РЕШЕНИЕ № 467 ОТ 16.07.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1866/2003 Г., I Т. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 3 от 2004 г.
ДОПУСТИМО Е ИЗВЪРШВАНЕ НА УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПИТАЛА ПРИ ДРУЖЕСТВА С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ ЧРЕЗ ВНЕСЕНИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПАРИЧНИ ВНОСКИ, КОГАТО ЗА ТОВА Е ВЗЕТО ЕДИНОДУШНО РЕШЕНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ДРУЖЕСТВОТО.
Чл. 134, ал. 1 ТЗ
Чл. 137, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 ТЗ
Чл. 146, ал. 4 ТЗ
Чл. 148, ал. 1 ТЗ
Чл. 197, ал. 1 ТЗ
Чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 ЗОДФЛ
Чл. 12, ал. 1 ЗКПО
Докладчик зам.- председател на ВКС Любка Илиева
Производството по делото е образувано по реда на чл. 218а, ал. 1 във вр. с чл. 500 ГПК по повод подадена касационна жалба от "Е.т." ООД против решение от 02.07.2003 г. по гр. д. № 767/2003 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 18.02.2003 г. по ф. д. № 24077/1994 г. на С. градски съд фирмено отделение, с което е отказано вписване на увеличаване на капитала на дружеството от 5000 лв. на 53 650 лв. (увеличаване с 48 650 лв.) чрез допълнителни парични вноски. С. градски съд е приел, че в чл. 29 ЗСч., отм. е уреден способ за самофинансиране на дружеството чрез допълнителни парични вноски, а не и за увеличаване на капитала чрез тях. Съдът е отчел, че към момента на постановяване на решението, тази норма е отменена. С. апелативен съд е възприел изводите на градския съд, че допълнителните парични вноски се правят със строго определена от закона цел и подлежат на връщане. Отразяват се в пасива на баланса на дружеството, като подлежащо на връщане задължение, поради което е недопустимо да се използват за увеличаване на капитала.
Жалбоподателят "Е.т." ООД твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон чл. 134 във вр. с чл. 148 ТЗ, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила чл. 188, ал. 1 ГПК, тъй като не са обсъдени представените по делото доказателства, изразяващи съгласието на съдружниците направените допълнителни парични вноски да не им бъдат връщани, а да послужат за увеличаване на капитала. Навежда и доводи за допуснати нарушения на материалния закон чл. 108 ЗЗД, поради опрощаването от всеки едни от съдружниците на задължението на дружеството към него в размера на допълнителната парична вноска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба е основателна.
Основателни са доводите за допуснати нарушения на материалния закон чл. 134 във вр. с чл. 148 ТЗ. Неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че допълнителните парични вноски не могат да послужат за увеличаване на капитала, когато за това е взето единодушно решение на общото събрание (чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 ТЗ). Търговският закон с нормата на чл. 148 е уредил само начините на увеличаване на капитала на дружествата с ограничена отговорност, без да урежда източниците за това. За акционерното дружество изрично е предвидена възможността за увеличаване на капитала със средства на дружеството (чл. 197, ал. 1 ТЗ), каквато разпоредба при дружествата с ограничена отговорност липсва. Това обаче не означава, че нашето законодателство забранява увеличаване на капитала при дружества с ограничена отговорност за сметка на неразпределената печалба. Напротив. Търговският закон предвижда три начина за увеличаване на капитала увеличаване на дяловете, записване на нови дялове и приемане на нови съдружници. Съобразно източниците на средства увеличаването на капитала бива ефективно и номинално. Принципът е капиталът да бъде увеличаван ефективното чрез нови вноски и при трите начина. Но нашето законодателство допуска и номинално увеличаване на капитала за сметка на дружественото имущество, което превишава стойността на записания капитала. В чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 Закон за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) при посочване на неподлежащото на облагане имущество, законодателят е допуснал разпределяне на печалбата в търговското дружество под форма на нови дялове или увеличаване на номиналната стойност на записаните вече дялове. Това разпределение на печалбата изрично е посочено като източник за увеличение на капитала и по двата му начина: чрез записване на нови дялове и увеличаване номиналната стойност на съществуващите такива. Идеята за допустимост на увеличаване на капитала на дружеството с ограничена отговорност за сметка на дружествено имущество разпределяне на натрупана печалба, се съдържа и в чл. 12, ал. 1 от Закон за корпоративното подоходно облагане. При определяне на основата за облагане на доходите от дивиденти и ликвидационни дялове се изключва разпределената печалба под форма на дялове и акции по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 13 и 14 ЗОДФЛ. Следователно нашето законодателство допуска номинално увеличаване на капитала за сметка на дружественото имущество, което превишава стойността на записания капитал, какъвто е настоящият случай.
Спорен е въпросът какво представляват допълнителните парични вноски и може ли чрез тях, като част от имуществото на дружеството, при единодушно решение на общото събрание да се допусне увеличаване на капитала. Правилни са изводите на двете съдебни инстанции, че допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви (чл. 147, ал. 3 ТЗ). Това, обаче, не означава, че те не могат да служат за източник за увеличаване на капитала.
Допълнителните парични вноски се правят по решение на общото събрание само при определената от чл. 134, ал. 1 ТЗ цел: покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. При това решението на общото събрание на дружеството за допълнителна парична вноска трябва да бъде обвързано с определен срок, в който дружеството ще ползва средствата. След изтичане на срока, обаче, няма пречка при единодушно решение на съдружниците допълнителните парични вноски да послужат за увеличаване на капитала. Решението за увеличаване на капитала с допълнителни парични вноски, като всяко решение за увеличаване на капитала, трябва да бъде взето с единодушие (чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 134, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 1 ТЗ).
Независимо, че внасянето им е свързано със строго определена цел, те представляват имущество, с което дружеството може да се разпорежда, доколкото законът не го забранява. Такава забрана в нашето законодателство няма, а съобразно изложеното по-горе със Закон за корпоративното подоходно облагане и Закон за облагане на доходите от физически лица е посочено увеличаването на капитала в дружества с ограничена отговорност с имуществото, под форма на неразпределена печалба.
Допълнителните парични вноски служат за постъпване на нови парични средства в дружеството, при това свързано със строго определени цели за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. Допълнителните парични вноски не могат да се събират за цели, извън тези посочените в чл. 134 ТЗ. Специалната цел, с която са направени допълнителните парични вноски, обаче, не се отразява на правната им същност. Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството. С внасянето на допълнителна парична вноска дружеството става длъжник на съдружникавносител, а съдружникъткредитор на дружеството за вземането му в размера на същата вноска. С решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на съдружникакредитор на дял от основния капитал. Налице е една сделка, която съдържа в себе си две търговски операции: изплащане на дълга и придобиване на дял в капитала на дружеството. Въз основа на решението на общото събрание за увеличаване на капитала може да се дебитира сметката, по която се отчита дългът на дружеството, и се кредитира сметката "Основен капитал".
Съдружникът, притежател на вземането, може да го прихваща със свое вземане срещу дружеството. Забрана за прихващане за вземане от допълнителна парична вноска няма. Дори съществуващата забрана за опрощаване и за прихващане на дела в капитала на дружеството със задължение на дружеството към съдружника е отменена (вж. чл. 120, ал. 2 отм. ДВ, бр. 84/2000 г.). За разлика от дружествения дял, вземането за допълнителна парична вноска може да бъде прехвърляно без ограничение (чл. 129 ТЗ), поради което и носителят му може да сключва договор по чл. 108 ЗЗД за опрощаването му, каквито са представени пред въззивния съд. Основателни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, след като съдът не ги е обсъдил. Независимо, че те са създадени след постановяване на решението на първоинстанционния съд, С. апелативен съд е бил длъжен да ги обсъди. Касае се за охранително производство, чието решение не формира сила на пресъдено нещо. С оглед правомощията на въззивния съд по проверка на правилността на заявената молба за вписване, той е бил длъжен да съобрази и фактите и обстоятелствата, настъпили след първоинстанционното решение (чл. 208 във вр. с чл. 427 във вр. с чл. 434 ГПК).
Увеличаването на капитала за сметка на допълнителните парични вноски не застрашава интересите на кредиторите. Съдружниците, които ги правят, стават едновременно кредитори на дружеството и същевременно длъжници за задълженията му с дяловите си вноски в капитала на дружеството. Съдружниците продължават да отговарят за задълженията на дружеството с ограничена отговорност с дяловата си вноска в капитала му, като направените допълнително парични вноски не могат с нищо да повлияят на размера на тази отговорност. Допълнителната парична вноска представлява само част от имуществото на дружеството, поради което съдружникът не носи отговорност с нея към кредиторите на дружеството. Едва след допускане на увеличаването на капитала с нея, в нейния размер се увеличава участието на съдружника в капитала и в този размер той поема допълнителна отговорност към кредиторите на дружеството.
Наличието на внесени допълнителни парични вноски, като източник за увеличаване на капитала в ООД, се доказва чрез проверен и приет годишен счетоводен отчет, който дружеството е задължено да представя в търговски регистър (чл. 146, ал. 4 ТЗ). Съставна част на годишния финансов отчет е счетоводния баланс, в актива и пасива на който се отразяват допълнителните парични вноски. От една страна те увеличават имуществото на дружеството, поради което се посочват в актива на баланса, а от друга подлежат на връщане, и се отразяват в пасива на баланса раздел "задължения". В тази връзка решаващият съд не е обсъдил намиращите се по делото баланси към 31.12.2000 г. и 31.12.2001 г. самостоятелно и във връзка с Декларацията на регистрирания одитор С. Б.
Съобразно изложеното дотук ВКС, ТК в настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено при наличие на отменителните основания на чл. 218б, б. "в" ГПК. След отмяната му и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на С апелативен съд.
Е те това направо ми разби представите за увеличение на капитала на ООД! Истината ви говорим! 
от bilbobegins » 09 Май 2008, 10:31 
).
.
