начало

Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й Тълкувателното решение: Давността тече за всяка вноска по кредита от падежа й

Развод с норвежки гражданин?



Развод с норвежки гражданин?

Мнениеот MariaMagdalena » 01 Сеп 2007, 13:21

http://ec.europa.eu/civiljustice/divorc ... _ec_bg.htm

Когато двама души с различна националност или такива, които не живеят вече в същата държава-членка, пожелаят да се разведат, те трябва да знаят към кои съдилища или органи да се обърнат и къде да направят това.

През 2000 г. Съветът прие регламент, определящ:

кои съдилища в държавата-членка са компетентни да дадат решение по процедура за развод,
как разводи, дадени в една държава-членка, се признават в другите държави-членки.
Този регламент засяга разтрогването на брака. Той се отнася и до решенията относно родителската отговорност за децата от двамата родители, при условие че подобни решения са взети по време на развода. Повече информация по този въпрос може да бъде намерена в „Родителска отговорност“. Той не се отнася обаче до въпроси като издръжката или разделянето на собствеността.

Регламентът е заменен с Регламент № 2201/2003 на Съвета, който влезе в сила на 1 март 2005 г. Новият регламент не изменя правилата по семейните въпроси и се прилага за решенията за развод, дадени след тази дата. Той се отнася и до съдебните раздели и анулиранията. Тъй като е регламент, разпоредбите му са директно приложими, което означава, че всеки може да се позове на тях в съда.



Регламентът не е приложим в Дания.

Той не определя кое национално законодателство трябва да приложат съдилищата. В някои случаи съдилищата на една държава-членка трябва да приложат законодателството на друга държава. Това зависи от националното законодателство на всяка от държавите-членки.

За да получите повече информация по този въпрос, щракнете върху флага на съответната държава-членка.

Кои съдилища са компетентни по тези въпроси?
Съдилищата са компетентни да дадат решение за развод:

в държавата-членка на обичайно местоживеене на съпрузите;
в държавата-членка на обичайно местоживеене на ответника;
ако съпрузите не живеят вече в една и съща държава-членка, в държавата-членка, в която последно е било обичайното им местожителство, при условие че единият от тях все още живее в нея;
в случаите на съвместна молба за развод - в държавата-членка, в която пребивава единият или другият съпруг;
при определени обстоятелства - в държавата-членка на обичайно местоживеене на ищеца;
в държавата-членка, на която съпрузите са поданици.
Страните не могат да изберат съд, различен от изброените по-горе.

В случай че делото е заведено в съдилищата на повече от една държава-членка, съдът, в който делото е заведено за първи път, се смята за компетентен. С други думи, ако едно дело е заведено в определен съд, този съд все още е компетентен, дори и ако делото е впоследствие заведено в друг съд. Въпреки това другите съдилища следва да отклонят приемането на юрисдикция.

Нагоре

Признаване на решения
Развод, даден в една държава-членка, се признава автоматично в другите държави-членки, без каквито и да е специални процедури.
Въпреки това всяка заинтересована страна може да поиска съдилищата да не признаят решението за развод. Това може да се случи например там, където такова признаване явно противоречи на обществената политика или, при определени обстоятелства, когато решението противоречи на друго решение или когато признаването е дадено при неявяване в съда, ако на неявилото се лице не е връчен навреме и по начин, позволяващ му да организира своята защита, документ, уведомяващ го за започването на процедурата.
В резултат на това признаване на решенията за развод не се изисква специална процедура за актуализиране на документите за гражданско състояние в друга държава-членка. Заявлението трябва да бъде подадено въз основа на окончателно решение за развод (или съдебна раздяла или анулиране), което не може да бъде обжалвано по законите на дадената държава-членка.
Ново предложение относно приложимото законодателство и юрисдикцията по бракоразводните дела
Комисията започна работа по приложимото законодателство относно бракоразводните дела. На 14 март 2005 г. тя публикува Зелена книга относно приложимото законодателство и юрисдикцията при бракоразводните дела. В резултат на това бяха получени около 65 отговора . На 6 декември 2005 г. бе проведено обществено изслушване.
В резултат на консултационния процес Комисията представи на 17 юли 2006 г. предложение за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността и въвеждането на правила за приложимото законодателство по брачните дела (PDF File 176 KB). Общата цел на това предложение е да осигури ясна и всеобхватна правна рамка по брачните дела в Европейския съюз и да гарантира адекватни решения за гражданите от гледна точка на правна сигурност, предсказуемост, гъвкавост и достъп до съда.
Документи за справка
Предложение за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността и въвеждането на правила за приложимото законодателство по брачните дела (PDF File 176 KB) (COM/2006/0399 окончателен) Оценка на въздействието (PDF File 456 KB) (SEC/2006/949)
Зелена книга относно приложимото законодателство и компетентността при бракоразводните дела (COM/2005/0082 окончателен). Приложение (PDF File 194 KB) към зелената книга
Регламент (ЕО) № 2116/2004 на Съвета от 2 декември 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1347/2000 по отношение на договорите със Светия престол
Практически наръчник (PDF File 291 KB) за прилагане на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета
Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000
Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност за деца на двамата съпрузи.
MariaMagdalena
Потребител
 
Мнения: 117
Регистриран на: 27 Мар 2007, 15:30

Мнениеот MariaMagdalena » 01 Сеп 2007, 13:23

http://ec.europa.eu/civiljustice/parent ... gen_bg.htm

Грижи за децата
Всички деца се нуждаят от отглеждане и грижи. В повечето случаи родителите им носят отговорността за това. Ето защо терминът „родителска отговорност“ се използва за описване на задълженията и правата при отглеждането на дете.
Понятието „родителска отговорност“ покрива задълженията и правата, свързани с поемане на грижи за личността и собствеността на детето. Това включва отговорност за осигуряване на подслон, храна и дрехи на детето, както и отговорността за отглеждането на самото дете. Тя включва и отговорността за опазване на собствеността на детето, ако има такава, а също и правото за представляване на детето пред закона.

Лицата, притежаващи родителска отговорност за детето, могат да бъдат разглеждани като „титуляри на родителска отговорност“. В повечето случаи родителите на детето носят тази отговорност. Ако родителите са починали или не са в състояние или упълномощени да носят отговорност за своето дете, следва да бъде определен настойник, които да представлява детето. Настойникът може да бъде роднина, трето лице или институция.

Докато родителите живеят заедно, те обикновено упражняват съвместно родителска отговорност върху своите деца по закон. Ако обаче родителите се разведат или разделят, те трябва да решат как да бъде упражнявана тази отговорност в бъдеще. Родителите могат да решат детето да живее поред с двамата родители или само с единия. Във втория случай обикновено другият родител, получава правото да посещава детето в определени периоди. Родителите могат да решат тези въпроси по взаимно съгласие или чрез съдебна процедура.

Нагоре

В случаите, в които се прибягва до съд, той взема решение кой родител ще получи родителските права върху детето. Едно от нещата които носителят на родителските права решава, е мястото, където ще живее детето. Съдът може да вземе решение и двамата родители да получат родителски права върху детето (съвместни родителски права) или те да се поемат само от единия родител (родителски права на единия). Когато единият родител получи родителски права, на другия често се присъжда правото да се среща с детето на определени периоди от време (права на достъп или права на посещение).

Правилата за родителски права и за правата за достъп са различни в държавите-членки. Щракнете върху флага на съответната държава-членка, за да получите информация за съответното национално законодателство.

В определени случаи се налага да се получи съдебно решение за родителска отговорност, което се признава и прилага в друга държава-членка. Считано от 1и март 2001 г., правилата по този въпрос се определят от регламент на Съвета. Съществува и препоръка на Комисията от 3 май 2002 г. във връзка с родителската отговорност. За повече информация за нея щракнете върху иконата „Законодателство на Общността“.

Съществуват и редица международни конвенции, свързани с родителската отговорност.

За повече информация по този въпрос щракнете с мишката върху иконата „Международно законодателство“.
Fortuna fortes adiuvat.

Perfice te!
MariaMagdalena
Потребител
 
Мнения: 117
Регистриран на: 27 Мар 2007, 15:30

Мнениеот MariaMagdalena » 01 Сеп 2007, 13:25

И в случай,че това Ви послужи:
http://ec.europa.eu/civiljustice/mainte ... gen_bg.htm


„Не мога да получа издръжката си.“
За да предизвикате плащане, ще трябва да предприемете съдебни действия.

Законът изисква членовете на едно семейство да си помагат взаимно на принципа на семейната солидарност: родителите трябва да изхранват, образоват и издържат своите деца; в някои държави-членки децата трябва да помагат на родителите си при необходимост; разведеният съпруг е задължен да изплаща издръжка на бившия си съпруг, поел попечителството върху техните деца.



Това задължение се изпълнява в общия случай чрез месечно плащане, познато като издръжка. Съдът фиксира сумата на плащането и условията за неговата промяна, но може да освободи родителя от това задължение, ако той или тя поеме ангажимента да осигури дом, храна и издръжка на едно дете.



По принцип плащанията на издръжката са персонални и не могат да бъдат прехвърляни на трети лица.



Ако отсрещната страна изостане с плащанията на издръжката, вие може да предприемете незабавни съдебни действия, за да наложите принудително плащане (вж. Привеждане в сила на съдебни решения).



В някои държави-членки може да се поиска заповед за налагане на запор за размера на сумата за издръжка върху дължимите суми от трети лица (като напр. работодателя или банка) към длъжника.



Ако изпълнението на гражданските процедури не доведе до желания резултат, при определени обстоятелства, може да имате право да заявите в съда събиране на издръжката чрез националните институции по приходите.



На последно място някои държави-членки имат на разположение публични фондове, в случай че лицето, което дължи издръжка, не я плати.



Информация относно наличните процедури за принудително плащане на издръжка, както и за компетентните институции в дадена страна можете да намерите, като щракнете върху нейния флаг.



Информация за налагането на принудително плащане на издръжка в друга държава-членка можете да намерите, като щракнете върху иконата „Законодателство на Общността“.



Информация можете да намерите и за международните конвенции, като щракнете върху иконата „Международно законодателство“.
Fortuna fortes adiuvat.

Perfice te!
MariaMagdalena
Потребител
 
Мнения: 117
Регистриран на: 27 Мар 2007, 15:30


Назад към Право на ЕС


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта


cron