- Дата и час: 27 Ное 2024, 18:15 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Придобивна давност между съсобственици?
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
37 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Нямах възможност вчера да благодаря за насочването, но това вече го бях чела. Моят въпрос от вчера беше - в конкретния случай в какви действия трябва да се изрази промяната в намерението за своене??? Моето мнение е, че декларирането на по-голямата иделна част от имота, плащането на данъци вповече, издаване на нот. акт за тази по-голяма идеална част са все действия, доказващи промяна на намерението за своене. Така мисля, но може да греша. И по-конкретно кога, от кой момент следва да се зачита тази промяна на намерението за своене???? Това е много важен момент, а пък не се сещам да съм го чела някъде в съдебната практика. Дано някой да може да ме насочи.
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
helene написа:...... Моят въпрос от вчера беше - в конкретния случай в какви действия трябва да се изрази промяната в намерението за своене??? Моето мнение е, че декларирането на по-голямата иделна част от имота, плащането на данъци вповече, издаване на нот. акт за тази по-голяма идеална част са все действия, доказващи промяна на намерението за своене. Така мисля, но може да греша.
Не съм съвсем съгласна. Самото манифестиране на намерението да се свои трябва да достигне до адресата си - пряко! В повечето случаи се изразява чрез действия, пречещи на другия съсобственик в случай че се появи и изяви претенцията си да упражнява фактическа власт върху общата вещ, съпроводени с изявление в този смисъл - недопускането му вътре в имота.
Плащането на данъци, както декларирането на имота не бих казала че са действия от този характер. Самите те са изявление на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер. В този смисъл, те не са годно основание за начало на течене на придобивна давност.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Придобивна давност между съсобственици?
ОК. Съгласна съм, но говорим за конкретния случай. Имотът е нива, нито е обработвана, нито има в нея някакви постройки. Та въпросът ми КАКВО по принцип трябва да направи съсобственикът, за да манифестира тази промяна на намерението за своене. Не ми е ясно КАКВИ трябва да са конкрентните действия, с които съсобственикът да манифестира промяната на намерението за своене - нотариална покана ли да им прати, с която да отрече правото им на собственост .
Казусът привлече моето внимание, защото и аз съм съсобственик на много ниви, а човек никога не знае какво може да му се случи.
Казусът привлече моето внимание, защото и аз съм съсобственик на много ниви, а човек никога не знае какво може да му се случи.
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Май някои хора искат да прилапат чуждото за без пари. Защо просто не ги убедите да ви продадат техните части, защото всичко друго ще доведе до безкрайни дела и най-вероятно нищо няма да спечелите.
- Bai_Ganjo
- Потребител
- Мнения: 172
- Регистриран на: 21 Ное 2007, 17:43
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Леле, леле, какво съзнание само.... Абе хора, вие разбирате ли какво питам изобщо ????? Какви трябва да бъдат КОНКРЕТНИТЕ действия по манифестиране промяна намерението за своене, когато имотът е празен или неизползван???? И изобщо говори ли се за владение, придобивна давност и т.н. Според мене няма владение, но може и да греша. А и питам не защото мисля да заграбвам , а защото мене могат да ограбят, тъй като от доста години не поддържам кой знае какви отношения с роднините, с които съм в съсобственост, а съм юрист и ще е срамота точно мене да ме излъжат
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
helene написа:Нямах възможност вчера да благодаря на ianeva за насочването, но това вече го бях чела. Моят въпрос от вчера беше - в конкретния случай в какви действия трябва да се изрази промяната в намерението за своене??? Моето мнение е, че декларирането на по-голямата иделна част от имота, плащането на данъци вповече, издаване на нот. акт за тази по-голяма идеална част са все действия, доказващи промяна на намерението за своене. Така мисля, но може да греша. И по-конкретно кога, от кой момент следва да се зачита тази промяна на намерението за своене???? Това е много важен момент, а пък не се сещам да съм го чела някъде в съдебната практика. Дано някой да може да ме насочи.
Грешите, категорично при това. Както и че няма практика или литература.
Набързо, за да ви опровергая...
Производството е делбено във фаза по допускане на делбата.
Т С Н е предявила против Н С Д и С С Д иск за делба. Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на следния имот с идентификатор 77195.711.58 по кадастралната карта на гр.Хасково одобрена със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006г. с площ от 259 кв.м. с административен адрес: гр.Х, в едно със сграда със застроена площ от 58 кв.м., като тя притежавала ½ идеална част по силата на договор за дарение, оформен в н.а. № 85, том 7, дело № 2561/1975г., а ответниците по силата на договор за издръжка и гледане, оформен в н.а. № 170, том 8, дело № 3169/1975г. Тъй като не можели да си поделят собствеността доброволно, желае имота да бъдат допуснат до съдебна делба при равни за страните квоти по ½ за ищеца и ½ за двамата ответника в режим на СИО. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа иска.
Ответниците не оспорват изложената фактическа обстановка в ИМ, като правят възражение за придобивна давност. Заявяват, че са придобили частта на ищеца чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от 34 години. В съдебно заседание и писмена защита посочват, че намерението за своене било възникнало през 1999г. и било обективирано с фактически действия. Плащането на данъци от страна на ищеца било действие на управление и не прекъсвало придобивната давност. В писмена защита доразвива доводите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:
С договор за дарение от 10.06.1975г., оформен в н.а. № 85, том 7, дело № 2561/1975г. на Районен съд Хасково ищцата е получила ½ идеална част от Парцел XI в кв. 344 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 2409/1967г. с площ от 257 кв.м., отреден за имот пл.№ 1827, в едно с ½ идеална част от къща, застроена на 60 кв.м. и къща застроена на 15 кв.м.и ½ идеална част от общите части, находящ се в гр. Х.
С договор за издръжка и гледане от 05.11.1975г., оформен в н.а. № 170, том 8, дело № 3169/1975г. ответникът Н С Д е придобил ½ идеална част от Парцел XI в кв. 344 по плана на гр. Хасково, утвърден със Заповед № 2409/1967г. с площ от 257 кв.м., отреден за имот пл.№ 1827, в едно с ½ идеална част от къща, застроена на 60 кв.м. и къща застроена на 15 кв.м.и ½ идеална част от общите части, находящ се в гр. Х.
Ответниците са сключили граждански брак на 12.06.1971г.
По делото се събраха и гласни доказателства.
С оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказано, че страните по делото са съсобственици на сочения недвижим имот. Съсобствеността си те са придобили по изложените по – горе деривативни способи - договори за дарение и договор за издръжка и гледане, като собствеността на ½ идеална част ответниците са придобили в СИО. Тези факти не се оспорват от страните. Не се спори също така между страните, че описаната в посочените по – горе нотариални актове къща от 15 кв.м. е съборена и понастоящем не съществува.
По отношение на направеното възражение за придобивна давност, настоящият състав намира същото за неоснователно. Ответниците възразяват, че за периода от 1999г. до 2009г. са придобили имота по давностно владение. За да е налице придобивна давност съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС следва ответниците да са владели имота повече от 10 години. Не се оспорва факта, че имота се е ползвал само от ответниците, като ищецът инцидентно го е посещавала. Във вътрешни отношения между страните се счита, че ответниците са владелци на своите и държател на чуждите идеални части. Като се има предвид, че всяка от страните може да се ползува от общата вещ, вижда се, че не е достатъчно един или няколко от съсобствениците да се ползува сам от веща, за да се приеме, че владението на останалите е прекратено. Необходимо е съсобственикът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Съсобственикът ще е отнел владението върху вещта на останалите, ако не ги допуща да се ползват от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите съсобственици не са се опитали да се ползват от общата вещ, но съсобственикът се ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за своя. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че съсобственикът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я владее само за себе си. Следователно фактът на едноличното ползване на имота от ответниците не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. Щом като във вътрешните отношения между страните се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - съсобственикът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. По делото бяха разпитани свидетели, като Ж.Х. Фучеджиева и С.Х.Мехмед посочват, че процесния имот се е ползвал само от ответниците. Ползването и грижите за имота само не са достатъчни да се приеме наличие на намерение за своене. Анимусът за своене има субективен и обективен елемент. В настоящото производство не се доказа обективния елемент – демонстриране на всички останали, че имота се владее като свой. Както бе посочено по – горе това трябва да стане с активни действия, ответниците не могат да се позовават само на факта, че ищецът не е посещавала имота през този период. През изминалия период на твърдяно давностно владение ищцата е заплаща данък за имота, който факт не се оспорва от ответниците, както и е посещавала имота, макар и инцидентно, което се установява от показанията на св. Т.З. Янева. Предвид на това липсва дори индиция, че тя е знаела за намерението на ответниците да владеят имота като свой и е изразявала своето отношение на съсобственост по отношение на имота. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира възражението за придобивна давност за недоказано и като такова то се явява неоснователно, поради което следва да се допусне делба на имота между страните, при квоти: ½ идеална част за ищеца и ½ - за ответниците в режим на СИО.
А като на колега, съвсем добронамерено препоръчвам "Владението" на Таджер.
п.п. А в личен план съм разочарована, че именно колега ползва обръщението " абе", но това не е към предмета на спора. Напускам темата.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Придобивна давност между съсобственици?
"В настоящото производство не се доказа обективния елемент – демонстриране на всички останали, че имота се владее като свой. Както бе посочено по – горе това трябва да стане с активни действия, ответниците не могат да се позовават само на факта, че ищецът не е посещавала имота през този период. През изминалия период на твърдяно давностно владение ищцата е заплаща данък за имота, който факт не се оспорва от ответниците, както и е посещавала имота, макар и инцидентно, което се установява от показанията на св. Т.З. Янева. Предвид на това липсва дори индиция, че тя е знаела за намерението на ответниците да владеят имота като свой и е изразявала своето отношение на съсобственост по отношение на имота ".
Нещо не мога да Ви разбера poli_g. Тук много ясно е казанао, че това е индиция Но благодаря все пак за положените усилия!
Нещо не мога да Ви разбера poli_g. Тук много ясно е казанао, че това е индиция Но благодаря все пак за положените усилия!
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
helene написа:"В настоящото производство не се доказа обективния елемент – демонстриране на всички останали, че имота се владее като свой. Както бе посочено по – горе това трябва да стане с активни действия, ответниците не могат да се позовават само на факта, че ищецът не е посещавала имота през този период. През изминалия период на твърдяно давностно владение ищцата е заплаща данък за имота, който факт не се оспорва от ответниците, както и е посещавала имота, макар и инцидентно, което се установява от показанията на св. Т.З. Янева. Предвид на това липсва дори индиция, че тя е знаела за намерението на ответниците да владеят имота като свой и е изразявала своето отношение на съсобственост по отношение на имота ".
Нещо не мога да Ви разбера poli_g. Тук много ясно е казанао, че това е индиция Но благодаря все пак за положените усилия!
Е, то е ясно, след като задавате все един и същ въпрос да не ме разбирате.
Все си мисля, че владея, до степен задоволителна, български език, макар да не ми е майчин.
Усилията, явно не запълват празноти, но все пак прочетете отново изречението за индицията, като наблегнете на частта касателно липсата на знание у страната, че ответниците владеят за себе си.
След като сте колега, оставям с вярата, че сте наясно с тежестта на доказване в евентуален съдебен спор с идентичен предмет.
Необходимо е съсобственикът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите съсобственици е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Съсобственикът ще е отнел владението върху вещта на останалите, ако не ги допуща да се ползват от общата вещ по никакъв начин.
Щом като във вътрешните отношения между страните се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - съсобственикът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец
Ползването и грижите за имота само не са достатъчни да се приеме наличие на намерение за своене.
В настоящото производство не се доказа обективния елемент – демонстриране на всички останали, че имота се владее като свой.
И, защото съм сигурна, че вероятно сте пропуснали предишната ми вметка, ще повторя- плащането на данък не е елемент от фактическия състав на "придобивната давност". За справка - ЗС. Правоизключващо съсобствеността възражение за изтекла придобивна давност на това основание ще има за последица отхвърляне на иска, като неоснователен.
За всичко останало- "Владението" на Таджер е едно нелошо начало, като препоръчвам да отпочнете четенето от стр. 58 първи абзац.
Да видим, има ли практика в тази насока? - предлагам да започнете с тази:
Р № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о.; Р № 600 от 20.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 300/2003 г., I гр. о.; Р № 221 от 1997 г. на ВКС, I г. о.; Р № 216 от 5.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I г. о.; Р № 238 от 11.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1031/99 г., I г. о.; Р № 239 от 29.V.1996 г. по гр. д. № 91/96 г., I г. о.; Р № 508 от 29.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 740/2002 г., I г. о.
А въпросът с общината, като получател на МДТ е съвсем прозаичен, продиктуван от чисто финансови причини, но не прави никого собственик. Дори не е израз на индикация на намерение за своене. Знаете ли защо?
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Моля за мнения и по моя случай !
През 1975 г. се отчуждава имот на мой наследодател , за който е определено да бъде обещетен с апартамент в сградата , която ще се строи от ЖСК върху отчуждения му имот , тоест включва се като член кооператор по право в ЖСК.
През 1981 г. само две - три седмици преди датата на издаване на НА на член кооператорите за жилище построено от ЖСК се "провежда" общо събрание , на което е представена молба , която не е нотариално заверена според изискването на чл.16 от закона за ЖСК , от моя наследодател , с която прехвърля членските си права на един от синовете си , който не е член кооператор. Въз основа на тази молба и протокола от общото събрание , за които няма данни да са предоставени на нотариуса и въпреки , че в окончателния разпределителен протокол за обектите в сградата , предоставен на нотариуса за въпросния апартамент фигурира името на моя наследодател , НА за апартамента е издаден на името на сина на моя наследодател.
През 2008 г. подадох жалба до прокуратурата , за да установи дали този НА е законосъобразен или е придобит чрез престъпление. Вече имам постановлението на прокуратурата , с което е констатирано , че при издаването на НА е извършено документно престъпление , но не може да се търси наказателна отговорност , защото са изтекли повече от 20 години.
Наследодателят ми почина през 1995 г. Преди неговата смърт и досега синът му владее апартамента необезпокоявано въз основа на въпросния НА , с който се легитимира като единствен собственик. При наличието на този НА , в който наследодателят ми не е собственик , не съм имал и правна възможност да претендирам за наследствен дял от апартамента , който по закона за наследството е в размер на 1/2.
След като прокуратурата установи документното престъпление , имам намерение да заведа гражданско дело за обявяване нищожност на този НА и да претендирам наследствен дял. Притесняват ме две от нещата , които ми каза моят адвокат и затова търся и други мнения по въпроса ?
1. Въпреки нищожността на НА ще ни противопоставят придобивна давност.
2. Не можем да противопоставим документно престъпление , тъй като няма присъда.
Въпросът ми е - при положение че съдът тепърва трябва да установи , че НА е нищожен и собственици на апартамента са наследниците на моя наследодател , а не един от тях , може ли този един наследник да противопостави придобивна давност , при положение че досега не е установено че апартамента е наследствен , тоест другите наследници не са имали никакво правно основание да действат или бездействат по отношение на този имот ?
През 1975 г. се отчуждава имот на мой наследодател , за който е определено да бъде обещетен с апартамент в сградата , която ще се строи от ЖСК върху отчуждения му имот , тоест включва се като член кооператор по право в ЖСК.
През 1981 г. само две - три седмици преди датата на издаване на НА на член кооператорите за жилище построено от ЖСК се "провежда" общо събрание , на което е представена молба , която не е нотариално заверена според изискването на чл.16 от закона за ЖСК , от моя наследодател , с която прехвърля членските си права на един от синовете си , който не е член кооператор. Въз основа на тази молба и протокола от общото събрание , за които няма данни да са предоставени на нотариуса и въпреки , че в окончателния разпределителен протокол за обектите в сградата , предоставен на нотариуса за въпросния апартамент фигурира името на моя наследодател , НА за апартамента е издаден на името на сина на моя наследодател.
През 2008 г. подадох жалба до прокуратурата , за да установи дали този НА е законосъобразен или е придобит чрез престъпление. Вече имам постановлението на прокуратурата , с което е констатирано , че при издаването на НА е извършено документно престъпление , но не може да се търси наказателна отговорност , защото са изтекли повече от 20 години.
Наследодателят ми почина през 1995 г. Преди неговата смърт и досега синът му владее апартамента необезпокоявано въз основа на въпросния НА , с който се легитимира като единствен собственик. При наличието на този НА , в който наследодателят ми не е собственик , не съм имал и правна възможност да претендирам за наследствен дял от апартамента , който по закона за наследството е в размер на 1/2.
След като прокуратурата установи документното престъпление , имам намерение да заведа гражданско дело за обявяване нищожност на този НА и да претендирам наследствен дял. Притесняват ме две от нещата , които ми каза моят адвокат и затова търся и други мнения по въпроса ?
1. Въпреки нищожността на НА ще ни противопоставят придобивна давност.
2. Не можем да противопоставим документно престъпление , тъй като няма присъда.
Въпросът ми е - при положение че съдът тепърва трябва да установи , че НА е нищожен и собственици на апартамента са наследниците на моя наследодател , а не един от тях , може ли този един наследник да противопостави придобивна давност , при положение че досега не е установено че апартамента е наследствен , тоест другите наследници не са имали никакво правно основание да действат или бездействат по отношение на този имот ?
- kirile
- Потребител
- Мнения: 650
- Регистриран на: 12 Мар 2009, 21:03
Re: Придобивна давност между съсобственици?
poli_g написа:През изминалия период на твърдяно давностно владение ищцата е заплаща данък за имота, който факт не се оспорва от ответниците, както и е посещавала имота, макар и инцидентно, което се установява от показанията на св. Т.З. Янева. Предвид на това липсва дори индиция, че тя е знаела за намерението на ответниците да владеят имота като свой и е изразявала своето отношение на съсобственост по отношение на имота.helene написа: Моето мнение е, че декларирането на по-голямата иделна част от имота, плащането на данъци вповече, издаване на нот. акт за тази по-голяма идеална част са все действия, доказващи промяна на намерението за своене.
Мисля, че говорим за едно и също. В решението, което цитираш, poli_g, плащането на данък от ищцата е липса на индиция за промяна намерението за своене по отношение на ответниците. В казуса по темата "другите собственици" са плащали данък върху целия имот, което е индиция за промяна намерението за своене. Ясно е, че плащането на данък няма как да се свързва с началния момент на придобивната давност. Ясно е също така, че този начален момент съвпада с установяване на владението. НО при превръщане на владението на съсобственик във владение за себе си, началният момент на придобивната давност съвпада с деня, следващ деня на това превръщане. При това положение питам КАК трябва да се установи това превръщане /при празно дворно място/ и КОЙ е началният момент за придобивната давност???
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
helene написа:poli_g написа:През изминалия период на твърдяно давностно владение ищцата е заплаща данък за имота, който факт не се оспорва от ответниците, както и е посещавала имота, макар и инцидентно, което се установява от показанията на св. Т.З. Янева. Предвид на това липсва дори индиция, че тя е знаела за намерението на ответниците да владеят имота като свой и е изразявала своето отношение на съсобственост по отношение на имота.helene написа: Моето мнение е, че декларирането на по-голямата иделна част от имота, плащането на данъци вповече, издаване на нот. акт за тази по-голяма идеална част са все действия, доказващи промяна на намерението за своене.
Мисля, че говорим за едно и също. В решението, което цитираш, poli_g, плащането на данък от ищцата е липса на индиция за промяна намерението за своене по отношение на ответниците. В казуса по темата "другите собственици" са плащали данък върху целия имот, което е индиция за промяна намерението за своене. Ясно е, че плащането на данък няма как да се свързва с началния момент на придобивната давност. Ясно е също така, че този начален момент съвпада с установяване на владението. НО при превръщане на владението на съсобственик във владение за себе си, началният момент на придобивната давност съвпада с деня, следващ деня на това превръщане. При това положение питам КАК трябва да се установи това превръщане /при празно дворно място/ и КОЙ е началният момент за придобивната давност???
Май аз нещо не разбирам...
Един и същ въпрос, и след толкова обосновка, пак и пак и пак...
Извинете ме колега, но явно причината да не мога да ви разбера е в мен.
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Май аз нещо не разбирам...
Един и същ въпрос, и след толкова обосновка, пак и пак и пак...
Извинете ме колега, но явно причината да не мога да ви разбера е в мен. [/quote]
За момент си помислих, че може и да ме разберете
Без коментар!
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
Re: Придобивна давност между съсобственици?
helene написа:За момент си помислих, че може и да ме разберете
Без коментар!
Случва се, не е болка за умиране, колега.
А в живота колко неразбрани има....
Сега сериозно, попрочетете де - и теория и практика по въпроса има бол.
Успешен ден!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Придобивна давност между съсобственици?
При това положение питам КАК трябва да се установи това превръщане /при празно дворно място/ и КОЙ е началният момент за придобивната давност???
Вие как мислите, helene?
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Берковица, 29.05.2009 г.
при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Т. *** по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на наследствени урегулирани поземлени имоти с правно основание чл.69 от ЗН и производството е във фазата по допускането на делбата.
Ищците Т.Б.Т. и С.М.Х. твърдят в исковата молба, че с ответницата Д.Т.Т. са съсобственици по наследство, останало им от Трифон Христов Илиев, починал на 02.08.2002г. и съпругата му Тодора Петрова Илиева, починала на 20.02.2001г., и двамата бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица, на следните недвижими имоти: 1. дворно място, съставляващо УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1855 кв.м. с неприложена регулация към УПИ ІІІ, ІV и V, при съседи: улица, наследници на Христо Господинов Илиев, Димитър Димитров Младенов, Г.С.А., Илия Иванов Костов и Камена Димитрова К. и Иванка Хр. Спасова и Венцислав Младенов Спасов, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда и 2. дворно място, съставляващо УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1435 кв.м. с неприложена регулация към УПИ VІІІ, при съседи: улица, Илия Куздов Филипов, Димитър Димитров Младенов и наследници на Христо Господинов Илиев. В молба от 21.04.2009г. поддържат, че наследодателите им са придобили УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово по давностно владение, започнало след смъртта на Христо Господинов Илиев през 1978г., като са владели двата процесни имота, които се намират един до друг и представляват един общ двор без ограда помежду им, явно, несъмнено, спокойно и непрекъснато, но на различно правно основание. Твърдят, че не могат да си поделят доброволно имотите, поради което молят съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на същите при права на страните – за двамата ищци – по ¼ ид. ч. от двата имота и за ответницата – по 2/4 ид.ч. от двата имота.
Ответницата Д.Т.Т. в писмения отговор на исковата молба по делото и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не оспорва иска за делба на първия от процесните имоти, като твърди, че общия им с ищците наследодател Трифон Христов Илиев (неин баща) е станал собственик на този имот чрез договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 163, том І, нот. дело № 297/1971г. на БРС. Същата поддържа, че другият имот - УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово не е бил собственост само на общия им с ищците наследодател Трифон Христов Илиев, а е бил собственост на дядо й Христо Господинов Илиев и след смъртта му е останал в наследство на неговите наследници. Счита, че иска за делба на този имот е недопустим, тъй като делбата следва да бъде извършена между всички наследници на Христо Господинов Илиев и съгласно чл.345 ГПК имотът следва да бъде изключен от поделяемата маса като съсобствен на наследодателя им с трети лица. Счита също, че за допустимостта на иска следва да бъдат конституирани като страни в процеса и останалите наследници на Христо Господинов Илиев.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
Поискана е делба на имоти, съсобствеността върху които се твърди, че е възникнала на основание наследяване по закон от общите наследодатели Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева, бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица. По отношение придобиване на собствеността върху процесните имоти от общите наследодатели на страните се твърди, че УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово е придобит от същите чрез правна сделка, а с оглед направеното оспорване на твърдението, че Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева са били изключителни собственици на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, се твърди придобиване на този имот от общите наследодатели по давност.
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените права (квоти) на съделителите.
В настоящото производство на първо място, съдът трябва да извърши преценка дали общите наследодатели са били изключителни собственици на делбените имоти, като установи дали е осъществен фактическия състав на правната сделка, чрез която Трифон Христов Илиев е придобил собствеността на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, и на придобивната давност по отношение на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, след което да установи осъществяването на правопораждащия съсобствеността факт, а именно - придобиване на съответните идеални части от процесните имоти по наследство от съделителите след смъртта на общите наследодатели Трифон Христов Илиев и Тодора Петрова Илиева.
Не се спори по делото и от представените удостоверения за наследници (л.2-3) съдът прие за установено, че ищците Т.Б.Т. и С.М.Х. и ответницата Д.Т.Т. са наследници на Трифон Христов Илиев, починал на 02.08.2002г., и на съпругата му Тодора Петрова Илиева, починала на 20.02.2001г., и двамата бивши жители на с.Замфирово, общ. Берковица. Съделителката Д.Т.Т. е дъщеря на наследодателите; съделителят Т.Б.Т. - техен внук, син на починалия на 31.10.2004г. син на наследодателите Борис Т. Христов, а С.М.Х. е преживяла съпруга на последния.
Установи се също така и не се спори, че наследодателят на страните Трифон Христов Илиев с нотариален акт за покупко-продажба № 163, том І, нот. дело № 297/4.06.1971 г. по описа на Берковски народен съд, е закупил от своите родители Христо Господинов Викалски и Ивана Х. Викалска следния недвижим имот: парцел VІ, в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, общ.Берковица, целия от около 1 800 кв.м., ведно със застроената в имота масивна жилищна сграда, при съседи: улица, Ангел Тошев Цанков, Галина Илиева Дрънчева и Спас Ангелов Комарски.
Установи се, от представеното от ответницата удостоверение за наследници (л.19-21), че Христо Господинов Илиев, освен сина си Трифон Христов Илиев, е имал още трима сина и една дъщеря – Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова.
От разпита на свидетелите Ц.Г. и Г.А., чиито имоти са съседни на процесните, и чиито показания съда кредитира изцяло като непротиворечиви, непосредствени и достоверни, се установи, че двата имота не са разделени помежду си с ограда и са ползвани общо. Родители на общия наследодател Трифон Христов Илиев са били Христо Господинов Викалски и Ивана Х. Викалска. Свидетелите установиха, че последните са живеели в стара къща, построена в единия от процесните имоти, заедно със семейството на Трифон и Тодора. Първоначално всички живеели в старата къща, а след това, приживе на Христо, в имота са построили нова къща и се преместили да живеят в нея. Другите деца на Христо и Ивана напуснали имота и се заселили на други места. Трифон и съпругата му гледали родителите до смъртта им и ги погребали. След смъртта на бащата на наследодателя през 1978г., Трифон и съпругата му продължили да живеят в къщата и да обработват градината до смъртта си. В този имот двамата отгледали и децата си. Братята и сестрата на Трифон не са ползвали имота – не са живели в къщата и не са обработвали градината, идвали само на гости в имота.
От приложената на л.37 по делото декларация е видно, че през 1996г. Трифон Христов Илиев е декларирал за оценка недвижим имот, облагаем с данък върху сградите - парцел с къща и плевня с площ 2 000 кв.м., а от удостоверението за декларирани данни от 16.05.2009г., се установи, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ от 1998г. наследодателя на страните е декларирал и двата процесни имота в данъчната служба.
По отношение на спорния между страните факт - дали делбения имот УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, е придобит по давност от наследодателя на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга, в резултат на съвместното им владение, съдът намира следното:
Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се смята, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето намерение за това.
Разпитаните по делото свидетели са единодушни в това, че след смъртта на Христо Господинов през 1978г. неговият син Трифон Христов Илиев заедно със съпругата си, са ползвали имота или по смисъла на ЗС са държали същия до смъртта си, а останалите деца на Христо Господинов са живеели в други места в страната и са идвали само на гости в бащиния дом.
Фактът на едноличното ползване на имота от Трифон Христов Илиев обаче не е достатъчен за доказване на твърдението за придобивна давност. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, трябва, съгласно чл. 154 ГПК, да докаже не само че е ползвал имота (респ., че неговия наследодател е правил това), но и че е променил намерението си – имал е съзнанието, че имота е само негов, и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат достояние на останалите съсобственици и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху имота и го държи само за себе си, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.
Нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от другите ангажирани по делото доказателства се установи същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание - родителите на страните да са демонстрирали пред останалите сънаследници – братята и сестрата на Трифон Христов Илиев, намерението си да своят целия имот и да са отблъснали по някакъв начин владението на последните.
Разпитаните по делото свидетели не установиха факти в подкрепа на твърдението за завладяване от общите наследодатели на частите на останалите наследници. Няма данни дори и за промяна в основанието, а дори и да имаше такива, не се доказа тази промяна да е дошла до знанието на последните, нито пък те да не са допускани в имота. Свидетелите, на чиито показания се позовават ищците, установяват само, че останалите деца на Христо Господинов не са живеели в имота и не са го ползвали, което няма връзка с отблъскването на владението на сънаследниците. Необезпокояваното ползване на имота от Трифон Христов Илиев и съпругата му не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците, защото не отговаря на изискването на несъмненост на владението. Напротив, свидетелката Г. твърди, че другите синове (на Христо – бел. на автора) също са идвали в къщата на гости, а Трифон и Д. не са пъдили никой.
Ирелевантен за спора е факта, че Трифон Христов Илиев е декларирал имота пред данъчните органи, тъй като декларирането на имота и заплащането на данъци от съсобственика, който държи имота, съгласно константната съдебна практика, не се включва в обективните действия на владението и не изразява промяна в намерението за своене.
Липсата на фактически действия, чрез които наследодателя на страните да е манифестирал спрямо другите сънаследници установяване на владение изключително за себе си върху целия имот, както и липсата на доказателства за отблъсване владението на останалите наследници, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните, дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност.
Изложените съображения обосновават извода на съда, че поради липсата на субективния елемент на владението за претендирания период наследодателя на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга, са били обикновени държатели на УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово и не са владели същия, поради което и правото на собственост на наследодателите на заявеното основание - придобивна давност, не се доказа в претендирания размер.
Въз основа на приетото, по отношение на правопораждащия съсобствеността факт, съда намира следното:
По делото се доказа принадлежността на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово към патримониума на общите наследодатели Трифон Христов Илиев и неговата съпруга. След смъртта на същите върху този имот е възникнала съсобственост между техните наследници по закон – двете им деца – Борис Т. Христов – син и Д.Т.Т. – дъщеря, а след смъртта на първия през 2004г. – и между неговите наследници по закон С.М.Х. – съпруга и Т.Б.Т. - син.
Не се доказа обаче по делото наследодателите на страните Трифон Христов Илиев и неговата съпруга да са били изключителни собственици на другия делбен имот УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово. Същият е бил съсобствен между Трифон Христов Илиев и останалите наследници на Христо Господинов – синовете Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов и Петър Христов Илиев и дъщерята Тодора Х. Господинова.
Въз основа на изложеното, по отношение на допускането на делбата, съда намира за обосновани следните правни изводи:
Налице са условията на закона, при които следва да се допусне делба на УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда. Страните по делото имат качеството на съсобственици по отношение на този имот. Съществуващата между съделителите съсобственост, като едно временно състояние следва да бъде прекратена, като се вземат предвид разпоредбите на Закона за наследството и се определят правата на всеки от съделителите. Собствеността върху процесния имот е била в патримониума на наследодателя на страните и неговата съпруга като съпружеска имуществена общност, като след смъртта им, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, общия имот е наследен от децата им – Борис Т. Христов и Д.Т.Т. (ответницата по делото) при равни права – по ½ ид. част от правото на собственост, а след смъртта на първия през 2004г. – неговия дял е наследен от неговите наследници по закон С.М.Х. – съпруга и Т.Б.Т. – син (ищците по делото), или всеки от тях е получил по наследство по ¼ идеална част от имота. По делото не се спори относно този обект на съсобственост, нито по отношение на правата на страните в тази съсобственост, при което съда следва да допусне делбата при права на страните – по 1/4 идеална част за двамата ищци и 2/4 идеални части за ответницата.
Другият имот - УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, който е бил притежаван от наследодателя на страните с трети лица - останалите наследници на Христо Господинов – синовете Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов и Петър Христов Илиев и дъщерята Тодора Х. Господинова, следва да се допусне до делба при условията на чл.345 ГПК. Тъй като имотът е наследствен, бил е съсобствен между наследодателя на страните и посочените трети лица и не е единственият имот, предмет на делото за делба, то целия имот следва да се допусне до делба, като се определи обща наследствена квота в имота на всички наследници (квотата на наследодателя) и се определи квотата на всеки един от наследниците.
След смъртта на Христо Господинов и съпругата му общия имот е наследен от децата им – Трифон Христов Илиев, Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова при равни права – по 1/5 ид. част от правото на собственост, съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Следователно делът на наследодателя на страните в този имот е бил 1/5 ид. част от правото на собственост, а на неговите наследници – страните в процеса, е по 1/4 идеална част за двамата ищци и 2/4 идеални части за ответницата.
При посочените права на страните във всеки един от двата делбени имота следва да се допусне делбата.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА между Т.Б.Т. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, и Д.Т.Т. с ЕГН **********,***, по отношение на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: дворно място, съставляващо УПИ VІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1855 кв.м. с неприложена регулация към УПИ ІІІ, ІV и V, при съседи: улица, наследници на Христо Господинов Илиев, Димитър Димитров Младенов, Г.С.А., Илия Иванов Костов и Камена Димитрова К. и Иванка Хр. Спасова и Венцислав Младенов Спасов, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и второстепенна стопанска сграда, при ПРАВА НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: по 1/4 ид. ч. за Т.Б.Т. и С.М.Х. и 2/4 ид.ч. за Д.Т.Т..
ДОПУСКА извършването НА ДЕЛБА, при условията на чл.345 от ГПК, на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: дворно място, съставляващо УПИ VІІ в кв. 25, пл. № 546 по плана на с.Замфирово, с площ 1435 кв.м. с неприложена регулация към УПИ VІІІ, при съседи: улица, Илия Куздов Филипов, Димитър Димитров Младенов и наследници на Христо Господинов Илиев, който е бил притежаван от наследодателя Трифон Христов Илиев, б.ж. на с.Замфирово, общ. Берковица, починал на 02.08.2002г., в съсобственост с третите лица Борис Христов Господинов, Милко Христов Господинов, Петър Христов Илиев и Тодора Х. Господинова, при ПРАВА на наследодателя Трифон Христов Илиев 1/5 ид. част от правото на собственост и на съделителите: по 1/4 ид. ч. от наследството за Т.Б.Т. с ЕГН ********** и С.М.Х. с ЕГН **********,***, и 2/4 ид.ч. от наследството за Д.Т.Т. с ЕГН **********,***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
" Колегата" замлъкна, но все пак в колегиален дух да подпомогна, колкото ми е възможно, евентуалната и защита от недобросъвестни роднини.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Никой не отговори на моя въпрос - придобива ли по давност собствеността на целия имот сънаследник , който е владял процесния имот на основание нищожен НА , придобит чрез документно престъпление ?
- kirile
- Потребител
- Мнения: 650
- Регистриран на: 12 Мар 2009, 21:03
Re: Придобивна давност между съсобственици?
Много благодаря, poli_g! Второто решение ми беше от полза! А "замлъкнах" не от неблагодарност, а защото епидемията морбили не отмина за мое най-голямо съжаление малкото ми момченце
- helene
- Потребител
- Мнения: 126
- Регистриран на: 02 Ное 2006, 14:30
37 мнения
• Страница 2 от 2 • 1, 2
Назад към Съсобственост и делба
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта