здравейте на всички
моля за мнение всички за които казуса представлява интерес и благодаря предварително за вниманието.подадох документи за регистрация по ддс на основание чл.96 от зддс.дейността на фирмата подлежаща на регистрация е организиране и провеждане на търгове за продажба на произведения на изкуството главно картини.картините се придобиват на основание договори за консигнация.фирмата действа от нейно име но за сметка на собственика на картината.след извършена продажба на определена картина за същата се съставя констативен протокол на основание на който се заплаща дължимата сума на собственика на същата.фирмата работи срещу 20% възнаграждение фиксирано в договора.за извършените продажби на търга фирмата издава фактури от свое име на купувачите.фирмата е преминала прага от 50000лв за последните 12 месеца.по мое мнение облагаем оборот на фирмата са всички издадени фактури на търговете платени в брой и по банков път и всички продажби каса.утре итича законовия срок за регистрация.от нап ми споменаха че ще получим отказ тъй като те считат за облагаем оборот само сбора от получените възнаграждения по договорите за консигнация.според закона облагаемия оборот е сбора от данъчните основи.г-н недев разчитам на Вашето компетентно мнение.отново благодаря на всички предварително.
- Дата и час: 30 Ное 2024, 09:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
регистрация по зддс
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
12 мнения
• Страница 1 от 1
За регистрацията е така, както казвате - на база продажбите. Та няма да ви откажат регистрация.
По особеното е после - защото са възможни два варианта на облагане -
по общия ред - 20% върху всяка картина, като имате право на пълен данъчен кредит,
по специалния ред - маржа - да се облага само 20% по договора ви с художника, като няма да можете да приспадате всяко ДДС, а само това, което сте ползвали при доставката на картината (например ДДС-то от куриерската фирма) и смесен вариант - като за всяка картина да преценявате по кой ред да се облага - което води до много усложнено счетоводство.
Общо взето режима е същия с покупко-продажбата на автомобили втора употреба... извинете за сравнението, просто облагането е по същия ред.
Ако не ви представлява трудност, поговорете си с някой колега на четири очи
По особеното е после - защото са възможни два варианта на облагане -
по общия ред - 20% върху всяка картина, като имате право на пълен данъчен кредит,
по специалния ред - маржа - да се облага само 20% по договора ви с художника, като няма да можете да приспадате всяко ДДС, а само това, което сте ползвали при доставката на картината (например ДДС-то от куриерската фирма) и смесен вариант - като за всяка картина да преценявате по кой ред да се облага - което води до много усложнено счетоводство.
Общо взето режима е същия с покупко-продажбата на автомобили втора употреба... извинете за сравнението, просто облагането е по същия ред.
Ако не ви представлява трудност, поговорете си с някой колега на четири очи
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
много Ви благодаря г-н недев.прочетох доста неща по въпроса и изучих специалния ред на облагане.относно регистрацията проведох две консултации с различни счетоводни къщи.и двете мнения съвпадат с Вашето което и аз падкрепям.поради тази причина пуснах документите за регистрация.днес изтича законовия срок за регистрация.ще Ви уведомя за резултата.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
здравейте г-н недев
току що получих отказ за регистрация по ддс.няма никакви мотиви освен че за облагаем оборот са счели само възнагражденията по договорите за консигнация в размер на 20% от реализираните продажби. е.. такъв е живота.
току що получих отказ за регистрация по ддс.няма никакви мотиви освен че за облагаем оборот са счели само възнагражденията по договорите за консигнация в размер на 20% от реализираните продажби. е.. такъв е живота.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
Ами мога да ви кажа честито )))
Специално за вашият бранш, е по-добре ))) все пак трудно можете да купувате картини с ДДС
Между другото срока е до 14 число на следващия месец, след изтичане на текущия
Писмен отказ ли имате? Че напоследък се правят на интересни, като казват "няма да ви регистрираме" и не вземат документите
Специално за вашият бранш, е по-добре ))) все пак трудно можете да купувате картини с ДДС
Между другото срока е до 14 число на следващия месец, след изтичане на текущия
Писмен отказ ли имате? Че напоследък се правят на интересни, като казват "няма да ви регистрираме" и не вземат документите
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
писмен отказ имам но съм напълно несъгласна с мнението че облагаемия оборот са само възнагаражденията по договорите за консигнация.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
В интерес на истината и аз не разбирам мотивите. Ако при вас документално оставаше само комисионна, а не покупко-продажба на консигнация, бих се съгласил с данъчните, но не е този случая.
В момента дори предоставянето на стоката на консигнация от художника към вас е облагаема доставка, по смисъла на ДДС (чл.6 ал.2 т.4 и чл.127 ЗДДС), с което поусложниха работата на счетоводителите...
Всъщност, ако не ви притеснява, сложете тук приказката на данъчните - на база кой член отказват регистрация
В момента дори предоставянето на стоката на консигнация от художника към вас е облагаема доставка, по смисъла на ДДС (чл.6 ал.2 т.4 и чл.127 ЗДДС), с което поусложниха работата на счетоводителите...
Всъщност, ако не ви притеснява, сложете тук приказката на данъчните - на база кой член отказват регистрация
- prnedev
- Активен потребител
- Мнения: 1956
- Регистриран на: 29 Ное 2005, 23:12
- Местоположение: София/Велико Търново
добро утро г-н недев
и аз чаках мотиви но няма такива.просто инспекторката от нап е написала в отказа следното цитирам"при проверката се установи че облагаемият оборот на дружеството за разглеждания период е в размер на ....... "естествено размера на 20 те процента възнаграждения но договорите за консигнация е под 50 000 лв.
за периода има и една картина собственост на дружеството а не придобита по договор за консигназия-интересно е че продажбата на същата е счетена 100 процента за облагаем оборот а продажбите на картини придобити по договори за консигнация не се считат за облагаем оборот.това всичко е упоменато в отказа. съответно счита че не са налице обстоятелства за регистрация по ддс -чл.96 ал.1.аз продължавам да се ровя и открих писмо изх.№ 24-34-53 от 21.03.2007г. на нап.в него отговорят на аналогични въпроси по консигнационни договори само че между аптеки и търговци на едро.всико в него подкрепя Вашето мнение и моето скромно такова.приятен ден.
и аз чаках мотиви но няма такива.просто инспекторката от нап е написала в отказа следното цитирам"при проверката се установи че облагаемият оборот на дружеството за разглеждания период е в размер на ....... "естествено размера на 20 те процента възнаграждения но договорите за консигнация е под 50 000 лв.
за периода има и една картина собственост на дружеството а не придобита по договор за консигназия-интересно е че продажбата на същата е счетена 100 процента за облагаем оборот а продажбите на картини придобити по договори за консигнация не се считат за облагаем оборот.това всичко е упоменато в отказа. съответно счита че не са налице обстоятелства за регистрация по ддс -чл.96 ал.1.аз продължавам да се ровя и открих писмо изх.№ 24-34-53 от 21.03.2007г. на нап.в него отговорят на аналогични въпроси по консигнационни договори само че между аптеки и търговци на едро.всико в него подкрепя Вашето мнение и моето скромно такова.приятен ден.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
Изх. № 24-34-53/
21.03.2007 г. До
Копие: Дирекция „ОУИ”
гр. …………….
При ЦУ на НАП
Копие: ТД „ГДО”
Копие: Дирекция Данъчна политика
Министерство на финансите
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ на доставки на лекарствени продукти, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК
Уважаеми г-н Веков,
Запитването касае предоставянето на лекарства от т.н. Реимбурсен списък на НЗОК /списък от лекарства заплащани напълно или частично от НЗОК/.
I. ПРАВНА РАМКА
Статутът на НЗОК е уреден в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, НЗОК притежава изключителното право да осъществява задължително здравно осигуряване. Съгласно чл.2, ал.1 от цитирания закон към дейностите на касата се отнасят също и управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки. Една от функциите на НЗОК е пълното или частично заплащане на лекарствата и лекарствените средства. Във връзка с изпълнение на тази функция, на основание чл.45, ал.4 и 8 от ЗЗО, Министерски съвет е приел Наредба за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цел, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК (обн. ДВ, бр.73 от2004г., изм. бр.61 от 2005г.)
Лекарствата, които се заплащат (частично или напълно) от НЗОК, са изчерпателно посочени в реимбурсния списък, който съгласно чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО е част от Националния рамков договор. Процедурата по договаряне на лекарствата, включени в реимбурсния списък и на техните цени се съдържа в Раздел ІІ от горецитираната наредба. Според чл. 12 от Наредбата, НЗОК договаря доставките на лекарствени продукти с лица - притежатели на разрешение за употреба на лекарствен продукт или упълномощени техни представители на територията на Република България по чл.17, ал.5 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.В предложението си за участие в процедурата по договаряне всеки кандидат представя споразумение с търговците на едро, които като подизпълнители ще разпространяват лекарствените продукти. В споразумението се уреждат условията за разпространение на лекарствените продукти, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно чл.1-3 от Изискванията на НЗОК към Търговците на едро, които като подизпълнители ще разпространяват лекарствените продукти, (приети на основани чл. 8, ал.2, т.3 от Наредбата), Търговците на едро са задължени да поддържат складова наличност от всички лекарствени продукти, за които са сключили споразумение с Изпълнителите, достатъчна за безотказно обслужване на всички аптеки, сключили договор с НЗОК чрез РЗОК и приемат да изпълняват коректно отправените към тях заявки – до 8 часа след постъпване на заявката от съответната аптека – през цялото денонощие, както и в неработни и почивни дни.
Редът за доставките на лекарствени продукти се определя, както от Наредбата и Изискванията на НЗОК, така и от сключените договори между НЗОК и Изпълнителите и НЗОК и Аптеките. По силата на сключените договори с НЗОК (чл.6.1), Изпълнителят е длъжен да осигурява регулярен внос и/или производство на договорените лекарствени продукти, необходими за осигуряване на складовите наличности на търговците на едро, чрез които се разпространяват договорените лекарствени продукти.
Съгласно чл.54, ал.1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), лекарствата се търгуват на едро само чрез лица, които притежават разрешение за това – т. нар. търговци на едро, какъвто търговец е и „……………..” АД. Търговците на едро като подизпълнители разпространяват лекарствените продукти, съгласно чл. 12 от цитираната по-горе наредба.
II. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
От изложената в запитването Ви фактическа обстановка и представените от Вас типови договори е видно, че НЗОК има сключени договори с Изпълнители (Производители/вносители на лекарствени продукти), а Изпълнителите от своя страна имат сключени договори с Дистрибутори/търговци на едро, какъвто е “……………..” АД. Договорите между изпълнителите и Търговците на едро са за дистрибуция или консигнация.
Доколкото зададените от Вас въпроси са във връзка с доставки с място на изпълнение на територията на страната, разглеждаме само случаите, при които Изпълнител е лице, регистрирано по ЗДДС.
Относно лекарствените продукти, които са частично реимбурсирани от НЗОК, са възможни няколко хипотези на доставки, като например :
- продажба на лекарствените продукти, като прехвърлянето на собствеността от Търговеца на едро към Аптеката става с фактическото им предаване на Аптеката. В тези случаи търговецът на едро издава фактура за пълната стойност на предадените на аптеката лекарствени продукти. Аптеката като собственик на лекарствените продукти, ги продава на здравноосигуреното лице (ЗОЛ), което изплаща част от стойността им, а останалата част, вместо от него, се изплаща на аптеките от НЗОК, чрез РЗОК.;
- по силата на консигнационен договор, който се явява разновидност на комисионния.
Относно лекарствените продукти, които са напълно реимбурсирани от НЗОК, Търговецът на едро/дистрибуторът системно предоставя лекарствените продукти на аптеките, без да прехвърля собствеността на същите на аптеките при предаването им или по-късно.
На 15-дневен период аптеките съставят отчети за вида, количествата и цените на лекарствени продукти, предоставени на краен потребител - здравноосигурено лице (ЗОЛ), който представят пред РЗОК. РЗОК обобщава отчетите на аптеките и предоставя обобщените отчети на НЗОК. На база на така предоставената информация за отпуснати лекарства от всяка аптека, ЦУ на НЗОК издава спецификация - отчет. В нея са посочени цени на съответното лекарство по договора между НЗОК и притежателят на разрешението за употреба /изпълнител/ с подизпълнител съответния търговец на едро. Въз основа на спецификацията – отчет, търговецът на едро, от името на Изпълнителя като негов пълномощник, издава данъчна фактура към НЗОК за отпуснатите количества. На база на обобщените отчети и издадените фактури НЗОК изплаща дължимите суми за доставката на лекарствените продукти пряко на изпълнителя или чрез РЗОК на аптеките.
III. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ДОСТАВКИТЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ПО ВЕРИГАТА ИЗПЪЛНИТЕЛ – ДИСТРИБУТОР – АПТЕКА – КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ
С оглед изложената фактическа обстановка, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за НАП , изразяваме следното становище относно третирането по ЗДДС на доставките:
1. Доставка на стоки Изпълнител – Търговец на едро.
1.1. При договорите за дистрибуция, при които има прехвърляне на собствеността на лекарствените продукти от Изпълнител към Търговец на едро (т.3.1 от представения договор за дистрибуция (Приложение № 2), датата на данъчното събитие се определя по общите правила на закона. Данъчната основа се определя по реда на чл.26 и включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика от получателя или от друго лице.
1.2. При договорите за консигнация, които са разновидност на комисионните договори, следва да намери приложение чл.127 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал.3, т.4 от ЗДДС, като:
При договора за консигнация имаме фактическо предаване на лекарствените продукти, като консигнаторът ще извършва продажбата им от свое име, но за сметка на консигнанта.
Договорът за консигнация, като разновидност на комисионния договор, се урежда от чл.127 от ЗДДС. В тези случаи консигнаторът/комисионерът –Търговецът на едро, извършва продажбата от свое име, за сметка на консигнанта/възложителя - Изпълнителя. Фактът, че част сумите или цялата сума се заплащат от НЗОК е без правно значение, тъй като съгласно чл. 26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Данъчното третиране е следното:
1.2.1. за доставката между Комисионера (търговеца на едро) и третото лице (Аптеката или ЗОЛ) данъчното събитие се определя съгласно изложеното– по т.2.1. на настоящото писмо-при частично реимбурсиране и по т.2.2.- при пълно реимбурсиране. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.26 и при съобразяване с чл.27 от закона.
1.2.2. за доставката между доверителя (Изпълнителя) и комисионера (Търговеца на едро) на стоките - предмет на доставката по т. 1.2.1., данъчната основа е равна на данъчната основа на доставката по т.1.2.1. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по реда на чл.25, ал.3, т.1, а именно данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на лекарствените продукти от Изпълнителя на Търговеца на едро.
1.2.3. за доставката на услуга между комисионера (Търговеца на едро) и доверителя (Изпълнителя), данъчната основа е възнаграждението на комисионера/търговеца на едро, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. В случай, че възнаграждението е уговорено като търговска отстъпка или надценка, същото следва да се счита като възнаграждение по доставка по чл.127, ал.2, т.3 от ЗДДС. Тъй като услугата по консигнационния договор е с непрекъснато изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие се определя на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС – когато плащането от Изпълнителя към Търговеца на едро е станало дължимо. Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 25, ал.6 от ЗДДС, когато преди възникване на данъчното събитие по ал.4 се извърши плащане по доставката, включително в стоки или услуги, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Доставките по т.1.1. и 1.2. се документират с фактури, които трябва да отговарят на изискванията на закона и правилника за прилагане на закона.
Съгласно § 10 от ПЗР на ЗДДС, когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице. По силата на тази преходна норма относно лекарствените продукти, фактически предоставени преди 01.01.2007г. от Изпълнителя на Търговеца на едро по силата на консигнационен договор, които към тази дата не са доставени от Търговеца на едро на третото лице (аптеката или ЗОЛ), за дата на данъчното събитие на доставката стоки между Изпълнителя и търговеца на едро (тази по т. 1.2.2 .) се приема датата, на която стоките са доставени от търговеца на едро на третото лице – Аптека или ЗОЛ, съгласно изложеното в т. 2.1. или 2.2. на настоящото писмо.
2. Взаимоотношения Търговец на едро – Аптеки.
2.1 Доставка на лекарствени продукти при частично реимбурсиране от НЗОК.
2.1.1. Доставка с прехвърляне правото на собственост на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката – чл.6, ал.1 от ЗДДС.
Прехвърлянето на собствеността от Търговеца на едро към Аптеката (продажбата на лекарствените продукти) става с индивидуализирането им, т.е най-често с фактическото им предаване от търговеца на едро на Аптеката. В тези случаи търговецът на едро, на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, следва да издаде фактура за пълната стойност на предадените на аптеката лекарствени продукти, включваща и частта, заплащана от НЗОК. Данъчната основа на тази доставка се определя по общия ред на чл. 26 и при съобразяване с чл. 27 от ЗДДС. Данъчното събитие също възниква при общите правила на чл. 25 от ЗДДС.
2.1.2. Доставка с фактическо предоставяне на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката, която действа от свое име и за чужда сметка – чл. 6, ал.2, т.4 от ЗДДС.
Когато при фактическото предаване на стоката няма прехвърляне на собствеността, е налице хипотезата на чл.6, ал.2, т.4 от ЗДДС, съгласно който за доставка на стока за целите на закона се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Съгласно чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стока и на тази дата данъкът става изискуем и възниква задължение за начисляване. В случая е приложима и разпоредбата на чл.127 от ЗДДС, съгласно която при доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите, като са налице три доставки:
1. доставка на стоки между комисионера (Аптеката) и третото лице (ЗОЛ), за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на закона. Тук следва да се има предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на тази доставка ще включва всичко получено или дължимо на доставчика от получателя или от друго лице (в случая НЗОК). Това означава, че Аптеката ще трябва да начисли ДДС върху цялата данъчна основа на доставката, която включва и частта, заплащана от НЗОК. За тази доставка на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получател е физическо лице, което е данъчно незадължено. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Същият се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
2. доставка между доверителя (Търговеца на едро) и комисионера (Аптеката) на стоките или услугите - предмет на доставката по т.1. Данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т.1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т.1. В случая общото правило е това по чл.25, ал.3, във връзка с чл.6, ал.2, т.4 от ЗДДС, т.е. данъчното събитие за тази доставка ще възникне на датата на фактическото предоставяне на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката. Доставката се документира с издаване на фактура, която трябва да отговаря на изискванията на ЗДДС и правилника за прилагането му.
3. доставка на услуга между комисионера (Аптеката) и доверителя (Търговеца на едро). Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера (Аптеката), която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. В случай, че такова възнаграждение не бъде изплатено отделно, размерът му се определя като разлика между продажната цена на лекарствените продукти (по т.1) и сумата, преведена от аптеката на търговеца на едро за същите. В случай, че възнаграждението е уговорено като търговска отстъпка или надценка, същото следва да се счита като доставка по чл.127, ал.2, т.3 от ЗДДС. Тъй като услугата по консигнационния договор е с непрекъснато изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие се определя на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС – когато плащането от Търговеца на едро към Аптеката е станало дължимо. Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 25, ал.6 от ЗДДС, когато преди възникване на данъчното събитие по ал.4 се извърши плащане по доставката, включително в стоки или услуги, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
По силата на § 10 от ПЗР на ЗДДС относно лекарствените продукти, фактически предоставени преди 01.01.2007г. от търговеца на едро на Аптеката по силата на консигнационен договор, които към тази дата не са доставени от Аптеката на ЗОЛ, за дата на данъчното събитие на доставката им между Търговеца на едро и Аптеката се приема датата, на която стоките са доставени от Аптеката на третото лице (ЗОЛ).
2.2. Доставка на лекарствени продукти при пълно реимбурсиране от НЗОК.
В случаите на предоставяне на лекарствени продукти, които се изплащат изцяло от НЗОК, считаме, че е налице продажба от Търговеца на едро към здравноосигурените лица, като дължимото възнаграждение се заплаща не от получателите (ЗОЛ), а от друго лице (НЗОК). Аптеката не е страна по тези доставки на лекарствените продукти. За тези доставки са приложими разпоредбите за доставки с периодично изпълнение, за които данъчното събитие възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС, като получател на доставките следва да се разглеждат здравноосигурените лица, които получават лекарства, цената на които напълно се заплаща от НЗОК. Това е така, тъй-като от една страна търговецът на едро се е задължил да поддържа непрекъснато определена наличност на лекарствените продукти, а от друга страна ЗОЛ според характера на заболяването им получават лекарствените продукти системно и на сравнително еднакви периоди от време. Съгласно цитираната разпоредба при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая считаме, че плащането по доставката става дължимо на датата, на която НЗОК издава (изпраща) до Изпълнителя обобщената спецификация – отчет за реализираните продажби за отчетния период (съгласно чл.7, ал.2 от договора между НЗОК и Изпълнителя), освен ако 45-дневният срок, съгласно чл. 5 от договора между НЗОК и Изпълнителя, не изтича на по-късна дата.
За тези доставки на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получатели са физически лица, които са данъчно незадължени. Следва да се има предвид, че за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Информацията, която трябва да съдържа отчета за извършените продажби е регламентирана в чл.112, ал.3 от правилника за прилагане на закона. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период и се отразява в дневника за продажби по реда на чл.112, ал.4 от правилника.
В случай на налични към 01.01.2007 г. лекарствени продукти, предоставени на Аптеките от Търговеца на едро при условие на пълно реимбурсиране от НЗОК, следва да се прилага посочения в настоящата точка режим. Същите не попадат в хипотезата на пар.10 от ПЗР на ЗДДС, тъй като в случая стоките не са предоставени по силата на комисионен договор.
3. Взаимоотношения НЗОК – Изпълнител - търговец на едро, съответно НЗОК – аптека.
Във взаимоотношенията си с Изпълнителите НЗОК осъществява функциите си по управлението на набраните средства по реда на ЗЗО и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки - в случая за пълното или частично заплащане на лекарствата и лекарствените средства.
В тези взаимоотношения НЗОК не е получател на лекарствените продукти по смисъла на ЗДДС, а се явява „друго лице”, което заплаща (частично или пълно) договореното за доставката възнаграждение вместо получателя (ЗОЛ). В тази връзка за доставките на лекарствени продукти на НЗОК не следва да бъде издавана фактура нито от Изпълнителите, нито от Търговците на едро, нито от Аптеките. Заплащаните от НЗОК суми се включват в данъчната основа на доставката на основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, като суми дължими на доставчика от получателя или от „друго лице” (НЗОК). Изплащаните от НЗОК парични суми във връзка с получените от ЗОЛ лекарствени продукти следва да се документират съгласно Закона за счетоводството с други първични счетоводни документи, каквито могат да бъдат протоколи, отчети и др. подобни. Няма пречка НЗОК при договарянето с изпълнителите да изисква допълнителна информация или водене на особена отчетност.
По отношение на заплащането от НЗОК към Аптеките във връзка с т.нар. обработка на рецептите се прилага изложеното в т.4.2.
4. Взаимоотношения Аптека – здравноосигурено лице.
4.1. Когато Аптеката извършва продажба на лекарствени продукти при частично реимбурсиране от НЗОК Аптеката има качеството на доставчик на лекарствените продукти, а здравноосигуреното лице - на получател. Данъчното събитие и данъчната основа за тези доставки се определят по общите правила на закона. Отново обръщаме внимание, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа на тази доставка ще включва всичко получено или дължимо на доставчика (Аптеката) от получателя (ЗОЛ) или от друго лице (в случая НЗОК). Това означава, че Аптеката ще трябва да начисли ДДС върху данъчната основа на доставката, която включва и частта, заплащана от НЗОК. Следва да се има предвид, че съгласно чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намалението, ако те са предоставени на датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
4.2. Когато Аптеката предоставя лекарствени продукти на ЗОЛ при пълно реимбурсиране от НЗОК, е налице единствено доставка на услуга по обработката на рецептата във връзка с предоставянето на лекарството. Доставчик на тази услуга е Аптеката, а получател е НЗОК. Стойността на тази услуга е сумата, предоставяна от НЗОК на аптеката във връзка с обработването на рецептата по повод на напълно реимбурсираните лекарствени продукти. Данъчната основа за тази доставка се определя по реда на чл.26 от ЗДДС. Обръщаме внимание, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Договореностите относно начина, размера и периодичността на заплащането на тази услуга от НЗОК на аптеката, дават основание да се счита, че доставката е с периодично изпълнение. Това означава, че данъчното събитие се определя съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, т.е. всяко уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
При доставката на лекарствените продукти Аптеката не е страна.
За доставките по т.4.1. на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получател е физическо лице, което е данъчно незадължено. Следва да се има предвид, че за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът (регистрирано по закона лице) съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Информацията, която трябва да съдържа отчета за извършените продажби, е регламентирана в чл.112, ал.3 от правилника за прилагане на закона. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период и се отразява в дневника за продажби по реда на чл.112, ал.4 от правилника.
За доставките по т.4.2. на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС Аптеката следва да издава фактура с получател НЗОК, която е получател по доставката на услугата – обработване на рецепта за лекарствените продукти, напълно реимбурсирани от НЗОК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/М.МУРГИНА/
21.03.2007 г. До
Копие: Дирекция „ОУИ”
гр. …………….
При ЦУ на НАП
Копие: ТД „ГДО”
Копие: Дирекция Данъчна политика
Министерство на финансите
Относно: Данъчно третиране по ЗДДС /в сила от 01.01.2007г./ на доставки на лекарствени продукти, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК
Уважаеми г-н Веков,
Запитването касае предоставянето на лекарства от т.н. Реимбурсен списък на НЗОК /списък от лекарства заплащани напълно или частично от НЗОК/.
I. ПРАВНА РАМКА
Статутът на НЗОК е уреден в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЗО, НЗОК притежава изключителното право да осъществява задължително здравно осигуряване. Съгласно чл.2, ал.1 от цитирания закон към дейностите на касата се отнасят също и управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки. Една от функциите на НЗОК е пълното или частично заплащане на лекарствата и лекарствените средства. Във връзка с изпълнение на тази функция, на основание чл.45, ал.4 и 8 от ЗЗО, Министерски съвет е приел Наредба за условията и реда за договаряне на лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цел, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК (обн. ДВ, бр.73 от2004г., изм. бр.61 от 2005г.)
Лекарствата, които се заплащат (частично или напълно) от НЗОК, са изчерпателно посочени в реимбурсния списък, който съгласно чл.55, ал.2, т.7 от ЗЗО е част от Националния рамков договор. Процедурата по договаряне на лекарствата, включени в реимбурсния списък и на техните цени се съдържа в Раздел ІІ от горецитираната наредба. Според чл. 12 от Наредбата, НЗОК договаря доставките на лекарствени продукти с лица - притежатели на разрешение за употреба на лекарствен продукт или упълномощени техни представители на територията на Република България по чл.17, ал.5 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.В предложението си за участие в процедурата по договаряне всеки кандидат представя споразумение с търговците на едро, които като подизпълнители ще разпространяват лекарствените продукти. В споразумението се уреждат условията за разпространение на лекарствените продукти, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно чл.1-3 от Изискванията на НЗОК към Търговците на едро, които като подизпълнители ще разпространяват лекарствените продукти, (приети на основани чл. 8, ал.2, т.3 от Наредбата), Търговците на едро са задължени да поддържат складова наличност от всички лекарствени продукти, за които са сключили споразумение с Изпълнителите, достатъчна за безотказно обслужване на всички аптеки, сключили договор с НЗОК чрез РЗОК и приемат да изпълняват коректно отправените към тях заявки – до 8 часа след постъпване на заявката от съответната аптека – през цялото денонощие, както и в неработни и почивни дни.
Редът за доставките на лекарствени продукти се определя, както от Наредбата и Изискванията на НЗОК, така и от сключените договори между НЗОК и Изпълнителите и НЗОК и Аптеките. По силата на сключените договори с НЗОК (чл.6.1), Изпълнителят е длъжен да осигурява регулярен внос и/или производство на договорените лекарствени продукти, необходими за осигуряване на складовите наличности на търговците на едро, чрез които се разпространяват договорените лекарствени продукти.
Съгласно чл.54, ал.1 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ), лекарствата се търгуват на едро само чрез лица, които притежават разрешение за това – т. нар. търговци на едро, какъвто търговец е и „……………..” АД. Търговците на едро като подизпълнители разпространяват лекарствените продукти, съгласно чл. 12 от цитираната по-горе наредба.
II. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
От изложената в запитването Ви фактическа обстановка и представените от Вас типови договори е видно, че НЗОК има сключени договори с Изпълнители (Производители/вносители на лекарствени продукти), а Изпълнителите от своя страна имат сключени договори с Дистрибутори/търговци на едро, какъвто е “……………..” АД. Договорите между изпълнителите и Търговците на едро са за дистрибуция или консигнация.
Доколкото зададените от Вас въпроси са във връзка с доставки с място на изпълнение на територията на страната, разглеждаме само случаите, при които Изпълнител е лице, регистрирано по ЗДДС.
Относно лекарствените продукти, които са частично реимбурсирани от НЗОК, са възможни няколко хипотези на доставки, като например :
- продажба на лекарствените продукти, като прехвърлянето на собствеността от Търговеца на едро към Аптеката става с фактическото им предаване на Аптеката. В тези случаи търговецът на едро издава фактура за пълната стойност на предадените на аптеката лекарствени продукти. Аптеката като собственик на лекарствените продукти, ги продава на здравноосигуреното лице (ЗОЛ), което изплаща част от стойността им, а останалата част, вместо от него, се изплаща на аптеките от НЗОК, чрез РЗОК.;
- по силата на консигнационен договор, който се явява разновидност на комисионния.
Относно лекарствените продукти, които са напълно реимбурсирани от НЗОК, Търговецът на едро/дистрибуторът системно предоставя лекарствените продукти на аптеките, без да прехвърля собствеността на същите на аптеките при предаването им или по-късно.
На 15-дневен период аптеките съставят отчети за вида, количествата и цените на лекарствени продукти, предоставени на краен потребител - здравноосигурено лице (ЗОЛ), който представят пред РЗОК. РЗОК обобщава отчетите на аптеките и предоставя обобщените отчети на НЗОК. На база на така предоставената информация за отпуснати лекарства от всяка аптека, ЦУ на НЗОК издава спецификация - отчет. В нея са посочени цени на съответното лекарство по договора между НЗОК и притежателят на разрешението за употреба /изпълнител/ с подизпълнител съответния търговец на едро. Въз основа на спецификацията – отчет, търговецът на едро, от името на Изпълнителя като негов пълномощник, издава данъчна фактура към НЗОК за отпуснатите количества. На база на обобщените отчети и издадените фактури НЗОК изплаща дължимите суми за доставката на лекарствените продукти пряко на изпълнителя или чрез РЗОК на аптеките.
III. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ ПО ЗДДС НА ДОСТАВКИТЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ ПО ВЕРИГАТА ИЗПЪЛНИТЕЛ – ДИСТРИБУТОР – АПТЕКА – КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ
С оглед изложената фактическа обстановка, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за НАП , изразяваме следното становище относно третирането по ЗДДС на доставките:
1. Доставка на стоки Изпълнител – Търговец на едро.
1.1. При договорите за дистрибуция, при които има прехвърляне на собствеността на лекарствените продукти от Изпълнител към Търговец на едро (т.3.1 от представения договор за дистрибуция (Приложение № 2), датата на данъчното събитие се определя по общите правила на закона. Данъчната основа се определя по реда на чл.26 и включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика от получателя или от друго лице.
1.2. При договорите за консигнация, които са разновидност на комисионните договори, следва да намери приложение чл.127 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал.3, т.4 от ЗДДС, като:
При договора за консигнация имаме фактическо предаване на лекарствените продукти, като консигнаторът ще извършва продажбата им от свое име, но за сметка на консигнанта.
Договорът за консигнация, като разновидност на комисионния договор, се урежда от чл.127 от ЗДДС. В тези случаи консигнаторът/комисионерът –Търговецът на едро, извършва продажбата от свое име, за сметка на консигнанта/възложителя - Изпълнителя. Фактът, че част сумите или цялата сума се заплащат от НЗОК е без правно значение, тъй като съгласно чл. 26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Данъчното третиране е следното:
1.2.1. за доставката между Комисионера (търговеца на едро) и третото лице (Аптеката или ЗОЛ) данъчното събитие се определя съгласно изложеното– по т.2.1. на настоящото писмо-при частично реимбурсиране и по т.2.2.- при пълно реимбурсиране. Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.26 и при съобразяване с чл.27 от закона.
1.2.2. за доставката между доверителя (Изпълнителя) и комисионера (Търговеца на едро) на стоките - предмет на доставката по т. 1.2.1., данъчната основа е равна на данъчната основа на доставката по т.1.2.1. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по реда на чл.25, ал.3, т.1, а именно данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на лекарствените продукти от Изпълнителя на Търговеца на едро.
1.2.3. за доставката на услуга между комисионера (Търговеца на едро) и доверителя (Изпълнителя), данъчната основа е възнаграждението на комисионера/търговеца на едро, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. В случай, че възнаграждението е уговорено като търговска отстъпка или надценка, същото следва да се счита като възнаграждение по доставка по чл.127, ал.2, т.3 от ЗДДС. Тъй като услугата по консигнационния договор е с непрекъснато изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие се определя на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС – когато плащането от Изпълнителя към Търговеца на едро е станало дължимо. Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 25, ал.6 от ЗДДС, когато преди възникване на данъчното събитие по ал.4 се извърши плащане по доставката, включително в стоки или услуги, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
Доставките по т.1.1. и 1.2. се документират с фактури, които трябва да отговарят на изискванията на закона и правилника за прилагане на закона.
Съгласно § 10 от ПЗР на ЗДДС, когато преди влизането в сила на този закон стоките са фактически предоставени от комитент/доверител на комисионер/довереник и не са доставени от комисионера/довереника на трето лице, смята се, че данъчното събитие на доставката на стоките между комитента/доверителя и комисионера/довереника възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице. По силата на тази преходна норма относно лекарствените продукти, фактически предоставени преди 01.01.2007г. от Изпълнителя на Търговеца на едро по силата на консигнационен договор, които към тази дата не са доставени от Търговеца на едро на третото лице (аптеката или ЗОЛ), за дата на данъчното събитие на доставката стоки между Изпълнителя и търговеца на едро (тази по т. 1.2.2 .) се приема датата, на която стоките са доставени от търговеца на едро на третото лице – Аптека или ЗОЛ, съгласно изложеното в т. 2.1. или 2.2. на настоящото писмо.
2. Взаимоотношения Търговец на едро – Аптеки.
2.1 Доставка на лекарствени продукти при частично реимбурсиране от НЗОК.
2.1.1. Доставка с прехвърляне правото на собственост на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката – чл.6, ал.1 от ЗДДС.
Прехвърлянето на собствеността от Търговеца на едро към Аптеката (продажбата на лекарствените продукти) става с индивидуализирането им, т.е най-често с фактическото им предаване от търговеца на едро на Аптеката. В тези случаи търговецът на едро, на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, следва да издаде фактура за пълната стойност на предадените на аптеката лекарствени продукти, включваща и частта, заплащана от НЗОК. Данъчната основа на тази доставка се определя по общия ред на чл. 26 и при съобразяване с чл. 27 от ЗДДС. Данъчното събитие също възниква при общите правила на чл. 25 от ЗДДС.
2.1.2. Доставка с фактическо предоставяне на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката, която действа от свое име и за чужда сметка – чл. 6, ал.2, т.4 от ЗДДС.
Когато при фактическото предаване на стоката няма прехвърляне на собствеността, е налице хипотезата на чл.6, ал.2, т.4 от ЗДДС, съгласно който за доставка на стока за целите на закона се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка. Съгласно чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стока и на тази дата данъкът става изискуем и възниква задължение за начисляване. В случая е приложима и разпоредбата на чл.127 от ЗДДС, съгласно която при доставка, извършвана от лице, действащо от свое име и за чужда сметка се приема, че лицето е получило и предоставило стоките или услугите, като са налице три доставки:
1. доставка на стоки между комисионера (Аптеката) и третото лице (ЗОЛ), за която датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на закона. Тук следва да се има предвид разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на тази доставка ще включва всичко получено или дължимо на доставчика от получателя или от друго лице (в случая НЗОК). Това означава, че Аптеката ще трябва да начисли ДДС върху цялата данъчна основа на доставката, която включва и частта, заплащана от НЗОК. За тази доставка на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получател е физическо лице, което е данъчно незадължено. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Същият се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
2. доставка между доверителя (Търговеца на едро) и комисионера (Аптеката) на стоките или услугите - предмет на доставката по т.1. Данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по т.1, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по т.1. В случая общото правило е това по чл.25, ал.3, във връзка с чл.6, ал.2, т.4 от ЗДДС, т.е. данъчното събитие за тази доставка ще възникне на датата на фактическото предоставяне на лекарствените продукти от Търговеца на едро на Аптеката. Доставката се документира с издаване на фактура, която трябва да отговаря на изискванията на ЗДДС и правилника за прилагането му.
3. доставка на услуга между комисионера (Аптеката) и доверителя (Търговеца на едро). Данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера (Аптеката), която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. В случай, че такова възнаграждение не бъде изплатено отделно, размерът му се определя като разлика между продажната цена на лекарствените продукти (по т.1) и сумата, преведена от аптеката на търговеца на едро за същите. В случай, че възнаграждението е уговорено като търговска отстъпка или надценка, същото следва да се счита като доставка по чл.127, ал.2, т.3 от ЗДДС. Тъй като услугата по консигнационния договор е с непрекъснато изпълнение, датата на възникване на данъчното събитие се определя на основание чл. 25, ал. 4 от ЗДДС – когато плащането от Търговеца на едро към Аптеката е станало дължимо. Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 25, ал.6 от ЗДДС, когато преди възникване на данъчното събитие по ал.4 се извърши плащане по доставката, включително в стоки или услуги, данъкът става изискуем при получаване на плащането.
По силата на § 10 от ПЗР на ЗДДС относно лекарствените продукти, фактически предоставени преди 01.01.2007г. от търговеца на едро на Аптеката по силата на консигнационен договор, които към тази дата не са доставени от Аптеката на ЗОЛ, за дата на данъчното събитие на доставката им между Търговеца на едро и Аптеката се приема датата, на която стоките са доставени от Аптеката на третото лице (ЗОЛ).
2.2. Доставка на лекарствени продукти при пълно реимбурсиране от НЗОК.
В случаите на предоставяне на лекарствени продукти, които се изплащат изцяло от НЗОК, считаме, че е налице продажба от Търговеца на едро към здравноосигурените лица, като дължимото възнаграждение се заплаща не от получателите (ЗОЛ), а от друго лице (НЗОК). Аптеката не е страна по тези доставки на лекарствените продукти. За тези доставки са приложими разпоредбите за доставки с периодично изпълнение, за които данъчното събитие възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС, като получател на доставките следва да се разглеждат здравноосигурените лица, които получават лекарства, цената на които напълно се заплаща от НЗОК. Това е така, тъй-като от една страна търговецът на едро се е задължил да поддържа непрекъснато определена наличност на лекарствените продукти, а от друга страна ЗОЛ според характера на заболяването им получават лекарствените продукти системно и на сравнително еднакви периоди от време. Съгласно цитираната разпоредба при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В случая считаме, че плащането по доставката става дължимо на датата, на която НЗОК издава (изпраща) до Изпълнителя обобщената спецификация – отчет за реализираните продажби за отчетния период (съгласно чл.7, ал.2 от договора между НЗОК и Изпълнителя), освен ако 45-дневният срок, съгласно чл. 5 от договора между НЗОК и Изпълнителя, не изтича на по-късна дата.
За тези доставки на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получатели са физически лица, които са данъчно незадължени. Следва да се има предвид, че за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Информацията, която трябва да съдържа отчета за извършените продажби е регламентирана в чл.112, ал.3 от правилника за прилагане на закона. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период и се отразява в дневника за продажби по реда на чл.112, ал.4 от правилника.
В случай на налични към 01.01.2007 г. лекарствени продукти, предоставени на Аптеките от Търговеца на едро при условие на пълно реимбурсиране от НЗОК, следва да се прилага посочения в настоящата точка режим. Същите не попадат в хипотезата на пар.10 от ПЗР на ЗДДС, тъй като в случая стоките не са предоставени по силата на комисионен договор.
3. Взаимоотношения НЗОК – Изпълнител - търговец на едро, съответно НЗОК – аптека.
Във взаимоотношенията си с Изпълнителите НЗОК осъществява функциите си по управлението на набраните средства по реда на ЗЗО и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки - в случая за пълното или частично заплащане на лекарствата и лекарствените средства.
В тези взаимоотношения НЗОК не е получател на лекарствените продукти по смисъла на ЗДДС, а се явява „друго лице”, което заплаща (частично или пълно) договореното за доставката възнаграждение вместо получателя (ЗОЛ). В тази връзка за доставките на лекарствени продукти на НЗОК не следва да бъде издавана фактура нито от Изпълнителите, нито от Търговците на едро, нито от Аптеките. Заплащаните от НЗОК суми се включват в данъчната основа на доставката на основание чл.26, ал.2 от ЗДДС, като суми дължими на доставчика от получателя или от „друго лице” (НЗОК). Изплащаните от НЗОК парични суми във връзка с получените от ЗОЛ лекарствени продукти следва да се документират съгласно Закона за счетоводството с други първични счетоводни документи, каквито могат да бъдат протоколи, отчети и др. подобни. Няма пречка НЗОК при договарянето с изпълнителите да изисква допълнителна информация или водене на особена отчетност.
По отношение на заплащането от НЗОК към Аптеките във връзка с т.нар. обработка на рецептите се прилага изложеното в т.4.2.
4. Взаимоотношения Аптека – здравноосигурено лице.
4.1. Когато Аптеката извършва продажба на лекарствени продукти при частично реимбурсиране от НЗОК Аптеката има качеството на доставчик на лекарствените продукти, а здравноосигуреното лице - на получател. Данъчното събитие и данъчната основа за тези доставки се определят по общите правила на закона. Отново обръщаме внимание, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа на тази доставка ще включва всичко получено или дължимо на доставчика (Аптеката) от получателя (ЗОЛ) или от друго лице (в случая НЗОК). Това означава, че Аптеката ще трябва да начисли ДДС върху данъчната основа на доставката, която включва и частта, заплащана от НЗОК. Следва да се има предвид, че съгласно чл.26, ал.5, т.1 от ЗДДС, данъчната основа не включва сумата на търговската отстъпка или намалението, ако те са предоставени на датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
4.2. Когато Аптеката предоставя лекарствени продукти на ЗОЛ при пълно реимбурсиране от НЗОК, е налице единствено доставка на услуга по обработката на рецептата във връзка с предоставянето на лекарството. Доставчик на тази услуга е Аптеката, а получател е НЗОК. Стойността на тази услуга е сумата, предоставяна от НЗОК на аптеката във връзка с обработването на рецептата по повод на напълно реимбурсираните лекарствени продукти. Данъчната основа за тази доставка се определя по реда на чл.26 от ЗДДС. Обръщаме внимание, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Договореностите относно начина, размера и периодичността на заплащането на тази услуга от НЗОК на аптеката, дават основание да се счита, че доставката е с периодично изпълнение. Това означава, че данъчното събитие се определя съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, т.е. всяко уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
При доставката на лекарствените продукти Аптеката не е страна.
За доставките по т.4.1. на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС може да не се издава фактура, тъй като получател е физическо лице, което е данъчно незадължено. Следва да се има предвид, че за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът (регистрирано по закона лице) съставя отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Информацията, която трябва да съдържа отчета за извършените продажби, е регламентирана в чл.112, ал.3 от правилника за прилагане на закона. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период и се отразява в дневника за продажби по реда на чл.112, ал.4 от правилника.
За доставките по т.4.2. на основание чл.113, ал.1 от ЗДДС Аптеката следва да издава фактура с получател НЗОК, която е получател по доставката на услугата – обработване на рецепта за лекарствените продукти, напълно реимбурсирани от НЗОК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/М.МУРГИНА/
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
В този ред на мисли, ако някой има виждане по въпроса: Кой е облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС, при чейнч бюрата
- roro
- Младши потребител
- Мнения: 21
- Регистриран на: 04 Яну 2006, 15:43
ПАНЕВА, ЛИЛЯНА – "НАЧИСЛЯВАНЕ И ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ДДС ПРИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРИ ЗА КОНСИГНАЦИЯ"
Лиляна Панева
Публикувано в Сиела Счетоводство
Към 12.06.2007 г.
Договорът за консигнация е често срещана форма на договорни взаимоотношения в търговската практика. При доставки на стоки, извършвани по силата на консигнационни договори, облагането с ДДС се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗДДС за комисионния договор. Това произтича от факта, че във вънтрешното ни търговско право консигнационният договор няма изрична правна уредба. Той се приема за разновидност на комисионния договор.
Какви са особеностите на консигнационните договори?
Договорът за консигнация наистина притежава родовите признаци на комисионния договор, който е регламентиран правно у нас в чл. 348 до чл. 360 вкл. на ТЗ. За разлика от комисионния договор обаче, консигнационният договор има по-ограничен предмет и представлява договор, по силата на който консигнантът (доверител) предава на консигнатора (комисионер) стока, която той да продава в свой склад или магазин от свое име, но за негова сметка срещу определено възнаграждение (комисионна). До прехвърлянето на собствеността на стоката на третото лице, тя остава собственост на консигнанта.
Специфична особеност на консигнационния договор е, че той има за предмет продажбата на стоки, които консигнантът има задължение да приеме обратно, ако те не бъдат продадени в срока на действието на договора. Друга негова особеност е и това, че, ако консигнаторът изпълни поръчката при условия по-изгодни от тези, уговорени с консигнанта, той е задължен да му издължи по-високата стойност на продажбата. В същото време обаче, ако междувременно до продажбата на стоката, взета на консигнация, настъпи неблагоприятна промяна в качествата й или възможността за нейната реализация, то консигнаторът има право да я продаде на по-ниска цена, стига с това да предпази консигнанта от по-големи щети.
Въпроси и отговори по ЗДДС при изпълнение на доставки по силата на договори за консигнация:
1. Какви доставки са доставките на стоки, осъществявани по силата на договор за консигнация за целите на облагането с ДДС?
Стоките, които са обект на консигнационни продажби, обикновено са предмет на облагаема доставка по ЗДДС. При изпълнението на договор за продажби на стоки, за осъществяването на които се изплаща комисионна, данъчният закон приравнява на доставка прехвърлянето на правото за разпореждане със стоката. Освен това за целите на облагането в него се приема, че когато при доставка на стока данъчно задълженото лице действа от свое име и за чужда сметка, то е получило и предоставило стоките.
Редът за облагане на комисионните договори е определен в глава четиринадесета на действащия ЗДДС при разпоредбите за специфичните случаи за доставки. С разпоредбите на чл. 127 от закона е регламентиран режимът за облагане на доставките, извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка. Специфичните особености, които отличават договорите за консигнация от комисионните договори, дават основание да се направи заключение, че при тях е приложим именно този вариант. Това произтича от факта, че консигнаторът реализира продажбата на стоките от свое име, но ще предаде получената сума на техния собственик като си удържи договореното възнаграждение и извършените разходи във връзка с доставката (ако това е договорено). Възнаграждението за услугата, предоставена от консигнатора на консигнанта, обикновено се договаря като % от стойността на осъществените продажби на стоката.
Действащият ЗДДС приема, че при изпълнението на договори за консигнация на стоки (чл. 127, ал. 2 от закона), възникват три доставки:
- доставка на стока между косигнатора и третото лице, данъчното събитие за която възниква по общия ред на закона - в практиката най-често при извършването на продажбата и прехвърлянето на собствеността върху стоката;
- доставка между консигнанта и консигнатора, предмет на доставка при която е стоката, предмет на доставката между третото лице и консигнатора. Законът приема, че датата на възникване на данъчното събитие при тази доставка се определя по общите правила, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на събитието между консигнатора и третото лице, а данъчната й основа е данъчната основа на доставката между него и третото лице. Доставчик при тази доставка е консигнантът; и
- доставка на услуга между консигнатора и консигнанта, данъчна основа за която е възнаграждението на консигнатора (включително обезщетението за извършени разходи от него във връзка с доставката, ако такова е договорено). Датата за възникване на данъчното събитие на тази доставка се определя по общите правила на закона. Така например, ако в договора за консигнация, по силата на който се осъществява услугата, е договорено заплащането да се извършва на определени периоди (чл. 25, ал. 5 от ЗДДС), всяко плащане се приема за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период е изтекъл. Данъчна основа на доставката, е договорената насрещна престация, дължима на консигнатора за съответния период заедно с обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката (ако такова е уговорено). Доставчик на облагаемата услуга в този случай е консигнаторът.
Когато консигнаторът е нерегистрирано по ЗДДС лице, се приема, че при определяне на данъчната основа на доставката между него и консигнанта в договорената цена за доставката между него и третото лице е включен и данъкът (чл. 127, ал. 3 от закона).
2. В какъв хронологичен порядък се извършват действията и прилагането на нормативните разпоредби във връзка с облагането на доставките при консигнация?
В най-общ план следва да се отбележи, че хронологичният порядък на трите доставки, които възникват при изпълнението на такъв договор се различава от реда им, посочен в закона. На практика първа по ред обикновено е доставката на стоките, които консигнантът предоставя на консигнатора. Тук е налице известна нееднозначност, относно датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка. От една страна, по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от закона доставката се реализира при фактическото предоставяне на стоките на консигнатора. В съответствие с чл. 25, ал. 2 данъчното събитие за доставката възниква на същата дата и за консигнанта възниква задължение да го начисли. Това означава, че в изпълнение на изискванията на чл. 113, ал. 4 от закона той е задължен в 5 - дневен срок от настъпването на данъчното събитие да издаде фактура за доставката с начислен в нея данък и да я отрази в дневника си за продажби и в справката си декларация за същия данъчен период. А, ако след уточняване на окончателния брой на продадените стоки, данъчната основа на издадената от него фактура следва да се намали или увеличи, корекцията се извършва чрез издаването съответно на кредитно или дебитно известие по чл. 115, от закона. Известието се издава в 5 - дневен срок от датата, на която е извършено и регистрирано по съответния начин уточняването на продадените стоки и стойността на извършените продажби от консигнатора. Периодичността, с която ще се извършва корекцията, в най-честия случай от практиката ще съвпада,(но може и да не съвпада с периодичността), с която ще се изплаща комисионната.
В същото време обаче, разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона дава възможност датата за възникване на данъчното събитие за тази доставка да се определя по общите правила на закона, но да не бъде по-късно от датата на възникване на данъчното събитие за продажбата на стоките на третото лице. Това съвпада с възприетата търговска практика консигнантът да фактурира на консигнатора само, стоки, които са продадени. При действието на новия ЗДДС прилагането на този подход обаче е възможно за консигнации, при които стоката първо се продава на третото лице и тогава се предоставя и фактурира на консигнатора, или при сделки, при които разчетите между участниците се извършват на три четири дни с издаване на касови бележки на третите лица и на фактури между участниците в сделката за една и съща сума, от които да е видно, че оборотът, осъществен от консигнаторът не е негов, а на консигнанта. На практика обаче, страните по консигнационния договор обикновено съставят протокол за уреждане и прихващане на вземанията си с за по-голям срок. От гледна точка на облагането с ДДС е целесъобразно това да съвпада с периодите за отчитане на данъка.
Междувременно консигнаторът продава стоката на трети лица. Данъчното събитие за всяка негова продажба възниква на датата на прехвърлянето на собствеността върху стоките. В зависимост от това дали третото лице е регистрирано по ДДС или е данъчно незадължено физическо лице продажбата се документира с фактура с начислен данък или с касова бележка. По различен начин протича документирането и отчитането на доставките в зависимост от това дали стоката, взета на консигнация се продава еднократно или за кратък срок - Пример № 1, или чрез многобройни продажби, осъществявани за по- дълъг периоди от време - Пример № 2.
3. Практически казуси за илюстриране на практическите действия при облагането на трите доставки, възникващи при изпълнението на договори за консигнация
Като практически пример за онагледяване на това как ще протече облагането и документирането на консигнационни продажби по ЗДДС, осъществявани от регистрирана по ЗДДС фирма на ЕТ, която приема на консигнация стоки, предоставяни от други регистрирани по ДДС български фирми. При това ще разгледаме два варианта за документиране на доставките и за тяхното отчитане между участниците в сделката в зависимост от това дали обект на консигнацията е стока, която се реализира еднократно или за кратък срок, или е стока (по-чест случай в практиката), която се продава по-продължително време и нейни купувачи обикновено са физически лица.
Пример № 1.
Между посочените по-горе български данъчно задължени, регистрирани по ЗДДС лица, е сключен е договор за продажба на консигнация на стока на стойност 2000 лв. За продажбата на стоката е договорена 5% комисионна. Тя е предоставена на консигнатора на 20 март т.г. и е продадена от него на 10 април същата година на регистрирано по ДДС лице за 2500 лв. с ДДС.
Документирането на доставките и начисляването на данъка за тях ще протече в следния порядък:
1. Данъчното събитие за доставката между консигнанта и консигнатора възниква на датата на фактическото предаване на стоката - 20 март. В срок от 5 дни от тази дата консигнантът средва да издаде на консигнатора фактура на стойност 2000 лв. и начислен 400 лв. ДДС;
2. Датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоката на третото лице възниква на датата на продажбата й - 10 април. Данъчна основа на тази доставка е 2083,33 (2,500 х 100 / 120), а данъкът – 416,67 лв. В 5 - дневен срок консигнаторът издава на купувача на стоката фактура за продажбата.
3. Стоката е продадена на по-висока цена от цената, посочена във фактурата по първата доставка и нейната данъчна основа следва да се коригира. Корекцията ще се извърши с издаването на дебитно известие за 83.33 лв., което ще увеличи данъка за нея с 16,67 лв.
4. За извършената продажба консигнантът дължи на консигнатора възнаграждение в размер на 104,17 лв. За него консигнаторът издава на консигнанта фактура с данъчна основа 104,17 лв. и ДДС – 20,83 лв.
Пример № 2.
Между регистрирани по ЗДДС лица е сключен договор за консигнация на 1000 чифта обувки на единична стойност 20 лв. Обувките са предадени на консигнаторът на 20 март т.г. Участниците в сделката са се договорили в края на всеки месец да се отчитат извършените продажби и консигнаторът да получава възнаграждение в размер на 10% от стойността им. Договорено е също в края на сезона - 20 август, непродадените чифтове обувки да бъдат върнати на консигнатора.
Документирането на доставките при този договор и начисляването на данъка за тях ще протече в следния порядък:
1. Възникването на данъчното събитие за доставката между консигнанта и консигнатора не се различава от това, посочено в първия пример. То възниква на датата на фактическото предаване на стоката - 20 март. Данъчна основа на доставката е 20 000 лв., а данъкът - 4000 лв. Фактурата за доставката следва да бъде издадена не по-късно от 26 март.
2. Третите лица при тази доставка обикновено са данъчно незадължени физически лица и при всяка продажба възниква данъчно събитие и документът, който регистрира събитието, е касова бележка. Това са доставки, при отчитането на които издаването на фактура или протокол не е задължително (чл. 113, ал. 3, т. 1 от закона). За регистрирането на такива доставки (чл. 119, ал. 1 от закона) данъчно задълженият по ДДС доставчик - в случая консигнаторът, е задължен да съставя отчет за извършените продажби за съответния данъчен период. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на този данъчен период и съдържа обобщена информация за извършените доставки за периода. На практика това означава, че отчетът за обобщените данни за доставките, извършени между консигнатора и третите - физически лица, на които са продадени обувките, следва да се извършват поне един път месечно. При избор от негова страна (чл. 119, ал. 3 от закона му предоставя правото на такъв) и съобразно уговорената периодичност за съставяне на протокол за уреждане на вземанията между него и консигнанта отчет може да се съставя и на по-кратки периоди - примерно ежеседмично. В разглеждания пример обаче, участниците в сделката са се договорили именно за месечен период за разчитане. Данните от отчета ще улеснят техните разчети. Неговото съдържание е регламентирано в чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС. При разглеждания пример в отчета, съставян от консигнатора, се описват видът и количеството на стоката, общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка за извършените продажби. Данните от отчета се отразяват в дневника за продажбите на лицето за периода (чл. 112, ал. 4 от ППЗДДС).
3. Във всички случаи, съобразно възприетата периодичност за разчитане между тях, косигнаторът следва да издаде фактура на консигнанта за доставката на услугата, която му е предоставил с начислен в нея ДДС. Това фактически е третата доставка, която възниква при изпълнението на консигнационните договори според ЗДДС. Датата на възникване на данъчното събитие на тази доставка се определя от общите правила на закона. В общ порядък това е датата, на която се признава приходът от полученото комисионно възнаграждение, а данъчна основа - неговият размер.
4. Ако в края на сезона - 20 август същата година от предоставените на консигнатора 1000 чифта обувки са останали непродадени 120 чифта, то стойността им следва да бъде приспадната от данъчната основа на първоначално издадената фактура от консигнатора. Корекцията ще се извърши с кредитно известие, издадено от консигнатора.
Обобщения и препоръки:
От изложеното става очевидно, че с действащия ЗДДС е извършена промяна в режима за облагане на доставките при консигнация в сравнение с отменения закон, която е по-благоприятна за регистрирания по ДДС консигнатор. Тя му дава възможност да се възползва от правото си да приспадне данъка за стоките, които му е начислил консигнантът при тяхното фактическо предоставяне. Очевидно е също и това, че при изпълнение на консигнационни договори за стоки с малка единична стойност и с продължителен срок за реализация нормативно определената схема за облагане на доставките е тромава и несъобразена с реалната практика. За преодоляване на някои последствия от нейното прилагане търгуващите следва да помислят за доставки на количества, съобразени с обемите на продажбите за трети лица, осъществявани за месечен период, като координират данъчните си задължения със задълженията си за отчитане на извършените продажби и заплащане на дължимото възнаграждение на консигнатора. По този начин ще се избегне големият документооборот и ще се намали размерът на еднократно ангажираните оборотни средства на консигнанта в данъкът, начисляван при фактическото предаване на стоката на консигнатора.
В случаите, при които страна по договор за консигнация на стоки е чуждестранно лице, схемата за документиране, начисляване и отчитане на данъка е още по-сложна и зависи от това дали чуждестранното лице е регистрирано или не е регистрирано по ДДС в друга държава членка, или е лице с място на икономическа дейност в трета страна или трета територия.
Лиляна Панева
Публикувано в Сиела Счетоводство
Към 12.06.2007 г.
Договорът за консигнация е често срещана форма на договорни взаимоотношения в търговската практика. При доставки на стоки, извършвани по силата на консигнационни договори, облагането с ДДС се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗДДС за комисионния договор. Това произтича от факта, че във вънтрешното ни търговско право консигнационният договор няма изрична правна уредба. Той се приема за разновидност на комисионния договор.
Какви са особеностите на консигнационните договори?
Договорът за консигнация наистина притежава родовите признаци на комисионния договор, който е регламентиран правно у нас в чл. 348 до чл. 360 вкл. на ТЗ. За разлика от комисионния договор обаче, консигнационният договор има по-ограничен предмет и представлява договор, по силата на който консигнантът (доверител) предава на консигнатора (комисионер) стока, която той да продава в свой склад или магазин от свое име, но за негова сметка срещу определено възнаграждение (комисионна). До прехвърлянето на собствеността на стоката на третото лице, тя остава собственост на консигнанта.
Специфична особеност на консигнационния договор е, че той има за предмет продажбата на стоки, които консигнантът има задължение да приеме обратно, ако те не бъдат продадени в срока на действието на договора. Друга негова особеност е и това, че, ако консигнаторът изпълни поръчката при условия по-изгодни от тези, уговорени с консигнанта, той е задължен да му издължи по-високата стойност на продажбата. В същото време обаче, ако междувременно до продажбата на стоката, взета на консигнация, настъпи неблагоприятна промяна в качествата й или възможността за нейната реализация, то консигнаторът има право да я продаде на по-ниска цена, стига с това да предпази консигнанта от по-големи щети.
Въпроси и отговори по ЗДДС при изпълнение на доставки по силата на договори за консигнация:
1. Какви доставки са доставките на стоки, осъществявани по силата на договор за консигнация за целите на облагането с ДДС?
Стоките, които са обект на консигнационни продажби, обикновено са предмет на облагаема доставка по ЗДДС. При изпълнението на договор за продажби на стоки, за осъществяването на които се изплаща комисионна, данъчният закон приравнява на доставка прехвърлянето на правото за разпореждане със стоката. Освен това за целите на облагането в него се приема, че когато при доставка на стока данъчно задълженото лице действа от свое име и за чужда сметка, то е получило и предоставило стоките.
Редът за облагане на комисионните договори е определен в глава четиринадесета на действащия ЗДДС при разпоредбите за специфичните случаи за доставки. С разпоредбите на чл. 127 от закона е регламентиран режимът за облагане на доставките, извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка. Специфичните особености, които отличават договорите за консигнация от комисионните договори, дават основание да се направи заключение, че при тях е приложим именно този вариант. Това произтича от факта, че консигнаторът реализира продажбата на стоките от свое име, но ще предаде получената сума на техния собственик като си удържи договореното възнаграждение и извършените разходи във връзка с доставката (ако това е договорено). Възнаграждението за услугата, предоставена от консигнатора на консигнанта, обикновено се договаря като % от стойността на осъществените продажби на стоката.
Действащият ЗДДС приема, че при изпълнението на договори за консигнация на стоки (чл. 127, ал. 2 от закона), възникват три доставки:
- доставка на стока между косигнатора и третото лице, данъчното събитие за която възниква по общия ред на закона - в практиката най-често при извършването на продажбата и прехвърлянето на собствеността върху стоката;
- доставка между консигнанта и консигнатора, предмет на доставка при която е стоката, предмет на доставката между третото лице и консигнатора. Законът приема, че датата на възникване на данъчното събитие при тази доставка се определя по общите правила, но не може да бъде по-късна от датата на възникване на събитието между консигнатора и третото лице, а данъчната й основа е данъчната основа на доставката между него и третото лице. Доставчик при тази доставка е консигнантът; и
- доставка на услуга между консигнатора и консигнанта, данъчна основа за която е възнаграждението на консигнатора (включително обезщетението за извършени разходи от него във връзка с доставката, ако такова е договорено). Датата за възникване на данъчното събитие на тази доставка се определя по общите правила на закона. Така например, ако в договора за консигнация, по силата на който се осъществява услугата, е договорено заплащането да се извършва на определени периоди (чл. 25, ал. 5 от ЗДДС), всяко плащане се приема за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период е изтекъл. Данъчна основа на доставката, е договорената насрещна престация, дължима на консигнатора за съответния период заедно с обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката (ако такова е уговорено). Доставчик на облагаемата услуга в този случай е консигнаторът.
Когато консигнаторът е нерегистрирано по ЗДДС лице, се приема, че при определяне на данъчната основа на доставката между него и консигнанта в договорената цена за доставката между него и третото лице е включен и данъкът (чл. 127, ал. 3 от закона).
2. В какъв хронологичен порядък се извършват действията и прилагането на нормативните разпоредби във връзка с облагането на доставките при консигнация?
В най-общ план следва да се отбележи, че хронологичният порядък на трите доставки, които възникват при изпълнението на такъв договор се различава от реда им, посочен в закона. На практика първа по ред обикновено е доставката на стоките, които консигнантът предоставя на консигнатора. Тук е налице известна нееднозначност, относно датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка. От една страна, по силата на разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 4 от закона доставката се реализира при фактическото предоставяне на стоките на консигнатора. В съответствие с чл. 25, ал. 2 данъчното събитие за доставката възниква на същата дата и за консигнанта възниква задължение да го начисли. Това означава, че в изпълнение на изискванията на чл. 113, ал. 4 от закона той е задължен в 5 - дневен срок от настъпването на данъчното събитие да издаде фактура за доставката с начислен в нея данък и да я отрази в дневника си за продажби и в справката си декларация за същия данъчен период. А, ако след уточняване на окончателния брой на продадените стоки, данъчната основа на издадената от него фактура следва да се намали или увеличи, корекцията се извършва чрез издаването съответно на кредитно или дебитно известие по чл. 115, от закона. Известието се издава в 5 - дневен срок от датата, на която е извършено и регистрирано по съответния начин уточняването на продадените стоки и стойността на извършените продажби от консигнатора. Периодичността, с която ще се извършва корекцията, в най-честия случай от практиката ще съвпада,(но може и да не съвпада с периодичността), с която ще се изплаща комисионната.
В същото време обаче, разпоредбата на чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона дава възможност датата за възникване на данъчното събитие за тази доставка да се определя по общите правила на закона, но да не бъде по-късно от датата на възникване на данъчното събитие за продажбата на стоките на третото лице. Това съвпада с възприетата търговска практика консигнантът да фактурира на консигнатора само, стоки, които са продадени. При действието на новия ЗДДС прилагането на този подход обаче е възможно за консигнации, при които стоката първо се продава на третото лице и тогава се предоставя и фактурира на консигнатора, или при сделки, при които разчетите между участниците се извършват на три четири дни с издаване на касови бележки на третите лица и на фактури между участниците в сделката за една и съща сума, от които да е видно, че оборотът, осъществен от консигнаторът не е негов, а на консигнанта. На практика обаче, страните по консигнационния договор обикновено съставят протокол за уреждане и прихващане на вземанията си с за по-голям срок. От гледна точка на облагането с ДДС е целесъобразно това да съвпада с периодите за отчитане на данъка.
Междувременно консигнаторът продава стоката на трети лица. Данъчното събитие за всяка негова продажба възниква на датата на прехвърлянето на собствеността върху стоките. В зависимост от това дали третото лице е регистрирано по ДДС или е данъчно незадължено физическо лице продажбата се документира с фактура с начислен данък или с касова бележка. По различен начин протича документирането и отчитането на доставките в зависимост от това дали стоката, взета на консигнация се продава еднократно или за кратък срок - Пример № 1, или чрез многобройни продажби, осъществявани за по- дълъг периоди от време - Пример № 2.
3. Практически казуси за илюстриране на практическите действия при облагането на трите доставки, възникващи при изпълнението на договори за консигнация
Като практически пример за онагледяване на това как ще протече облагането и документирането на консигнационни продажби по ЗДДС, осъществявани от регистрирана по ЗДДС фирма на ЕТ, която приема на консигнация стоки, предоставяни от други регистрирани по ДДС български фирми. При това ще разгледаме два варианта за документиране на доставките и за тяхното отчитане между участниците в сделката в зависимост от това дали обект на консигнацията е стока, която се реализира еднократно или за кратък срок, или е стока (по-чест случай в практиката), която се продава по-продължително време и нейни купувачи обикновено са физически лица.
Пример № 1.
Между посочените по-горе български данъчно задължени, регистрирани по ЗДДС лица, е сключен е договор за продажба на консигнация на стока на стойност 2000 лв. За продажбата на стоката е договорена 5% комисионна. Тя е предоставена на консигнатора на 20 март т.г. и е продадена от него на 10 април същата година на регистрирано по ДДС лице за 2500 лв. с ДДС.
Документирането на доставките и начисляването на данъка за тях ще протече в следния порядък:
1. Данъчното събитие за доставката между консигнанта и консигнатора възниква на датата на фактическото предаване на стоката - 20 март. В срок от 5 дни от тази дата консигнантът средва да издаде на консигнатора фактура на стойност 2000 лв. и начислен 400 лв. ДДС;
2. Датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоката на третото лице възниква на датата на продажбата й - 10 април. Данъчна основа на тази доставка е 2083,33 (2,500 х 100 / 120), а данъкът – 416,67 лв. В 5 - дневен срок консигнаторът издава на купувача на стоката фактура за продажбата.
3. Стоката е продадена на по-висока цена от цената, посочена във фактурата по първата доставка и нейната данъчна основа следва да се коригира. Корекцията ще се извърши с издаването на дебитно известие за 83.33 лв., което ще увеличи данъка за нея с 16,67 лв.
4. За извършената продажба консигнантът дължи на консигнатора възнаграждение в размер на 104,17 лв. За него консигнаторът издава на консигнанта фактура с данъчна основа 104,17 лв. и ДДС – 20,83 лв.
Пример № 2.
Между регистрирани по ЗДДС лица е сключен договор за консигнация на 1000 чифта обувки на единична стойност 20 лв. Обувките са предадени на консигнаторът на 20 март т.г. Участниците в сделката са се договорили в края на всеки месец да се отчитат извършените продажби и консигнаторът да получава възнаграждение в размер на 10% от стойността им. Договорено е също в края на сезона - 20 август, непродадените чифтове обувки да бъдат върнати на консигнатора.
Документирането на доставките при този договор и начисляването на данъка за тях ще протече в следния порядък:
1. Възникването на данъчното събитие за доставката между консигнанта и консигнатора не се различава от това, посочено в първия пример. То възниква на датата на фактическото предаване на стоката - 20 март. Данъчна основа на доставката е 20 000 лв., а данъкът - 4000 лв. Фактурата за доставката следва да бъде издадена не по-късно от 26 март.
2. Третите лица при тази доставка обикновено са данъчно незадължени физически лица и при всяка продажба възниква данъчно събитие и документът, който регистрира събитието, е касова бележка. Това са доставки, при отчитането на които издаването на фактура или протокол не е задължително (чл. 113, ал. 3, т. 1 от закона). За регистрирането на такива доставки (чл. 119, ал. 1 от закона) данъчно задълженият по ДДС доставчик - в случая консигнаторът, е задължен да съставя отчет за извършените продажби за съответния данъчен период. Отчетът се съставя най-късно в последния ден на този данъчен период и съдържа обобщена информация за извършените доставки за периода. На практика това означава, че отчетът за обобщените данни за доставките, извършени между консигнатора и третите - физически лица, на които са продадени обувките, следва да се извършват поне един път месечно. При избор от негова страна (чл. 119, ал. 3 от закона му предоставя правото на такъв) и съобразно уговорената периодичност за съставяне на протокол за уреждане на вземанията между него и консигнанта отчет може да се съставя и на по-кратки периоди - примерно ежеседмично. В разглеждания пример обаче, участниците в сделката са се договорили именно за месечен период за разчитане. Данните от отчета ще улеснят техните разчети. Неговото съдържание е регламентирано в чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС. При разглеждания пример в отчета, съставян от консигнатора, се описват видът и количеството на стоката, общата сума на данъчните основи и общата сума на данъка за извършените продажби. Данните от отчета се отразяват в дневника за продажбите на лицето за периода (чл. 112, ал. 4 от ППЗДДС).
3. Във всички случаи, съобразно възприетата периодичност за разчитане между тях, косигнаторът следва да издаде фактура на консигнанта за доставката на услугата, която му е предоставил с начислен в нея ДДС. Това фактически е третата доставка, която възниква при изпълнението на консигнационните договори според ЗДДС. Датата на възникване на данъчното събитие на тази доставка се определя от общите правила на закона. В общ порядък това е датата, на която се признава приходът от полученото комисионно възнаграждение, а данъчна основа - неговият размер.
4. Ако в края на сезона - 20 август същата година от предоставените на консигнатора 1000 чифта обувки са останали непродадени 120 чифта, то стойността им следва да бъде приспадната от данъчната основа на първоначално издадената фактура от консигнатора. Корекцията ще се извърши с кредитно известие, издадено от консигнатора.
Обобщения и препоръки:
От изложеното става очевидно, че с действащия ЗДДС е извършена промяна в режима за облагане на доставките при консигнация в сравнение с отменения закон, която е по-благоприятна за регистрирания по ДДС консигнатор. Тя му дава възможност да се възползва от правото си да приспадне данъка за стоките, които му е начислил консигнантът при тяхното фактическо предоставяне. Очевидно е също и това, че при изпълнение на консигнационни договори за стоки с малка единична стойност и с продължителен срок за реализация нормативно определената схема за облагане на доставките е тромава и несъобразена с реалната практика. За преодоляване на някои последствия от нейното прилагане търгуващите следва да помислят за доставки на количества, съобразени с обемите на продажбите за трети лица, осъществявани за месечен период, като координират данъчните си задължения със задълженията си за отчитане на извършените продажби и заплащане на дължимото възнаграждение на консигнатора. По този начин ще се избегне големият документооборот и ще се намали размерът на еднократно ангажираните оборотни средства на консигнанта в данъкът, начисляван при фактическото предаване на стоката на консигнатора.
В случаите, при които страна по договор за консигнация на стоки е чуждестранно лице, схемата за документиране, начисляване и отчитане на данъка е още по-сложна и зависи от това дали чуждестранното лице е регистрирано или не е регистрирано по ДДС в друга държава членка, или е лице с място на икономическа дейност в трета страна или трета територия.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
за roroПИСМО ИЗХ. № 24-00-11 ОТ 09.02.2007 Г. НА НАП ОТНОСНО: ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА НА ДОСТАВКА НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ - СДЕЛКИ С ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА ПО ЗАНЯТИЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище във връзка с определяне на данъчната основа на доставка на финансови услуги - сделки с чуждестранна валута по занятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС доставките на сделки, включително договарянето, свързано с валута, са освободени доставки. Тези доставки формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация на данъчно задължено лице по реда на чл. 96 ЗДДС. В тази връзка възниква необходимостта от определяне на данъчната основа на същите.
Във Валутния закон е регламентиран свободен режим на сделките с чуждестранна валута по занятие (чл. 2, ал. 1 от Валутния закон). При извършване на сделки с чуждестранна валута обмяната й се извършва при обменен валутен курс към лева или към друга валута, който лицето доставчик (банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция) определя на пазарен принцип.
По смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС доставките на сделки, включително договарянето, свързано с валута, представляват доставка на услуга.
Получателят при този вид доставка на услуги дължи възнаграждение във вид на комисиона или друга директна такса, ако лицата са се договорили за това. Доставките при сделки с чуждестранна валута, извършвани дори без комисиона или друга директна такса, са доставки на услуги, за които не може да се приеме, че лицето не е получило възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, както и при съобразяване с решение от 14.07.1998 г. по дело С - 172/96 на Европейския съд - в Люксембург (страни по делото са Commissioners of Customs & Excise и First National Bank of Chicago) данъчната основа следва да бъде определена на основата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката. Ако се приеме, че предмет на доставка е валутата, трансферирана от продавача на неговия контрагент, насрещната обменна валутна транзакция не може да се разглежда като определеното възнаграждение за услугата, свързана с обмяна на валута за друга валута. За да се определи възнаграждението за тази доставка, следва да се определи какво доставчикът (банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция) получава за извършената от него сделка при обмяна на валута, т.е. следва да се определи възнаграждението, което той би могъл да получи за себе си.
В тази връзка министърът на финансите е утвърдил Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. и доп., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 12.01.2007 г.), който влиза с обратна сила, считано от 01.01.2007 г., и предстои да бъде обнародван в "Държавен вестник". Съгласно параграф 4 от ПИД на ППЗДДС се създават ал. 3 - 5 в ППЗДДС, съгласно които:
"(3) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко - продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.
(4) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по предходната алинея данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.
(5) Данъчната основа, формирана) по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред".
Това означава, че данъчната основа се формира като положителна разлика между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти от банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчен период.
Няма пречка лицето да определя данъчната основа и за период, по-кратък от данъчния период.
Следва да се има предвид, че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.
Следва да се има предвид, че при доставка на чуждестранна валута с комисионна или друга директна такса същите следва да бъдат добавени към данъчната основа на доставката като елемент на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС във връзка с разпоредбата на ал. 4 на чл. 42 ППЗДДС.
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище във връзка с определяне на данъчната основа на доставка на финансови услуги - сделки с чуждестранна валута по занятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС доставките на сделки, включително договарянето, свързано с валута, са освободени доставки. Тези доставки формират облагаем оборот за целите на задължителната регистрация на данъчно задължено лице по реда на чл. 96 ЗДДС. В тази връзка възниква необходимостта от определяне на данъчната основа на същите.
Във Валутния закон е регламентиран свободен режим на сделките с чуждестранна валута по занятие (чл. 2, ал. 1 от Валутния закон). При извършване на сделки с чуждестранна валута обмяната й се извършва при обменен валутен курс към лева или към друга валута, който лицето доставчик (банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция) определя на пазарен принцип.
По смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗДДС доставките на сделки, включително договарянето, свързано с валута, представляват доставка на услуга.
Получателят при този вид доставка на услуги дължи възнаграждение във вид на комисиона или друга директна такса, ако лицата са се договорили за това. Доставките при сделки с чуждестранна валута, извършвани дори без комисиона или друга директна такса, са доставки на услуги, за които не може да се приеме, че лицето не е получило възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС, както и при съобразяване с решение от 14.07.1998 г. по дело С - 172/96 на Европейския съд - в Люксембург (страни по делото са Commissioners of Customs & Excise и First National Bank of Chicago) данъчната основа следва да бъде определена на основата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката. Ако се приеме, че предмет на доставка е валутата, трансферирана от продавача на неговия контрагент, насрещната обменна валутна транзакция не може да се разглежда като определеното възнаграждение за услугата, свързана с обмяна на валута за друга валута. За да се определи възнаграждението за тази доставка, следва да се определи какво доставчикът (банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция) получава за извършената от него сделка при обмяна на валута, т.е. следва да се определи възнаграждението, което той би могъл да получи за себе си.
В тази връзка министърът на финансите е утвърдил Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. и доп., бр. 101 от 2006 г., бр. 3 от 12.01.2007 г.), който влиза с обратна сила, считано от 01.01.2007 г., и предстои да бъде обнародван в "Държавен вестник". Съгласно параграф 4 от ПИД на ППЗДДС се създават ал. 3 - 5 в ППЗДДС, съгласно които:
"(3) Данъчната основа на извършваните като основна дейност финансови услуги (сделки) за покупко - продажба (обмен) на чуждестранна валута е положителната разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчния период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.
(4) Когато за услугите по ал. 3 са уговорени такси или комисиони, стойността им се прибавя към формираната по предходната алинея данъчна основа, включително в случаите, когато тя е нулева величина.
(5) Данъчната основа, формирана) по реда на ал. 3, съответно по реда на ал. 4, може да се отрази в дневника за продажби на един ред".
Това означава, че данъчната основа се формира като положителна разлика между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти от банка, финансова къща, обменно бюро или друга финансова институция приходи и разходи от валутни операции, реализирани за данъчен период.
Няма пречка лицето да определя данъчната основа и за период, по-кратък от данъчния период.
Следва да се има предвид, че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не участват при формирането на данъчната основа.
Следва да се има предвид, че при доставка на чуждестранна валута с комисионна или друга директна такса същите следва да бъдат добавени към данъчната основа на доставката като елемент на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗДДС във връзка с разпоредбата на ал. 4 на чл. 42 ППЗДДС.
- vanina65
- Потребител
- Мнения: 169
- Регистриран на: 21 Сеп 2006, 13:20
12 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 22 госта