Благодаря Поли ,че ми намери темата , аз не можах толкова съм луднала с това пътуване на дъщеря ми ,ето определението по допустимост.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 25.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№885 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 27 от 05.03.09г. по гр.д. № 1134/08г. на Великотърновския окръжен съд е обезсилено решението от 08.10.2008г. по гр.д. №709/07г. на С. районен съд в частта, с която е бил уважен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на две от процесните ниви, а за други две – отхвърлен и в тази част производството по делото е прекратено като недопустимо. Решението на районния съд е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен евентуалният иск по чл.97, ал.1 от ГПК - че ищцата е собственик по давност на две от нивите - нива от 4 дка в местността “Б” и нива от 46,731 дка в местността “П”.
В. съд е приел, че процесните ниви не са били заявени за възстановяване пред ОСЗГ на името на С. Н. К. , на негово име няма висящо административно производство за възстановяване на собствеността, такова производство не може да бъде образувано и в бъдеще, поради изтичане на срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ето защо искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване, че той е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС е лишен от правен интерес. Като се произнесъл по същество по този иск, въззивният съд е постановил недопустимо решение. По евентуалния иск за собственост на две от нивите съдът е приел, че не е доказано ищцата да ги е владяла само за себе си, отричайки владението на останалите съсобственици.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата М. М. К.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивното решение било постановено в разрез с ППВС №1/13.07.53г., защото от мотивите и диспозитива му не ставало ясно кой иск е недопустим – главният или евентуалният. На следващо място – решението влизало в противоречие с трайната съдебна практика по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, израз на която е решение №136 от 07.02.2003г. по гр.д. №737/02г. на V ГО на ВКС и др., че по този иск е от правно значение кой е бил собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС, а не от чие име е внесена в стопанството. И на последно място – основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с въпроса дали въззивното решение е нищожно или процесуално недопустимо, след като съдът се е произнесъл частично по главния иск, но е коментирал и евентуалния.
Ответницата в производството С. Н. Н. оспорва жалбата. Счита, че не са формулирани съществените въпроси, които са свързани с основанията за допустимост на касационно обжалване, освен това тези основания не са налице.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване по процесуалноправния въпрос, който се извлича от касационната жалба - за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №65 от 10.02.2009г. по ч.гр.д. №61/2009г. на ВКС, І ГО, постановено по реда на новия ГПК, според което не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ само в случаите, при които нито една от страните в този процес не е поискала в установените от закона срокове възстановяване на земеделската земя по реда на чл.11, ал.1 или чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. С други думи – искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, при които земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, но е заявена на името на друго лице. В настоящия случай по делото има данни, че земята е заявена и възстановена от ОСЗ на името на наследодателите на ответниците –. К. е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на тази земя е процесуално недопустим, въззивният съд е процедирал в противоречие с посочената практика на ВКС, което е основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице другите основания по чл.280, ал.1 от ГПК, посочени в изложението към касационната жалба.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустим както в частта, в която е бил уважен от първата инстанция, така и в частта, в която е бил отхвърлен. Затова е обезсилил първоинстанционното решение в тези части и е прекратил производството по делото по този иск. Произнесъл се е за първи път по евентуалния иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, в съответствие с т.15 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е обосновал становището си за недопустимост на главния иск, налице е съответствие между мотивите и постановения диспозитив по този иск, ето защо решението не противоречи на соченото от жалбоподателката ППВС №1/13.07.1953г., което най-общо съдържа указания за правилно мотивиране на съдебните актове. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният от жалбоподателката въпрос за съотношението между главния и евентуалния иск и за правомощията на въззивната инстанция да разгледа за първи път евентуален иск, са изяснени в съдебната практика, включително и в посоченото по-горе ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Съдът има правомощието да разгледа евентуален иск само ако не е уважен главният иск. В конкретния случай въззивният съд не се е произнесъл по съществото на главния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като го е приел за процесуално недопустим, ето защо е пристъпил към разглеждане на евентуалния иск по чл.97, ал.1, от ГПК /отм./ и това негово решение не е нито нищожно, нито процесуално недопустимо. И на последно място - въззивното решение не противоречи на сочените от жалбоподателката решения на ВКС по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като те са по съществото на правния спор, до което въззивният съд не е стигнал, тъй като е приел иска за процесуално недопустим. Не може да има противоречие в съдебната практика по въпроси, които са от различен характер.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 05.03.09г. по гр.д. № 1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- Дата и час: 14 Дек 2024, 11:39 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
хаос земеделски земи
|
|
86 мнения
• Страница 5 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Re: хаос земеделски земи
Донна, бравос!!!!!!!!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8013
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: хаос земеделски земи
Браво! Гордея се с теб! Не е шега работа да пробиеш през "желязната завеса" на ВКС
Rara avis in terris
-
bebitor - Активен потребител
- Мнения: 1851
- Регистриран на: 28 Мар 2007, 18:36
- Местоположение: Пловдив, Русе
Re: хаос земеделски земи
Бравоооо Дона !Герой си ! И аз се гордея с теб! Желая ти успех!Ние сме с теб!
.....И чакаме развитието! Защото твоят случай не е частен случай.
Масова практика беше да се разширява кръгът на правоимащите като имотите се възстановяват на общите наследодатели. Така също масово се работеше с емляците . Всички други НА , Договори за делба , крепостни актове не се вписваха в заявленията. Видно от постовете и на Рози и на Зелен и от твоя случай клиетите Ви имат и такива . Аз имам същия случай ! И то за имот подобен на случая на Рози , който въобще не е бил в ТКЗС , нито е бил отчуждаван . И следователно не е бил обект на дейността на ПК. За него има три годни за използване документа и те са използвани, защото има няколко заявления с различно садържание/цитирани в други документи/, от които ПК отказва да издаде копия. А заявлението ,от което представя такова е неистинско -съставено е от името на един заявител с подчерк на друг , починал вече и подписа е фалшифициран.
Прокуратурата -мълчи ! Минала била давност ,без дори да е установено кога е съставено заявлението . А то е съставено най -вероятно след смърта на този, чийто подчерк е използван / нали той не носи отговорност/. Попаднах/ беше поставено по дело/ и на такова удостоверение за наследници, разбира се с липсващи наследници , писано с подчерка на починалия наследник.След жалбата до РП , бе подменено с печатано на пишеща машина. Та нима е възможно някой сам да си го напише ?
Така , че хаосът съвсем не е случаен, а умишлено създаден...по указания с оглед бъдещо изменение на законодателството. За този имот има Решения полож. има и откази-разбира се необявени . Сега излизат на яве.
А при наличие на отказ и скица или липса на заявление за имот който не е бил в ТКЗС и отчуждаван/случая на Рози и много други/,ефектът на реституцията настъпва по право и по ЗВСОНИ чл.2 ал.2. И снабдяването с НА става чрез обстоятелствена проверка по чл.9 , ако се докаже собствеността към момента на изземване. Колко му е -фалшиви свидетели пред нотариуса. Те пред съда минаваха , та какво остава за нотариуса. Нали затова въведоха частните такива.
Ще се съгласите ,че емляците , в които най-често липсват границите на имотите не могат да се използват в това нотар. производство. Но НА -ве и др. могат.Колко му е да се сдобият и с преписи от вписаните актове и със скици и с УН. Всичко е в тях- и планове и СВ и АО.Ето зашо тогава заделяха НА, с оглед бъдещото изм. на ЗВСОНИ за тези имоти били някога земеделски земи , но включени в регулация с цел застрояване по реда на чл. 55а от ЗПИНН , за които собствениците и до ден днешен не са обезщетени. Тоест имоти с незавършеина процедура по отчуждаване , която не може и да бъде завършена. Заделяха ги за да бъдат използвани по чл.9.
Сега обаче разбирам /виж темата "Загубено дело по чл.11 ал.2 "/ съдът не признавал емляците като документи за собственост!?!? Трябват му другите - иска да види НА-ве , за да се види от Решениеуто на съда къде да се заличат следите от подобни злоупотреби. Заличаването на следите го правят прокурорите. След като ги сезирах за подправяните заявления ! Давността била минала / всъщност починалия не носи нак. отговорност/, но се разтичаха като мишки да заличават следи. Но много следи не се наложи да се заличават-собствениците не се усетиха.. Така че няма защо да се чудим , защо някои имат цели фирмани с имоти , а други пък станаха хотелиери по морето.
Та за тази обстоятелствена проверка ми е мисълта - по чл. 9 от ЗВСОНИ. Има ли някой опит с нея ? Ще се радвам да споделите опит, ако желаете. Замислям се да се пробвам по нея, пък нека имотът да е възстановен на други наследници на общи наследодатели с подправяни заявления и по другите два документа, които са на името на общ наследодател. Но владението до изземването е осъществявано от един от синовете му в продължение на повече от 20г. след смърта на първия.А и имотът не е бил обект на поземлената реформа. Така че на който и да е възстановен , актовете на ПК са нищожни...мисля. Тя със същата декларация ли се извършва, какви документи се прилагат и как следва да се опише имота. както сега е отразен в кадастъра -след незаконни изменения на регулацията след 1995г. , до когато е съществувал във вида във който е иззет или по стария кадастър , по който следваше да лбъде върнат от ПК /ако беше обект на нейната дейност / с решенията й във възстановими уж граници, на неиндивидуализиран с тези граници.Ще бъда благодарен , ако някой даде някаква насока или сподели мнение. Или може би вече е късно.
.....И чакаме развитието! Защото твоят случай не е частен случай.
Масова практика беше да се разширява кръгът на правоимащите като имотите се възстановяват на общите наследодатели. Така също масово се работеше с емляците . Всички други НА , Договори за делба , крепостни актове не се вписваха в заявленията. Видно от постовете и на Рози и на Зелен и от твоя случай клиетите Ви имат и такива . Аз имам същия случай ! И то за имот подобен на случая на Рози , който въобще не е бил в ТКЗС , нито е бил отчуждаван . И следователно не е бил обект на дейността на ПК. За него има три годни за използване документа и те са използвани, защото има няколко заявления с различно садържание/цитирани в други документи/, от които ПК отказва да издаде копия. А заявлението ,от което представя такова е неистинско -съставено е от името на един заявител с подчерк на друг , починал вече и подписа е фалшифициран.
Прокуратурата -мълчи ! Минала била давност ,без дори да е установено кога е съставено заявлението . А то е съставено най -вероятно след смърта на този, чийто подчерк е използван / нали той не носи отговорност/. Попаднах/ беше поставено по дело/ и на такова удостоверение за наследници, разбира се с липсващи наследници , писано с подчерка на починалия наследник.След жалбата до РП , бе подменено с печатано на пишеща машина. Та нима е възможно някой сам да си го напише ?
Така , че хаосът съвсем не е случаен, а умишлено създаден...по указания с оглед бъдещо изменение на законодателството. За този имот има Решения полож. има и откази-разбира се необявени . Сега излизат на яве.
А при наличие на отказ и скица или липса на заявление за имот който не е бил в ТКЗС и отчуждаван/случая на Рози и много други/,ефектът на реституцията настъпва по право и по ЗВСОНИ чл.2 ал.2. И снабдяването с НА става чрез обстоятелствена проверка по чл.9 , ако се докаже собствеността към момента на изземване. Колко му е -фалшиви свидетели пред нотариуса. Те пред съда минаваха , та какво остава за нотариуса. Нали затова въведоха частните такива.
Ще се съгласите ,че емляците , в които най-често липсват границите на имотите не могат да се използват в това нотар. производство. Но НА -ве и др. могат.Колко му е да се сдобият и с преписи от вписаните актове и със скици и с УН. Всичко е в тях- и планове и СВ и АО.Ето зашо тогава заделяха НА, с оглед бъдещото изм. на ЗВСОНИ за тези имоти били някога земеделски земи , но включени в регулация с цел застрояване по реда на чл. 55а от ЗПИНН , за които собствениците и до ден днешен не са обезщетени. Тоест имоти с незавършеина процедура по отчуждаване , която не може и да бъде завършена. Заделяха ги за да бъдат използвани по чл.9.
Сега обаче разбирам /виж темата "Загубено дело по чл.11 ал.2 "/ съдът не признавал емляците като документи за собственост!?!? Трябват му другите - иска да види НА-ве , за да се види от Решениеуто на съда къде да се заличат следите от подобни злоупотреби. Заличаването на следите го правят прокурорите. След като ги сезирах за подправяните заявления ! Давността била минала / всъщност починалия не носи нак. отговорност/, но се разтичаха като мишки да заличават следи. Но много следи не се наложи да се заличават-собствениците не се усетиха.. Така че няма защо да се чудим , защо някои имат цели фирмани с имоти , а други пък станаха хотелиери по морето.
Та за тази обстоятелствена проверка ми е мисълта - по чл. 9 от ЗВСОНИ. Има ли някой опит с нея ? Ще се радвам да споделите опит, ако желаете. Замислям се да се пробвам по нея, пък нека имотът да е възстановен на други наследници на общи наследодатели с подправяни заявления и по другите два документа, които са на името на общ наследодател. Но владението до изземването е осъществявано от един от синовете му в продължение на повече от 20г. след смърта на първия.А и имотът не е бил обект на поземлената реформа. Така че на който и да е възстановен , актовете на ПК са нищожни...мисля. Тя със същата декларация ли се извършва, какви документи се прилагат и как следва да се опише имота. както сега е отразен в кадастъра -след незаконни изменения на регулацията след 1995г. , до когато е съществувал във вида във който е иззет или по стария кадастър , по който следваше да лбъде върнат от ПК /ако беше обект на нейната дейност / с решенията й във възстановими уж граници, на неиндивидуализиран с тези граници.Ще бъда благодарен , ако някой даде някаква насока или сподели мнение. Или може би вече е късно.
- ivan33
- Потребител
- Мнения: 158
- Регистриран на: 13 Дек 2006, 20:35
Re: хаос земеделски земи
Р Е Ш Е Н И Е
№ 642/10
С., 11.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№885 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от[населено място] срещу решение №27 от 05.03.09г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение по главния иск с правно основание чл.14, ал.4, тъй като за уважаването му е от значение кой е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, а не от чие име те са внесени в ТКЗС. Доказан бил и евентуалният установителен иск за собственост на земите към настоящия момент, основан на придобивна давност, поради което съдът не е имал основание да го отхвърли.
Ответниците в производството С. Х. К., С. М. К. и С. Н. Н. не вземат становище по жабата.
С определение №1075 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, но е заявена на името на друго лице.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил решението от 08.10.08г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по главния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила решението на районния съд в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен евентуалният иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - че ищцата е собственик по давност на две от спорните ниви – нива от 4 дка в местността „Б.“ и нива от 46,731 дка в местността „Пендикуряк“. Въззивният съд е приел, че процесните ниви не са били заявени за възстановяване пред ОСЗ на името на наследодателя на ищцата С. Н. К., на негово име няма висящо административно производство по възстановяване на собствеността, такова производство не може да бъде образувано и в бъдеще, поради изтичане на срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ето защо искът за признаване, че той е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС е лишен от правен интерес. Като се е произнесъл по същество по този иск, районният съд е постановил недопустимо решение. По евентуалния иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ на две от земите въззивният съд е приел, че не е доказано ищцата да ги е владяла само за себе си след възстановяване на собствеността, отричайки владението на останалите съсобственици. По въпроса дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато земеделската земя не е била заявена за възстановяване пред ОСЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, имаше колебания в практиката на ВКС. В определение №65 от 10.02.09г. по ч.гр.д.№61/09г. на ВКС, I ГО, на което настоящият състав се е позовал при допускане на касационното обжалване е прието, че не е налице такъв интерес само в случаите, при които нито една от спорещите страни не е поискала възстановяване на земите пред ОСЗ в сроковете по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и други съдебни актове. В последващата практика обаче се прие обратното становище. Така например в решение №34 от 21.03.11г. по гр.д.№1112/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №35 от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/10г. на ВКС, II ГО е прието, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на общия наследодател срещу един от неговите наследници, комуто е възстановена собствеността, е процесуално недопустим, ако няма подадено заявление пред ОСЗ на името на общия наследодател. Изхожда се от идеята, че ОСЗ възстановява собственост само ако е сезирана с искане за това и на името на бившия собственик има преписка в ОСЗ. Липсата на висяща административна процедура на името на това лице, както и невъзможността да бъде образувана такава поради изтичането на законните срокове, води до липса на правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като, дори да бъде уважен, няма как да се възстанови собствеността на това лице, след като на негово име няма преписка в ОСЗ. Това решение на ВКС е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и решение №376/19.10.2010г. по гр.д.№641/10г. на ВКС, ІІ ГО. Решенията са постановени в производство по чл.290 от ГПК и са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика следва да бъде съобразена и при разрешаването на конкретния правен спор. По настоящото дело е установено, че спорните земи са били заявени за възстановяване на името на общите наследодатели Н. К. В. и К. Н. К.. Били са възстановени общо на наследниците им с решение №СВ10 от 15.09.97г. на ОСЗ С.. С предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се цели установяване на обстоятелството, че към момента на образуване на ТКЗС спорните земи са били собственост само на единия от синовете им - С., който е получил собствеността по силата на съдебна спогодба-делба от 1951г. с другия наследник – брат си Х.. На името на С. обаче няма подадено заявление за възстановяване на собствеността пред ОСЗ. Дори да бъде уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и да бъде признато, че той е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, няма как собствеността му да бъде възстановена от ОСЗ, тъй като няма административна преписка на негово име. Ето защо предявеният иск по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес и производството по него е процесуално недопустимо, както е приел и въззивният съд. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въззивното решение е правилно и в частта по евентуалния установителен иск за собственост, основан на твърдения, че ищцата /преживяла съпруга на С./ е придобила собствеността върху спорните земи по давност. Както правилно е посочил въззивният съд, след възстановяване на собствеността върху земите тя е само техен съсобственик. За да ги придобие по давност, тя е следвало да манифестира пред останалите сънаследници, че владее земите само за себе си и отблъсква владението им, а такива доказателства по делото няма. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №27 от 05.03.09г. По гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
№ 642/10
С., 11.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№885 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. К. от[населено място] срещу решение №27 от 05.03.09г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение по главния иск с правно основание чл.14, ал.4, тъй като за уважаването му е от значение кой е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, а не от чие име те са внесени в ТКЗС. Доказан бил и евентуалният установителен иск за собственост на земите към настоящия момент, основан на придобивна давност, поради което съдът не е имал основание да го отхвърли.
Ответниците в производството С. Х. К., С. М. К. и С. Н. Н. не вземат становище по жабата.
С определение №1075 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, при които земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, но е заявена на името на друго лице.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил решението от 08.10.08г. по гр.д.№1134/08г. на Великотърновския районен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по главния иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и е прекратил производството по делото в тази част. Оставил е в сила решението на районния съд в частта, с която е бил отхвърлен като неоснователен евентуалният иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ - че ищцата е собственик по давност на две от спорните ниви – нива от 4 дка в местността „Б.“ и нива от 46,731 дка в местността „Пендикуряк“. Въззивният съд е приел, че процесните ниви не са били заявени за възстановяване пред ОСЗ на името на наследодателя на ищцата С. Н. К., на негово име няма висящо административно производство по възстановяване на собствеността, такова производство не може да бъде образувано и в бъдеще, поради изтичане на срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, ето защо искът за признаване, че той е бил собственик на процесните земи към момента на образуване на ТКЗС е лишен от правен интерес. Като се е произнесъл по същество по този иск, районният съд е постановил недопустимо решение. По евентуалния иск за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ на две от земите въззивният съд е приел, че не е доказано ищцата да ги е владяла само за себе си след възстановяване на собствеността, отричайки владението на останалите съсобственици. По въпроса дали е допустим иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато земеделската земя не е била заявена за възстановяване пред ОСЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, имаше колебания в практиката на ВКС. В определение №65 от 10.02.09г. по ч.гр.д.№61/09г. на ВКС, I ГО, на което настоящият състав се е позовал при допускане на касационното обжалване е прието, че не е налице такъв интерес само в случаите, при които нито една от спорещите страни не е поискала възстановяване на земите пред ОСЗ в сроковете по чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. В същия смисъл са и други съдебни актове. В последващата практика обаче се прие обратното становище. Така например в решение №34 от 21.03.11г. по гр.д.№1112/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №35 от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/10г. на ВКС, II ГО е прието, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на общия наследодател срещу един от неговите наследници, комуто е възстановена собствеността, е процесуално недопустим, ако няма подадено заявление пред ОСЗ на името на общия наследодател. Изхожда се от идеята, че ОСЗ възстановява собственост само ако е сезирана с искане за това и на името на бившия собственик има преписка в ОСЗ. Липсата на висяща административна процедура на името на това лице, както и невъзможността да бъде образувана такава поради изтичането на законните срокове, води до липса на правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като, дори да бъде уважен, няма как да се възстанови собствеността на това лице, след като на негово име няма преписка в ОСЗ. Това решение на ВКС е постановено в производство по чл.290 от ГПК и е задължително, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В същия смисъл е и решение №376/19.10.2010г. по гр.д.№641/10г. на ВКС, ІІ ГО. Решенията са постановени в производство по чл.290 от ГПК и са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Тази практика следва да бъде съобразена и при разрешаването на конкретния правен спор. По настоящото дело е установено, че спорните земи са били заявени за възстановяване на името на общите наследодатели Н. К. В. и К. Н. К.. Били са възстановени общо на наследниците им с решение №СВ10 от 15.09.97г. на ОСЗ С.. С предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се цели установяване на обстоятелството, че към момента на образуване на ТКЗС спорните земи са били собственост само на единия от синовете им - С., който е получил собствеността по силата на съдебна спогодба-делба от 1951г. с другия наследник – брат си Х.. На името на С. обаче няма подадено заявление за възстановяване на собствеността пред ОСЗ. Дори да бъде уважен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и да бъде признато, че той е бил собственик на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, няма как собствеността му да бъде възстановена от ОСЗ, тъй като няма административна преписка на негово име. Ето защо предявеният иск по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е лишен от правен интерес и производството по него е процесуално недопустимо, както е приел и въззивният съд. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въззивното решение е правилно и в частта по евентуалния установителен иск за собственост, основан на твърдения, че ищцата /преживяла съпруга на С./ е придобила собствеността върху спорните земи по давност. Както правилно е посочил въззивният съд, след възстановяване на собствеността върху земите тя е само техен съсобственик. За да ги придобие по давност, тя е следвало да манифестира пред останалите сънаследници, че владее земите само за себе си и отблъсква владението им, а такива доказателства по делото няма. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №27 от 05.03.09г. По гр.д.№1134/08г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
Re: хаос земеделски земи
Само да отбележа ,че практиката докато ние си чакаме касацията се била променила "В последващата практика обаче се прие обратното становище. Така например в решение №34 от 21.03.11г. по гр.д.№1112/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №35 от 21.03.2011г. по гр.д.№1052/10г. на ВКС, II ГО е прието, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на общия наследодател срещу един от неговите наследници, комуто е възстановена собствеността, е процесуално недопустим "
Блазе им на тия дето са по по -старата практика , която вече явно е неактуална ,а дали са актуални решенията постановени тогава
Блазе им на тия дето са по по -старата практика , която вече явно е неактуална ,а дали са актуални решенията постановени тогава
- donna
- Старши потребител
- Мнения: 5350
- Регистриран на: 10 Яну 2003, 19:58
- Местоположение: Свищов
86 мнения
• Страница 5 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 46 госта