- Дата и час: 28 Ное 2024, 08:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Чл.129 от НК- причиняване на средна телесна повреда
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
32 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
На времето имаше една история със "севлиевските кучета-убийци" (как бързо се забравят тези истории). Успяха, след доста перипетии, прекратявания, доразследване и т.н., да осъдят собственика в нак. производство, ама по кой текст беше ?
Χαῖρε, Ανδρέςκω, ὁ Κύριος μετὰ σοῦ !
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
http://www.youtube.com/watch?v=hJMUewVpB5Y
-
gudio - Активен потребител
- Мнения: 3128
- Регистриран на: 01 Мар 2006, 19:39
Ето го и въпросното съдебно решение
РЕШЕНИЕ № 311 ОТ 05.07.2000 Г. ПО Н. Д. № 216/2000 Г., II Н. О.
ДЕЯНИЕТО Е СЪСТАВОМЕРНО ПО ЧЛ. 122 ОТ НК, КОГАТО СЕ Е ИЗРАЗИЛО В БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ДЕЕЦА, СОБСТВЕНИК НА ЖИВОТНИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ГЛУТНИЦА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОХРАНА НА ИМОТ И ВЪЗПИТАНИ С ТАЗИ ЦЕЛ ДА СА СЪС ЗЪЛ НРАВ И АГРЕСИВНИ КЪМ ХОРА, ЗАЩОТО ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА СА СЪЗДАВАЛИ БЕЗУСЛОВНА ВЪЗМОЖНОСТ В СЪЗНАНИЕТО НА ДЕЕЦА ДА СЕ ФОРМИРАТ ПРЕДСТАВИ ЗА НАСТЪПВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ. ЗАТОВА ДЕЕЦЪТ Е ИМАЛ НЕ САМО ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ПРЕЦЕНИ, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ, ПОРАДИ КОЕТО ОТГОВОРНОСТТА МУ Е ЗА НЕПРЕДПАЗЛИВО ДЕЯНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 11, АЛ. 3 НК, КАКВОТО Е ПО ЧЛ. 122 НК.
Чл. 11, ал. 3 НК
Чл. 122 НК
Докладчик съдията Пенка Томчева
Касационното производство против въззивна присъда № 15 от 15.II.2000 г. по в. н. о. х. д. № 184/99 г. на Г. окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия М. С. Посочените и поддържани в съдебно заседание от адвоката - защитник на подсъдимия доводи са за: 1. Нарушение на материалния закон, основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК. В наказателния кодекс нямало инкриминирано деяние "убийство чрез кучета", при което подсъдимият в нарушение на закона бил осъден, без да е извършил съставомерно и наказателноотговорно деяние; 2. Нарушения на съществени процесуални правила, доколкото подсъдимият бил обвинен да е нарушил чл. 12 от Наредба за ограничаване броя на кучетата в страната, а с присъдата за първи път му било вменено като вина и това, че нарушил чл. 3 и 4 от Указ № 9399/48 г. за борба с беса, с което правото му на защита било накърнено.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 517 от 7.Х.99 г. по н. о. х. д. № 263/98 г. на Г. районен съд, подсъдимият М. С. е бил признат за невинен, на 24.I.1995 г. в западния край на гр. С. около собствения му автосервиз по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. И. и го е оправдал по обвинението по чл. 122, ал. 1 НК. Осъдил го като собственик на кучетата, причинил смъртта на посоченото момиче, да заплати на основание чл. 50 ЗЗД по 50 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на родителите на починалата, с произтичащите от това законни последици - лихви, такси, съдебни разходи.
По съответен протест на Г. районен прокурор, който не е бил поддържан от прокурора на окръжната прокуратура, както и по жалба на подсъдимия само в гражданскоосъдителната част, първоинстанционната присъда е отменена изцяло от Г. окръжен съд с присъда № 15 от 15.II.2000 г. по в. н. о. х. д. № 184/99 г., като вместо отменената, съгласно чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК окръжният съд е постановил нова въззивна присъда, с която: подсъдимият е признат за виновен, че като не вързал собствените си зли кучета, които нападнали пострадалата Д.И. и й причинили множество рани, по непредпазливост причинил смъртта й, и на основание чл. 122, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на родителите на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди от по 10 000 лева на всеки от тях със съответните лихва, такси и разноски, а исковете им до пълните размери - до по 50 000 лева са отхвърлени.
Претендираното с касационната жалба нарушение по чл. 352, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК - неправилно приложение на материалния закон, защото законът не инкриминирал деяние "убийство чрез кучета", въпреки което съдът приел тъкмо това, като неоснователно се отхвърля, защото:
Приетите за установени и от първоинстанционния и от въззивния съд фактически положения в обобщен вид са както следва: подсъдимият притежавал четири кучета порода "немска овчарка", предназначени и използувани от него за охрана на собствения му автосервиз; подсъдимият ги държал в двор, ограден с телена мрежа, с различна височина и плътност - на места била около 1 м, 1.50 м. до 3 м. в друга част, на някои места била двупластова, на отделни места в горната част - разхлабена и наведена, а в основата, където в предхождащи нещастието случаи кучетата са подкопавали и излизали извън ограждението, имало нахвърляни от работниците стари калници, ламарини и капаци от коли; както обичайно и преди нещастието едно от кучетата било вързано, а другите три - не, за периода от 1993 г. - до края на 1994 г. съдилищата са приели, че от 14 разпитани свидетели - всичките хапани от кучета в района на автосервиза, 11 са пострадали от кучетата на подсъдимия, като изрично е констатирано, че "в нито един от случаите, ухапаните свидетели не са предизвикали с поведението си проявената спрямо тях агресия от страна на кучетата - собственост на подсъдимия".
В резултат на задълбочено изследване и осъждане на доказателствените източници и конкретно на съдебно-медицинското заключение е прието от решаващите съдилища, че множеството разкъсни наранявания по тялото на пострадалото момиче и конкретно: "широки зеещи разкъсно-контузни рани (от ухапване от кучета) в лявата странична част на шията, лявата мишница и двете предмишници, на лявата ушна мида, от която липсва част" и т.н. са причинени "от захапване и разкъсване на тъканите от зъбите на кучетата, намиращи се на мястото на произшествието". Тези разкъсвания са непосредствената причина за смъртта на жертвата.
При тези, посочени в резюме данни, които са приети за установени както от районния, така и от окръжния съд, последният действуващ по правилата на въззивното производство и при наличие на процесуалните предпоставки по чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК, законосъобразно е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, каквото е било съответното обвинение в първата инстанция.
Решаващият юридически извод на въззивния съд, за наличието на непредпазливо, виновно бездействие от страна на подсъдимия С. по обезопасяването на собствените му четири кучета - пазачи, пряка и непосредствена последица от което е причинената от три от кучетата смърт на минаващата покрай автосервиза на подсъдимия пострадала Д. И., напълно съответствува на правилно приложения материален закон.
Отразените на л. 26 от мотивите на въззивната присъда правни съображения относно наличието на причинна връзка между бездействието на подсъдимия и вредния резултат, както и относно формата на вината му се споделят изцяло.
Доводите на защитата за невъзможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, защото "убийство чрез кучета", както било прието от въззивния съд, не е инкриминирано като престъпление по нашето материално наказателно право, са резултат от защитното и поради това неточно интерпретиране решаващата воля на въззивния съд в нейната същност, а тя законосъобразно и точно е отразена в мотивите, дословно така: "Съдът намери, че подсъдимият както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 122, ал. 1 НК. Убийството е противоправно и виновно умъртвяване на друг човек. Обект на престъплението е човешки живот. Изпълнителното деяние се изразява в умъртвяване на друг човек. Законът не въвежда в елемент на състава начина, по който се постига резултатът. Различни са и средствата, чрез които може да бъде постигнат. В конкретния случай резултатът е постигнат чрез кучетата, собственост на подсъдимия, за които той е имал правното и житейско задължение да ги отглежда съобразно характеристиката на природата им и да ги държи под контрол с оглед показания от тях зъл нрав и нормативните актове, уреждащи това. Като е е вързал кучетата по начин да не напускат самоволно собствения му обект, който са охранявали и не е предприел всички необходими мерки по контрола над тях, подсъдимият е осъществил деяние, изразено във форма на бездействие, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Деянието е осъществил по непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не е бил длъжен и е могъл да ги предвиди". Цитираният, съответен на установените факти и подходящо формулиран юридически извод на въззивния съд за съставомерността на деянието на подсъдимия по чл. 122, ал. 1 НК, по съществото си съдържа няколко с решаващо значение момента, които в тяхната последователност и единство опровергават тезата на защитата за невъзможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за причинената от кучетата му вреда и те са: 1) обективно - причинена е смърт на лице, като последица от множество захапвания в това число в областта на сънната артерия от кучетата, собственост на подсъдимия; 2) субективно - макар подсъдимият да не е имал пряк и непосредствен контакт с жертвата нито с кучетата в момента, когато те са се нахвърляли върху нея (в смисъл непосредствено не ги е поощрявал, не ги е насъсквал да се нахвърлят върху момичето - ако би било така, отговорността му би следвало да е за умишлено убийство), решаващото в случая е, че: на подсъдимия са били известни поредица от факти и обстоятелства - а) обусловената от породата "немска овчарка" агресивност на животните му; б) отглеждането им с цел охрана, не поотделно, а групово "в глутница", което както е посочено от киноложката експертиза засилва допълнително природната им агресивност; в) многобройните случаи на нападение и ухапване на минаващи покрай сервиза му непознати за кучетата случайни граждани; г) на подсъдимия е отправяно предупреждение от служител на полицията за обезопасяване на кучетата още през 1993 г. Посочените установени безспорно обстоятелства са създали задължение за подсъдимия, като собственик на агресивни по порода, отглеждани и държани от него с охранителна цел животни, да ги постави в такива условия на живот и контрол, че да предотврати инциденти като случвалите се многократно с лица, намиращи се извън охранявания обект. Следователно налице е безусловна възможност в съзнанието на подсъдимия да се формират представи за настъпването на общественоопасни последици, предизвикани от кучетата му, налице са и задължение и възможност не само да ги предвиди, но и да ги предотврати.
Бездействието на подсъдимия като наказателноотговорен субект по чл. 31, ал. 1 НК за създаване ефикасни пречки, собствените му отличаващи се поради природата и породата си с агресивност кучета да причиняват вреди, без всякакво съмнение е виновно. Проявената форма на вината му е несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК и е в пряка и непосредствена причинна връзка с фаталния вреден резултат. Това обуславя наказателната отговорност на подсъдимия за убийство по непредпазлиност по чл. 122, ал. 1 НК, в какъвто смисъл е законосъобразната въззивна присъда.
За субективната съставомерност при непредпазливите деяние, в двете форми на непредпазливата вина, небрежност и самонадеяност, предварителна конкретност за възможните общественоопасни последици не се изисква (например, че от определено действие или бездействие може да настъпи конкретно смърт, или конкретно - тежка или конкретно - средна телесна повреда и пр.). Достатъчно е наличието на възможност за общи представи относно настъпването на общественоопасни последици, защото в обратния случай конкретната представа за определен резултат ще съответствува на законовата характеристика на евентуалния умисъл. В този смисъл са и законосъобразните съображения на въззивния съд.
Предвид на изложеното по отношение субективната съставомерност на деянието без нужда защитата поддържа и убеждава, че в случая не може да е налице посредствено извършителство (убийство чрез кучета), поради това, че при посредственото извършителство фактическият извършител не може да бъде животно, а само наказателнонеотговорно физическо лице. Между укоримото поведение на подсъдимия по отношение на собствените му кучета и предизвикания от тях фатален вреден резултат е налице съставомерна връзка - бездействието на подсъдимия е причина, а резултата - последица от нея -Това именно обуславя наказателната отговорност на подсъдимия, а не възможната само при умишлените престъпления конструкция на т. нар. "посредствено извършителство". Употребеният във въззивните мотиви израз в смисъл, че в конкретния случай смъртният резултат е постигнат "чрез кучета, собственост на подсъдимия", в контекста на цялото изложение не означава съдът да е приел, че подсъдимият е действувал при "посредствено извършителство".
Без основание защитата настоятелно поддържа, че "причиняването на вреди от животни се репарира по граждански ред, а не чрез наказателно осъждане собственика на животното" (л. 1 от защитата), защото конкретният случай е коренно различен от формулираната в чл. 50 ЗЗД обща, безвиновна отговорност за вреди от вещи и животни. Реализирането отговорността на подсъдимия само по граждански ред, съгласно чл. 50, изр. 2 ЗЗД би била възможна, но при наличие предпоставките по чл. 15 НК, изключващи наказателната вина на дееца, а именно: ако подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици. Предходното изложение изключва наличността на случайност по чл. 15 НК относно резултата, който е последица от виновното бездействие на подсъдимия.
За подсъдимия е възприета най-благоприятната правна квалификация по чл. 122, ал. 1 НК, доколкото макар и правно регламентирано с цитираните от въззивния съд нормативни актове, отглеждането и държането на кучета за охрана не е дейност "представляваща източник на повишена опасност".
Законосъобразната осъдителна присъда на подсъдимия за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК обуславя ангажирането на гражданската му отговорност за причинените от него виновно вреди.
РЕШЕНИЕ № 311 ОТ 05.07.2000 Г. ПО Н. Д. № 216/2000 Г., II Н. О.
ДЕЯНИЕТО Е СЪСТАВОМЕРНО ПО ЧЛ. 122 ОТ НК, КОГАТО СЕ Е ИЗРАЗИЛО В БЕЗДЕЙСТВИЕТО НА ДЕЕЦА, СОБСТВЕНИК НА ЖИВОТНИ, ОТГЛЕЖДАНИ В ГЛУТНИЦА, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ОХРАНА НА ИМОТ И ВЪЗПИТАНИ С ТАЗИ ЦЕЛ ДА СА СЪС ЗЪЛ НРАВ И АГРЕСИВНИ КЪМ ХОРА, ЗАЩОТО ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА ТЕЗИ ОБСТОЯТЕЛСТВА СА СЪЗДАВАЛИ БЕЗУСЛОВНА ВЪЗМОЖНОСТ В СЪЗНАНИЕТО НА ДЕЕЦА ДА СЕ ФОРМИРАТ ПРЕДСТАВИ ЗА НАСТЪПВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНООПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ТЕЗИ ЖИВОТНИ. ЗАТОВА ДЕЕЦЪТ Е ИМАЛ НЕ САМО ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГИ ПРЕЦЕНИ, НО И ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГИ ПРЕДОТВРАТИ, ПОРАДИ КОЕТО ОТГОВОРНОСТТА МУ Е ЗА НЕПРЕДПАЗЛИВО ДЕЯНИЕ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 11, АЛ. 3 НК, КАКВОТО Е ПО ЧЛ. 122 НК.
Чл. 11, ал. 3 НК
Чл. 122 НК
Докладчик съдията Пенка Томчева
Касационното производство против въззивна присъда № 15 от 15.II.2000 г. по в. н. о. х. д. № 184/99 г. на Г. окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимия М. С. Посочените и поддържани в съдебно заседание от адвоката - защитник на подсъдимия доводи са за: 1. Нарушение на материалния закон, основание по чл. 352, ал. 1, т. 1 НПК. В наказателния кодекс нямало инкриминирано деяние "убийство чрез кучета", при което подсъдимият в нарушение на закона бил осъден, без да е извършил съставомерно и наказателноотговорно деяние; 2. Нарушения на съществени процесуални правила, доколкото подсъдимият бил обвинен да е нарушил чл. 12 от Наредба за ограничаване броя на кучетата в страната, а с присъдата за първи път му било вменено като вина и това, че нарушил чл. 3 и 4 от Указ № 9399/48 г. за борба с беса, с което правото му на защита било накърнено.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 517 от 7.Х.99 г. по н. о. х. д. № 263/98 г. на Г. районен съд, подсъдимият М. С. е бил признат за невинен, на 24.I.1995 г. в западния край на гр. С. около собствения му автосервиз по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. И. и го е оправдал по обвинението по чл. 122, ал. 1 НК. Осъдил го като собственик на кучетата, причинил смъртта на посоченото момиче, да заплати на основание чл. 50 ЗЗД по 50 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на родителите на починалата, с произтичащите от това законни последици - лихви, такси, съдебни разходи.
По съответен протест на Г. районен прокурор, който не е бил поддържан от прокурора на окръжната прокуратура, както и по жалба на подсъдимия само в гражданскоосъдителната част, първоинстанционната присъда е отменена изцяло от Г. окръжен съд с присъда № 15 от 15.II.2000 г. по в. н. о. х. д. № 184/99 г., като вместо отменената, съгласно чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК окръжният съд е постановил нова въззивна присъда, с която: подсъдимият е признат за виновен, че като не вързал собствените си зли кучета, които нападнали пострадалата Д.И. и й причинили множество рани, по непредпазливост причинил смъртта й, и на основание чл. 122, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Осъдил е подсъдимия да заплати на родителите на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди от по 10 000 лева на всеки от тях със съответните лихва, такси и разноски, а исковете им до пълните размери - до по 50 000 лева са отхвърлени.
Претендираното с касационната жалба нарушение по чл. 352, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК - неправилно приложение на материалния закон, защото законът не инкриминирал деяние "убийство чрез кучета", въпреки което съдът приел тъкмо това, като неоснователно се отхвърля, защото:
Приетите за установени и от първоинстанционния и от въззивния съд фактически положения в обобщен вид са както следва: подсъдимият притежавал четири кучета порода "немска овчарка", предназначени и използувани от него за охрана на собствения му автосервиз; подсъдимият ги държал в двор, ограден с телена мрежа, с различна височина и плътност - на места била около 1 м, 1.50 м. до 3 м. в друга част, на някои места била двупластова, на отделни места в горната част - разхлабена и наведена, а в основата, където в предхождащи нещастието случаи кучетата са подкопавали и излизали извън ограждението, имало нахвърляни от работниците стари калници, ламарини и капаци от коли; както обичайно и преди нещастието едно от кучетата било вързано, а другите три - не, за периода от 1993 г. - до края на 1994 г. съдилищата са приели, че от 14 разпитани свидетели - всичките хапани от кучета в района на автосервиза, 11 са пострадали от кучетата на подсъдимия, като изрично е констатирано, че "в нито един от случаите, ухапаните свидетели не са предизвикали с поведението си проявената спрямо тях агресия от страна на кучетата - собственост на подсъдимия".
В резултат на задълбочено изследване и осъждане на доказателствените източници и конкретно на съдебно-медицинското заключение е прието от решаващите съдилища, че множеството разкъсни наранявания по тялото на пострадалото момиче и конкретно: "широки зеещи разкъсно-контузни рани (от ухапване от кучета) в лявата странична част на шията, лявата мишница и двете предмишници, на лявата ушна мида, от която липсва част" и т.н. са причинени "от захапване и разкъсване на тъканите от зъбите на кучетата, намиращи се на мястото на произшествието". Тези разкъсвания са непосредствената причина за смъртта на жертвата.
При тези, посочени в резюме данни, които са приети за установени както от районния, така и от окръжния съд, последният действуващ по правилата на въззивното производство и при наличие на процесуалните предпоставки по чл. 334, ал. 1, т. 2 НПК, законосъобразно е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е осъдил подсъдимия за извършено от него престъпление по чл. 122, ал. 1 НК, каквото е било съответното обвинение в първата инстанция.
Решаващият юридически извод на въззивния съд, за наличието на непредпазливо, виновно бездействие от страна на подсъдимия С. по обезопасяването на собствените му четири кучета - пазачи, пряка и непосредствена последица от което е причинената от три от кучетата смърт на минаващата покрай автосервиза на подсъдимия пострадала Д. И., напълно съответствува на правилно приложения материален закон.
Отразените на л. 26 от мотивите на въззивната присъда правни съображения относно наличието на причинна връзка между бездействието на подсъдимия и вредния резултат, както и относно формата на вината му се споделят изцяло.
Доводите на защитата за невъзможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, защото "убийство чрез кучета", както било прието от въззивния съд, не е инкриминирано като престъпление по нашето материално наказателно право, са резултат от защитното и поради това неточно интерпретиране решаващата воля на въззивния съд в нейната същност, а тя законосъобразно и точно е отразена в мотивите, дословно така: "Съдът намери, че подсъдимият както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 122, ал. 1 НК. Убийството е противоправно и виновно умъртвяване на друг човек. Обект на престъплението е човешки живот. Изпълнителното деяние се изразява в умъртвяване на друг човек. Законът не въвежда в елемент на състава начина, по който се постига резултатът. Различни са и средствата, чрез които може да бъде постигнат. В конкретния случай резултатът е постигнат чрез кучетата, собственост на подсъдимия, за които той е имал правното и житейско задължение да ги отглежда съобразно характеристиката на природата им и да ги държи под контрол с оглед показания от тях зъл нрав и нормативните актове, уреждащи това. Като е е вързал кучетата по начин да не напускат самоволно собствения му обект, който са охранявали и не е предприел всички необходими мерки по контрола над тях, подсъдимият е осъществил деяние, изразено във форма на бездействие, което е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Деянието е осъществил по непредпазливост, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не е бил длъжен и е могъл да ги предвиди". Цитираният, съответен на установените факти и подходящо формулиран юридически извод на въззивния съд за съставомерността на деянието на подсъдимия по чл. 122, ал. 1 НК, по съществото си съдържа няколко с решаващо значение момента, които в тяхната последователност и единство опровергават тезата на защитата за невъзможност да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за причинената от кучетата му вреда и те са: 1) обективно - причинена е смърт на лице, като последица от множество захапвания в това число в областта на сънната артерия от кучетата, собственост на подсъдимия; 2) субективно - макар подсъдимият да не е имал пряк и непосредствен контакт с жертвата нито с кучетата в момента, когато те са се нахвърляли върху нея (в смисъл непосредствено не ги е поощрявал, не ги е насъсквал да се нахвърлят върху момичето - ако би било така, отговорността му би следвало да е за умишлено убийство), решаващото в случая е, че: на подсъдимия са били известни поредица от факти и обстоятелства - а) обусловената от породата "немска овчарка" агресивност на животните му; б) отглеждането им с цел охрана, не поотделно, а групово "в глутница", което както е посочено от киноложката експертиза засилва допълнително природната им агресивност; в) многобройните случаи на нападение и ухапване на минаващи покрай сервиза му непознати за кучетата случайни граждани; г) на подсъдимия е отправяно предупреждение от служител на полицията за обезопасяване на кучетата още през 1993 г. Посочените установени безспорно обстоятелства са създали задължение за подсъдимия, като собственик на агресивни по порода, отглеждани и държани от него с охранителна цел животни, да ги постави в такива условия на живот и контрол, че да предотврати инциденти като случвалите се многократно с лица, намиращи се извън охранявания обект. Следователно налице е безусловна възможност в съзнанието на подсъдимия да се формират представи за настъпването на общественоопасни последици, предизвикани от кучетата му, налице са и задължение и възможност не само да ги предвиди, но и да ги предотврати.
Бездействието на подсъдимия като наказателноотговорен субект по чл. 31, ал. 1 НК за създаване ефикасни пречки, собствените му отличаващи се поради природата и породата си с агресивност кучета да причиняват вреди, без всякакво съмнение е виновно. Проявената форма на вината му е несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК и е в пряка и непосредствена причинна връзка с фаталния вреден резултат. Това обуславя наказателната отговорност на подсъдимия за убийство по непредпазлиност по чл. 122, ал. 1 НК, в какъвто смисъл е законосъобразната въззивна присъда.
За субективната съставомерност при непредпазливите деяние, в двете форми на непредпазливата вина, небрежност и самонадеяност, предварителна конкретност за възможните общественоопасни последици не се изисква (например, че от определено действие или бездействие може да настъпи конкретно смърт, или конкретно - тежка или конкретно - средна телесна повреда и пр.). Достатъчно е наличието на възможност за общи представи относно настъпването на общественоопасни последици, защото в обратния случай конкретната представа за определен резултат ще съответствува на законовата характеристика на евентуалния умисъл. В този смисъл са и законосъобразните съображения на въззивния съд.
Предвид на изложеното по отношение субективната съставомерност на деянието без нужда защитата поддържа и убеждава, че в случая не може да е налице посредствено извършителство (убийство чрез кучета), поради това, че при посредственото извършителство фактическият извършител не може да бъде животно, а само наказателнонеотговорно физическо лице. Между укоримото поведение на подсъдимия по отношение на собствените му кучета и предизвикания от тях фатален вреден резултат е налице съставомерна връзка - бездействието на подсъдимия е причина, а резултата - последица от нея -Това именно обуславя наказателната отговорност на подсъдимия, а не възможната само при умишлените престъпления конструкция на т. нар. "посредствено извършителство". Употребеният във въззивните мотиви израз в смисъл, че в конкретния случай смъртният резултат е постигнат "чрез кучета, собственост на подсъдимия", в контекста на цялото изложение не означава съдът да е приел, че подсъдимият е действувал при "посредствено извършителство".
Без основание защитата настоятелно поддържа, че "причиняването на вреди от животни се репарира по граждански ред, а не чрез наказателно осъждане собственика на животното" (л. 1 от защитата), защото конкретният случай е коренно различен от формулираната в чл. 50 ЗЗД обща, безвиновна отговорност за вреди от вещи и животни. Реализирането отговорността на подсъдимия само по граждански ред, съгласно чл. 50, изр. 2 ЗЗД би била възможна, но при наличие предпоставките по чл. 15 НК, изключващи наказателната вина на дееца, а именно: ако подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици. Предходното изложение изключва наличността на случайност по чл. 15 НК относно резултата, който е последица от виновното бездействие на подсъдимия.
За подсъдимия е възприета най-благоприятната правна квалификация по чл. 122, ал. 1 НК, доколкото макар и правно регламентирано с цитираните от въззивния съд нормативни актове, отглеждането и държането на кучета за охрана не е дейност "представляваща източник на повишена опасност".
Законосъобразната осъдителна присъда на подсъдимия за престъплението по чл. 122, ал. 1 НК обуславя ангажирането на гражданската му отговорност за причинените от него виновно вреди.
Присъдите на съдбата не подлежат на обжалване!!!
В. Коняхин
В. Коняхин
- mishi_83
- Потребител
- Мнения: 738
- Регистриран на: 03 Мар 2005, 13:27
- Местоположение: София
mishi_83,Благодаря Ви за помоща.Този човек с кучетата и след случилото се продължава да си извежда питбулите в квартала в който живея.Разхожда ги без намордници.Доколкото имам информация от хора кучетата се използват за боеве,но за съжаление не зная по какъв начин да го докажа.Знае се мястото,където се извършват тези действия.Още веднъж Ви благодаря за съдействието.
- kapka888
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 08 Авг 2006, 17:44
Благодаря на mishi_83 за цитираното решение.
Любопитен за мен относно евентуалната квалификация като обикновена или професионална непредпазливост е следният пасаж: "За подсъдимия е възприета най-благоприятната правна квалификация по чл. 122, ал. 1 НК, доколкото макар и правно регламентирано с цитираните от въззивния съд нормативни актове, отглеждането и държането на кучета за охрана не е дейност "представляваща източник на повишена опасност".
Според ВС и по-конкретно отмененото постановление н. 6 от 69г.:
8. Под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.
9. Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.
Очевидно цитираното решение противоречи в тази му част на постановлението на ВС, доколкото дейността се явява източник на повишена опасност по смисъла на постановлението, но по всяка вероятност не и правно регламентирана дейност, защото едва ли в съответните нормативни актове има изисквания собствениците да притежават знания или опитност за отглеждане на кучета, които да са удостоверили. На което kursant_amvr наблегна в поста си и е напълно подкрепян от съществуващата практика.
Именно дали дейността е правно регламентирана поставих аз под въпрос, когато дадох възможната квалификация по 134. Явно съдебната практика не споделя подобно тълкуване на закона.
Според мене обаче може да се поспори на чисто теоретично ниво. Защо "друга правно регламентирана дейност" трябва да се ограничи до дейности, за упражняването на които трябва да има разрешение. След като законът изрично говори само за дейности, които са регламентирани. Когато изпълнителното деяние нарушава норма от действащ нормативен акт, който урежда правилата за безопасното упражняване на дейността, защо отговорността на дееца да не може да се реализира по този текст на закона?
Може би в подкрепа на обратното виждане биха били текстовете на алинея втора по 123 и 134, където се говори за "дейност, която лицето няма право да упражнява". Следователно по аргумент от противното по предната алинея лицето има право, т.е. съответното разрешение да упражнява дейността.
Любопитен за мен относно евентуалната квалификация като обикновена или професионална непредпазливост е следният пасаж: "За подсъдимия е възприета най-благоприятната правна квалификация по чл. 122, ал. 1 НК, доколкото макар и правно регламентирано с цитираните от въззивния съд нормативни актове, отглеждането и държането на кучета за охрана не е дейност "представляваща източник на повишена опасност".
Според ВС и по-конкретно отмененото постановление н. 6 от 69г.:
8. Под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение.
9. Източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица.
Очевидно цитираното решение противоречи в тази му част на постановлението на ВС, доколкото дейността се явява източник на повишена опасност по смисъла на постановлението, но по всяка вероятност не и правно регламентирана дейност, защото едва ли в съответните нормативни актове има изисквания собствениците да притежават знания или опитност за отглеждане на кучета, които да са удостоверили. На което kursant_amvr наблегна в поста си и е напълно подкрепян от съществуващата практика.
Именно дали дейността е правно регламентирана поставих аз под въпрос, когато дадох възможната квалификация по 134. Явно съдебната практика не споделя подобно тълкуване на закона.
Според мене обаче може да се поспори на чисто теоретично ниво. Защо "друга правно регламентирана дейност" трябва да се ограничи до дейности, за упражняването на които трябва да има разрешение. След като законът изрично говори само за дейности, които са регламентирани. Когато изпълнителното деяние нарушава норма от действащ нормативен акт, който урежда правилата за безопасното упражняване на дейността, защо отговорността на дееца да не може да се реализира по този текст на закона?
Може би в подкрепа на обратното виждане биха били текстовете на алинея втора по 123 и 134, където се говори за "дейност, която лицето няма право да упражнява". Следователно по аргумент от противното по предната алинея лицето има право, т.е. съответното разрешение да упражнява дейността.
- RinTimTim
- Потребител
- Мнения: 343
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 13:32
RinTimTim написа:
Според мене обаче може да се поспори на чисто теоретично ниво. Защо "друга правно регламентирана дейност" трябва да се ограничи до дейности, за упражняването на които трябва да има разрешение. След като законът изрично говори само за дейности, които са регламентирани. Когато изпълнителното деяние нарушава норма от действащ нормативен акт, който урежда правилата за безопасното упражняване на дейността, защо отговорността на дееца да не може да се реализира по този текст на закона?
Ми не знам доколко съм компетентен да споря на чисто теоретично ниво, ама да пробваме...
Ако се ограничим с чисто формалното тълкуване на нормите, Вашият въпрос, RinTimTim, е съвсем резонен. Но законът е създаден преди всичко за да осъществява някаква обществена функция, а не за да бъде перфектен от формална гледна точка.
Ако, тълкуваме "правно регламентирана дейност" като всяка дейност, която е обект на правна уредба в широк смисъл, бихме разширили приложното поле на текста до там, че реално не би имало смисъл от неговото обособено съществуване в НК. Защото почти всяка мислима човешка дейност, все пак се намира под някакъв, макар и понякога пестелив и оскъден правен регламент.
Законодателят, обаче, щом е създал отделен текст в НК, очевидно е имал предвид един по-тесен кръг от дейности и то именно такива, който са сродни с осъществяването на занятие или професия, при това източник на опасност. Думите "или друга правнорегламентирана дейност" имат, по моему, за цел именнот да обхванат всички тези дейностти които са сродни, но все пак не са нито професия нито занятие. Например лице, което не е пилот нито по професия, нито по занятие, но в свободното си време осъществява любителски полети.
Тааа това е според мен... чисто теоретично
- kursant_amvr
- Потребител
- Мнения: 265
- Регистриран на: 31 Авг 2005, 21:03
Smiatam,4e v tozi slu4ai 4l.134 on NK-citiram:
Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
E mnogo podhodia6t tai kato sobstvenika na ku4eto izvar6va prestaplenie i nanasia sredna telesna povreda na slu4aino lice t.e sobstvenika e vinoven,za6toto e nemarliv kakto kam na4ina na otglejdane na ku4eto si(predpolagaemo umi6leno ozlobiavane) taka i kam na4ina,po koito udovletvoriava estestvenite mu nujdi ot razhodka t.e. razhojda go bez namornik i taka to predstavliava ob6testveno opasno jivotno.
[/i]
Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
E mnogo podhodia6t tai kato sobstvenika na ku4eto izvar6va prestaplenie i nanasia sredna telesna povreda na slu4aino lice t.e sobstvenika e vinoven,za6toto e nemarliv kakto kam na4ina na otglejdane na ku4eto si(predpolagaemo umi6leno ozlobiavane) taka i kam na4ina,po koito udovletvoriava estestvenite mu nujdi ot razhodka t.e. razhojda go bez namornik i taka to predstavliava ob6testveno opasno jivotno.
[/i]
Последна промяна military на 05 Сеп 2006, 22:28, променена общо 1 път
- military
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 19 Апр 2004, 15:03
Smiatam,4e v tozi slu4ai 4l.134 on NK-citiram:
Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
E mnogo podhodia6t tai kato sobstvenika na ku4eto izvar6va prestaplenie i nanasia sredna telesna povreda na slu4aino lice t.e sobstvenika e vinoven,za6toto e nemarliv kakto kam na4ina na otglejdane na ku4eto si(predpolagaemo umi6leno ozlobiavane) taka i kam na4ina,po koito udovletvoriava estestvenite mu nujdi ot razhodka t.e. razhojda go bez namornik i taka to predstavliava ob6testveno opasno jivotno.
[/i]
Чл. 134. (1) Който причини другиму тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда и
2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) с лишаване от свобода до две години или с пробация при средна телесна повреда.
(2) Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму тежка или средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява.
(3) Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при тежка телесна повреда и лишаване от свобода до три години при средна телесна повреда.
(4) Ако деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
E mnogo podhodia6t tai kato sobstvenika na ku4eto izvar6va prestaplenie i nanasia sredna telesna povreda na slu4aino lice t.e sobstvenika e vinoven,za6toto e nemarliv kakto kam na4ina na otglejdane na ku4eto si(predpolagaemo umi6leno ozlobiavane) taka i kam na4ina,po koito udovletvoriava estestvenite mu nujdi ot razhodka t.e. razhojda go bez namornik i taka to predstavliava ob6testveno opasno jivotno.
[/i]
- military
- Младши потребител
- Мнения: 59
- Регистриран на: 19 Апр 2004, 15:03
Здравейте.По нашия случай има някакво развитие.Днес получихме призовка за явяване при дознател.Имам питане за което моля да ми отговорите.Имам ли правно основание,като дъщеря на потърпевшия да присъствам на срещата(или както там се нарича),и въз основа на кой з-н и член.Приемете моите поздрави.Благодаря Ви.
- kapka888
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 08 Авг 2006, 17:44
Законово може да присъствувате в случай,че сте призована като свидетел пред досъдебния орган-дознателя по условията на чл.117 от НПК.
Извънзаконово-ако Ви допуснат като придружител на пострадалия Ви баща !
Извънзаконово-ако Ви допуснат като придружител на пострадалия Ви баща !
- gosho72
- Потребител
- Мнения: 740
- Регистриран на: 19 Мар 2006, 00:45
- Местоположение: Novi Pazar
Здравейте. Наказателото дело в нашият случай веше прекратено.Ще Ви извадя пълното прокурорско постановление.За сега ще цитирам:"Действията на К.П.С. са укорими ,но те са "деликатни" и за тях тсй следва да носи отговорност на основание чл.47 от ЗЗД и по реда на ГПК." Имам 2 въпроса на които Ви моля за отговор.1.Защо чл.47 а не чл.50 от ЗЗД?
2.В какви срокове трябва да заведем граждански иск и от кой момент тече този срок?
Благодаря Ви предварително.
2.В какви срокове трябва да заведем граждански иск и от кой момент тече този срок?
Благодаря Ви предварително.
- kapka888
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 08 Авг 2006, 17:44
kapka888 написа:Здравейте. Наказателото дело в нашият случай веше прекратено.Ще Ви извадя пълното прокурорско постановление.За сега ще цитирам:"Действията на К.П.С. са укорими ,но те са "деликатни" и за тях тсй следва да носи отговорност на основание чл.47 от ЗЗД и по реда на ГПК." Имам 2 въпроса на които Ви моля за отговор.1.Защо чл.47 а не чл.50 от ЗЗД?
2.В какви срокове трябва да заведем граждански иск и от кой момент тече този срок?
Благодаря Ви предварително.
Обжалвайте самото прокурорско постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.
УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Както по рано посочих няма ефект да чакате прокурора и дознателя да внесат обвинение срещу собственика на кучетата. Така че действайте с иск пред съда, като можете да искате районния съд да изиска прокуроското дело - в зависимост от това ако е дознание - дознанието, ако е прокурорска преписка - преписката. Посочете на съда номера на прокуроската преписка, за да бъде по бързо придвижено то прокуратурата до съда.
Успех.
Успех.
- rayan
- Младши потребител
- Мнения: 44
- Регистриран на: 24 Авг 2006, 11:25
32 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 39 госта