Моля за съдебна практика по чл. 145 ТЗ-много моля!

[obshtinarka]

Здравейте, колеги!
Моля да ми посочите съдебна практика по чл. 145 от ТЗ в насока, че управителят отговаря освен на договорно, но и на деликтно основание за причинените вреди на дружеството.
В случая управител не е изпълнил решение на общото събрание и е нарушил разпоредбата на чл. 141, ал. 1, предл. второ от ТЗ, от което поведение са произтекли вреди за дружеството. Досега не можах да намеря съдебно решение в тази насока и затова моля за съдействие.
Благодаря предварително!

[derventliev]

Има много съдебни решения свързани с чл. 145 и чл. 141 (1) от Търговския закон. Намерете абонат на електронен носител от "Апис-6", и четете. Сега ще Ви посоча само няколко решения на ВКС: 557/12.04.2002 г.; 536/25.05.2004 г.; 383/6.10.1998 г. и 816/17.01.2008 г. Със сигурност ще намерите подобен на вашият казус. Ако сте затруднена да намерите такава информация, дайте измислен само за случая ел. адрес, за да Ви изпратя това което търсите.

[DEKAH]

Здравейте, колеги!
Моля да ми посочите съдебна практика по чл. 145 от ТЗ в насока, че управителят отговаря освен на договорно, но и на деликтно основание за причинените вреди на дружеството.
В случая управител не е изпълнил решение на общото събрание и е нарушил разпоредбата на чл. 141, ал. 1, предл. второ от ТЗ, от което поведение са произтекли вреди за дружеството. Досега не можах да намеря съдебно решение в тази насока и затова моля за съдействие.
Благодаря предварително!

Колегата иска практика точно за това, което е посочила. То решения в.вр. с чл. 145 - колкото си искаш. Няма такива, които са в.вр. с 45 и сл. от ЗЗД, защото отговорността на управителя е ДОГОВОРНА, а не деликтна.

Ако 3-то лице е претърпяло вреди от действията на управителя, като представител на дружеството - тогава можем да говорим за деликт. Иска се насочва с/у дружеството, а то има регрес към управителя.

и.т.н....

[obshtinarka]

Ето какво намерих и ми допадна-вие какво ще кажете, считам, че донякъде се споделя моята теза-за възможността за търсене на отговорност на пуравителя за нарушаване на принципа, че следва да управлява съобразно закона и при изпълнение на решениета на ОС.

Р Е Ш Е Н И Е
№ 337

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.София, 03. 2009г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГК, 1 състав
в открито заседание на 09.04.2009г.
в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
БОНКА ЙОНКОВА


с участието на секретаря Д.Аначкова
като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1235/2006г.
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.196 сл.ГПК-отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК, образувано по въззивна жалба на ищеца М. Б. Д. срещу решение № 7/15.03.3006г. по гр.д.№ 1088/2001г. на СГС, ГК,І-12 състав, с което ищецът е осъден на основание чл.145ТЗ във вр. с чл.45 ЗЗД да заплати на „В. Б”ЕООД с ново фирмено наименование „В. С. Б”ЕООД сумата 70 799.56лв, от която 35 123 лв.- обезщетение за вреди от констатирани липси на касови парични средства; 11 267.92лв.-обезщетение за вреди от установени липси на стоки; и 24 408.64лв.-обезщетение за вреди в размер на стойността на продаден лек автомобил на дружеството, ведно със законната лихва от предявяването на иска и направените по делото разноски.
По подробно изложени в жалбата съображения жалбоподателят счита, че атакуваното решение е порочно, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на исковете със законните последици.
Въззиваемата страна „В. С. Б”ЕООД оспорва жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При настоящото разглеждане на спора са събрани нови доказателства.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
Въззивното производство е допустимо- жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.197 ГПК-отм. срещу първоинстанционно решение на СГС. Извършените от съда процесуални действия са допустими и е постановено валидно решение. С него исковете, квалифицирани по чл.145 ТЗ и чл.45 ЗЗД са уважени в предявените размери. Съдът е приел, че от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява че съгласно баланса на дружеството, към датата на освобождаването на ответника като управител, в касата е следвало да има наличност 35 123.15лв./по сметка „каса”-9 123.13лв., а по сметка „502 във валута” 26 000 ДМ със същата левова равностойност/. Сумите не са внесени в банковите сметки на дружеството, липсва предаването им на касиера, те не са регистрирани в касовата книга като приход или разход, поради което е налице липса. Прието е за неоснователно твърдението на ответника, че сумата от 34 700лв., която е предмет на Анекс от 19.06.99г. не е липса, тъй като тези суми не са заплатени и че по издадените приходни касови ордери за тази сума няма реално плащане в касата на дружеството, тъй като същата сума е изплатена на В. А., която е едволичен собственик на капитала на ищцовото дружество. Прието е, че от заключението на същата експертиза е установена и липсата на стоково материални ценности в размер на исковата сума-11 267.92лв.-установени при инвентаризацията липсващи стоки. Прието е, че ответникът като управител на дружеството се е разпоредил с автомобил „Пежо”, собственост на дружеството, закупен април 99г. за сумата 24 408лв. като го е продал на трето лице шест месеца по-късно за сумата 1 500лв.която сума не е постъпила в дружеството, поради което ответникът е осъден да възстанови на ищеца и стойността на лекия автомобил-24 408.64лв.
Правното основание на предявените искове е възприетата от СГС квалификация- ищцовото дружество иска възстановяване на нанесените му от ответника в качеството му на управител вреди, изразяващи се в липса на суми в касата на дружеството-35 123лв., липса на материални ценности-стоки на стойност 11 267.92лв. и стойността на продадения автомобил, прехвърлен на трето лице без да е заплатена реалната му цена. Неоснователни са доводите в писмената защита на ответника относно посочената от СГС квалификация на иска. Отговорността по чл.145 ГПК на управителя за причинените на дружеството вреди се основава на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, а не на договорна отговорност във връзка с възложеното управление на дружеството. Безспорно е по делото, че ответникът е вписан като управител на ищцовото дружество с решение от 04.03.99г. а освобождаването му като управител е вписано на 28.12.99г. Безспорно е, че решението за избирането му като управител е взето на 29.01.99г., а за освобождаването му- на 10.12.99г. Няма спор, че едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е „В. Л. А”, Австрия.
По иска за вреди от липса на парични средства в касата на дружеството, които съгласно баланса на дружеството са в размер на 26 000ДМ и 9 123лв., общо 35 123лв.
Приетата пред СГС счетоводна експертиза установява, че съгласно баланса, към датата на освобождаването на ответника като управител на дружеството, по сметка „каса е следвало да има наличност на 9 123.13лв. и каса във валута-26 000лв., която сума не е внесена в банкови сметки на дружеството, няма документ за предаването на сумите на касиер, не е регистрирана в косавата книга като приход или разход, не се намира и в касата на дружеството.
Съставът на САС приема за доказано направеното и поддържано от ответника твърдение, че от претендираните 35 123лв., сумата 34 700лв. не представлява липса-вреда за ищцовото дружество.
По делото ответникът е представил неоспорен документ наименован „Проформа фактура 98.2712”, съставен в С. на 09.09.98г., съгласно който стоката „доилна инсталация и млеконадойни крави порода „немски холщайн” е с цена на доилната инсталация 34 700 ДМ, а цената на животните 65 600 ДМ, на обща стойност 100 300 ДМ. Плащането следва да стане с банков превод по сметката на В. при Банка „Кредитанщалд, Виена, № 0160-36360/00, като след извършването на превода от получателя в Австрия, доставката на доилната инсталация ще бъде фактурирана от В. Б ЕООД. Издател на проформа фактурата е ищцовото дружество „В. Б”ЕООД, а получател е ЕТ”Д. И. 98”, с.Д. Д., Пловдивска област. Няма спор, че тази проформа фактура е подписана от ищцовото дружество и Д. И.. При тези данни, съставът на САС приема, че между ищцовото дружество и ЕТ”Д. И.” е сключен договор за доставка на доилна инсталация и селско стопански животни при уговорена цена на доилната инталация 34 700 ДМ, която цена следва да бъде платена чрез банков превод по сметката на В.-Австрия при Банка Кредитанщалд, Виена по посочената в документа сметка, като след превода на цената в Австрия, доилната инталация ще бъде фактурирана от „В. Б”ЕООД. Няма спор, че на 09.09.98г. Д. И. е наредил валутен превод за В. Л. в размер на 100 300 ДМ именно по посочената в договора банкова сметка на посочената банка.
От съдържанието на договора е видно, че съгласно волята на страните, за ищцовото дружество не е възникнало вземане за цената на доилната инсталация в размер на 34 700 ДМ. Съгласно изричната уговорка, тази цена е дължима на трето лице- В. Л., Австрия.
Поради това, без никакво значение за спора е дали плащането, извършено от Д. И. за сумата 100 300 ДМ по сметката на „В. Л.”, Австрия погасява задължението му по този договор с ищеца, или по друг договор, сключен направо с австрийсктото дружество /ищецът твърди, че плащането погасява задължение по проформа фактура със същия номер и дата, издадена от Вестфалия Ландтехник, за същата сума, но с друг предмет-34 разплодни юници, като по делото е представена и още една проформа фактура съсъ същия номер и от същата дата, на същата стойност 100 300 ДМ, с която има за предмет доилна инсталация на същата стойност-34 700 ДМ, издадена също от австрийсктото дружество/.
Същественото за този спор е обстоятелството, че ищцовото дружество, към момент, към който ответникът не е бил негов управител е договорило плащането на цената на доставяната инсталация да бъде преведена по сметката на трето лице- дружеството, което е едноличен собственик на неговия капитал. Ако ищецът счита, че уговорката за плащането на цената на доилната инсталация е във вреда на дружеството, то тази вреда не е причинена от ответника, който към момента на сключването на този договор не е бил негов управител и не той е договорил плащането на цената да стане на трето лице.
Отделно основание за изключване отговорността на ответника за липса в размер на цената на доилната инсталация е обстоятелството, че нито фактурите №№ 34-39/, с които е фактурирано плащането на цената на доилната инсталация по сметката на ищцовото дружество, нито приходните касови ордери към тези фактури не са изготвени към момента на избора на ответника за управител на „В. Б”ЕООД. Тези документи са съставени през 98г.-далеч преди избора на ищеца като управител, а основанието за търсенето на имуществената отговорност от ответника е именно качеството му на управител. Следователно, обстоятелството дали съставените фактури и приходни касови ордери са фиктивни- без да е търсено и извършвано реално плащане и постъпване на сумите в касата на ищцовото дружество, е без значение за търсената имуществена отговорност от ответника като управител на ищеца.
Отделно основание за изключване отговорността на ответника по претенцията за липси от касовата наличност на дружеството за стойността на доилната инсталация е установеното от свидетелите Г. и И. обстоятелство /което дори не е оспорено от ищеца/, че след доставянето на доилната инсталация в България / с митническа декларация от ноември 98 с изпращач „В. Л.”, Австрия и получател ЕТ”Д. И.-98”ЕТ/ същата е била оставена под миннически контрол с Протокол № 17 от ноември 98, тъй като И. не е имал средства, за да заплати митнически сборове и ДДС. По искане на ищцовото дружество И. прехвърлил собствеността на инсталацията върху „В. Б”ЕООД, и инсталацията през 2000г. е била продадена на трето лице. Следователно, ищецът е получил цената на инсталацията и обстоятелството, че плащането по фактури №№ 34-39 и приходните касови ордери към тях реално не е извършено, е без значение, тъй като щета за ищеца в размер стойността на тази инсталация не е налице.
Това обуславя отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която искът по това перо е уважен за сумата 34 700лв.-равностойност на 34 700ДМ и постановяването на друго за отхвърлянето му за тази сума. Решението в частта, с която искът е уважен за разликата над 34 700лв. до 35 123.13лв. следва да бъде потвърдено, тъй като е установена липса в касата на ищеца за сумата 423.13лв.
По претенцията за заплащането на липсващи стоки за сумата 11 267.92лв.
Стоките-предмет на тази претенция са придобити от дружеството с фактурите, посочени в описа към исковата молба. Видно е, че стоките, предмет на тези фактури за придобити /с изключение на тези по фактура 309753/10.06.99г./ преди избора на ответника като управител на дружеството, но ответникът не е правил в хода на съдебното дирене възражения и не е представял доказателства, че тяхната липса- щета за дружеството е настъпила преди изборът му за управител. Доводи, че фактурите са изготвени преди избора на ответника като управител се правят едва в писмената му защита, без да са навеждани в хода на производството като възражение срещу тази претенция. Предвид констатацията на приетата пред СГС експертиза, че тези стоки са осчетоводени, но липсват други счетоводни записвания за тях, следва да бъде ангажирана омуществената отговорност на ответника като управител за претърпяната вреда на дружеството в размер на стойността им, тъй като тази вреда е констатирана към момента на освобождаването му като такъв
Неоснователно е възражението на ответника, че и отговорността на друго материално отговорно лице –Х. Г. следва да бъде ангажирана за липсата на тези стоки. Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, ако вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно, а съгласно разпоредбата на чл. ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнението на цялото задължение от който и да е от солидарно отговорните длъжници. Поради това, ирелеванти за спора са ангажираните от ответника доказателства дали Г. е бил в трудови правоотношения с ищцовото дружество и какви са били неговите правомощия.
Поради това, атакуваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По претенцията за ангажиране на отговорността на ответника за стойността на отчуждения лек автомобил „Пежо”.
Безспорно е, че на 16.04.99г. дружеството е придобило лек автомобил „Пежо „ на стойност 20 340лв. без ДДС и 24 408лв. с ДДС.
На 29.09.99г. автомобилът е продаден на трето лице за сумата 1 500 щ.д., която не е постъпила в касата на дружеството.
Безспорно е, че сумата 4 068лв. –начислено и заплатено ДДС е възстановено по сметката на дружеството след издаване на ДРА от 26.01.2000г.
Видно от заключението на приетата пред СГС счетоводна експертиза, остатъчната стойност на автомобила по баланса на дружеството е 20 340лв.-т.е. стойността на която е придобит.
От тези данни следва извода, че отчуждаването на автомобила няколко месеца след придобиването му, на трето лице, на цена, многократно по-ниска от придобивната, ответникът е нанесъл щета на дружеството в размер на остатъчната стойност на автомобила по баланса-20 340лв. Сумата 4 068лв. не представлява щета за ищеца, тъй като това е възстановен на дружеството данък добавена стойност.
Изложеното обуславя отмяна на първоинстанционното решение в частта за уважаването на тази претенция за разликата над 20 340лв. и постановяването на ново за отхвърлянето й за посочената разлика от 4 068лв. Решението в частта за уважаването на този иск за сумата 20 340лв. следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отменено и решението на СГС в частта за разноските, и вместо него да бъде постановено друго, с което те да бъдат изчислени да двете инстанции по компенсация и бъдат присъдени в полза на ищеца в разбмер на 4 414лв.
С оглед на горното, съставът на САС:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7/15.03.2006г. по гр.д.№ 1088/2001г. на СГС, ГК, І-12 състав в частта за уважаването на иска по чл.145 ТЗ за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от управителя М. Б. Д. от липсващи касови парични средства за разликата над 423лв., в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от управителя М. Б. Д. от продажбата на лек автомобил „Пежо Part Break 1.9 Di” за разликата над 20 340лв., и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „В. С. Б”ЕООД, С. /с предходно фирмено наименование „В. Б”ЕООД/ срещу М. Б. Д. за заплащане на основание чл.145 ЗЗД на обезщетение за вреди, приченени в качеството му на управител на това дружество за разликата от 24 700лв. до 35 123лв.-липсващи касови парични средства и ИСКА за разликата над 20 340лв. до 24 408.64лв.-стойност на продаден лек автомобил „Пежо Part Break 1.9 Di.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за уважаването на същите искове съответно за 423лв. и 20 340лв. И В ЧАСТТА за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за вреди от липсващи стоково материални ценностти за сумата 11 267.92лв, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от 02.08.2001г.
ОСЪЖДА М. Б. Д. да заплати на „В. С. Б”ЕООД сумата 4 414лв. разноски по делото за двете инстанции.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 сл.ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
Благодаря на отзовалите се колеги!

[ivan_lawyer]

Не Ви е влязло в сила Решението, по-скоро се доверете на логически синтез и другото, - как се казваше - анти-синтез. Казусите се решават по-правилно със събиране на информация и други такива.

[Гост.]

Деки, не съм съгласна с теб- решения има и напоследък обилства практиката относно т.н. "управителски деликт".

[obshtinarka]

Влязло е в сила решението, тъй като не е допуснато касационното му обжалване.
А логиката ми не беше споделена нито от първата, нито от въззивната инстанция.
Отново благодаря на отзовалите се и призовавам за още размисли!

[obshtinarka]

Poli_g, моля да ми помогнете с практика за т.нар. "управителски деликт"! Търсих много, но единствено публикуваното от мен по-горе сподели тезата ми.
Ще Ви бъда много благодарна!

[bebitor]

Решение № 349 от 10.11.2005 г. на ВтАС по в. гр. д. № 282/2005 г., гражданска колегия, докладчик съдията Златка Петкова
чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ

чл. 145 ТЗ

чл. 45 ЗЗД
------------------------

Производство по реда на въззивното обжалване - чл. 196, ал. 1, предл. 2 от ГПК.

С Решение № 27/7.04.2005 г., постановено по гр. д. № 9/2004 г., В. Т. окръжен съд е признал за установено, че представеното в съдебно заседание на 25.01.2005 г. удостоверение № 040213/3.05.2004 г. на "Б. С." е неистински документ.

Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от "Г. Т." ООД, сега ЕООД, гр. В. Т., против Г. Б. Г. иск за заплащане на сумата 18 000 лв., представляваща причинена на дружеството от него, в качеството му на управител, вреда от продажбата на собствен на дружеството товарен автомобил, марка "М.", модел ......, с ДК № хх-хх х, номер на рамата WDB ........ и на двигателя ........, продаден със сключения между "Г. Т." ООД, гр. В. Т., представлявано от Г. Б., и СД "В. - В. - М. и сие", гр. Г. на 12.06.2003 г. договор за покупко-продажба на моторно превозно средство.

При този изход на делото е осъдено "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т. да заплати на Г. Б. Г. разноски в размер на 700 лв.

Недоволен от решението е останал жалбоподателят - "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т., който в законоустановения срок, чрез управителя С. Н. С., го обжалва пред В. Т. апелативен съд, с искане да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да се уважи изцяло предявеният иск, със законните последици.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а така също е необосновано на събраните по делото доказателства.

Неправилно, твърди въззивникът, първоинстанционният съд е приел, че представеното удостоверение № 040213/3.05.2004 г., издадено от "Б. С.", е неистински документ, без в съдебно заседание да е уточнено в какво се състои неистинността на документа - дали се оспорва неговата автентичност или верността на съдържанието, което е лишило ищеца от възможността да ангажира необходимите доказателства.

Неправилно, на второ място, във въззивната жалба - твърди въззивникът, първоинстанционният съд е игнорирал заключението на вещите лица за определяне пазарната стойност на процесния автомобил, а се е позовал на разпоредбата на чл. 20, т. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 46, ал. 2 ЗНА, което е недопустимо. Експертизата е дала категорично данни за пазарната стойност на процесния товарен автомобил, поради което изводите на съда са в противоречие с фактите по делото. Искът е предявен на осн. чл. 145 от ТЗ, поради което ответникът е следвало да обори презумпцията за вина, а такива доказателства не са представени.

С оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, въззивникът прави искане за събиране на нови доказателства от въззивната ин станция - назначаване на графологическа експертиза, със задача да се установи автентичността на подписа, положен върху у-ние № 040213/3.05.2004 г., издадено от "Б. С." - Генерален представител на "М. Б. Дам К." АД за Б., както и да бъде назначена тройна автотехническа експертиза (от специалисти по автомобилен транспорт), със задача да се извърши оглед на процесния автомобил "М. Б.", с рама № WDB ......... и двигател № ....... и се даде заключение дали процесният автомобил е модел .... или ..., каква е разликата в техническите и експлоатационните характеристики на двата типа автомобил и съответно пазарната стойност на процесния автомобил.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия - Г. Б. Г., който в срока по чл. 201 от ГПК не е направил възражения и искане за събиране на нови доказателства.

С Определение от 19.05.2005 г. въззивната инстанция е допуснала и назначила графологическа експертиза и тройна автотехническа експертиза със задачи, конкретизирани във въззивната жалба на въззивника - "Г. Т." ООД (сега ЕООД), гр. В. Т.
В. Т. апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, (както пред първоинстанционния съд, така и тези, събрани във въззивното производство), обсъди доводите на страните и провери правилността на обжалваното решение, намери за установено:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, поради което е допусната разгледана по същество, е частично основателна.

Пред първоинстанционния съд ищецът - "Г. Т." ООД, гр. В Т., е предявил против ответника Г. Б. Г. иск, на осн. чл. 145 от ТЗ, за сумата 18 000 лв., представляваща виновно причинена на дружеството вреда от продажбата на собствен на дружеството товарен автомобил, марка "М.", с ДК № хх хх-хх хх, с искане, след като установи твърденията си, да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, представляваща разлика между договорната и действителната пазарна цена на автомобила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата си молба ищецът твърди, че ищцовото дружество - "Г. Т." ООД, гр. В. Т., има двама съдружници - С. Н. С. и ответникът Г. Б. Г., които са управлявали и представлявали дружеството заедно и поотделно. Твърди се, че с договор за продажба от 12.06.2003 г. ответникът - Г. Б. Г., като управител на дружеството, е продал на СД "В. - В. - М. и сие", гр. Г. собствен на дружеството товарен автомобил, марка "М.", модел .., с държавен контролен № хх хх-хх хх, с номер на рама WDB ..... и на двигателя ....., с автомобилно ремарке към него с ДК № хх хх-хх хх и рама № ..... за сумата 14 400 лв., платима на равни месечни вноски най-късно до 15.06.2005 г. Действителната стойност на автомобила възлиза на 32 000 лв. Като го е продал на значително по-ниска стойност, ответникът е причинил вреда на дружеството в размер на разликата между продажната и средната пазарна цена, която би се получила от продажбата на автомобила по действителната му цена. Вредата, твърди ищецът, е пряка и непосредствена последица от действията на ответника, който е действувал като управител на дружеството.

По изложените съображения, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск изцяло, със законните от това последици.

Ответникът, чрез процесуалния си представител - адв. И., е изразил становище, че оспорва иска по основание и размер. Оспорил е по реда на чл. 154 от ГПК представеното от ищеца удостоверение № 040213/3.05.2004 г., издадено от "Б. С." като Генерален представител на "М. Б. - Д. К." АД за Б. Моли съдът да отхвърли иска, със законните от това последици.

Не се спори и се установява от приложеното на л. 6 от делото удостоверение № 8031/14.10.2003 г. на В. Т. окръжен съд, че с Решение от 15.07.1998 г. по ф. д. № 933/1998 г. в регистъра на търговските дружества е вписано дружество с ограничена отговорност с фирма "Г. Т." ООД, гр. В. Т., предмет на дейност, подробно описан в удостоверението, съдружници - Г. Б. Г. и С. Н. С., при равни дялове на съдружниците. Вписано е, че дружеството се управлява и представлява от двамата съдружници, заедно и поотделно.

От приложеното на л. 78 от делото удостоверение № 11959/21.12.2004 г. на В. Т. окръжен съд се установява, че с Решение от 12.07.2004 г. са вписани промени в обстоятелствата по партидата на "Г. Т." ООД, гр. В. Т., като е бил заличен като съдружник, управител и представляващ дружеството Г. Б. Г. и е вписано дружеството с наименование "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т. с едноличен собственик на капитала С. Н. С.

Безспорно е в производството по делото и се установява от приложения в ксерокопие на л. 5 от делото Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство, че на 12.06.2003 г. ответникът - Г. Б. Г., в качеството му на управител на "Г. Т." ООД, гр. В. Т., е прехвърлил на СД "В. - В. - М. и сие", гр. Г. собствеността върху следното моторно превозно средство: товарен автомобил, марка "М.", модел .., с ДК № хх хх-хх хх, номер на рама WDB ....... и № на двигателя ....., с автомобилно ремарке към него с ДК № хх хх-хх хх и рама № .... за сумата 14 400 лв., която да бъде изплатена в срок до 15.06.2005 г. на равни месечни вноски по 600 лв. всяка. На 9.07.2003 г. е бил подписан Анекс към този договор, като в т. 1 от договора страните са се договорили, че първата вноска от 600 лв. е получена при подписване на договора на 12.06.2003 г., а разликата до пълния размер на договорената цена - 13 800 лв., се изплаща напълно при подписване на Анекса към договора от 12.06.2003 г. за продажба на моторното превозно средство - предмет на договора.

От описаните по-горе писмени доказателства се установява, че ответникът Г. Б. Г. при подписване на договора за покупко-продажба на товарен автомобил "М." - собственост на "Г. Т." ООД, гр. В. Т., е действувал в качеството му на управител и представляващ дружеството, заедно и поотделно с управителя С. Н.

От данните по т. д. № 9/04 г. по описа на В. Т. окръжен съд се вижда, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е бил съдружник в "Г. Т." ООД, гр. В. Т., както и управител на същото дружество, но в течение на производството с Решение от 12.07.2004 г. по ф. д. № 933/1998 г. по описа на В. Т. окръжен съд е бил заличен като съдружник, управител и представляващ дружеството, поради което правилно, предвид правната квалификация на иска като такъв по чл. 145 от ТЗ, първоинстанционният съд е посочил, че в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК, която задължава съда да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право, предявеният иск е процесуално допустим и не е необходимо представяне на решение на Общото събрание на съдружниците, съгласно изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ, за търсене отговорност от управителя за причинени на дружеството вреди.

Спорните въпроси, както пред първоинстанционния съд, така и във въззивното производство, са свързани с определяне пазарната цена на продадения товарен автомобил "М." - собственост на дружеството, продаден ли е автомобилът на цена под пазарната такава, причинена ли е вреда на дружеството и ако е причинена - в какъв размер.

При разглеждане на спора в първоинстанционното производство, ищцовото дружество е представило удостоверение № 040213/3.05.2004 г., издадено от "Б. С." като Генерален представител на "М. Б. на Д. К." АД за Б., в което се посочва, че товарен автомобил "М. Б.", с рама № WDB ...... и двигател № .... (погрешно в исковата молба предпоследната цифра вместо 3 е вписана 8, което е коригирано в течение на производството), отговаря на модел ..., поради което и въз основа на това удостоверение е изготвено заключение на комплексната експертиза в състав в. л. В. К. и в. л. М. М., в което е определена пазарна оценка на процесния автомобил в размер на 27 000 лв.

Първоинстанционният съд, за да отхвърли предявения иск на "Г. Т." ООД, гр. В. Т., е приел, че удостоверение № 040213/3.05.2004 г. на "Б. С.", гр. С. е неистински документ, както и че предмет на спора между страните е "М.", модел ..., а не - модел ..., и в течение на производството по делото ищцовото дружество не е коригирало по съответния ред модела на автомобила, който е предмет на спора и не е установило цената на автомобила, от продажбата на който твърди, че е претърпяло вреди, задължение за което има съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Пред въззивния съд въззивникът - ищец в инстанцията по същество, чрез допуснатата и назначена графологическа експертиза, установи, че удостоверение № 040213/3.05.2004 г., издадено от "Б. С." - Генерален представител на "М. Б. Д. К." АД за Б., е истински документ, подписан от неговия представител Л. Й. Д. (спр. заключение на в. л. Х. Б., приложено на л. 22 и сл. от в. гр. т. д. № 282/2005 г. по описа на В. Т. апелативен съд). Заключението на в. л. Б. не е оспорено от страните и се възприема напълно от съда. Следва да се отмени обжалваното решение в частта, в която е прието, че този документ е неистински и се приеме по отношение на Г. Б. Г., че удостоверение № 040213 от 3.05.2004 г., издадено от "Б. С.", гр. С., е истински документ.

В същия е отразено, че за товарен автомобил "М. Б.", с рама № WDB ...., отговаря тип (модел) ..., докато в останалите приложени по делото доказателства - Договор за покупко-продажба на товарен автомобил "М.", с ДК № хх хх-хх хх - собственост на дружеството, подписан на 12.06.2003 г., Анекс към този договор от 9.07.2003 г., данни в Свидетелство за регистрация на МПС е посочен модел ..... (така е посочен моделът и в исковата молба) и това обстоятелство е мотивирало първоинстанционният съд да приеме, че претенцията на ищцовото дружество е за причинена вреда от продажба на "М.", модел .., поради което е необходимо да се съберат доказателства за пазарната цена на този модел "М.", каквито не са били събрани в първоинстанционното производство, а за модел ..., за който модел са събрани доказателства, липсвало претенция на ищцовото дружество и по тези съображения, предявеният иск е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

От заключението на тройната автотехническа експертиза, приета във въззивното производство, се установява след извършения оглед на автомобила - предмет на покупко-продажбата от 12.06.2003 г., че автомобила, марка "М. Б.", е модел .., който автомобил е произведен през 1991 г. "М. Б.", модел .., вещите лица установиха, че е започнал да се произвежда през 1992 г. Това свое заключение вещите лица дават след извършен оглед на автомобила, на който установяват, че е монтиран двигател с работен обем 14618 куб. см. и е с мощност 492 к. с. От този модел е товарният автомобил - предмет на договора за продажба на МПС от 12.06.2003 г., и пазарната му стойност към датата на продажбата, според заключението на тройната автотехническа експертиза, е
27 109 лв.

Въззивната инстанция не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд, че след като в исковата молба е посочен "М. Б.", модел .., независимо от факта, че автомобилът е индивидуализиран с номер на двигател и рама, то предмет на делото е автомобил, модел 2220L и след като ищцовото дружество не е изменило претенцията си по реда, предвиден в ГПК, и липсва пазарна оценка на модел .., предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

Въззивната инстанция счита, че в производството по делото няма спор, че на 12.06.2003 г. управителят на дружеството - ответникът по делото Г. Б. Г., е прехвърлил на СД "Виктория-В-Маринов и сие", гр. Г. товарен автомобил "М. Б.", с ДК № хх хх-хх хх, рама № WDB ...... и на двигателя ..... - собственост на дружеството, за 14 400 лв. Не са представени доказателства дружеството да е притежавало и друг автомобил "М. Б.", който да е предмет на покупко-продажба. Спорен е въпросът какъв е моделът на продадения товарен автомобил - дали е .., (както се сочи в свидетелството за регистрация на МПС, в договора за покупко-продажба и исковата молба) ..., както се посочва в удостоверение № 040213/3.05.2004 г. на "Б. С." като Генерален представител на "М. Б. Д. К." АД за Б. или ....., както се установява в заключението на тройната автотехническа експертиза. Въззивната инстанция счита, че на първо място, товарният автомобил се индивидуализира по двигателя и рамата, а какъв модел е автомобилът - предмет на покупко-продажбата, е въпрос, който следва да се установи в течение на производството по делото и който има значение при определяне на пазарната цена на продадения автомобил. Неправилно е прието, че предмет на делото е товарен автомобил, модел ..., а не - ...., тъй като предмет на делото е причинената от ответника вреда при продажбата на товарен автомобил, марка "М. Б.", индивидуализиран по двигателя и рамата, а що се касае до модела въззивната инстанция - счита, че той е уточнен след оглед на процесния автомобил от вещите лица и заключението им, като компетентно и убедително, се възприема напълно от въззивния съд.

Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза, пазарната цена на процесния автомобил към датата на покупко-продажбата е 27 109 лв.

Както се посочи по-горе в мотивите, първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 145 от ТЗ, който е процесуално допустим.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът, като управител на "Г. Т." ООД, гр. В. Т., е продал товарен автомобил "М. Б." - собственост на дружеството, на цена 14 400 лв., при пазарна цена към датата на покупко-продажбата - 12.06.2003 г. - 27 109 лв., в резултат на което дружеството е претърпяло вреда в размер на разликата от договорната цена (14 400 лв.) до пазарната цена (27 109 лв.) - 12 709 лв. Установена е причинната връзка между действията на ответника, като управител на дружеството, и настъпилия вредоносен резултат. Вината на ответника се презюмира до доказване на противното - не са представени доказателства, от които да се направи изводът, че ответникът е действувал без вина. Налице са следователно всички елементи на фактическия състав на чл. 145 от ТЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, поради което предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера на причинената вреда, следва да се има предвид заключението на тройната автотехническа експертиза и въз основа на същото, въззивната инстанция счита, че искът следва да се уважи до размер на 12 709 лв., а в останалата част до пълния му размер - 18 000 лв., искът е неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

По изложените съображения, въззивната инстанция счита, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е бил отхвърлен предявеният от "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т., на осн. чл. 145 от ТЗ, против Г. Б. Г. иск до размер на 12 709 лв. и се постанови друго решение по същество, с което искът бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2004 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част решението следва да се остави в сила.

Следва да се измени решението и в частта на присъдените разноски, като бъде осъден Г. Б. Г. да заплати на "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т. разноски в размер на 842 лв., съобразно уважената част на иска.

Основателно е искането на въззивника - "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т., да му се присъдят разноски за въззивната инстанция, които съобразно основателността на въззивната жалба са в размер на 1 193 лв.

Водим от горното, В. Т. апелативен съд

РЕШИ:

Отменява Решение от 7.04.2005 г., постановено по т. д. № 9/2004 г. по описа на В. Т. окръжен съд, само в частта, в която признато за установено, че приетото като доказателство по делото удостоверение № 040213/3.05.2004 г. на "Б. С.", гр. С. е неистински документ, и в частта, в която е отхвърлен предявеният от "Г. Т." ООД (сега ЕООД), гр. В. Т., ул. "О." № х, вх. х, ет. х, против Г. Б. Г. от гр. В. Т., ул. "М." № х, вх. х, иск по чл. 145 от ТЗ до размер на 12 709 лв., поради което и на осн. чл. 208 ал. 1, изр. 1, предл. 6 , във вр. с чл. 208, ал. 1, изр. 2 от ГПК, вместо него постановява:

Приема за установено по отношение на Г. Б. Г., че оспорването на истинността на удостоверение № 040213/3.05.2004 г. не е проведено успешно.

Осъжда Г. Б. Г. от гр. В. Т., ул. "М." № х, вх. х, да заплати на "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т., ул. "О." № х, вх. х, ет. х, на осн. чл. 145 от ТЗ, сумата 12 709 лв., представляваща причинена от него вреда, в качеството му на управител на дружеството, в резултат на неправомерно сключения договор за продажба на товарен автомобил, марка "М. Б.", модел ..., с ДК № хх хх-хх хх, номер на рама WDB ...... и на двигателя ....., който автомобил е продаден от Г. Б. Г. на СД "В. - В. - М. и сие", гр. Г. на 12.06.2003 г. за сумата 14 400 лв., вместо по пазарната му цена в размер на 27 109 лв., ведно със законната лихва върху сумата 12 709 лв., считано от 19.I.2004 г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила решението в останалата отхвърлителна част (за разликата от 12 709 лв. до 18 000 лв.).

ИЗМЕНЯВА решението в частта за присъдените разноски, като осъжда Г. Б. Г. да заплати на "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т. разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на 842 лв.

Осъжда Г. Б. Г. да заплати на "Г. Т." ЕООД, гр. В. Т. разноски за въззивната инстанция, съобразно основателността на въззивната жалба, в размер на 1 193 лв.

Решението, съгласно чл. 218а, б. "б", предл. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

[obshtinarka]

Изключително много благодаря на всички-страхотни сте!