- Дата и час: 12 Дек 2024, 03:59 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Чл.227(1)т.1 от ЗМВР
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
19 мнения
• Страница 1 от 1
Чл.227(1)т.1 от ЗМВР
Чл. 227. (1) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
Колеги , как смятате относим ли е този текст , към престъплението по чл.124НК.
За да дам начален тласък на дискусията , ще изкажа моето мнение:
Според мен не е относимо аргументите са ми два:
1.Това е едно единнен и неделим състав на престъпление.Той не може да се разчленява и да се разделя на 2 отделни престъпления.Едното умишлено , другото непредпазливо.
2.Нормата в т.1 на чл.227 е изключение от общия ред за налагане на административни наказания по ЗМВР и затова не може да се тълкува разширително.Ако законодателят е искал да включи и престъпленията , който се извършват при смесена форма на вина е щял да го предвиди изрично , щом не го е сторил , този член може да се прилага ,единствено и само , при присъда за умишлено престъпление.А дисциплинарно уволнение за престъпленията при смесена форма на вина , трябва да се налагат по общия ред.
1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;
Колеги , как смятате относим ли е този текст , към престъплението по чл.124НК.
За да дам начален тласък на дискусията , ще изкажа моето мнение:
Според мен не е относимо аргументите са ми два:
1.Това е едно единнен и неделим състав на престъпление.Той не може да се разчленява и да се разделя на 2 отделни престъпления.Едното умишлено , другото непредпазливо.
2.Нормата в т.1 на чл.227 е изключение от общия ред за налагане на административни наказания по ЗМВР и затова не може да се тълкува разширително.Ако законодателят е искал да включи и престъпленията , който се извършват при смесена форма на вина е щял да го предвиди изрично , щом не го е сторил , този член може да се прилага ,единствено и само , при присъда за умишлено престъпление.А дисциплинарно уволнение за престъпленията при смесена форма на вина , трябва да се налагат по общия ред.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Ха сега де ... никога не съм се замислял. Прав сте, че чл. 227 (1) т. 1 от ЗМВР не може да се тълкува разширително, с оглед нейния санкционен характер. А чл. 124 е при смесена форма на вина. Значи, неприложима е разпоредбата по ЗМВР.
Между другото, каква е телесната повреда ?
Между другото, каква е телесната повреда ?
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Вижте обаче какъв парадокс се получава: ако пострадалият беше останал жив (по-лек резултат), тогава служителя на МВР щяха да го уволнят, защото е причинил умишлено телесна повреда - умишлено престъпление от общ характер. Но тъй като посрадалият е умрял (по-тежък резултат) и и причината за това е същата умишлено нанесена телесна повреда, не могат да го уволнят на това основание, защото престъплението по чл. 124 от НК е при смесена форма на вина.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
system написа:Вижте обаче какъв парадокс се получава: ако пострадалият беше останал жив (по-лек резултат), тогава служителя на МВР щяха да го уволнят, защото е причинил умишлено телесна повреда - умишлено престъпление от общ характер. Но тъй като посрадалият е умрял (по-тежък резултат) и и причината за това е същата умишлено нанесена телесна повреда, не могат да го уволнят на това основание, защото престъплението по чл. 124 от НК е при смесена форма на вина.
Но и щяха да му наложат по-леко наказание.
Те пак могат да го уволнят , но теоретично да кажем служителя е образцов , с награди до този инцидент и т.н.Тъй като това може да натежи при приложението на общия текст и да се обосновава и по-леко административно наказание , изведнъж МВР решава да приложи т.1 и по този начин да заобиколи общия ред.Според мен това не е правилно.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Принципно съм съгласен с Вас. Но логиката на разсъждението ми е, че при равни други условия, ако възприемем тезата Ви (която, пак повтарям, според мен е правилна) означава, че за по-лек резултат (само телесна повреда) задължително следва дисциплинарно уволнение, защото престъплението по чл. 129 от НК, каквото е в случая, е умишлено престъпление от общ характер - чл. 227 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. А при по-тежък резултат (телесна повреда с последвала смърт) дисциплинарното уволнение не е задължително, защото престъплението по чл. 124 не е умишлено, а при смесена форма на вина.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Какво мисля аз- обратното си мисля/ че е допустимо приложението/.Да, писала съм жалби/ на два пъти- по едно дело/ в разрез с вътрешното си убеждение. За съжаление и ВАС усетиха моята неубедителност/ и в 3 чл. и в 5 чл.състав, во главе с председателя на съда/- само че по стария ЗМВР/ чл.239 ако се не лъжа, не ми се отваря/.Делото ми е било/админ./ някак си акцесорно на другото/нохд/, това не ми е и любим съд, и не съм се замисляла много задълбочено тогава.Мотивите на ВАС бяха завъртане в кръг- непредпазливо е настъпила смъртта, ама повредата не е причинена по непредпазливост.
Наказателния съд не вярва еднозначно в тезата на "напълно непредпазливия "характер на 124, на 134..... и прилага чл.68, ал.1 / привежда в изпълнение условната присъда/ без много да се замисля- счита дееца за осъждан за умишлено престъпление.При квалификацията на деяние като опасен рецидив се замисля.Има практика - по опасния рецидив- от 80-те години в която по смисъла на буква а на чл.29 НК чл.124, пр.2 не следва да се счита за умишлено престъпление, понеже "името му подсказвало това".Реален аргумент въсщност според мен може да е само това, че умишлената повреда е специален начин на извършване на престъплението по непредпазливост.
Нак.право не третира убийството при смесена вина като непредпазливо престъпление в същинския смисъл и за това няма разширително тълкуване.Деянието, което е едно и движено от един мотив, има два престъпни резултата, като по -тежкия е в отношение на причина към следствие спрямо по -лекия.Двете форми на вина съществуват заедно.Нак.закон не отрича умишлената форма на вина у престъплението при смесена вина, макар да го наказва като непредпазливо, отдавайки приоритет на по-голямата ценност на засегнатия обект/ живота пред здравето/или по-тежката степен на засягане.За това престъплението може да се осъществи в съучастие, за това се предвижда наказуемост за опасен рецидив/ няма непредп. престъпления при опасен рецидив/, за това при него е възможен и физиологичен афект....Е ли непредпазливо престъпление грабежът, придружен с тежка телесна повреда, от която е последвала смърт или умишленият палеж, от който е последвала смърт/ тук сякаш няма двоумение- защото грабежът си остава умишлен, но квалифициран, палежът - също , но квалифициран, но в крайна сметка - принципът е същия,нищо че обектите на засягане са различни /...?Следва ли да се третира така- по наказателноправни последици/ осъждането за чл.124/ и по последици, които други закони, свързват с това осъждане.Е, вярно, като непредпазливо по краен резултат това престъпление не може да бъде опитано.
Т.е.мисля си, че не става дума за разширително тълкуване, защото съставът включва в себе си две форми за вина- тези състави винаги са изрично формулирани, и деецът се наказва с оглед на по-тежкия резултат, но в никой момент законът/наказат./ не третира деянието като само и единствено непредпазливо, а тъкмо обратното.Целта е по-тежкият резултат да не остане ненаказан, но не и умишленото поведение да бъде игнорирано. Т.е. третирайки ги като непредпазливи ние пак разделяме деянието на две, а то е едно.
А и житейски е неоправдано- ако служителят на МВР, именно като такъв прояви човечност и причини ЛТП на своя началник, пак докато началства, с един единствен злополучен шамар, понеже държавата счита тези дела за държавно дело/ ОХ/ - да го уволнят дисциплинарно.Но ако същият служител, удари шамар на същия началник, и той вземе, че се изтърколи неколкократно по стълбите - с летален изход, ще трябва да не го уволняваме мигом.Е, освен ако не оценяваме ползата от проявата на човечност - за системата
Наказателния съд не вярва еднозначно в тезата на "напълно непредпазливия "характер на 124, на 134..... и прилага чл.68, ал.1 / привежда в изпълнение условната присъда/ без много да се замисля- счита дееца за осъждан за умишлено престъпление.При квалификацията на деяние като опасен рецидив се замисля.Има практика - по опасния рецидив- от 80-те години в която по смисъла на буква а на чл.29 НК чл.124, пр.2 не следва да се счита за умишлено престъпление, понеже "името му подсказвало това".Реален аргумент въсщност според мен може да е само това, че умишлената повреда е специален начин на извършване на престъплението по непредпазливост.
Нак.право не третира убийството при смесена вина като непредпазливо престъпление в същинския смисъл и за това няма разширително тълкуване.Деянието, което е едно и движено от един мотив, има два престъпни резултата, като по -тежкия е в отношение на причина към следствие спрямо по -лекия.Двете форми на вина съществуват заедно.Нак.закон не отрича умишлената форма на вина у престъплението при смесена вина, макар да го наказва като непредпазливо, отдавайки приоритет на по-голямата ценност на засегнатия обект/ живота пред здравето/или по-тежката степен на засягане.За това престъплението може да се осъществи в съучастие, за това се предвижда наказуемост за опасен рецидив/ няма непредп. престъпления при опасен рецидив/, за това при него е възможен и физиологичен афект....Е ли непредпазливо престъпление грабежът, придружен с тежка телесна повреда, от която е последвала смърт или умишленият палеж, от който е последвала смърт/ тук сякаш няма двоумение- защото грабежът си остава умишлен, но квалифициран, палежът - също , но квалифициран, но в крайна сметка - принципът е същия,нищо че обектите на засягане са различни /...?Следва ли да се третира така- по наказателноправни последици/ осъждането за чл.124/ и по последици, които други закони, свързват с това осъждане.Е, вярно, като непредпазливо по краен резултат това престъпление не може да бъде опитано.
Т.е.мисля си, че не става дума за разширително тълкуване, защото съставът включва в себе си две форми за вина- тези състави винаги са изрично формулирани, и деецът се наказва с оглед на по-тежкия резултат, но в никой момент законът/наказат./ не третира деянието като само и единствено непредпазливо, а тъкмо обратното.Целта е по-тежкият резултат да не остане ненаказан, но не и умишленото поведение да бъде игнорирано. Т.е. третирайки ги като непредпазливи ние пак разделяме деянието на две, а то е едно.
А и житейски е неоправдано- ако служителят на МВР, именно като такъв прояви човечност и причини ЛТП на своя началник, пак докато началства, с един единствен злополучен шамар, понеже държавата счита тези дела за държавно дело/ ОХ/ - да го уволнят дисциплинарно.Но ако същият служител, удари шамар на същия началник, и той вземе, че се изтърколи неколкократно по стълбите - с летален изход, ще трябва да не го уволняваме мигом.Е, освен ако не оценяваме ползата от проявата на човечност - за системата
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Добре обаче нали причиняването на смъртта поглъща телесната повреда.Според мен 124 е един специален състав по отношение на 122 , като отчита именно специалния начин на причиняване на смъртта-чрез умишлена телесна повреда.Освен това и понякога и житейски е оправдано.Така например наказателният съд е отказал да приложи чл.12а , именно поради факта на настъпилата смърт.Следователно ако беше само умишлена средна –то полицая изобщо нямаше да бъде осъден.Този факт трябва да се отчете при индивидуализацията на адм.наказание,както и степента на участие на конкретното лице в причиняването на вредата , тъй като деянието е извършено в съучастие , но не е направено.Следователно се получава прилагане на член от ЗМВР , като се аргументира с това , че е причинена умишлена средна телесна повреда ,а ако беше причинена само тя , то деянието нямаше да е общественоопасно.Малко е объркано , дано ме разбрахте….Така ,че според мен налагането на уволнение по този текст , вследствие на чл.124 е неправилно , именно защото житейски са възможни и такива хипотези , в които това няма да е справедливо.Затова и този текст , който е изключение от общия административен ред за налагане на наказания , не следва да се тълкува разширително!
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Ами да, смята се за непредпазливо престъпление, така че - по общия текст.
И аз се чудех дали наистина мога, поне на теория, да стана или да остана примерно магистрат, ако лицето, на което съм нанесла умишлено тежка телесна повреда, на всичкото отгоре и умре, след като не мога, ако не умре (и ме осъдят на лишаване от свобода). Но ми казаха да не се чудя, защото това не бил единственият парадокс в нашите закони.
И аз се чудех дали наистина мога, поне на теория, да стана или да остана примерно магистрат, ако лицето, на което съм нанесла умишлено тежка телесна повреда, на всичкото отгоре и умре, след като не мога, ако не умре (и ме осъдят на лишаване от свобода). Но ми казаха да не се чудя, защото това не бил единственият парадокс в нашите закони.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
portokal написа:Ами да, смята се за непредпазливо престъпление, така че - по общия текст.
И аз се чудех дали наистина мога, поне на теория, да стана или да остана примерно магистрат, ако лицето, на което съм нанесла умишлено тежка телесна повреда, на всичкото отгоре и умре, след като не мога, ако не умре (и ме осъдят на лишаване от свобода). Но ми казаха да не се чудя, защото това не бил единственият парадокс в нашите закони.
Не се надявайте . Ще Ви лепнат едно уронване престижа на съдебната власт - нали това приеха сега като основание за дисциплинарно уволнение. И - good bye, don't cry
Бай бабо да не ме среща мечка
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Да, аз затова казах "на теория".
Иначе разсъжденията на К.Павлова ми харесват, но доколкото ми е известно, далеч не се споделят от всички.
Иначе разсъжденията на К.Павлова ми харесват, но доколкото ми е известно, далеч не се споделят от всички.
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Ако трябва да защитавам противната - на моята - позиция,/противната я защитавах веднъж неуспешно/, как бих се аргументирала:
1.както казвате Вие- причиняването на умишлена повреда е способ на извършване на престъплението.
2.систематичното място на престъплението/ в непредпазливите убийства/.
3.изричното му предвиждане- като отделен състав.Законодателят не го е въздигнал в квалифицирана по резултат умишлена повреда, а в самостоятелно престъпление, отчитайки засегнатата ценност.Което ще рече - обратното на това което казах , че макар и основани на един и същи принцип- при смесена вина- престъпленията не се третират еднакво от законодателя/ когато по-тежкия непредпазливо причинен резултат е само квалифициращ- като при грабежа, палежа, 343/
4.чл.11, ал.5- деецът се наказва за по-тежкия непредпазливо причинен резултат, когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление заради допълнителните последици- как законът квалифицира деянието- като квалифицирино непредпазливо убийство
И сега - решението на ВС- дето не убеди ВАС, но все пак, да позволим наказателния съд да разбира по-добре от наказателния закон от административния съд:
РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 07.01.1980 Г. ПО Н. Д. № 62/79 Г., ОСНК
ПРИЧИНЯВАНЕ СМЪРТ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА УМИШЛЕНА СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА ЧЛ. 124 НК, Е ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НО ТО НЕ Е УМИШЛЕНО. ИЗВЪРШЕНОТО СЛЕД ТОВА СЪВКУПЛЕНИЕ С ЛИЦЕ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ, ПРИНУДЕНО КЪМ ТОВА СЪС СИЛА ИЛИ ЗАПЛАШВАНЕ, НА ТОВА ОСНОВАНИЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ОПАСЕН РЕЦИДИВ ПО ЧЛ. 152, АЛ. 4 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 29, Б. "А" НК.
Чл. 29, ал. 1, б. "а", пр. 2 НК
Чл. 124, пр. 2 НК
Чл. 152, ал. 4 НК
Становището, което се поддържа в протеста, че в случая следва да намери приложение чл. 29, б. "а", пр. 2 НК, защото изнасилването, извършено от подсъдимия, представлява опасен рецидив, е незаконосъобразно. За да се осъществи съставът на чл. 152, ал. 4 НК при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "а" пр. 2 НК, необходимо е деецът да извърши престъплението изнасилване, след като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление. Това означава, че по отношение на предишното осъждане се изисква извършеното престъпление да отговаря на две условия:
1. Да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
2. От субективна страна да е умишлено.
В конкретния случай извършеното от подсъдимия през 1970 г. престъпление по чл. 124, пр. 2 НК е тежко, защото санкцията, която предвижда този текст, е лишаване от свобода от 2 до 8 години. Същото престъпление обаче не е умишлено, а непредпазливо. На това сочи самият текст на чл. 124 НК. В него съвсем точно с казано, че се наказва този, които причини другиму смърт по непредпазливост. А щом това е така, разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "а", пр. 2 НК в случая не може да намери приложение. Извършеното изнасилване от подсъдимия А. не следва да се квалифицира като опасен рецидив по чл. 152, ал. 4 НК. За да се приеме, че едно деяние е умишлено, чл. 11, ал. 2 НК изисква деецът не само да съзнава неговия общественоопасен характер, но и да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването им. В чл. 124 НК общественоопасните последици, за които се налага наказание, е смъртта на лицето, на което е нанесена телесна повреда. Вярно е, че този непредпазлив резултат се постига вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, но това обстоятелство, както това изрично е посочено в законния текст, не променя непредпазливия характер на деянието по отношение на по-тежкия резултат - смъртта, причинена другиму. Умишлената телесна повреда тук се явява като специален начин, чрез който се причинява другиму смърт по непредпазливост. Но дори причинената умишлена средна телесна повреда да се приеме за резултат на престъплението по чл. 124, пр. 2 НК, който определя престъплението като умишлено, то съгласно чл. 129, ал. 1 НК то не е тежко, защото се наказва с лишаване от свобода до пет години. Ето защо и на това основание извършеното от подсъдимия престъпление по присъдата на Софийския районен съд не може да се приеме, че е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 29, б. "а", предл. 2 НК. Съдържащите се в чл. 124 НК три различни санкции са в зависимост от характера на нанесената телесна повреда, средна и тежка, т. е. те са в зависимост от общественоопасния характер на деянието, а не от формата на вината, което също показва, че престъплението, което той визира, е непредпазливо, а не умишлено.
Неправилно е също разбирането, изразено в протеста, че причиненият по непредпазливост резултат смъртта на засегнатото лице, е само квалифициращ елемент на състава на чл. 124 НК. От систематичното място, което този текст заема в НК, е видно, че той се намира в раздела за убийствата, и то като квалифициран случай на непредпазливо причиняване другиму смърт, а не в раздела на телесните повреди, в които е включен и чл. 131 НК, съдържащ квалифицираните случаи на умишлени телесни повреди. Това обстоятелство още веднъж показва, че престъплението по чл. 124, пр. 2 НК не е тежко умишлено престъпление.
Оттеглям се за сега, до по-късно
1.както казвате Вие- причиняването на умишлена повреда е способ на извършване на престъплението.
2.систематичното място на престъплението/ в непредпазливите убийства/.
3.изричното му предвиждане- като отделен състав.Законодателят не го е въздигнал в квалифицирана по резултат умишлена повреда, а в самостоятелно престъпление, отчитайки засегнатата ценност.Което ще рече - обратното на това което казах , че макар и основани на един и същи принцип- при смесена вина- престъпленията не се третират еднакво от законодателя/ когато по-тежкия непредпазливо причинен резултат е само квалифициращ- като при грабежа, палежа, 343/
4.чл.11, ал.5- деецът се наказва за по-тежкия непредпазливо причинен резултат, когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление заради допълнителните последици- как законът квалифицира деянието- като квалифицирино непредпазливо убийство
И сега - решението на ВС- дето не убеди ВАС, но все пак, да позволим наказателния съд да разбира по-добре от наказателния закон от административния съд:
РЕШЕНИЕ № 73 ОТ 07.01.1980 Г. ПО Н. Д. № 62/79 Г., ОСНК
ПРИЧИНЯВАНЕ СМЪРТ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ ВСЛЕДСТВИЕ НА УМИШЛЕНА СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА ЧЛ. 124 НК, Е ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НО ТО НЕ Е УМИШЛЕНО. ИЗВЪРШЕНОТО СЛЕД ТОВА СЪВКУПЛЕНИЕ С ЛИЦЕ ОТ ЖЕНСКИ ПОЛ, ПРИНУДЕНО КЪМ ТОВА СЪС СИЛА ИЛИ ЗАПЛАШВАНЕ, НА ТОВА ОСНОВАНИЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ОПАСЕН РЕЦИДИВ ПО ЧЛ. 152, АЛ. 4 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 29, Б. "А" НК.
Чл. 29, ал. 1, б. "а", пр. 2 НК
Чл. 124, пр. 2 НК
Чл. 152, ал. 4 НК
Становището, което се поддържа в протеста, че в случая следва да намери приложение чл. 29, б. "а", пр. 2 НК, защото изнасилването, извършено от подсъдимия, представлява опасен рецидив, е незаконосъобразно. За да се осъществи съставът на чл. 152, ал. 4 НК при хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "а" пр. 2 НК, необходимо е деецът да извърши престъплението изнасилване, след като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление. Това означава, че по отношение на предишното осъждане се изисква извършеното престъпление да отговаря на две условия:
1. Да е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
2. От субективна страна да е умишлено.
В конкретния случай извършеното от подсъдимия през 1970 г. престъпление по чл. 124, пр. 2 НК е тежко, защото санкцията, която предвижда този текст, е лишаване от свобода от 2 до 8 години. Същото престъпление обаче не е умишлено, а непредпазливо. На това сочи самият текст на чл. 124 НК. В него съвсем точно с казано, че се наказва този, които причини другиму смърт по непредпазливост. А щом това е така, разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "а", пр. 2 НК в случая не може да намери приложение. Извършеното изнасилване от подсъдимия А. не следва да се квалифицира като опасен рецидив по чл. 152, ал. 4 НК. За да се приеме, че едно деяние е умишлено, чл. 11, ал. 2 НК изисква деецът не само да съзнава неговия общественоопасен характер, но и да предвижда неговите общественоопасни последици и да иска или допуска настъпването им. В чл. 124 НК общественоопасните последици, за които се налага наказание, е смъртта на лицето, на което е нанесена телесна повреда. Вярно е, че този непредпазлив резултат се постига вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, но това обстоятелство, както това изрично е посочено в законния текст, не променя непредпазливия характер на деянието по отношение на по-тежкия резултат - смъртта, причинена другиму. Умишлената телесна повреда тук се явява като специален начин, чрез който се причинява другиму смърт по непредпазливост. Но дори причинената умишлена средна телесна повреда да се приеме за резултат на престъплението по чл. 124, пр. 2 НК, който определя престъплението като умишлено, то съгласно чл. 129, ал. 1 НК то не е тежко, защото се наказва с лишаване от свобода до пет години. Ето защо и на това основание извършеното от подсъдимия престъпление по присъдата на Софийския районен съд не може да се приеме, че е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 29, б. "а", предл. 2 НК. Съдържащите се в чл. 124 НК три различни санкции са в зависимост от характера на нанесената телесна повреда, средна и тежка, т. е. те са в зависимост от общественоопасния характер на деянието, а не от формата на вината, което също показва, че престъплението, което той визира, е непредпазливо, а не умишлено.
Неправилно е също разбирането, изразено в протеста, че причиненият по непредпазливост резултат смъртта на засегнатото лице, е само квалифициращ елемент на състава на чл. 124 НК. От систематичното място, което този текст заема в НК, е видно, че той се намира в раздела за убийствата, и то като квалифициран случай на непредпазливо причиняване другиму смърт, а не в раздела на телесните повреди, в които е включен и чл. 131 НК, съдържащ квалифицираните случаи на умишлени телесни повреди. Това обстоятелство още веднъж показва, че престъплението по чл. 124, пр. 2 НК не е тежко умишлено престъпление.
Оттеглям се за сега, до по-късно
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
а ето какво е сътворил ВАС:
РЕШЕНИЕ № 7285 ОТ 03.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 2593/2006 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 12 и сл. ЗВАС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Лидия Ангелова изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА по адм. д. № 2593/2006 г.
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалбата на Август Цветанов Стоянов от гр. София против Заповед № К-649/22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР затова, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 261/2002 год. е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта поради съществени нарушение на административнопроцесуалните правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди, че престъплението, за което му е наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда, а именно за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена телесна повреда е тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, но като форма на вина е непредпазливо. Т.е. не бил осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поддържа се становище, че не е запознат с материалите от дисциплинарната преписка, а предложението за освобождаването му било изготвено по време на ползуван отпуск за временна нетрудоспособност. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.
Ответникът министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като провери законосъобразността на административния акт, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят старши лейтенант Август Цветанов Стоянов е заемал длъжността разузнавач към Трето РПУ при СДВР - София. С присъда от 23.04.2004 год. по н.о.х.д. № 261/2002 год. на Софийски военен съд е признат за виновен в това, че на 9.01.2001 год. около 19.00 часа в гр. София в съучастие със старши лейтенант Светослав Славчев като съизвършители, е причинил по непредпазливост смъртта на гражданското лице Милотин Миронов, вследствие на умишлено причинена от двамата средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от пет години. С Решение № 140/31.01.2005 год. по н.о.х.д. № 93/2004 год. на Военно-апелативния съд по реда на въззивното обжалване, тази присъда е изменена само в частта досежно формата на съучастие, като в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 929/31.10.2005 год. по реда на касационното обжалване решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.
Във връзка с получено копие от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 261/2002 год. на СВС, началникът на Трето РПУ при СДВР - София е разпоредил проверка, в резултат на която е изготвена справка за служебното поведение на старши лейтенант Август Стоянов и действията му от 9.01.2001 год., предприети във връзка с изпълнение на изготвен план на Шесто РПУ при СДВР - София за провеждане на специализирана полицейска операция. Приложени са свидетелства за съдимост на служителя и е изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство от служителя е снето писмено обяснение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна по същество. На старши лейтенант Август Цветанов Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че служителят е осъден с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер - чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Легалното определение за нарушение на служебната дисциплина е дадено в разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР. Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР визира случаите на задължително налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. По делото е налице влязла в сила присъда по наказателно дело за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер, като деянието е квалифицирано по чл. 124, ал. 1 от Наказателния кодекс. Жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление е насочено обективно към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата: по-близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е опосредствана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/. Субективната страна на престъплението по чл. 124 от НК обхваща две форми на вина - умисъл към по-близкия резултат и непредпазливост към по-отдалечения резултат. Субектът на поведението по чл. 124 от НК отговаря за умишлено причинена телесна повреда и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от НК предвижда отделни наказания за трите вида телесни повреди.
Съдебноадминистративният контрол върху заповедта е контрол за законосъобразност на административния акт, който се ограничава само в рамките на обективираните в акта фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Законът е въздигнал като сериозно нарушение на служебната дисциплина, водещо до задължително дисциплинарно уволнение, факта на влязла в сила осъдителна присъда за служители на МВР, за извършени от тях умишлени престъпления от общ характер. Законодателят обаче е визирал в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР такива престъпни деяния, извършени умишлено. Т.е. в случая с правната норма е въведено разграничение на формата на вината за извършеното престъпление. Ако законодателят не свързваше задължителното дисциплинарно уволнение с формите на вината в случая на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то би заложил на общото изискване за "извършено престъпление от общ характер". Тази логика на разграничаване формите на вина в конкретния случай се следва и от характера и спецификата на дейността на органите на МВР и техните служители, предвид и заложените в специалния закон основни принципи и задачи на това министерство.
Тези правила, сведени до конкретното основание за издаване на обжалваната заповед, сочат на нейната законосъобразност. Налице е умишлено причинена телесна повреда на гражданско лице, в резултат на което е настъпила смърт по непредпазливост. Наличието на влязла в сила присъда е абсолютна предпоставка за освобождаване от служба на служителя на МВР, като констатациите на наказателния съд по отношение на извършеното деяние, противоправността и виновността на дееца сочат на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 234 от ЗМВР. С оглед по-тежкия съставомерен резултат - причинена смърт на лице, престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК е непредпазливо, но то е обусловено от умишлено причинена средна телесна повреда на пострадалия.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Не са допуснати и твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид правното основание за налагане на дисциплинарното наказание, жалбоподателят не е лишен от правото си на защита в хода на производството пред дисциплинарнонаказващия орган, тъй като е дал обяснения в тази връзка и е упражнил правото си на жалба срещу административния акт. Фактът, че предложението за налагане на дисциплинарното наказание е изготвено в момент, в който Август Стоянов е ползувал отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от болничен лист № 13878233 от 28.12.2005 год. не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Август Цветанов Стоянов от гр. София против Заповед № К-649/22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
като забележете - СЪДИЯ АНДРЕЙ ИКОНОМОВ е бил 17-18 години военен съдия и съдия във ВК на ВС.
РЕШЕНИЕ № 7285 ОТ 03.07.2006 Г. ПО АДМ. Д. № 2593/2006 Г., V ОТД. НА ВАС
Чл. 12 и сл. ЗВАС
Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ТАНЯ ВАЧЕВА
при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Лидия Ангелова изслуша докладваното от съдията ТАНЯ ВАЧЕВА по адм. д. № 2593/2006 г.
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалбата на Август Цветанов Стоянов от гр. София против Заповед № К-649/22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба в МВР на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР затова, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 261/2002 год. е осъден за извършване на умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта поради съществени нарушение на административнопроцесуалните правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди, че престъплението, за което му е наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда, а именно за причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена телесна повреда е тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, но като форма на вина е непредпазливо. Т.е. не бил осъществен състава на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Поддържа се становище, че не е запознат с материалите от дисциплинарната преписка, а предложението за освобождаването му било изготвено по време на ползуван отпуск за временна нетрудоспособност. Моли атакуваната заповед да бъде отменена.
Ответникът министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като провери законосъобразността на административния акт, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят старши лейтенант Август Цветанов Стоянов е заемал длъжността разузнавач към Трето РПУ при СДВР - София. С присъда от 23.04.2004 год. по н.о.х.д. № 261/2002 год. на Софийски военен съд е признат за виновен в това, че на 9.01.2001 год. около 19.00 часа в гр. София в съучастие със старши лейтенант Светослав Славчев като съизвършители, е причинил по непредпазливост смъртта на гражданското лице Милотин Миронов, вследствие на умишлено причинена от двамата средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от пет години. С Решение № 140/31.01.2005 год. по н.о.х.д. № 93/2004 год. на Военно-апелативния съд по реда на въззивното обжалване, тази присъда е изменена само в частта досежно формата на съучастие, като в останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 929/31.10.2005 год. по реда на касационното обжалване решението на Военно-апелативния съд е оставено в сила.
Във връзка с получено копие от влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 261/2002 год. на СВС, началникът на Трето РПУ при СДВР - София е разпоредил проверка, в резултат на която е изготвена справка за служебното поведение на старши лейтенант Август Стоянов и действията му от 9.01.2001 год., предприети във връзка с изпълнение на изготвен план на Шесто РПУ при СДВР - София за провеждане на специализирана полицейска операция. Приложени са свидетелства за съдимост на служителя и е изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В хода на дисциплинарното производство от служителя е снето писмено обяснение.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна по същество. На старши лейтенант Август Цветанов Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че служителят е осъден с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление от общ характер - чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Легалното определение за нарушение на служебната дисциплина е дадено в разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР. Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР визира случаите на задължително налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. По делото е налице влязла в сила присъда по наказателно дело за извършено от жалбоподателя престъпление от общ характер, като деянието е квалифицирано по чл. 124, ал. 1 от Наказателния кодекс. Жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 124, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на това престъпление е насочено обективно към причиняване на телесна повреда. То поражда два резултата: по-близък, непосредствен /телесна повреда/ и по-далечен /смъртта/; причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е опосредствана от междинно състояние на пострадалия /телесната повреда/. Субективната страна на престъплението по чл. 124 от НК обхваща две форми на вина - умисъл към по-близкия резултат и непредпазливост към по-отдалечения резултат. Субектът на поведението по чл. 124 от НК отговаря за умишлено причинена телесна повреда и разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от НК предвижда отделни наказания за трите вида телесни повреди.
Съдебноадминистративният контрол върху заповедта е контрол за законосъобразност на административния акт, който се ограничава само в рамките на обективираните в акта фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение". Законът е въздигнал като сериозно нарушение на служебната дисциплина, водещо до задължително дисциплинарно уволнение, факта на влязла в сила осъдителна присъда за служители на МВР, за извършени от тях умишлени престъпления от общ характер. Законодателят обаче е визирал в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР такива престъпни деяния, извършени умишлено. Т.е. в случая с правната норма е въведено разграничение на формата на вината за извършеното престъпление. Ако законодателят не свързваше задължителното дисциплинарно уволнение с формите на вината в случая на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то би заложил на общото изискване за "извършено престъпление от общ характер". Тази логика на разграничаване формите на вина в конкретния случай се следва и от характера и спецификата на дейността на органите на МВР и техните служители, предвид и заложените в специалния закон основни принципи и задачи на това министерство.
Тези правила, сведени до конкретното основание за издаване на обжалваната заповед, сочат на нейната законосъобразност. Налице е умишлено причинена телесна повреда на гражданско лице, в резултат на което е настъпила смърт по непредпазливост. Наличието на влязла в сила присъда е абсолютна предпоставка за освобождаване от служба на служителя на МВР, като констатациите на наказателния съд по отношение на извършеното деяние, противоправността и виновността на дееца сочат на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 234 от ЗМВР. С оглед по-тежкия съставомерен резултат - причинена смърт на лице, престъплението по чл. 124, ал. 1 от НК е непредпазливо, но то е обусловено от умишлено причинена средна телесна повреда на пострадалия.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Не са допуснати и твърдените в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид правното основание за налагане на дисциплинарното наказание, жалбоподателят не е лишен от правото си на защита в хода на производството пред дисциплинарнонаказващия орган, тъй като е дал обяснения в тази връзка и е упражнил правото си на жалба срещу административния акт. Фактът, че предложението за налагане на дисциплинарното наказание е изготвено в момент, в който Август Стоянов е ползувал отпуск поради временна нетрудоспособност, видно от болничен лист № 13878233 от 28.12.2005 год. не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на закона. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Август Цветанов Стоянов от гр. София против Заповед № К-649/22.02.2006 год. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 239, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, като неоснователна.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
като забележете - СЪДИЯ АНДРЕЙ ИКОНОМОВ е бил 17-18 години военен съдия и съдия във ВК на ВС.
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Спор не може да има - престъплението е непредпазливо.Все пак, грубо казано, вината е отношение на дееца към последиците.
- 1968
- Потребител
- Мнения: 571
- Регистриран на: 21 Окт 2005, 15:02
Не че в практиката преобладаващо не се смята така/ наказател.съд, а не администрат.съд явно/, но преди крайната последица- смъртта- има друга, "опосредяваща", към която деецът има умишлено отношение.
Както и да е, поне е сигурно, че такова осъждане не прави човека опасен рецидивист по чл.29 а
Както и да е, поне е сигурно, че такова осъждане не прави човека опасен рецидивист по чл.29 а
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Интересно ... ако казусът беше гражданскоправен (или по-точно казано ако важаха принципите на ГП) без колебание щях да тълкувам разширително 227 и да обоснова "задължителното" налагане като законосъобразно налагане на наказанието ...
Обаче в случая съм склонен да приема другата теза (въпреки явното "буквоядство", което се получава на практика) ... това е положението при "наказателните" (респ. "адм.нак.") норми ... смесена, несмесена вина ... "осъден за умишлено ..."
П.П.: парадоксите не са рядкост в БГ право ... така че ... дерзаем ... законът си е закон - лош, несправедлив ...
- inspectora
- Активен потребител
- Мнения: 2794
- Регистриран на: 11 Мар 2003, 14:47
в гр. N има полицай, осъден на пробация, за непредпазливо престъпление /343 ал. 1/ . Не е дисциплинарно уволнен, но би могъл да бъде на друго основание - не извършването на тежко умишлено престъпление от общ характер, а на основание чл. 227 ал.1 т. 9 от ЗМВР.
- bay4o
- Потребител
- Мнения: 240
- Регистриран на: 05 Окт 2006, 12:12
19 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 33 госта