Как да спася жилището си?

[portokal]

Е, питам аз ако не е уговорено задължение (погасителен план с вноски)по договора за кредит за приятеля на delo_1981, то какво ще търси тя с този иск, какво е платила по договора за банков кредит в повече от него.

Уговорено е задължение - нали за банката той е "съдлъжник". Сега, не знам за погасителен план, и изобщо банковата терминология и практика не ми е в детайли позната. Но според мен след като двамата са солидарни длъжници към банката (без оглед кой главен, кой поръчител, кой...), вътрешните им отношения зависят от дяловете в собствеността, която е придобита с полученото от банката. Нищо, че за отношенията им с банката тези вътр. отн-я нямат значение.
Ако не се лъжа, в учебника на Кожухаров имаше точно подобен пример на нашия за илюстрация на това, че в зависимост от най-различните вътрешни отношения, може платилият поръчител да няма въобще иск към главния длъжник. Може да се лъжа, но май имаше.

[portokal]

Въпросът може би по-скоро е в това, че следва да е установено в отношенията между двамата съдлъжници каква е частта на всеки един от тях в общоно задължение.

Да. Но то може да не е установено с изрична, конкретна, формална уговорка между тях, а да следва от нещо. Според мен следва от придобитата собственост. Съответно при квоти 1/4 и 3/4 и задължението се разпределя така според мен.

[sogio]

За мен възниква и въпросът доколкото банковият кредит е договор, при това двустранен, при който кредитополучателят има право да получи опредеделена сума пари и задължения да я върне с лихвите, то на какво основание ще се приравни едно лице на съдлъжник, което не е получило нищо. Защото пък приятелят на delo_1981 винаги може да каже, че банката не е изпълнила задължението си да му предостави част от сумата по кредита. Освен пък ако кредитополучателите не са солидарни кредитори на банката по задължението й за предоставяне на договорената сума.
Иначе другото си е чиста форма на обезпечение на чужд дълг.

[portokal]

Според мен няма значение кой какво формално получава от банката, т.е. нямат значение отношенията им с кредитора - това са все "външните" отношения. Вътрешните ще зависят от това, как двамата са "разпределили" помежду си "резултата".

[sogio]

Това е така, но точното определяне на качеството на приятеля като обикновен солидарен длъжник или като лице дало обезпечение, ще има значение от една страна за отговорността му към банката, а от друга - за иска, който delo_1981 ще предяви спрямо него. Ако само е дал обезпечение (за мен не стана ясно какво точно е то- дали само с ипотеката - реално или и лично), то няма основание да си търси платените за неговата част от апартамента пари на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД. Ако обаче е обикновен съдлъжник, с който солидарността е възникнала по силата на изрична уговорка, то тогава искът й ще е именно по чл.127, ал.2 от ЗЗД.

[REVOLUTION]

При солидарността 2 или повече длъжници дължат една престация и кредитора й може да я иска от всеки длъжник изцяло , но изпълнението на един освобождава и останалите съдлъжници.

Да, така е. Аз неправилно съм се изразила. Въпросът може би по-скоро е в това, че следва да е установено в отношенията между двамата съдлъжници каква е частта на всеки един от тях в общото задължение. Тази презумпция по чл.127, ал.1 от ЗЗД може би в случая точно отговаря на отношенията между страните, но какво би станало ако беше придобит имота при квоти 1/4 на 3/4 ид.ч.

Ами възможни са всякакви усложнения.Много често излиза дори , че единия е платил дълга , а парите са били изцяло за другия съдлъжник и той ги е използвал.В такъв случай , презумпцията трябва да се обори.

[svettoslav]

Така е.И аз не погледнах 101 ЗЗД първоначално и си го представих набързо като "нещо като поръчетиел","някакво обезпечение" Нямаме поръчителство,а възникване на солидарност,вследствие на всъпването в дълг,което води до приложението на 127 ЗЗД.

[svettoslav]

Относно ипотеката-според обстоятелствата вероятно е учредена върху общия им имот заради "общия им дълг".Общ е сякаш,тъй като не намирам разлика при този случай сравним с онзи,при който заем се отпуска общо на дв лица,да речем съпрузи,които "отговарят солидарно".
П.П.Какво означава "общ" всъщност?-дължат и двамата един-единствен дълг,а не разделно,където всъщност имаме две задължения.

[delo_1981]

Здравейте,
благодаря на всички за отговорите и насоките за размисъл.
Моля само за последен съвет- тъй като въпреки разговорите ефект няма, явно ще подам иск за съдебна делба, като при това се чудя дали фактът, че жилището е взето с ипотечен кредит и фактически не е изплатено още, има значение за съда при подялбата- би трябвало да има според мен. Отново се извинявам да елементарните вероятно за Вас въпроси, но се чудя за следното: логиката на съда вероятно би била следната- след експертиза за пазарната стойност на жилището се приспада дължимата по една- втора от кредита от всеки и остатъкът следва да се заплати на притежателя на едната втора, или бъркам? Никъде в кредитния договор не е упоменато, че следва аз да плащам една втора от кредита, той респективно- също една втора, но ми се струва повече ясно, че след като сме съдлъжници и кредитът се отпуска единствено и само за покупка на въпросното жилище, всеки купува своята една втора идеална част именно с една втора от отпуснатите от банката пари. Също така се чудя дали в стойността на жилището ще се включат подобренията- ремонтни работи, мебели, техника- същите са заплатени изцяло от мен, като само за техниката имам документи- за ремонтните работи и мебелите давах парите на ръка на майсторите- без писмени договори.
С пожелание да не изпадате в такива ситуации, благодаря отново и чакам отговорите Ви.

[razli4na]

При съдебна делба, като гледам фактите, единственото законосъобразно решение, което може да постанови съда, е изнасяне гарсониерата на публична продан.

Нали знаете, че движимите вещи- мебели, техника, не са неразделна част от апартамента, следователно, са ваша лична собственост.