колеги, имам следния въпрос:
адвокат съм. Мога ли да защитавам клиент в Германия и има ли някакви особени изисквания за това /имам предвид освен удостоверение, че въм вписана в ... колегия /
- Дата и час: 30 Ное 2024, 13:09 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
адвокат в ЕС?
|
|
4 мнения
• Страница 1 от 1
За съжаление в момента не разполагам с подобни н. а., но доколкото си спомням, за да се упражнява адвокатската професия в ЕС има определени изисквания . Специалността "Право" е към т. нар. РЕГУЛИРАНИ ПРОФЕСИИ, т. е. изисква се полагане на допълнителни изпити, като изпити по съответните правни дисциплини в дадената страна.
И АЗ СЪМ ЧОВЕК! (Т. ДЕСКОВА)
- marter
- Потребител
- Мнения: 390
- Регистриран на: 31 Окт 2006, 09:54
ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ горе
Нормативна уредба
Федерален правилник за адвокатите от (1959 г., последно изменен на 19 декември 1998 г.)
Професионален правилник от (1999 г.)
Федерален правилник за адвокатските такси
Източници:
http://www.bundesgesetze.de
Условия за упражняване на адвокатска професия
Адвокатът във Федерална Република Германия е независим орган на правораздаването. Той упражнява професията си свободно и неограничено в рамките на закона и професионалния правилник. Основната задача на адвоката е да оказва правна помощ чрез съдействие и защита на правата и законните интереси на лицата по всички правни въпроси.
Адвокат по смисъла на Федералния правилник за адвокатите може да бъде всеки, който отговаря на едно от следните условия:
* да е придобил квалификация за съдия;
* да отговаря на законоустановените условия за упражняване на адвокатска професия на територията на държава – членка на ЕС от гражданин на друга държава – членка на ЕС и
* да е издържал изпит за адвокатурата.
Като адвокати могат да действат и преподавателите по право в немските висши учебни заведения.
Други лица могат да бъдат допускани само със съдебно решение и в качеството си на сътрудници на адвокат.
Страна в даден процес може да се ползва от услугите на не повече от трима адвокати.
Достъпът до адвокатурата се отказва, ако:
* кандидатът, след решение на Конституционния съд, е частично неправоспособен;
* вследствие на наказателна присъда кандидатът няма право да заема обществена служба;
* кандидатът се бори противозаконно срещу свободния демократичен ред;
* срещу кандидата е произнесена и е влязла в сила присъда за отстраняване от служба или по дисциплинарно дело за отстраняване от служба в областта на правораздаването;
* кандидатът с поведението си се е показал недостоен да упражнява професията на адвокат;
* кандидатът вследствие на телесно увреждане или заболяване е трайно неспособен да упражнява професията на адвокат;
* кандидатът упражнява дейност, която не може да се съчетае с адвокатската професия и по-специално с положението му на независим орган на правораздаването или може да навреди на доверието в неговата независимост;
* кандидатът се намира в имуществена несъстоятелност; имуществената несъстоятелност се предполага, когато е открит процес по неплатежоспособност или кандидатът е вписан в регистъра на съд за неплатежоспособност или на изпълнителен съд и
* кандидатът е съдия, служител към съдилище, или е на кадрова или наборна военна служба.
Права и задължения на адвоката
Задължение на адвоката е да сключи професионална застраховка за възстановяване на имуществена вреда, следствие на осъществяваната от него дейност. Застраховката трябва да бъде сключена към застрахователно дружество, намиращо се на територията на ФРГ. Застраховката трябва да е валидна за целия период на упражняване на адвокатската професия.
Адвокатът е длъжен да открие кантора в населеното място на съда, към който е регистриран. Съдебната администрация на провинцията може да освободи адвоката от това задължение, ако това е в интерес на правораздаването.
Когато адвокатът е освободен от задължението да открие кантора, той трябва да назначи упълномощено лице с постоянно местоживеене в населеното място на съда; ако адвокатът е допуснат да упражнява адвокатска професия в няколко съдилища едновременно, упълномощеното лице трябва да се назначи към първия съд.
Адвокатът е длъжен да се отнася с нужната грижа при боравене с поверените му материални ценности. Чужди парични средства трябва незабавно да се предадат на упълномощен получател на такива средства или да бъдат внесени в странична сметка.
Извършването на рекламна дейност е разрешено на адвоката само доколкото е насочено към предмета на дейността му като цяло и не засяга изпълнението на конкретно задължение.
Адвокат, който не желае да поеме даден случай, трябва незабавно да заяви това. В случай на виновно забавяне да стори това, адвокатът е длъжен да възстанови възникналите щети.
Адвокатът няма право да бъде ангажиран в процес, ако:
* вече е ангажиран в същия процес като съдия, арбитражен съдия, прокурор, нотариус, нотариален представител или нотариален управител, или ако е на обществена служба и
* трябва да се изправи срещу собственика на управляваното от него имущество в дела, по които той вече е бил ангажиран като синдик, управител на наследствено имущество, изпълнител на завещание, довереник или по подобен начин.
На адвоката се забранява:
* в дела, по които вече е ангажиран като адвокат срещу собственика на управляваното от него имущество, да се ангажира като синдик, управител на наследствено имущество, изпълнител на завещание, довереник или да изпълнява подобни функции и
* в дела, по които вече е бил ангажиран като адвокат, да се ангажира с дейност, различна от адвокатската.
В отношенията си с клиента адвокатът е длъжен:
* да информира незабавно клиента си за всяка съществена подробност по хода на делото и
* да отговаря незабавно на запитвания на клиента си.
Прием в адвокатурата
Приемът в адвокатурата се предполага след подаване на молба от кандидата, по която се произнася администрацията на съдебната власт на местно ниво. Последната изисква експертиза от управата на адвокатската колегия, в чийто район кандидатът желае да бъде приет. Експертизата трябва да съдържа всички евентуални причини за отказ.
Решението, с което се отказва прием в адвокатурата, трябва да е обосновано. То може да се обжалва от кандидата пред Върховния съд по адвокатски въпроси.
При разрешение за прием в адвокатурата кандидатът получава от администрацията в съдебната власт на местно ниво свидетелство, с което приемът придобива валидност.
Достъп до съд
Всеки адвокат трябва да има достъп до определен съд. Първоначалният достъп до съд се извършва заедно с приема в адвокатурата. От правата, произтичащи от достъпа до даден съд, адвокатът може да се откаже само за да получи достъп до друг съд.
Към всеки съд има списък на адвокатите, получили достъп до него. Адвокатът се вписва в този списък, след като е положил клетва, посочил е постоянния си адрес и е открил кантора. С вписването той получава правомощия да упражнява адвокатска професия.
Достъпът до съд се прекратява, ако членството в адвокатурата:
* е прекратено;
* адвокатът се откаже доброволно или
* се отмени, защото е получено неправомерно.
Достъпът до съд може да бъде отменен, в случай че:
* адвокатът не положи клетва в рамките на три месеца след първоначалния достъп до съда;
* адвокатът в рамките на три месеца не открие кантора (респективно не назначи упълномощено лице) или
* адвокатът се откаже от кантората си.
Освен в случай на смърт, името на адвоката се изважда от списъка на получилите право на достъп адвокати, ако достъпът до съд е прекратен.
Адвокатска клетва и адвокатска тайна
Веднага след първоначалния достъп до съд, адвокатът трябва да положи следната клетва:
“Заклевам се в Господ, Всемогъщия и Всезнаещия, да съхранявам конституционния ред и съвестно да изпълнявам задълженията си на адвокат и нека Господ ми е свидетел.”
Ако заклеващият се принадлежи към религиозна общност, чийто канони повеляват наместо клетва да се използва друга форма на обвързване, то използването й е разрешено. Клетвата може и да не е с религиозна насоченост. Тя трябва да бъде произнесена по време на открито заседание на съда, до който адвокатът е допуснат, като при произнасянето й адвокатът повдига дясната си ръка. За полагането на клетвата се съставя протокол, който трябва да съдържа нейния буквален текст. Той трябва да е подписан от адвоката и от председателя на съда Ако адвокатът в рамките на три месеца след първоначалния си достъп до съд не е положил клетва, решението за достъп до съда се отменя.
Задължение на адвоката е да пази тайна.
Това се отнася до всичко, което му стане известно при упражняването на неговата професия. Задължението да пази тайна остава и след приключване на мандата на адвоката. Адвокатът трябва да задължи и сътрудниците си да пазят същата тайна.
Морални и етични изисквания към адвоката
Адвокатът трябва да упражнява съвестно професията си. Както в личен, така и в професионален план, адвокатът трябва да спазва норми на поведение, с които да оправдава уважението и доверието, които професията на адвокат предполага.
Адвокатът не може да разпространява неистини.
Адвокатът може да прави дискредитиращи изказвания само по конкретен повод - във връзка с поведението на други замесени по делото лица или във връзка с развитието на процеса.
Адвокатът не може да защитава противоречиви интереси. Той трябва да работи върху своето професионално израстване.
Адвокатът не трябва да упражнява дейност, която не може да се съчетае с адвокатската професия и по-специално с положението му на независим орган на правораздаването или може да навреди на доверието в неговата независимост.
Право на сдружаване и на възнаграждение
Адвокатите могат да се сдружават за колективно упражняване на професията с:
* членове на адвокатска колегия или на колегия на патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически или финансови ревизори;
* адвокати от държави-членки на ЕС или от други държави, които упражняват дейността си съгласно Закона за дейността на европейските адвокати в Германия и чиято кантора е извън границите на Федерална Република Германия и
* патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически или финансови ревизори от други държави, които упражняват професия, съответстваща по образование и правомощия на професиите по Наредбата за патентни адвокати, Закона за данъчна консултация или Наредбата за икономически ревизори и в пределите на тези закони могат да образуват сдружение с патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически ревизори.
Дружества с ограничена отговорност с предмет на дейност консултация и представителство по правни въпроси могат да бъдат регистрирани като адвокатски дружества. Участието на адвокатски дружества в обединения за съвместно упражняване на професията е недопустимо.
Адвокатското дружество има правата и задълженията на адвокатa.
За извършената дейност адвокатът получава възнаграждение, което се определя според Федералния правилник за адвокатските такси. Адвокатът няма право да уговаря по-малка от определената в правилника сума. Недопустими са договорки, посредством които изплащането на дадено възнаграждение или размерът му стават зависими от изхода на делото или от успеха на адвоката (хонорар за успех) или такива договорки, според които адвокатът задържа част от извоюваната сума (quota litis).
Безплатна правна помощ, служебен защитник
Помощ при упражняването на права (консултативна помощ).
Такава помощ може да се оказва на лица, които:
* не притежават нужните средства;
* нямат друга възможност за получаване на правна помощ или
* не могат сами да защитават правата си.
Служебен защитник се назначава в случаите, когато:
* се провежда съдебно заседание пред първа инстанция в окръжен или апелативен съд или
* определено лице е привлечено към наказателна отговорност.
Служебният защитник се назначава от председателя на съда, като е желателно той да е от допуснатите до съд от конкретния съдебен район адвокати. На обвиняемия трябва да се даде възможност да определи в рамките на конкретен срок адвокат измежду списъка на адвокатите. Председателят на съда трябва да назначи посочения от обвиняемия адвокат, освен ако не са налице сериозни пречки за това.
Назначението се отменя, ако впоследствие бъде избран друг защитник и той приеме избора.
Адвокатската колегия като юридическо лице: права и задължения
Адвокатите, които са допуснати в района на Върховния съд на дадена провинция, както и адвокатските дружества, чийто седалища се намират в този район, образуват адвокатска колегия. Седалището на адвокатската колегия е в същото населено място, в което заседава Върховният съд на провинцията.
Адвокатската колегия е субект на публичното право. Нейни органи са Управителният съвет, Председателският съвет и Общото събрание.
Управителен съвет на адвокатската колегия
Управителният съвет се избира от събранието на колегията. Той е седемчленен, но събранието на колегията може да постанови по-голям състав.
За член може да бъде избран адвокат, който:
* е член на колегията;
* има навършени 35 години или
* упражнява професията на адвокат минимум пет години без прекъсване.
За член не може да бъде избран адвокат:
* срещу когото е започнало дисциплинарно производство;
* на когото е наложена забрана за упражняване на професията или забрана за представителство;
* срещу когото е повдигнато публично обвинение за престъпление, което може да има като последствие невъзможността да се заема пост на обществена служба;
* който е наказан с мъмрене или глоба в последните пет години;
* който е наказан със забрана за представителство в последните десет години или
* който е наказан с изключване от адвокатура в последните петнадесет години.
Мандатът на членовете на Управителния съвет е четиригодишен. На всеки две години се провеждат избори, с които се подновява половината от състава.
Лице, избрано за член на Управителния съвет, може да си направи самоотвод, когато:
* навърши 65 години;
* е било член на Управителния съвет за последните четири години или
* поради болест е възпрепятствано да изпълнява задълженията си.
Управителният съвет се задължава:
* да съветва членовете на колегията по въпроси, свързани с професионалните задължения;
* да съдейства при разрешаване на спорове между членове на колегията и между членове на колегията, от една страна, и клиентите им, от друга;
* да контролира изпълнението на задълженията на членовете на колегията;
* да предлага адвокати за членове на Съдилища по адвокатски въпроси и на Върховни съдилища по адвокатски въпроси;
* да представя пред Общото събрание на колегията годишен отчет за управлението на имуществото;
* да издава експертизи, които да послужат пред съда, пред съдебната администрация или административните власти на провинцията;
* да съдейства при обучението на стажанти и
* да предлага адвокати за членове на съдебните изпитни комисии.
За вземането на решения е необходимо да присъстват най-малко половината от членовете на Управителния съвет. Решенията се приемат с обикновено мнозинство.
Председателски съвет на колегията
Председателският съвет се избира от Управителния съвет, като членовете му трябва да са от нейния състав.
Председателският съвет е четиричленен и се състои от:
* председател;
* заместник-председател;
* секретар и
* ковчежник.
Управителният съвет на колегията може да увеличи броя на членовете на Председателския съвет.
Задълженията на председателя са да:
* представлява колегията пред съда и извън него и да
* представя пред съдебната администрация на провинцията ежегодно писмен доклад за дейността на колегията и на управата.
Общо събрание на адвокатската колегия
Общото събрание на адвокатската колегия се свиква от председателя. Той е длъжен да свика Общото събрание по искане на една десета от членовете, като писмено посочат и темата, която ще се разисква. Обявяването на датата на Общото събрание трябва да стане най-малко две седмици преди насрочената дата.
Общото събрание се задължава:
* да провежда избор за Управителен съвет на колегията;
* да определя размера и падежа на вноските и разпределянето на административните такси;
* да се грижи за социалното осигуряване на адвокатите и техните близки;
* да осигурява средствата, нужни за покриване на разноските за общите дела;
* да издава директиви, чрез които да се покриват разноските и пътните разходи на членовете на Управителния съвет и на Съда по адвокатски въпроси и
* да проверява отчета на Управителния съвет за приходите и разходите на колегията, както и за управлението на имуществото на колегията.
Федерална адвокатска колегия
Адвокатските колегии се обединяват във Федерална адвокатска колегия. Седалището й се определя от нейния устав.
Федералната адвокатска колегия е субект на публичното право. Нейни органи са Председателския съвет и Общото събрание. Тяхната структура и функции са сходни с тези на Председателския съвет и Общото събрание на адвокатските колегии.
Федералната адвокатска колегия се задължава
* да търси мненията на отделните колегии по въпроси, засягащи адвокатските колегии като цяло и след колективно разискване да налага мнението на мнозинството;
* да се грижи за социалното осигуряване в рамките на адвокатските колегии;
* винаги да защитава пред компетентните съдилища и власти становището си, когато се засягат интересите на адвокатските колегии като цяло;
* да представя адвокатските колегии пред власти и организации и
* да поощрява професионалното развитие на адвокатите.
Уставно събрание
То се свиква от председателя на федералната адвокатска колегия, ако най-малко пет адвокатски колегии или една четвърт от членовете му са поискали това писмено и са определили темата за разискване.
Съд по адвокатски въпроси
Съдът по адвокатски въпроси се създава за района на адвокатската колегия. Контролът над него се осъществява от съдебната администрация на провинцията.
Членове на този съд могат да бъдат само адвокати, които се числят към адвокатската колегия, за чийто район е създаден. Те са почетни съдии.
За член на Съда по адвокатски въпроси може да бъде избран само адвокат, който може да бъде избиран и в управата на адвокатска колегия.
Членовете на съда по адвокатски въпроси не могат едновременно да са в Управителния съвет на адвокатската колегия и в Уставното събрание.
Съдиите от този съд се освобождават по предложение на съдебната администрация на провинцията, ако:
* стане известно, че не отговарят на условията за избор;
* настъпи обстоятелство, което противоречи на избора или
* злоупотребяват със служебното си положение.
По предложението на съдебната администрация на провинцията се произнася Върховният съд по адвокатски въпроси. Решението му е окончателно.
Върховен съд по адвокатски въпроси
Върховният съд по адвокатски въпроси се създава към Върховния съд на провинцията.
Няколко провинции могат да се договорят за създаването на един Общ Върховен съд по адвокатските въпроси.
Членовете на Върховния съд по адвокатски въпроси се назначават от съдебната администрация на провинцията за срок от четири години. Те трябва да са членове на Върховния съд на провинцията. В случаите, когато се създава Общ Върховен съд по адвокатски въпроси, членовете се избират от Върховните съдилища на провинциите в договорено предварително от провинциите съотношение.
Колегия по адвокатски въпроси към Върховния федерален съд
Към Върховния федерален съд се създава колегия по адвокатски въпроси, която може да бъде наказателна или гражданска.
Колегията се състои от председателя на Върховния федерален съд, както и от трима члена на Върховния федералния съд и от трима адвокати, които се назначават от Федералното министерство на правосъдието за срок от четири години.
Адвокатура към Върховния федерален съд
За адвокатурата към Върховния федерален съд важат всички вече изброени предписания за адвокатура към обикновен съд.
Функциите на съдебната администрация на провинцията се поемат от Федералното министерство на правосъдието. Функциите на прокуратурата се поемат от Върховния прокурор.
Достъп до Върховния федерален съд
Достъп за явяване пред Върховния федерален съд се получава само след номиниране от комисията за избор на адвокати към Върховния федерален съд.
Избори се извършват въз основа на списъците с предложения. Лицата в списъците трябва да са навършили тридесет и пет годишна възраст и през последните пет години без прекъсване да са упражнявали адвокатска професия.
При допускане до Върховния федерален съд адвокатът губи правото си на достъп до който и да е друг съд.
Особени права и задължения на адвокатите към Върховния федерален съд
Адвокатите могат да се явяват само пред Върховния федерален съд, пред другите висши съдилища на федерално равнище и техните общи съдийски колегии и пред Конституционния съд. Това не се отнася до правото им да се явяват пред международни и съвместни междудържавни съдилища.
Адвокатите към Върховния федерален съд могат да образуват сдружения само помежду си, като в тях могат да участват не повече от двама адвокати.
Към Върховния федерален съд се образува адвокатска колегия, която включва всички допуснати адвокати.
Дисциплинарно производство
При осъществяване на дисциплинарно производство адвокатът не може да бъде задържан или арестуван, нито може да бъде задължен да се подложи на психотест.
При обвинение в нарушаване на задълженията на адвоката, последният заедно с членовете на управата на адвокатската колегия имат право на достъп до документите по процеса.
Завеждане на процес
Процес започва прокуратурата, като връчва на Съда по адвокатски въпроси обвинителен документ. Адвокатът сам може да възложи на прокуратурата да заведе процес срещу него, за да отпадне подозрение за нарушение на задължение.
Обвинителният документ съдържа:
* фактите за нарушеното задължение и
* доказателства (ако са нужни).
Съдебно производство и съдебно заседание в наказателния процес
На адвоката се изпраща призовка. Делото може да се проведе в отсъствието на адвоката, ако в поканата това е изрично упоменато. То се води при закрити врати. По молба на прокуратурата делото може, а по молба на адвоката - трябва да е публично.
Решение за дисциплинарно наказание може да се обжалва пред Върховния съд по адвокатски въпроси. Срокът е една седмица след издаване на решението, а ако адвокатът не е присъствал на процеса - една седмица след като той е бил уведомен за решението.
Решение на Върховния съд по адвокатски въпроси може да се преразгледа от Върховния федерален съд, ако то е за:
* забрана да се практикува като представител или застъпник в определени правни области за срок от една до пет години или
* изключване от адвокатура.
Срокът за подаване на молба за преразглеждане е една седмица след издаване на решението, а ако адвокатът не е присъствал на процеса - една седмица, след като той е бил уведомен за решението
Нормативна уредба
Федерален правилник за адвокатите от (1959 г., последно изменен на 19 декември 1998 г.)
Професионален правилник от (1999 г.)
Федерален правилник за адвокатските такси
Източници:
http://www.bundesgesetze.de
Условия за упражняване на адвокатска професия
Адвокатът във Федерална Република Германия е независим орган на правораздаването. Той упражнява професията си свободно и неограничено в рамките на закона и професионалния правилник. Основната задача на адвоката е да оказва правна помощ чрез съдействие и защита на правата и законните интереси на лицата по всички правни въпроси.
Адвокат по смисъла на Федералния правилник за адвокатите може да бъде всеки, който отговаря на едно от следните условия:
* да е придобил квалификация за съдия;
* да отговаря на законоустановените условия за упражняване на адвокатска професия на територията на държава – членка на ЕС от гражданин на друга държава – членка на ЕС и
* да е издържал изпит за адвокатурата.
Като адвокати могат да действат и преподавателите по право в немските висши учебни заведения.
Други лица могат да бъдат допускани само със съдебно решение и в качеството си на сътрудници на адвокат.
Страна в даден процес може да се ползва от услугите на не повече от трима адвокати.
Достъпът до адвокатурата се отказва, ако:
* кандидатът, след решение на Конституционния съд, е частично неправоспособен;
* вследствие на наказателна присъда кандидатът няма право да заема обществена служба;
* кандидатът се бори противозаконно срещу свободния демократичен ред;
* срещу кандидата е произнесена и е влязла в сила присъда за отстраняване от служба или по дисциплинарно дело за отстраняване от служба в областта на правораздаването;
* кандидатът с поведението си се е показал недостоен да упражнява професията на адвокат;
* кандидатът вследствие на телесно увреждане или заболяване е трайно неспособен да упражнява професията на адвокат;
* кандидатът упражнява дейност, която не може да се съчетае с адвокатската професия и по-специално с положението му на независим орган на правораздаването или може да навреди на доверието в неговата независимост;
* кандидатът се намира в имуществена несъстоятелност; имуществената несъстоятелност се предполага, когато е открит процес по неплатежоспособност или кандидатът е вписан в регистъра на съд за неплатежоспособност или на изпълнителен съд и
* кандидатът е съдия, служител към съдилище, или е на кадрова или наборна военна служба.
Права и задължения на адвоката
Задължение на адвоката е да сключи професионална застраховка за възстановяване на имуществена вреда, следствие на осъществяваната от него дейност. Застраховката трябва да бъде сключена към застрахователно дружество, намиращо се на територията на ФРГ. Застраховката трябва да е валидна за целия период на упражняване на адвокатската професия.
Адвокатът е длъжен да открие кантора в населеното място на съда, към който е регистриран. Съдебната администрация на провинцията може да освободи адвоката от това задължение, ако това е в интерес на правораздаването.
Когато адвокатът е освободен от задължението да открие кантора, той трябва да назначи упълномощено лице с постоянно местоживеене в населеното място на съда; ако адвокатът е допуснат да упражнява адвокатска професия в няколко съдилища едновременно, упълномощеното лице трябва да се назначи към първия съд.
Адвокатът е длъжен да се отнася с нужната грижа при боравене с поверените му материални ценности. Чужди парични средства трябва незабавно да се предадат на упълномощен получател на такива средства или да бъдат внесени в странична сметка.
Извършването на рекламна дейност е разрешено на адвоката само доколкото е насочено към предмета на дейността му като цяло и не засяга изпълнението на конкретно задължение.
Адвокат, който не желае да поеме даден случай, трябва незабавно да заяви това. В случай на виновно забавяне да стори това, адвокатът е длъжен да възстанови възникналите щети.
Адвокатът няма право да бъде ангажиран в процес, ако:
* вече е ангажиран в същия процес като съдия, арбитражен съдия, прокурор, нотариус, нотариален представител или нотариален управител, или ако е на обществена служба и
* трябва да се изправи срещу собственика на управляваното от него имущество в дела, по които той вече е бил ангажиран като синдик, управител на наследствено имущество, изпълнител на завещание, довереник или по подобен начин.
На адвоката се забранява:
* в дела, по които вече е ангажиран като адвокат срещу собственика на управляваното от него имущество, да се ангажира като синдик, управител на наследствено имущество, изпълнител на завещание, довереник или да изпълнява подобни функции и
* в дела, по които вече е бил ангажиран като адвокат, да се ангажира с дейност, различна от адвокатската.
В отношенията си с клиента адвокатът е длъжен:
* да информира незабавно клиента си за всяка съществена подробност по хода на делото и
* да отговаря незабавно на запитвания на клиента си.
Прием в адвокатурата
Приемът в адвокатурата се предполага след подаване на молба от кандидата, по която се произнася администрацията на съдебната власт на местно ниво. Последната изисква експертиза от управата на адвокатската колегия, в чийто район кандидатът желае да бъде приет. Експертизата трябва да съдържа всички евентуални причини за отказ.
Решението, с което се отказва прием в адвокатурата, трябва да е обосновано. То може да се обжалва от кандидата пред Върховния съд по адвокатски въпроси.
При разрешение за прием в адвокатурата кандидатът получава от администрацията в съдебната власт на местно ниво свидетелство, с което приемът придобива валидност.
Достъп до съд
Всеки адвокат трябва да има достъп до определен съд. Първоначалният достъп до съд се извършва заедно с приема в адвокатурата. От правата, произтичащи от достъпа до даден съд, адвокатът може да се откаже само за да получи достъп до друг съд.
Към всеки съд има списък на адвокатите, получили достъп до него. Адвокатът се вписва в този списък, след като е положил клетва, посочил е постоянния си адрес и е открил кантора. С вписването той получава правомощия да упражнява адвокатска професия.
Достъпът до съд се прекратява, ако членството в адвокатурата:
* е прекратено;
* адвокатът се откаже доброволно или
* се отмени, защото е получено неправомерно.
Достъпът до съд може да бъде отменен, в случай че:
* адвокатът не положи клетва в рамките на три месеца след първоначалния достъп до съда;
* адвокатът в рамките на три месеца не открие кантора (респективно не назначи упълномощено лице) или
* адвокатът се откаже от кантората си.
Освен в случай на смърт, името на адвоката се изважда от списъка на получилите право на достъп адвокати, ако достъпът до съд е прекратен.
Адвокатска клетва и адвокатска тайна
Веднага след първоначалния достъп до съд, адвокатът трябва да положи следната клетва:
“Заклевам се в Господ, Всемогъщия и Всезнаещия, да съхранявам конституционния ред и съвестно да изпълнявам задълженията си на адвокат и нека Господ ми е свидетел.”
Ако заклеващият се принадлежи към религиозна общност, чийто канони повеляват наместо клетва да се използва друга форма на обвързване, то използването й е разрешено. Клетвата може и да не е с религиозна насоченост. Тя трябва да бъде произнесена по време на открито заседание на съда, до който адвокатът е допуснат, като при произнасянето й адвокатът повдига дясната си ръка. За полагането на клетвата се съставя протокол, който трябва да съдържа нейния буквален текст. Той трябва да е подписан от адвоката и от председателя на съда Ако адвокатът в рамките на три месеца след първоначалния си достъп до съд не е положил клетва, решението за достъп до съда се отменя.
Задължение на адвоката е да пази тайна.
Това се отнася до всичко, което му стане известно при упражняването на неговата професия. Задължението да пази тайна остава и след приключване на мандата на адвоката. Адвокатът трябва да задължи и сътрудниците си да пазят същата тайна.
Морални и етични изисквания към адвоката
Адвокатът трябва да упражнява съвестно професията си. Както в личен, така и в професионален план, адвокатът трябва да спазва норми на поведение, с които да оправдава уважението и доверието, които професията на адвокат предполага.
Адвокатът не може да разпространява неистини.
Адвокатът може да прави дискредитиращи изказвания само по конкретен повод - във връзка с поведението на други замесени по делото лица или във връзка с развитието на процеса.
Адвокатът не може да защитава противоречиви интереси. Той трябва да работи върху своето професионално израстване.
Адвокатът не трябва да упражнява дейност, която не може да се съчетае с адвокатската професия и по-специално с положението му на независим орган на правораздаването или може да навреди на доверието в неговата независимост.
Право на сдружаване и на възнаграждение
Адвокатите могат да се сдружават за колективно упражняване на професията с:
* членове на адвокатска колегия или на колегия на патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически или финансови ревизори;
* адвокати от държави-членки на ЕС или от други държави, които упражняват дейността си съгласно Закона за дейността на европейските адвокати в Германия и чиято кантора е извън границите на Федерална Република Германия и
* патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически или финансови ревизори от други държави, които упражняват професия, съответстваща по образование и правомощия на професиите по Наредбата за патентни адвокати, Закона за данъчна консултация или Наредбата за икономически ревизори и в пределите на тези закони могат да образуват сдружение с патентни адвокати, данъчни съветници, данъчни пълномощници, икономически ревизори.
Дружества с ограничена отговорност с предмет на дейност консултация и представителство по правни въпроси могат да бъдат регистрирани като адвокатски дружества. Участието на адвокатски дружества в обединения за съвместно упражняване на професията е недопустимо.
Адвокатското дружество има правата и задълженията на адвокатa.
За извършената дейност адвокатът получава възнаграждение, което се определя според Федералния правилник за адвокатските такси. Адвокатът няма право да уговаря по-малка от определената в правилника сума. Недопустими са договорки, посредством които изплащането на дадено възнаграждение или размерът му стават зависими от изхода на делото или от успеха на адвоката (хонорар за успех) или такива договорки, според които адвокатът задържа част от извоюваната сума (quota litis).
Безплатна правна помощ, служебен защитник
Помощ при упражняването на права (консултативна помощ).
Такава помощ може да се оказва на лица, които:
* не притежават нужните средства;
* нямат друга възможност за получаване на правна помощ или
* не могат сами да защитават правата си.
Служебен защитник се назначава в случаите, когато:
* се провежда съдебно заседание пред първа инстанция в окръжен или апелативен съд или
* определено лице е привлечено към наказателна отговорност.
Служебният защитник се назначава от председателя на съда, като е желателно той да е от допуснатите до съд от конкретния съдебен район адвокати. На обвиняемия трябва да се даде възможност да определи в рамките на конкретен срок адвокат измежду списъка на адвокатите. Председателят на съда трябва да назначи посочения от обвиняемия адвокат, освен ако не са налице сериозни пречки за това.
Назначението се отменя, ако впоследствие бъде избран друг защитник и той приеме избора.
Адвокатската колегия като юридическо лице: права и задължения
Адвокатите, които са допуснати в района на Върховния съд на дадена провинция, както и адвокатските дружества, чийто седалища се намират в този район, образуват адвокатска колегия. Седалището на адвокатската колегия е в същото населено място, в което заседава Върховният съд на провинцията.
Адвокатската колегия е субект на публичното право. Нейни органи са Управителният съвет, Председателският съвет и Общото събрание.
Управителен съвет на адвокатската колегия
Управителният съвет се избира от събранието на колегията. Той е седемчленен, но събранието на колегията може да постанови по-голям състав.
За член може да бъде избран адвокат, който:
* е член на колегията;
* има навършени 35 години или
* упражнява професията на адвокат минимум пет години без прекъсване.
За член не може да бъде избран адвокат:
* срещу когото е започнало дисциплинарно производство;
* на когото е наложена забрана за упражняване на професията или забрана за представителство;
* срещу когото е повдигнато публично обвинение за престъпление, което може да има като последствие невъзможността да се заема пост на обществена служба;
* който е наказан с мъмрене или глоба в последните пет години;
* който е наказан със забрана за представителство в последните десет години или
* който е наказан с изключване от адвокатура в последните петнадесет години.
Мандатът на членовете на Управителния съвет е четиригодишен. На всеки две години се провеждат избори, с които се подновява половината от състава.
Лице, избрано за член на Управителния съвет, може да си направи самоотвод, когато:
* навърши 65 години;
* е било член на Управителния съвет за последните четири години или
* поради болест е възпрепятствано да изпълнява задълженията си.
Управителният съвет се задължава:
* да съветва членовете на колегията по въпроси, свързани с професионалните задължения;
* да съдейства при разрешаване на спорове между членове на колегията и между членове на колегията, от една страна, и клиентите им, от друга;
* да контролира изпълнението на задълженията на членовете на колегията;
* да предлага адвокати за членове на Съдилища по адвокатски въпроси и на Върховни съдилища по адвокатски въпроси;
* да представя пред Общото събрание на колегията годишен отчет за управлението на имуществото;
* да издава експертизи, които да послужат пред съда, пред съдебната администрация или административните власти на провинцията;
* да съдейства при обучението на стажанти и
* да предлага адвокати за членове на съдебните изпитни комисии.
За вземането на решения е необходимо да присъстват най-малко половината от членовете на Управителния съвет. Решенията се приемат с обикновено мнозинство.
Председателски съвет на колегията
Председателският съвет се избира от Управителния съвет, като членовете му трябва да са от нейния състав.
Председателският съвет е четиричленен и се състои от:
* председател;
* заместник-председател;
* секретар и
* ковчежник.
Управителният съвет на колегията може да увеличи броя на членовете на Председателския съвет.
Задълженията на председателя са да:
* представлява колегията пред съда и извън него и да
* представя пред съдебната администрация на провинцията ежегодно писмен доклад за дейността на колегията и на управата.
Общо събрание на адвокатската колегия
Общото събрание на адвокатската колегия се свиква от председателя. Той е длъжен да свика Общото събрание по искане на една десета от членовете, като писмено посочат и темата, която ще се разисква. Обявяването на датата на Общото събрание трябва да стане най-малко две седмици преди насрочената дата.
Общото събрание се задължава:
* да провежда избор за Управителен съвет на колегията;
* да определя размера и падежа на вноските и разпределянето на административните такси;
* да се грижи за социалното осигуряване на адвокатите и техните близки;
* да осигурява средствата, нужни за покриване на разноските за общите дела;
* да издава директиви, чрез които да се покриват разноските и пътните разходи на членовете на Управителния съвет и на Съда по адвокатски въпроси и
* да проверява отчета на Управителния съвет за приходите и разходите на колегията, както и за управлението на имуществото на колегията.
Федерална адвокатска колегия
Адвокатските колегии се обединяват във Федерална адвокатска колегия. Седалището й се определя от нейния устав.
Федералната адвокатска колегия е субект на публичното право. Нейни органи са Председателския съвет и Общото събрание. Тяхната структура и функции са сходни с тези на Председателския съвет и Общото събрание на адвокатските колегии.
Федералната адвокатска колегия се задължава
* да търси мненията на отделните колегии по въпроси, засягащи адвокатските колегии като цяло и след колективно разискване да налага мнението на мнозинството;
* да се грижи за социалното осигуряване в рамките на адвокатските колегии;
* винаги да защитава пред компетентните съдилища и власти становището си, когато се засягат интересите на адвокатските колегии като цяло;
* да представя адвокатските колегии пред власти и организации и
* да поощрява професионалното развитие на адвокатите.
Уставно събрание
То се свиква от председателя на федералната адвокатска колегия, ако най-малко пет адвокатски колегии или една четвърт от членовете му са поискали това писмено и са определили темата за разискване.
Съд по адвокатски въпроси
Съдът по адвокатски въпроси се създава за района на адвокатската колегия. Контролът над него се осъществява от съдебната администрация на провинцията.
Членове на този съд могат да бъдат само адвокати, които се числят към адвокатската колегия, за чийто район е създаден. Те са почетни съдии.
За член на Съда по адвокатски въпроси може да бъде избран само адвокат, който може да бъде избиран и в управата на адвокатска колегия.
Членовете на съда по адвокатски въпроси не могат едновременно да са в Управителния съвет на адвокатската колегия и в Уставното събрание.
Съдиите от този съд се освобождават по предложение на съдебната администрация на провинцията, ако:
* стане известно, че не отговарят на условията за избор;
* настъпи обстоятелство, което противоречи на избора или
* злоупотребяват със служебното си положение.
По предложението на съдебната администрация на провинцията се произнася Върховният съд по адвокатски въпроси. Решението му е окончателно.
Върховен съд по адвокатски въпроси
Върховният съд по адвокатски въпроси се създава към Върховния съд на провинцията.
Няколко провинции могат да се договорят за създаването на един Общ Върховен съд по адвокатските въпроси.
Членовете на Върховния съд по адвокатски въпроси се назначават от съдебната администрация на провинцията за срок от четири години. Те трябва да са членове на Върховния съд на провинцията. В случаите, когато се създава Общ Върховен съд по адвокатски въпроси, членовете се избират от Върховните съдилища на провинциите в договорено предварително от провинциите съотношение.
Колегия по адвокатски въпроси към Върховния федерален съд
Към Върховния федерален съд се създава колегия по адвокатски въпроси, която може да бъде наказателна или гражданска.
Колегията се състои от председателя на Върховния федерален съд, както и от трима члена на Върховния федералния съд и от трима адвокати, които се назначават от Федералното министерство на правосъдието за срок от четири години.
Адвокатура към Върховния федерален съд
За адвокатурата към Върховния федерален съд важат всички вече изброени предписания за адвокатура към обикновен съд.
Функциите на съдебната администрация на провинцията се поемат от Федералното министерство на правосъдието. Функциите на прокуратурата се поемат от Върховния прокурор.
Достъп до Върховния федерален съд
Достъп за явяване пред Върховния федерален съд се получава само след номиниране от комисията за избор на адвокати към Върховния федерален съд.
Избори се извършват въз основа на списъците с предложения. Лицата в списъците трябва да са навършили тридесет и пет годишна възраст и през последните пет години без прекъсване да са упражнявали адвокатска професия.
При допускане до Върховния федерален съд адвокатът губи правото си на достъп до който и да е друг съд.
Особени права и задължения на адвокатите към Върховния федерален съд
Адвокатите могат да се явяват само пред Върховния федерален съд, пред другите висши съдилища на федерално равнище и техните общи съдийски колегии и пред Конституционния съд. Това не се отнася до правото им да се явяват пред международни и съвместни междудържавни съдилища.
Адвокатите към Върховния федерален съд могат да образуват сдружения само помежду си, като в тях могат да участват не повече от двама адвокати.
Към Върховния федерален съд се образува адвокатска колегия, която включва всички допуснати адвокати.
Дисциплинарно производство
При осъществяване на дисциплинарно производство адвокатът не може да бъде задържан или арестуван, нито може да бъде задължен да се подложи на психотест.
При обвинение в нарушаване на задълженията на адвоката, последният заедно с членовете на управата на адвокатската колегия имат право на достъп до документите по процеса.
Завеждане на процес
Процес започва прокуратурата, като връчва на Съда по адвокатски въпроси обвинителен документ. Адвокатът сам може да възложи на прокуратурата да заведе процес срещу него, за да отпадне подозрение за нарушение на задължение.
Обвинителният документ съдържа:
* фактите за нарушеното задължение и
* доказателства (ако са нужни).
Съдебно производство и съдебно заседание в наказателния процес
На адвоката се изпраща призовка. Делото може да се проведе в отсъствието на адвоката, ако в поканата това е изрично упоменато. То се води при закрити врати. По молба на прокуратурата делото може, а по молба на адвоката - трябва да е публично.
Решение за дисциплинарно наказание може да се обжалва пред Върховния съд по адвокатски въпроси. Срокът е една седмица след издаване на решението, а ако адвокатът не е присъствал на процеса - една седмица след като той е бил уведомен за решението.
Решение на Върховния съд по адвокатски въпроси може да се преразгледа от Върховния федерален съд, ако то е за:
* забрана да се практикува като представител или застъпник в определени правни области за срок от една до пет години или
* изключване от адвокатура.
Срокът за подаване на молба за преразглеждане е една седмица след издаване на решението, а ако адвокатът не е присъствал на процеса - една седмица, след като той е бил уведомен за решението
- malanoche
- Потребител
- Мнения: 125
- Регистриран на: 05 Юли 2006, 09:53
malanoche
много, много благодаря за информацията.
до колкото разбирам - мога да бъда адвокат в процеса /уточнявам - става въпрос само по едно дело, а не въобще/, нали?
много, много благодаря за информацията.
до колкото разбирам - мога да бъда адвокат в процеса /уточнявам - става въпрос само по едно дело, а не въобще/, нали?
- V_I_K_I
- Младши потребител
- Мнения: 57
- Регистриран на: 12 Окт 2006, 09:53
4 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта