апостил и заверка на съдържание на пълномощно в чужбина

[leator]

Колеги,
Чужденец ще заверява пълномощно в качеството си на управител на бъгларско дружество, пълномощното е за разпореждане с недвижим имот.
Досега ги пращахме в дипломатическите представителства.
Сега с новия ГПК трябва да си ходят при техните нотариуси. Ок, с апостил. Но как съм сигурен, че техния нотариус ще направи заверката така, че нашият нотариус ще приеме че е налице заверка на съдържание?
Може би ми куца МЧПто...

Ще съм благодарен за мненията ви.

[rts]

ОТ ЗННД: "Чл. 84. (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани. Подписите на чужди граждани се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България. "
Тъй като Пълномощното за сделка с недвижим имот е частен документ, неподлежащ на вписване, то българският консул ИМА ПРАВО да завери подписа и съдържанието едновременно. Считам, че неправилно тълкувате изр.2 от чл.84, Леатор - според мен, по аргумент на противното основание, става въпрос за това, че консулът няма право да заверява подпис на чужденец, ако документа не е предназначен за България.
Т.е. ще си действаме (при възможност) както преди - пълномощните за заверка в консулска служба /като чужденецът ще трябва да обърне внимание на консула, че иска заверка не само на подписа, а и на съдържанието и то едновременно-не пречи да си напишете на пълномощното, че е с нотариална заверка на подписа и съдържанието/

[inspectora]

И аз мисля като Каранедев ... 31/61/62 - изключително точно!

[leator]

rts:
Здравейте,
Разсъжденията ми са следните:
Глава шеста (чл. 81-84) ЗННД урежда случаи, в които нотариални функции се извършват от лица, които не са нотариуси. Това са изключения, за което говори и чл. 81 ЗННД – „само доколкото това е предвидено от закон”.

Конкретно за дипломатическите и консулски представители в чужбина е посочено, че могат да заверяват документи представени от български граждани, стига тези документи да не подлежат на вписване.

Заверката на подпис на чужд гражданин е отново изключение, защото българските дипломатчески и консулски представителства обслужват главно българските граждани на територията на конкретната държава. и поради това е посочена в следващото изречение. Според мен така формулирано изключва възможността да бъде заверено съдържанието на документ, представен от чужд гражданин.