Обжалване на АУАН за превишена скорост при извънредни случаи

[melina07]

Здравейте, аз съм студентка по право и на едно от упражненията по адм. процес съдията, който ни ги водеше, ни беше казал,че акт на КАТ за превишена скорост може да се обжалва в случаи,когато причината за превишаване на скоростта е някакъв извънреден случай - напр. бързане за спешна помощ и др.До тук добре, но аз не разбрах какво е правното основание въз основа на което може да се обжалва този инд.адм.акт. Ще ви бъда благодарна, ако можете да ми разясните въпроса и ми посочите тълк. решения по него, ако има такива. Благодаря ви предварително!

[law_master]

В какъв смисъл пр. основание? Всеки субект който има правен интерес, заедно с прокурора може да обжалва ИАА. Що се отнася до АУАН, доколкото си спомням се обжалва НП, т.к. с него се налага наказанието. АУАН-а само установява нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. А ако има порок при съставянето на АУАН-а, той ще се пренесе и в/у наказателното постановление. В тази връзка правното основание следва да е чл. 59 ЗАНН.

[nikodim77]

Здравейте,
Предвид, поставения въпрос си мисля, че се има предвид обжалване (възражение) на акта, преди изготвяне на НП. Това си го мисля четейки поста на „melina07”

„...ни беше казал,че акт на КАТ за превишена скорост може да се обжалва в случаи,когато причината за превишаване на скоростта е някакъв извънреден случай...”

Следователно би бил приложим Чл. 44, ал.1 и 2 от ЗААН. който се явява правно основание за възражение срещу АУАН.
Поне такава насока мога да предложа по темата със скромните си правни познания. Но щом се касае за упражнение във ВУЗ е добре да се запознаете с повече мнения от компетентни юристи с опит, каквито има доста в този форум.
Чао и успех!!!

[Гост.]

Здравейте, аз съм студентка по право и на едно от упражненията по адм. процес съдията, който ни ги водеше, ни беше казал,че акт на КАТ за превишена скорост може да се обжалва в случаи,когато причината за превишаване на скоростта е някакъв извънреден случай - напр. бързане за спешна помощ и др.До тук добре, но аз не разбрах какво е правното основание въз основа на което може да се обжалва този инд.адм.акт. Ще ви бъда благодарна, ако можете да ми разясните въпроса и ми посочите тълк. решения по него, ако има такива. Благодаря ви предварително!

чл. 8 от ЗАНН във вр. с чл. 13, ал.1 от НК
Един добронамерен съвет- когато нещо не ви е ясно, питайте лектора.
Той е там, за да ви обясни, защото впоследствие в практиката си едва ли ще имате такава възможност...

[Гост.]

И защото днес съм добра колежка...

Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК
По някои въпроси на спасителната маневра.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 499
чл. 20, ал. 2 ,

чл. 22 ЗДвП ,

чл. 40 - 68 ППЗДвП ,

чл. 13, ал. 1 ,

чл. 15 НК
1. Спасителната маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици. 2. Спасителна маневра се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на природни сили. 3. Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора. 4. При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. 5. Водач на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност: а) когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хора; б) когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на следните въпроси:
1. Какво е съдържанието на понятието "спасителна маневра".
2. При какви пътни ситуации по време на движението на моторни превозни средства водачът е поставен в положение да извършва спасителна маневра.
3. Може ли при извършване на спасителна маневра да се прави сравнение между увреждането и избягнатата опасност, когато се касае до здравето или живота на гражданин, или то се отнася само до вещи и други материални блага.
4. Каква трябва да бъде опасността, която създава принудата за извършване на спасителна маневра.
5. Да се различат и конкретизират белезите на пътните ситуации, представляващи "случайно деяние" по чл. 15 НК или състояние на "крайна необходимост" по чл. 13, ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че "спасителната маневра" не е правно регулирано понятие. Тя може да се предприеме, когато законните възможности на един водач са изчерпани. Когато се спасява здравето и живота на хора от непосредствена опасност, деецът да не е имал друг начин да я избегне, и само ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратяването - чл. 13, ал. 1 НК.

Върховният съд на Република България, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:
1. Спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за изменение посоката на движението не е правно регламентирана, така както това е направено за всички други маневри съгласно чл. 22 ЗДвП, съответно чл. 40-68 ППЗДвП. Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествие.
2. При "спасителна маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици.

Опасността може да възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили, и в) от неправомерното поведение на самия водач.
3. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост - чл. 13, ал. 1 НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси живота и здравето на хора, като при извършването на деянието се уврежда имущество. Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. Например той не може, за да спаси своя живот, този на пътниците или на други участници в движението, да причини смърт или телесна повреда другиму.

Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши.
4. Спасителната маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението или поради случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Освен това, необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство.
5. Спасителна маневра се предприема в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, тъй като опасността в тези случаи винаги възниква внезапно и изненадващо.

В съдебната практика не всякога еднакво се тълкуват и прилагат основанията за освобождаване от отговорност по чл. 13, ал. 1 НК и чл. 15 НК.

Когато водачът се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК при извършване на спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото деяние се уврежда имущество.

Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Отговорността не отпада, ако се увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността.

[melina07]

Да, благодаря ви много за изчерпателните отговори!Ами съдията ни го каза това леко завоалирано и в края на упражнението, а нали знаете,че когато краят наближи, останалите колеги започват да се дразнят, когато някой започне да пита нещо...Благодаря и за изчерпателната съдебна практика.Лек ден!