

Разбира се, че е възможен случай едната страна да не владее дори и част от имота/те, но този въпрос би следвало да бъде разрешен извънсъдебно, ако ли не - тогава чрез принудително изпълнение, но до толкова, доколкото от действията на взискателя да не прозира злоупотреба с процесуални права (чл.3 ГПК).

[kalahan2008]

В това производство би било недопустимо да бъде разгледан съвместно иск по чл.108 ЗС, за да съдържа Решението и осъдителен диспозитив за предаване на владението, тъй като всяка страна е получила в дял собственост в пълен обем откъм правомощия върху конкретен обект.

Какво пречи този съделител, в чийто дял се е паднал имотът, да води впоследствие иск по 108/76 ЗС, ако смята, че другият съделител неправомерно владее вече възложения му имот?

Разбира се, че е възможен случай едната страна да не владее дори и част от имота/те, но този въпрос би следвало да бъде разрешен извънсъдебно, ако ли не - тогава чрез принудително изпълнение, но до толкова, доколкото от действията на взискателя да не прозира злоупотреба с процесуални права (чл.3 ГПК).

Това противоречи на същината на изпълнителния процес. Не е работа на съдебния изпълнител да преценява кой злоупотребява с процесуални права, той няма право да разрешава правни спорове, именно защото е ИЗПЪЛНИТЕЛ на съдебни решения, още повече, че взискателят "поръчва музиката" и е ясно в полза на кого ще бъде преценката на съдебния изпълнител. Липсват нужните гаранции за безпристрастност на съдебния изпълнител, каквито съществуват /поне на теория/ в триинстанционното съдебно производство. Нека не подминаваме факта, че злоупотребата с процесуални права не е сред изчерпателно изброените основания за обжалване действията на СИ по чл. 435 ГПК, следователно при такава злоупотреба ще се налага "длъжникът" да води искове.
Правото е баланс на интереси. При тази хипотеза балансът на интересите е нарушен в полза на съделителя-"взискател". Само въз основа на голото твърдение, че не може да влезе в имота си, съдебният изпълнител ще образува изп. дело, ще начисли съответните такси и разноски за адвокатски хонорар, а после другият съделител да доказва, че няма сестра. Не съм съгласен, не е редно другият съделител насила да бъде поставян в подобна ситуация, още повече че процесуалният ред за защита е много неясен.
Много по-логично е съделителят, в полза на когото е възложен този имот, ако смята, че другият съделител неправомерно владее имота му, да си води отделен иск за това владение, вместо автоматично другият съделител да бъде натоварван с непосилни разноски, които на всичкото отгоре се начисляват на база оценката в делбеното производство, която може да не е никак малка.
Аз лично виждам тук широко отворена врата за злоупотреби.

[ykovachev]

Колеги, истинско удоволствие е да ви чета.
По повод на споменатия от мен действителен случай бих искал да поразсъждаваме по разнитието на събитията, за да видим кой какво е правил. За съжаление, колежката ми е на почивка и хал хабер си нямам къде по архива й е това дело, за да видим двете инстанции какво са казали на втора фаза и въз основа на какви искания.
Обещавам, като ми попадне съдружничката "под ръка", да проуча в повече детайли нещата и да разкажа какво се е случило. Стига да ви е интересно.

[Melly]

В това производство би било недопустимо да бъде разгледан съвместно иск по чл.108 ЗС, за да съдържа Решението и осъдителен диспозитив за предаване на владението, тъй като всяка страна е получила в дял собственост в пълен обем откъм правомощия върху конкретен обект.

Какво пречи този съделител, в чийто дял се е паднал имотът, да води впоследствие иск по 108/76 ЗС, ако смята, че другият съделител неправомерно владее вече възложения му имот?

Струва ми се, че нов иск по чл.108 ЗС би бил недопустим, тъй като с решението по делбата въпросът за собствеността върху отделните имоти е разрешен със СПН между съделителите. А една от целите на процеса по чл.108 е, с предявяване на иска да бъде прекъсната придобивната давност, какъвто въпрос е изключено тепърва да бъде поставян за разглеждане по отношение на имотите след извършената делба.
Дори и да бъде преценен като допустим, то ИМ изпълнява ролята на покана за предаване на владението, каквато роля изпълнява ПДИ в изпълнителния процес. И щом има заявено от длъжника пред СИ съгласие за доброволно изпълнение по предаване на владението, то производството следва да бъде ограничено само до действията на длъжника да предаде чрез СИ ключ от имота, включен в предмета на изп. дело, БЕЗ да преминава към принудително изпълнение с натоварване с разноски!

В тази връзка оставам на позицията, че СИ не превишава правомощията си да изпълни влязлото в сила съдебно решение по иска за делба, след като от взискателя е поискано съдействие за предаване на владението върху имота.

П.П. Здравей, Ковачев. И на мен е изключително приятно да общуваме като колеги, дори и виртуално, както по тази тема.
Поздрави колегата - стига се е плицикала на ..., където и да е в момента.

[kalahan2008]

Струва ми се, че нов иск по чл.108 ЗС би бил недопустим, тъй като с решението по делбата въпросът за собствеността върху отделните имоти е разрешен със СПН между съделителите.

А владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС допустим ли е?

[Melly]

Струва ми се, че нов иск по чл.108 ЗС би бил недопустим, тъй като с решението по делбата въпросът за собствеността върху отделните имоти е разрешен със СПН между съделителите.

А владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС допустим ли е?

Според мен и тези искове са недопустими в случай на висящо производство по изп. дело за предаване на владението върху един от делбените имота, образувано в изпълнение на Решението по конститутивния иск за делбата им, поради следните съображения:
По време на процеса по делбата е била налице съсобственост. Нито искът по чл.75 по който се търси защита на владение, чието нарушаване е продължило минимум 6 месеца, нито този по чл.76 ЗС (при който се търси отнета чрез насилие или по скрит начин недвижима вещ) са допустими докато не бъде прекратена съсобствеността. Защитата по чл.108 ЗС също е недопустим, тъй като същата се дава с конститутивното решение по делбата.

[kalahan2008]

Нито искът по чл.75 по който се търси защита на владение, чието нарушаване е продължило минимум 6 месеца, нито този по чл.76 ЗС (при който се търси отнета чрез насилие или по скрит начин недвижима вещ) са допустими докато не бъде прекратена съсобствеността.

Да, но в слечая коментираме периода след прекратяване на съсобствеността, след влизане в сила на решението на делбения съд.
Наличието на висящо изпълнително производство няма как да е процесуална пречка за какъвто и да е иск., вкл. и владелчески.

[Melly]

Нито искът по чл.75 по който се търси защита на владение, чието нарушаване е продължило минимум 6 месеца, нито този по чл.76 ЗС (при който се търси отнета чрез насилие или по скрит начин недвижима вещ) са допустими докато не бъде прекратена съсобствеността.

Да, но в слечая коментираме периода след прекратяване на съсобствеността, след влизане в сила на решението на делбения съд.
Наличието на висящо изпълнително производство няма как да е процесуална пречка за какъвто и да е иск., вкл. и владелчески.

Преди няколко постинга написах, че искът да делба е особено производство, и тъй като в конкретния случай единият съделител не е осъществявал фактическа власт върху единия СОС (източен близнак - доколкото си спомням), за да произведе последиците си решението за извършване на делбата чрез възлагане всекиму на реален дял от прекратената съсобственост, то лишеният от правото на владение трябва да покани другия собственик (съделител по делбата) да предаде владението върху вещта (чл.84, ал.2 ЗЗД).

Та, който и иск от двата - по чл.75 или по чл.108 ЗС да предяви другия собственик, то връчването на ИМ ще изпълнява ролята на покана. Това разрешение разгледах в евентуалност, ако исковете по предаване на владението съдът приеме за допустими.
Главното, в случай на прекратяване на съсобствеността с възлагане в полза на всеки съделител, е че с влизане в сила на решението по делбата липсва спор относно собствеността.
И ще се таралянка производството незнайно колко дълго време...., а от там и разноските ще натежат особено чувствително за ответната страна. Съвсем излишно процесуално действие с предявяване на иск.

Същият ефект произвежда връчената от СИ ПДИ, а при изпълнение в срока на поканата, производството ще бъде ограничено с влагане в тежест на "длъжника" разноски по образуването на изп.дело и таксите за СИ до този момент, БЕЗ разноските за предявения размер на адвокатски хонорар.

[kalahan2008]

Същият ефект произвежда връчената от СИ ПДИ, а при изпълнение в срока на поканата, производството ще бъде ограничено с влагане в тежест на "длъжника" разноски по образуването на изп.дело и таксите за СИ до този момент, БЕЗ разноските за предявения размер на адвокатски хонорар.

Не съвсем. За образуване на изпълнителното дело също се дължи адвокатски хонорар - чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения: 200 лв. Отделно и такси за образуване на изп. дело, които с разните справки също могат да набъбнат до 200 лв. И ето ти 400 лв. такси и разноски от нищото, без дори да е доказано, че си неизправната страна.
Ако беше просто нотариална покана за предаване на владението - ок, съгласен съм. Но ако директно е образувано изп. дело, си има и такси и разноски.
За мен въпросът е по-скоро принципен: до къде се разпростират обективните предели на диспозитива на съдебното решение, респ. на изпълнителния лист. Ако в решението/изп. лист не пише "Осъжда....да предаде владението на .....", следва ли това решение да се тълкува разширително в смисъл, че то съдържа имплицитно /неявно заявено/ задължение за предаване на владението? Според мен не, тъй като подобен подход противоречи на принципа на правната сигурност и на легитимните правни очаквания. Това налага стриктно тълкуване на волята на съда, тъй като в противен случай се оказва, че решението създава нов правен спор, вместо да разреши стария. Такава е същината на правораздавателната функция на съда, поради което същата не следва да се заобикаля чрез разширително тълкуване на волята на съда.

[Melly]

Същият ефект произвежда връчената от СИ ПДИ, а при изпълнение в срока на поканата, производството ще бъде ограничено с влагане в тежест на "длъжника" разноски по образуването на изп.дело и таксите за СИ до този момент, БЕЗ разноските за предявения размер на адвокатски хонорар.

Не съвсем. За образуване на изпълнителното дело също се дължи адвокатски хонорар - чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения: 200 лв. Отделно и такси за образуване на изп. дело, които с разните справки също могат да набъбнат до 200 лв. И ето ти 400 лв. такси и разноски от нищото, без дори да е доказано, че си неизправната страна.
Ако беше просто нотариална покана за предаване на владението - ок, съгласен съм, Но ако директно е образувано изп. дело, си има и такси и разноски.
За мен въпросът е по-скоро принципен: до къде се разпростират обективните предели на диспозитива на съдебното решение, респ. на изпълнителния лист. Ако в решението/изп. лист не пише "Осъжда....да предаде владението на .....", следва ли това решение да се тълкува разширително в смисъл, че то съдържа имплицитно /неявно заявено/ задължение за предаване на владението? Според мен не, тъй като подобен подход противоречи на принципа на правната сигурност и на легитимните правни очаквания. Това налага стриктно тълкуване на волята на съда, тъй като в противен случай се оказва, че решението създава нов правен спор, вместо да разреши стария. Такава е същината на правораздавателната функция на съда, поради което същата не следва да се заобикаля чрез разширително тълкуване на волята на съда.

Калахан,

Съгласна съм, че поставеният от теб въпрос е принципен и при даденото от мен различно на твоето тълкуване на правомощията на СИ да изпълни влязло в сила решение по делба без да има в него изричен осъдителен диспозитив за предаването й, но лично аз не съм привърженик на стриктното прилагане на "буквата" на закона, а се опитвам да разбера вложеният в разпоредбата смисъл.
В конкретния случай СИ трябва да изпълни конститутивното решение за делба, което иманентно включва - предаването на вещта на този, който няма фактическа власт върху нея (владението).
Това, че сме на различно мнение не означава, че ти не си прав, както и че аз не съм права.
Някой ден може и да станем свидетели на съдебна практика на ВКС по този специфичен въпрос.

Успешна седмица!

[kalahan2008]

Melly, по принцип аз също съм привърженик на по-гъвкавото тълкуване, но също и на еднаквото третиране. Доколкото някои съдилища тълкуват закона по-скоро стриктно, а други-разширително, според мен следва да има еднакъв подход в различните ситуации, за да не се създава впечатление за несправедливост и правна несигурност. Трябва да има известна предсказуемост за крайния изход от правния спор. Затова в такива случаи стриктното тълкуване е по-честно, според мен. В такива казуси няма абсолютна истина, може да се разсъждава и в двете посоки, в зависимост от принципите, които се отстояват.
Лек ден.

[Melly]

Melly, по принцип аз също съм привърженик на по-гъвкавото тълкуване, но също и на еднаквото третиране. Доколкото някои съдилища тълкуват закона по-скоро стриктно, а други-разширително, според мен следва да има еднакъв подход в различните ситуации, за да не се създава впечатление за несправедливост и правна несигурност. Трябва да има известна предсказуемост за крайния изход от правния спор. Затова в такива случаи стриктното тълкуване е по-честно, според мен. В такива казуси няма абсолютна истина, може да се разсъждава и в двете посоки, в зависимост от принципите, които се отстояват.
Лек ден.

Калахан,
Съгласна съм с теб,
Но връщайки се към конкретната хипотеза ми се иска да припомня написаното от мен, че след влизане в сила на решението за делба е трябвало да бъде отправена покана за предаване на вещта (чл.84, ал.2 ЗЗД), за да бъдат проявени последиците от съдебния спор по делбата. Такава явно липсва, а и няма данни да е отправяна извънсъдебно. Пропускът е изцяло за сметка на единият съделител.
Следователно, следващата правна възможност е търсене на съдействие от СИ, което разбира се води на задължението на "длъжника" да обещети взискателя с разноските по изп. дело, които би избегнал, ако бе извършил действието по чл.84, ал.2 ЗЗД.

Успешен ден и за теб!

[ykovachev]

Здравейте, колеги!
Както обещах, докладвам за делото, което споменах. Съдът е издал изпълнитгелен лист със следния текст:
"Районният съд, на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК, като констатира, че еди-кое си решение подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следния
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Еди-кий си, ЕГН както се следва, апартамент № (подробно описание).
Този изпълнителен лист се издаде в полза на Еди-кой си (този, в чийто дял е разпределен апартаментът)"
В листа не пише да се издава "срещу" някое конкретно лице. Липсва и думата "осъжда".
Колежката е подала молба до ЧСИ, като там е посочила лицето, което обитава разпределения в дял имот (другата съделителка).
Съдът е преценил, че щом съделителят иска изпълнителен лист, очевидно не владее имота (а и в хода на конкретното дело това е станало ясно). ЧСИ пък е констатирал, че точно посоченото в молбата за образуване на изпълнително дело лице (съделителката) действително е в имота и е осъществил въвод.
При тези формулировки най-малкото си личи, че това не е класическата изпълнителна сила на осъдителните решения, поне не по формални признаци.
Спомням си и и другата особеност, когато неподеляем имот се изнася на публична продан. Там, дето вика кумът ми и една ЧСИ, която ми беше "патрон" в някогашната държавна съдебно-изпълнителна служба, шестима съделители да искат листове за изнасяне на публична продан, ще ги получат. Е, аз съм вадил само втори поред лист, пак поради общо двама съделители.
Изобщо изглежда, че делбата има такива особености, които не могат да се "натъкмят" нито само към характеуристиките на конститутивните, нито само към тези на осъдителните решения. Но не бих застъпил тезата, че всяко конститутивно решение има и... как да го кажа - елементи на изпълнителна сила.

[kalahan2008]

Здравейте, ykovachev,
Тук въпросът е по-скоро за разноските в изпълнителното дело, а не толкова за вледението, въпросът за владението е само обуславящ въпроса за дължимостта на разноските в изп. производство.
Защото ако другият съделител действително владее имота на взискателя и не иска да го дава, съдебният изпълнител няма да извърши незаконни действия по въвод - може евентуално да се спори дали е налице самоуправство или пък длъжностно престъплнение на СИ, но това е наказателноправен въпрос, който не се наемам да коментирам.
Моят казус, разискван и в друга тема:
viewtopic.php?f=27&t=67496
се състои в това, че адвокатът на "взискателя" претендира за един хонорар, изчислен на базата на оценката на делбения имот, определена в делбеното производство, а съответно и ЧСИ си е начислил/а такса за извършване на въвод, още преди да е извършил/а въвод във владение. Съответно се получава една солидна сума, наложен е запор на банковите сметки и на заплатата на "длъжника", изобщо неприятна история.
Само за пълнота ще уточня, че след като разясних и на адвоката на "взискателя", и на ЧСИ, и след като им пратих няколко покани, вкл. и по имейл, в крайна сметка "взискателят" (те са всъщност трима, представлявани общо от един адвокат) влезе доброволно във владение на имота, оформен е протокол, но доколкото липсва "предаване" на владението, той е оформен като "встъпване" във владение.
ЧСИ се отказа да извършва принудителен въвод във владение.
Вратата на портата за двора от години е отворена, вратата на къщата също, от години в нея се настаняват клошари, скитници и наркомани, но "взискателите" просто нехаят. Сградата е полуразрушена и негодна за обитаване и това ясно е записано в единичната и тройната СТЕ по делбеното дело.
"Длъжникът" е принуден да държи отворена вратата към двора от години, като застрашава и собствения си имот, само за да не бъде обвинен от "взискателите", че им отнема владението на собствения им имот. И то без въпросът за владението изобщо да е бил разглеждан нито в делбеното производство, нито в каквото и да е било друго съдебно производство. Ако нещата бъдат доведени до край, ще се стигне до житейски абсурд - съделителите не са обвързани от срок, в който да образуват изпълнително дело за владение върху възложения им имот, а "длъжникът" може да остане в състояние на правна несигурност неограничено дълго време. Именно до такива ситуации се стига само заради възгледа, че конститутивното решение на делбения съд имало изпълнителна сила.
С решението на съда по делбата дворът остава съсобствен, поделят се само къщите-близнаци, но въпреки това е насрочен въвод във владение и на идеалната част от двора. Адв. хонорар и такса за ЧСИ са начислени и на база стойността на ид. част от двора, която е много по-голяма от стойността на къщата, оставена в дял на "взискателите", тъй като същата е в много лошо състояние.
Оказва се /както и подозирах/, че адвокатът е действал без знанието на своите "клиенти". За мен това е класически пример на злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК. Въпросът за добросъвестното упражняване на процесуални права е една от пресечните точки на правото и морала, а аз виждам напоследък положителна тенденция в съдебните решения все по-често моралната страба да бъде вземана предвид при постановявяване на съдебните решения.
Само ще си позволя да се позова на следните норми:
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, ако разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, разноските трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
Съгласно чл. 96 от ЗЗД когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. В тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

[ykovachev]

Хммм... Сега разбирам повода за тази дискусия. За съжаление, в момента няма как да се включа по-активно (а бих искал), но веднага ми изниква един такъв въпрос: понеже процесът трябва да гарантира баланс на интересите на насрещните страни, като се избягва фаворизирането на едната, дали причината за тези проблеми, които описвате, е основно в - нека да я наречем "особената изпълнителна сила" на делбеното решение, или тук към нея се наслагват различни "злоупотребички" с права, довеждащи ситуацията до нивото на някаква лична вендета между (бивши) съделители.