- Дата и час: 15 Дек 2024, 13:06 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Продажба на идеална част от апартамент
|
|
13 мнения
• Страница 1 от 1
Продажба на идеална част от апартамент
Какъв е законовия срок при покана на другия съсобсвеник да изкупи моята идеална част ? Има ли възможност аз да изплатя неговата идеална част и апартамента да стане изцяло моя собственост ?Неговата част е една шеста. Благодаря за отговорите предварително
- mari55
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 12 Мар 2008, 14:04
този апартамент още ли не го продадохте?
Малко трудно ще намерите нотариус да ви връчи нотариалната покана. Повечето вече отказват да се занимават с това.
Малко трудно ще намерите нотариус да ви връчи нотариалната покана. Повечето вече отказват да се занимават с това.
- barri
- Потребител
- Мнения: 680
- Регистриран на: 19 Юни 2007, 11:42
Моето желание е същото т.е. да го продам бързо ,но при тази съдебна система в България е невъзможно.Някак не е редно хора които не са се грижили за баба и дядо,дори и за баща си повече от 10 години да получат запазена част.Дори да се крият и да не си искат парите от дела само с цел и ти да не получих своя. Те незнаят дори кога е починала баба им и къде е гроба й. ТАКА Е . Бях точна и искренна с Вас, дори това да не ВИ се хараса много .ДОСКОРО [/list]
- mari55
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 12 Мар 2008, 14:04
Искам само да допълня,че те вече получиха и продадоха апартамент от наследсвената къща на името на покойния ми брат , а този апартамент трябваше да остане за мен от отчуждена ни къща,защото това е моя наследсвен дял.Сега ще го дяля с племенниците.ВПРОЧЕМ ТЕ С АПАРТАМЕНТ И ЕДНА ШЕСТА ОТ ТОЗИ , а аз само е пет шести и тях немога да продам.СУПЕР
- mari55
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 12 Мар 2008, 14:04
БЛАГОДАРЯ ЗА ОТГОВОРИТЕ НА ГОТИНИТЕ ОТ ФОРУМА НЕ СЕ СЪРДЯ А ПРАВЯ ОТГОВОР НА ПРЕДИШНИЯ СЛАДУР ИЛИ СЛАДУРАНА
- mari55
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 12 Мар 2008, 14:04
mari55 написа:Моето желание е същото т.е. да го продам бързо ,но при тази съдебна система в България е невъзможно. [/list]
Не невъзможно да продадете бързо идеалните си части от имота. Има фирми, които се занимават с изкупуването на такива чести, с дисконто естествено, и след това водят делата със съсобствениците. Вие трябва да сметнете дали да получите по-малко пари сега или повече /като номинал/ в необозримото бъдеще.
- GGG62
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 26 Сеп 2006, 12:05
Замяната също и разпореждане и не става без съгласието на другите собственици. като не знаете, поне си трайте
- blossom
- Потребител
- Мнения: 202
- Регистриран на: 20 Сеп 2007, 12:24
Ето едно решение по повод разширителното тълкуване на чл.33, ал.2 ЗС за правото на изкупуване и приложението му към други сделки, различни от покупко-продажба:
РЕШЕНИЕ № 514 ОТ 2006 Г. ПО ГР. Д. № 2276/2004 Г., IV Г.О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2006 г.
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ И ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ СЪСОБСТВЕН ИМОТ СРЕЩУ ПОГАСЯВАНЕ НА ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ.
Чл. 33, ал. 2 ЗС
Чл. 65, ал. 2 ЗЗД
Докладчик: съдия Стойчо Пейчев
С първоинстанционното решение районният съд отхвърлил обективно и субективно съединените кумулативно предявени искове на касаторите срещу "Слънчев ден - П." АД, гр. В. и "Корпорация Съединение" АД, гр. П. за унищожаване на договора, сключен с нотариален акт № 120, т. I, нот. дело № 120/26.02.2001 г. на нотариус с рег. № 131 и за допускане ищците (сега касатори) да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС правото на собственост върху имот пл. № 571, съставляващ част от общия по регулация парцел VI-571, 572 от кв. 124 по плана на гр. П., Старинна градска част при условията на договора от 26.02.2001 г. срещу цена в размер на 3541 лева. Районният съд приел, че ищците (сега касатори) не са страни по атакувания от тях договор и съобразно чл. 32 ЗЗД не разполагат с потестативно право да го унищожат. По-нататък, съдът приел, че чл. 33 ЗС намира приложение само спрямо договори за покупко-продажба, но не и по отношение на договори, които по своето естество представляват даване вместо изпълнение. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС бил намерен за неоснователен, защото не бил налице договор за покупко-продажба, а и защото процесният договор бил нищожен поради липса на основание (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), тъй като с него не се индивидуализирало конкретно задължение, за погасяване на което се прехвърля собствеността върху процесния имот.
Въззивният съд оставил решението в сила, като на свой ред приел, че не е налице продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД, а даване вместо изпълнение (погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост) по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, при което императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗС не можела да се тълкува разширително. Приет бил за неправилен извода на първата инстанция, че сделката е нищожна поради липса на основание, тъй като не били налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД. Отделно от това, окръжния съд посочил, че нито една от страните не е правила довод за нищожност на сделката, тъй като ищецът може да иска изкупуване само при действителна сделка, а ответниците, които са страни по нея, явно желаят настъпване на правните й последици.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за частично основателна поради следните съображения:
Правилно окръжният съд е приел и че процесната сделка не е продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД, а се касае за даване вместо плащане за погасяване на паричен дълг от страна на продавача "Стария Пловдив-Гергов" АД, гр. П. към купувача "Корпорация Съединение" АД, гр. П., т.е. даване вместо изпълнение (datio in solutum) по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, както и че цената на сделката не е фигуриращата в нотариалния акт данъчна оценка от 3541 лева.
Незаконосъобразно обаче е разбирането на инстанциите по същество, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не намира приложение по отношение на процесната сделка, защото волята на страните по нея, а и нейната цел не била да се прехвърли недвижим имот срещу парична сума, съставляваща цена, а да се погасят парични задължения чрез прехвърляне на собственост. Вярно е, че в случаите на даване вместо изпълнение, когато длъжникът по едно парично задължение престира вместо дължимата на кредитора парична сума свой недвижим имот, не е налице продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД. Несъмнено е обаче, че е налице възмездно разпореждане със собствен имот, като вместо получаване на продажната цена, длъжникът по едно облигационно правоотношение прихваща паричния си дълг спрямо кредитора, т.е. настъпват не само последиците от изпълнението на паричното задължение, а така също и вещнотранслативните последици от прехвърляне правото на собственост. Тази характеристика на даването вместо изпълнение чрез прехвърляне право на собственост вместо плащане на парично задължение в полза на кредитора, доближава този вид сделки до договора за покупко-продажба и оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в случаите, когато се погасява парично задължение чрез прехвърляне на част от съсобствен недвижим имот. Ако към момента на такава сделка е определен размерът на паричното задължение, за погасяване на което се прехвърля право на собственост върху част от съсобствен недвижим имот, а може да бъде определена и пазарната цена на последния, не съществува основание да се изключи по принцип приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Разпоредбата охранява интересите на съсобствениците на недвижимия имот чрез право на изкупуване по предпочитание от съсобственик, комуто при наличие на материално-правните предпоставки по чл. 33, ал. 2 ЗС може да се признае право да встъпи в правата и задълженията на приобретателя по сделка, съставляваща прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на дължимата от прехвърлителя парична сума. Застъпеното от въззивния съд незаконосъобразно разбиране по приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС е довело и до отхвърляне на тази претенция, без да се извърши преценка доколко са били налице условията за признаване право на изкупуване в полза на ищците (касатори), с което е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Самата аз не споделям приложението на чл.33, ал.2 в конкретния случай. При замяната е още по-спорно, тъй като едва ли съсобствениците могат да предложат същата вещ.
Ако законодателят е имал предвид прилагането на чл.33, ал.2 при всички разпоредителни сделки, а не само при покупко-продажба, би го формулирал именно така.
Освен това дори и при покупко-продажба(която е действителна, ако няма други пороци) правото на изкпуване се погасява в един сравнително кратък срок, който при това тече от момента на сключване на сделката, а не от момента на узнаването и.
РЕШЕНИЕ № 514 ОТ 2006 Г. ПО ГР. Д. № 2276/2004 Г., IV Г.О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 5 от 2006 г.
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 33, АЛ. 2 ЗС НАМИРА ПРИЛОЖЕНИЕ И ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ИДЕАЛНА ЧАСТ ОТ СЪСОБСТВЕН ИМОТ СРЕЩУ ПОГАСЯВАНЕ НА ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ.
Чл. 33, ал. 2 ЗС
Чл. 65, ал. 2 ЗЗД
Докладчик: съдия Стойчо Пейчев
С първоинстанционното решение районният съд отхвърлил обективно и субективно съединените кумулативно предявени искове на касаторите срещу "Слънчев ден - П." АД, гр. В. и "Корпорация Съединение" АД, гр. П. за унищожаване на договора, сключен с нотариален акт № 120, т. I, нот. дело № 120/26.02.2001 г. на нотариус с рег. № 131 и за допускане ищците (сега касатори) да изкупят на основание чл. 33, ал. 2 ЗС правото на собственост върху имот пл. № 571, съставляващ част от общия по регулация парцел VI-571, 572 от кв. 124 по плана на гр. П., Старинна градска част при условията на договора от 26.02.2001 г. срещу цена в размер на 3541 лева. Районният съд приел, че ищците (сега касатори) не са страни по атакувания от тях договор и съобразно чл. 32 ЗЗД не разполагат с потестативно право да го унищожат. По-нататък, съдът приел, че чл. 33 ЗС намира приложение само спрямо договори за покупко-продажба, но не и по отношение на договори, които по своето естество представляват даване вместо изпълнение. Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС бил намерен за неоснователен, защото не бил налице договор за покупко-продажба, а и защото процесният договор бил нищожен поради липса на основание (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), тъй като с него не се индивидуализирало конкретно задължение, за погасяване на което се прехвърля собствеността върху процесния имот.
Въззивният съд оставил решението в сила, като на свой ред приел, че не е налице продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД, а даване вместо изпълнение (погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост) по чл. 65, ал. 2 ЗЗД, при което императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗС не можела да се тълкува разширително. Приет бил за неправилен извода на първата инстанция, че сделката е нищожна поради липса на основание, тъй като не били налице предпоставките по чл. 103 ЗЗД. Отделно от това, окръжния съд посочил, че нито една от страните не е правила довод за нищожност на сделката, тъй като ищецът може да иска изкупуване само при действителна сделка, а ответниците, които са страни по нея, явно желаят настъпване на правните й последици.
Върховният касационен съд, състав на IV г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за частично основателна поради следните съображения:
Правилно окръжният съд е приел и че процесната сделка не е продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД, а се касае за даване вместо плащане за погасяване на паричен дълг от страна на продавача "Стария Пловдив-Гергов" АД, гр. П. към купувача "Корпорация Съединение" АД, гр. П., т.е. даване вместо изпълнение (datio in solutum) по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, както и че цената на сделката не е фигуриращата в нотариалния акт данъчна оценка от 3541 лева.
Незаконосъобразно обаче е разбирането на инстанциите по същество, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не намира приложение по отношение на процесната сделка, защото волята на страните по нея, а и нейната цел не била да се прехвърли недвижим имот срещу парична сума, съставляваща цена, а да се погасят парични задължения чрез прехвърляне на собственост. Вярно е, че в случаите на даване вместо изпълнение, когато длъжникът по едно парично задължение престира вместо дължимата на кредитора парична сума свой недвижим имот, не е налице продажба по смисъла на чл. 183 ЗЗД. Несъмнено е обаче, че е налице възмездно разпореждане със собствен имот, като вместо получаване на продажната цена, длъжникът по едно облигационно правоотношение прихваща паричния си дълг спрямо кредитора, т.е. настъпват не само последиците от изпълнението на паричното задължение, а така също и вещнотранслативните последици от прехвърляне правото на собственост. Тази характеристика на даването вместо изпълнение чрез прехвърляне право на собственост вместо плащане на парично задължение в полза на кредитора, доближава този вид сделки до договора за покупко-продажба и оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в случаите, когато се погасява парично задължение чрез прехвърляне на част от съсобствен недвижим имот. Ако към момента на такава сделка е определен размерът на паричното задължение, за погасяване на което се прехвърля право на собственост върху част от съсобствен недвижим имот, а може да бъде определена и пазарната цена на последния, не съществува основание да се изключи по принцип приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС. Разпоредбата охранява интересите на съсобствениците на недвижимия имот чрез право на изкупуване по предпочитание от съсобственик, комуто при наличие на материално-правните предпоставки по чл. 33, ал. 2 ЗС може да се признае право да встъпи в правата и задълженията на приобретателя по сделка, съставляваща прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на дължимата от прехвърлителя парична сума. Застъпеното от въззивния съд незаконосъобразно разбиране по приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС е довело и до отхвърляне на тази претенция, без да се извърши преценка доколко са били налице условията за признаване право на изкупуване в полза на ищците (касатори), с което е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Самата аз не споделям приложението на чл.33, ал.2 в конкретния случай. При замяната е още по-спорно, тъй като едва ли съсобствениците могат да предложат същата вещ.
Ако законодателят е имал предвид прилагането на чл.33, ал.2 при всички разпоредителни сделки, а не само при покупко-продажба, би го формулирал именно така.
Освен това дори и при покупко-продажба(която е действителна, ако няма други пороци) правото на изкпуване се погасява в един сравнително кратък срок, който при това тече от момента на сключване на сделката, а не от момента на узнаването и.
- rosi_i
- Потребител
- Мнения: 196
- Регистриран на: 01 Окт 2006, 15:19
Имал съм аналогичен случай - разрешил съм го успешно по начина, описан по-горе. Виждам, че във форума има човек със същия случай - споделям с него практиката си. Смятам, че този форум е създаден с цел обменяне на мнения и практики. Самият аз съм задавал този въпрос преди време във форума, но тогава не се намери човек , който да е имал такъв случай. Наложи ми се да похарча доста пари по "не алтруисти" докато стигна до тази възможност. Ако някой наистина се нуждае от съвет по подобен казус, готов съм да му изпратя копие от нотариалния акт и да отива да си изповядва сделката.
- GGG62
- Младши потребител
- Мнения: 15
- Регистриран на: 26 Сеп 2006, 12:05
Може да не сте наясно, но успешното изповядване на сделката, не е прави успешна. Ако някой съсобственик си потърси права в съда, решението ще ви каже кой крив кой прав. Фактът, че при определен нотариус такива сделки минават на гарантира нищо на купувача. Но ако вие сте агенция за недвижими имоти - вземате си комисионната и да не ви пука.
- blossom
- Потребител
- Мнения: 202
- Регистриран на: 20 Сеп 2007, 12:24
13 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта