чл.100 от ЗС

[law_master]

В ЗДС не пише ли че е недопустимо държавата да се отказва от ПС върху ввщи публична държавна собственост. Що се отнася до часната държавна собственост трябва да se поразсъждава.

[ch3oh]

По-скоро интересът ми е към общинската собственост. Ако се прилагаха общите придобивни способи "определени със закон", остава открит въпроса: защо давността е "вмъкната" като придобивен способ за общините със ЗИД ЗОС ДВ бр. 101/2004г.?
Моето становище е, че може да се придобиват права само по позволен от закона начин. И тъй като до това изменение за Общините не е било предвидено правото да придобиват по давност - те не са могли да придобиват собственост по този ред. Противното - обезсмисля изменението на ЗОС. Допълнителен аргумент: ако в чл. 77 ЗС беше пропуснат израза "по давност" - въобще нямаше да обсъждаме този въпрос.
По същият начин стоят нещата и с отказите от ПС. Според Вас: приложима ли е предвидената процедура по чл. 100 ЗС по отношение на общински или държавни вещи?
Така, че смятам да си задържа още "интимната мисъл"...

[red_sky]

Намирам доста стара съдебна практика по въпроса:

Решение № 2425 от 30.ХI.1968 г. по гр. д. № 1808/68 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1968 г., С., Наука и изкуство, 1969 г.
чл. 6,

чл. 99,

чл. 100 ЗС
Държавата не става собственик на недвижимите имоти, от които собствениците са се отказали, ако отказът не е направен в писмена форма с нотариално заверени подписи и надлежно вписан.
----------------------------

Народният съд е уважил иска, а окръжният съд е оставил в сила решението на народния съд. И двете съдилища са приели, че имотът, предмет на спора, е бил собствен на К. и М. А. Б., които са го обявили за продажба по реда на ЗРПВПВННИ, че същият имот е бил възложен за покупка на ответника, обаче преди да се снабди същият с нотариален акт върху този имот, от който момент се прехвърля и собствеността, собствениците са подписали декларации с дата 21.Х..1967 г., че се отказват от него. По силата на този отказ, който предшествува датата на издаването на нотариалния акт - 4.ХII.1967 г., ГНС бил станал вече собственик на същия имот, поради което ответникът не е могъл да придобие собствеността му въз основа на покупко-продажба на 4.ХII.1967 г.

Наистина съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако собственикът се откаже от него. Съгласно чл. 100 ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако същият е направен в писмена форма с нотариално заверени подписи и ако е вписан. Когато отказът е направен по този ред, счита се, че имотите нямат друг собственик, и по силата на чл. 6 ЗС тези имоти стават държавни.

В случая с представените доказателства по делото е било установено, че К. и М. А. Б., които са били собственици на спорния имот, са подписали молби на 21.Х.1967 г., в които декларират, че се отказват от спорния имот. Тези молби нито са с нотариално заверени подписи, нито са вписани. При това положение отказът не може да произведе действие. Собствеността върху недвижимия имот не е преминала в полза на държавата по силата на чл. 6 ЗС, поради което искът необосновано е уважен на това основание.

[narina]

....... има "правно основание, годно да го направи" ... ползвател .......

Светнах от къде ми идва объркването .... благодаря много!

Тогава ми изскача друг въпрос...
С ползвателя всичко си е наред - има си учр.ПП и в един момент собственика се отказва от собствеността си... Ползвателя би следвало да си продължи необезпокоявано ползването на ничията собственост. Също така решава и че ще владее недобросъвестно /като собственик/.
Или - напр. ползвал е вече 10 години, плащал е данъци и т.н. от свое име и след като разбира за отказа от соб-ст, заявява, че от самото начало е установил владение /в/у собствеността/, дори намира свидетели да потвърдят намерението му...

С правата, които има от ПП в добавка с желанието за придобиване на собствеността, има ли изобщо шанс да му бъде отнето владението /освен да кажем при отчуждаване на имота от Общината/?!?

Накратко, проверявам възможности ! макар, че хората не се отказват току-така от собственост...

[inspectora]

... Когато отказът е направен по този ред, счита се, че имотите нямат друг собственик, и по силата на чл. 6 ЗС тези имоти стават държавни.

... който чл.6 отдавна има редакцията: Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г.) Собствеността на държавата и на общините е публична и частна. ... докато по времето на пейстнатото решение е гласял: 6. (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) Държавните стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.

Колега ch3oh,
От 2000г. насам (че ако не и от малко по-отдавна) НС приема и "вмъква" текстове в законите "по поръчка" и "на парче" ... и изобщо без никаква съгласуваност с останалите НА ... колкото и наивно и смешно да звучи за мен обяснението за "вмъкването" на въпросния текст само в единия закон (докато в другия го няма) е, следното:
1.Причината за вмъкването е, че нЕкои "умове" на правната мисъл просто ако едно нещо не го пише 1:1 в закона, то това нещо не съществува (нищо, че е очевАдно, че съществува и може да се изведе от елементарен силогизъм от други текстове) ... заради това е "вмъкнато" това
2.Причината за "НЕвмъкването" на на подобен текст в ЗДС (ето тук идва смешното) е, че са забравили ... защото пък останалата част от администрацията (която и се е налагало да прилага ЗДС) явно не е била като онези "умове" (които са прилагали ЗОС) ... не знам защо ... но пък 2005г. (явно като е станал и там вече хаос) вижте какво става със ЗИД (и какво е било преди ЗИД) .... тогава пък са "забравили" да препишат от ЗОС (който пък е преписан от ЗС) и са решили да проявят малко "икономия" на изписването (в което принципно няма лошо, но ето до какво води понякога ...) ... и така сега да се чудим защо в единия закон пише: "придобити чрез други способи, предвидени в закон", а в другия - "придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон" ... отговорът се нарича ЗАКОНОДАТЕЛНА ТЕХНИКА (оставям сами да прецените в кой/кои от случаите последната е БЕЗОБРАЗНА)...
(знам колко лаишки и смешно звучи ... но за съжаление в момента в БГ е така ... куриоз до куриоз ...)
Относно чл.77 ЗС ... ами ако там беше пропуснат този израз имате предвид, че щеше да е безспорно, че държавата нямаше да може да придобива по давност (в сегашната редакция на ЗДС) ли ? - ако имате предвид това мога да кажа само, че щяхте да сте прав АКО обаче в ЗС бяха пропуснати И чл.79 и чл.80 и т.н.

А на въпросът приложима ли е процедурата по 100 за общински и държавни вещи - 100% приложима (но пак правя уговорката, че съвсем друг е въпросът възможно ли е изобщо да бъде формирана и изявена воля от общината/държавата в този смисъл)

[inspectora]

...Също така решава и че ще владее недобросъвестно /като собственик/. - това би било нормално и съвсем допустимо
Или - напр. ползвал е вече 10 години, плащал е данъци и т.н. от свое име и след като разбира за отказа от соб-ст, заявява, че от самото начало е установил владение /в/у собствеността/, дори намира свидетели да потвърдят намерението му... - ами няма пречка да го направи стига да докаже, че от самото начало е владял, манифестирайки се за собственик (а не за ползвател ) ... но как ще стане това, след като сама казвате, че след като разбира за отказа ... (а не преди това - от самото начало)

С правата, които има от ПП в добавка с желанието за придобиване на собствеността, има ли изобщо шанс да му бъде отнето владението /освен да кажем при отчуждаване на имота от Общината/?!? - май не Ви е "светнало" изобщо защо не почетете има доста литература, а това не е от най-сложните материи (имам предвид относно владението и собствеността на бещи и вещни права върху тях от физически и юридически лица - това последното го добавям, защото очевидно относно другите правни субекти възникват спорове )

[ch3oh]

Колега inspectora,
Що се отнася до цитираната от Вас "законодателна техника" съм напълно съгласен с Вас. Може да звучи още по-лаишки и още по-смешно, но мисля, че текстът на един закон трябва да бъде изключително ясен и точен, та никой да не се чуди "какво е искал да каже авторът". Съзнавам напълно, че позицията, която заемам е изолирана, но мисля - ще се съгласите - не е лишена от аргументи, и то - извлечани от закона.
Относно пропуска в чл. 77 ЗС имах предвид, че ако изразът "по давност" беше пропуснат, този правен институт въобще нямаше да бъде познат на позитивното ни право и респ. никой в България нямаше да има право да придобива по давност. /много показателен в тази насока е мораториумът за ДЧС и ОЧС/.
Що се отнася до чл. 100 ЗС - мисля, че не е приложим. Защо: за всяка от обикновените гражданско правни сделки по прехвърляне на вещни права в ЗДС и ЗОС е дадена специална процедура за извършването и - различна от тази за "обикновената" частна собственост. Някак си не мога да си представя Областен управител или кмет, или пък председател на Общински съвет с нотариално заверена декларация да вписват отказ от право на собственост в Имотният регистър. Може да се дължи на мой пропуск, - но за нито един от тези органи, в съответният закон не е предвидено такова правомощие, а още повече - процедура за осъществяването му.
Като говоря за "процедура" за осъщестяване на права, си мисля, че ДЧС, ОЧС и обикновената ЧС са три различни права - с оглед техният носител /съзнавам, че това мое мнение също е изолирано/. Тази разлика, според мен може да се открои, когато се разгледа въпросът за присъединяване на владение, с оглед съответният animus. Ще възникне ли часна собственост за гражданин ако той владее един имот 1г., а преди него Държавата го е владяла 9г.? Според мен - не. А може ли Община да присъединява владение, с такова осъществявано от Държавата? Също не, защото Държавата може да свои само за себе си, и ако това продължи 10г. върху веща ще възникне право на ДЧС. Същото е положението и с Общината.
Май много се отклоних от темата...

[inspectora]

Съгласен съм, че не е предвидено ПРАВОМОЩИЕ на държавните/общинските органи да отказват ПС, но това не значи, че чл.100 ЗС не е приложим ... По горе се опитах да обясня на няколко пъти защо така считам - сега да го кажа накратко - материалната норма е приложима, но няма "процесуална"-условно казано (т.е. няма реален механизъм, чрез който да се изпълни материалната норма - най-грубо казано) ... и сега пак повтарям - АКО ИМАШЕ КАК да бъде направено волеизявление на държавата/общината за отказ от ПС, то нямаше да има проблеми, но от друга страна това, че реално НЯМА КАК да бъде направено валидно волеизявление за отказ от ПС, съвсем не означава, че 100 е неприложим към държавата/общината - в случая ако мога така да се изразя се получава "мъртва" норма (по отношение на д-ва/о-на) ...

Освен това общият закон е валиден за всичко, което не е изрично уредено в специалния ... и принципно гражданската правосубектност на държавата не е ограничена, но поради специфичния начин на реализирането и на практика се ограничава (но не и по дефиниция) ...

[ch3oh]

Напълно разбирам смисъла на тезата и съм съгласен с аргументите Ви. Позволих си да изкажа различно мнение по въпроса. Все пак - истината се раждала в спора...
Що се отнася до "мъртвите норми" - не съм им привърженик. Какъв е смисъла да притежавате някакво "право", което не можете да осществите? И в този ред на мисли: ще притежавате ли това "право"?
А що се отнася до правосубектността на държавата - тя е универсална. Напротив - другите правни субекти притежават правоспособност и дееспособност дотолкова - доколкото им позволява това държавата.

[inspectora]

Що се отнася до "мъртвите норми" - не съм им привърженик. Какъв е смисъла да притежавате някакво "право", което не можете да осществите? И в този ред на мисли: ще притежавате ли това "право"?

Ами не съм съгласен - в случая се получава нещо като "правоспособност" и "дееспособност" ... има правоспособност за отказ - няма дееспособност (условно казано естествено)

[ch3oh]

Колега inspectora,
ето и едни много силен "жокер" в полза на вашата теза - чл. 111 ал. 3 ЗС. Края на тази норма, според мен оставя място за спор по въпросите за отказите от ПС и присъедияване на владение...ще се съглася обаче с Вас, че възможностите са чисто теоретически.

[ch3oh]

И на мен, но до там може да се стигне ако чл. 111 ал. 3 вр. чл. 100 ЗС бъдат прилагани изключително крайно. Все пак имаме чл.2 ал. 2 КРБ.
До тук считам, че разбрахме, че ако един гражданин се откаже от ПС, тя ще премине към съответната Община. А какво ще се получи, ако един Общински съвет гласува отказ от общинска собственост? Теоретически - има право на това. Към кого ще премине собствеността?

[ch3oh]

Интересно...чл. 2 ал. 2 КРБ, не е ли "предвиденото друго" по смисъла на чл. 111 ал. 3 ЗС, че Държавата и Общината да нямат право да се отказват от ПС?

[helene]

Колеги, няма ли да се включи някой юрист, който работи в община, за да каже как се решава на практика този въпрос. Аз лично съм заверявала отказ по чл. 100, но не знам какво става след това.

[ch3oh]

И на мен ще ми бъде интересна практиката по въпроса, но все пак:
Чл. 4. Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност.